Преди няколко месеца Спасимир Пилев писа тук в блога за новата колекция, добавена от Държавния музей в Амстердам към Общомедия.

Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам
Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам

Нека разгледаме и цялостния подход на Държавния музей в Амстердам – Rijksmuseum Amsterdam и как те поетапно представят своите колекции в Общомедия.

Ето сборната страница на Музея. И страницата с много препратки към различните колекции и албуми, създадени от музея.

Колекцията е представена в няколко раздела – Изкуство, История, Картини и фотографии, Азиатско изкуство, Книги. Поетапно се добавят нови и нови раздели и снимки на артефакти от музейната колекция.

Системно във времето колекциите нарастват и във виртуалния свят на свободното знание на Уикипедия имат шанс да достигнат много по-широка публика, отколкото затворени само между стените на музея на място в Амстердам. За пример може да се даде колекцията на Ван Рудолф II. Разбира се за целта се изисква полагане на последователни усилия, сканиране, прилежно описване, качване и подреждане на информацията, както и отдаденост и разбиране същността на това да се съхранява и предава знанието напред за поколения.

Надяваме се примерът на Държавния музей в Амстердам да послужи за вдъхновение и други публични организации и институции да осъзнаят общественото значение на колекциите си и да подходят сериозно към споделянето им със света.


It is difficult to write in past tense about someone whom you have always talked with in future tense.

It is hard to try to collect in one place your thoughts about someone whose own thoughts were flying into so many directions. Someone who was coming up with so many ideas and managed to accomplish them, indeed. Someone who left such a huge void.

Спасимир Пилев

40 days without Spasimir.

Wikipedia will continue reminding us of him for a long time, because the last edits in the histories of many articles are just Spasimir’s. Facebook also seems to not have acknowledged yet that Spasimir is no longer around us, as it keeps the chat sessions with him on top of all and almost every day reminds you that on that date, within the last 15 years, you had a memory together…

With Spasimir we lost a great friend, a great person and one of the most active, constructive and easy-going people in Wikipedia. Not only have we lost one of the representative faces of Wikipedia in society, but also here, in our Wikipedian community, we lost an advocate for a number of public benefit causes related to open education, digitization of cultural heritage, democracy, equality, environmental protection, preservation of values and friendship among people.

Although his list of contributions to Wikipedia includes articles on all sorts of topics, they are connected by the threads of two topics on which Spasimir was writing professionally and with deepest affection: geography and history. The kind of geography which bears the spirit of adventure and reveals the colourfulness of the world, and the kind of history which is not written by victors but aiming to carefully preserve every little piece of human memory for the generations to come.

Спасимир Пилев

Unsurprisingly, some of the initiatives which Spasimir contributed to mostly, both in terms of content and organization, are specifically those most closely related to geography and history, like the Bulgarian editions of the photo competitions “Wiki Loves Earth” and “Wiki Loves Monuments” and the article writing contests “Asian Month” and “CEE Spring”. There are Wikipedians who would mainly contribute with texts, others with images, and in Spasimir’s edits both were always going hand in hand.

In the course of the last almost ten years, Spasimir used to be the main person engaged in the collaboration between Wikipedia and the Bulgarian Archives State Agency, where he scanned, processed and uploaded under a free license to Commons more than 11 thousand images single-handedly. Photos, portraits and documents, many of which served not only as illustrations of existing articles but also as an inspiration for many new articles written. One of the last projects which he worked on and which will not remain unfinished was related to the digitization of an exclusively rare memorial album with portraits of Bulgarian revolutionaries, published in 1928 on the occasion of 50 years of Bulgaria’s Liberation.

Spasimir was the driving force behind the first Bulgarian Wikitown, WikiBotevgrad, and he worked tirelessly on making this large-scale project come true. A project that resulted not only in a number of new articles written, but also in the training of many librarians, museum and cultural center staff, teachers and students from the whole municipality. Beyond Botevgrad, Spasimir carried out trainings under a project of the Global Libraries Bulgaria Foundation in Burgas, Kyustendil, Lovech, Rousse, Stara Zagora, Vidin, and Vratsa. And besides his knowledge, he also conveyed his strong spirit of volunteering and altruism.

Apart from the people all around Bulgaria, many people from the global Wikipedian community also know Spasimir, both thanks to his participation and lectures in three Wikimanias (his 2016 Wikimania talk) and several regional wiki conferences, and his hundreds of contributions in international article writing contests, one of which, Europeana Art History Challenge 2016, he won in competition with Wikipedians from all over the world.

Спасимир Пилев

Up to his last day, Spasimir was actively contributing with articles to the encyclopedia (his last wiki article) as well as to the Facebook presence of Bulgarian Wikipedia, promoting interesting articles and little known facts. He was creating, with care and attention, materials for the blog of the Bulgarian Wikipedian community, where his last publication is from 15th October, 2021. He was alternating the succinct fact-based style of writing in Wikipedia with engaging popular science articles and quizzes for the “Geograf.bg” web portal (his last article there). And around the annual Geography Festival, where he used to be both attendant and lecturer on Wikipedia in education, many people in Bulgaria will remember him with his passion about collecting, receiving and sending postcards from every corner of the world.

Spasimir was at the core of the Bulgarian Wikipedia community—not only due to the enormous number of quality content contributions, but also thanks to his balanced and communicative approach and his ability to see the good in others. Dedicated to the cause, consistent, principled, but also always ready to lend a helping hand and tell a word of consolation.

On behalf of the entire wiki community, realizing our huge loss, we express our sincere condolences to Spasimir’s family.

Spasimir, your contributions will be useful for generations to come!
You will stay in our hearts forever!

Your friends, your second family,
the wikipedians

Трудно е да пишеш в минало време за някой, с когото винаги си говорил в бъдеще време.

Трудно е да се опиташ да събереш на едно място мислите си за човек, чиито мисли пътуваха в толкова много посоки. Който замисляше – и изпълваше със съдържание – толкова много идеи. И който оставя след себе си толкова голяма празнота.

Спасимир Пилев

40 дни без Спасимир.

Уикипедия дълго време ще продължи да ти напомня за него, защото в историята на много статии последните редакции продължават да са тъкмо негови. Фейсбук пък сякаш изобщо не е разбрал, че Спасимир вече го няма, защото продължава да ти показва чатовете с него и почти всеки ден да ти напомня, че на тази дата през някоя от последните петнайсет години сте имали общ спомен заедно…

Със Спасимир си отиде голям приятел, голям човек, един от най-дейните, конструктивни и приветливи хора в Уикипедия. Загубихме едно от лицата на Уикипедия в обществото и застъпник сред уикипедианската общност за много обществени каузи, свързани с отвореното образование, дигитализацията на културното наследство, демокрацията, равноправието, природозащитата, съхраняването на ценностите и приятелството между хората.

Въпреки че в списъка на приносите му в Уикипедия могат да се видят статии по много разнообразни теми, като свързващи нишки през тях преминават темите, по които той пишеше професионално и с най-голяма любов: географията и историята. Онази география, която с пътешественически дух открива колорита на света, и историята, ама не онази писана от победителите, а онази, която се стреми грижливо да опази всяко парченце човешка памет за поколенията.

Спасимир Пилев

Неслучайно и някои от инициативите, по които Спасимир допринася най-много и като съдържание, и като организация, са именно онези с най-голямо отношение към географията и историята, като българските издания на фотоконкурсите „Уики обича Земята“ и „Уики обича паметниците“, и състезанията за писане на статии „Месец на Азия“ и „Централно- и Източноевропейска пролет“. Има уикипедианци, които основно пишат, и други, които основно допринасят със снимки; а в приносите на Спасимир двете винаги вървят ръка за ръка.

В продължение на почти десет години Спасимир е основното лице на Уикипедия в сътрудничеството с Държавна агенция „Архиви“, където сам е сканирал, обработил и качил под свободен лиценз в Общомедия над 11 хиляди изображения – снимки, портрети, документи, много от които са послужили не само за илюстрации на съществуващи статии, но и за вдъхновение за написването на много нови. Един от последните проекти, по които той работи и няма да остане недовършен, е свързан с дигитализирането на изключително рядък възпоменателен албум с портретите на опълченци, издаден по повод 50-годишнината от Освобождението на България през 1928 година.

Спасимир бе двигателят и на първия български уикиград – УикиБотевград, и работи неуморно за осъществяването на този мащабен проект, изразил се не само в написването на множество нови статии, но и в обучението на много библиотекари, музейни и читалищни служители, учители и ученици от община Ботевград. Освен там, Спасимир водеше обучения на библиотекари и по проект на Фондация „Глобални библиотеки“ в Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Русе, Стара Загора. И освен знанията си им предаваше и своя така силен дух на доброволчество и добротворство.

Освен из цяла България, много хора и от световната уикипедианска общности познават Спасимир, както благодарение на присъствието и лекциите му на три Уикимании (лекцията му през 2016 г.) и няколко регионални уики конференции, така и благодарение на стотиците приноси в международните състезания за писане на статии, едно от които – Europeana Art History Challenge 2016, той печели в съревнование с уикипедианци от цял свят.

Спасимир Пилев

До последния си ден Спасимир допринасяше активно, както със статии в енциклопедията (последната му уики статия), така и за Фейсбук присъствието на българоезичната Уикипедия, популяризирайки интересни статии и малко известни факти. С внимание и грижа създаваше материали и тук, за блога, където последната му публикация е от 15 октомври 2021 г. Редуваше сухия фактологичен стил на писане в Уикипедия с увлекателни научно-популярни материали и викторини за портала „Географ.БГ“ (последната му статия там). А покрай ежегодния Географски фестивал, на който през годините е бил и участник, и лектор по темата за Уикипедия в образованието, много хора в България ще го запомнят и със страстта му по колекционирането, получаването и изпращането на пощенски картички от всички кътчета на света.

Спасимир бе в ядрото от ключови за Уикипедия на български език хора – не само заради огромния брой и качествени приноси по съдържанието, но и благодарение на своята балансираност, диалогичност и способност да вижда доброто у хората. Отдаден на каузата, последователен, принципен, но и винаги готов да предложи приятелска ръка за помощ и блага дума за утеха. Човек за пример и вдъхновение за всички.

От името на цялата уики общност, осъзнавайки огромната загуба, изказваме най-искрени съболезнования на близките на Спасимир.

Спасимире, приносите ти ще са полезни за поколения напред!
Ще останеш завинаги в сърцата ни!

Твоите приятели, твоето второ семейство,

Снимка на Спасимир Пилев
Спасимир Пилев
2. VII. 1989 – 19. X. 2021

На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилев редактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.

Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.

Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Снимка на Спасимир Пилев с Джимбо Уейлс и други редактори
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Снимка на Спасимир Пилев в Държавния архив
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)

И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.

Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.

И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.

Снимка на Спасимир Пилев в Кейптаун
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina

Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.

Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.

На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!

Благодарим ти за всичко!

Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия. 

На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.

Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио публикува под Creative Commons лиценз (CC BY-SA 4.0) изпълнения на класически произведения по случай своята 90-годишнина. Счита се, че това са първите професионални оркестрови записи на класическа музика, които се публикуват под свободен лиценз.

Лого на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Източник: Hessischer Rundfunk, PD-textlogo, Wikimedia Commons

Електронният формат на енциклопедията позволяват в нея да се публикуват както текст и изображения, така и видео и аудио файлове. Публикуваните аудио файлове вече се използват в статии на няколко езика.

Тази инициатива е част от сътрудничеството между Уикимедия Германия и обществените радиостанции в страната. През юни 2020 г. бяха качени висококачествени видеоклипове, които представят историята и науката в документални телевизионни филми.

Забелязва се повишена готовност от публично финансираните радиостанции да публикуват архивни и актуални материали под свободен лиценз, но засега най-голямата пречка е възможността им за повторна употреба.

Като цяло в Уикипедия има изключително малко записи на класическа музика. В статии като тази за Рихард Вагнер или  за „Лебедово езеро“ бяха ограничени само до текст и изображения, въпреки че авторските права върху тези произведения отдавна са изтекли. Любителските или историческите записи са редки изключения, но и са пълни със статичен шум. Също така статии, описващи инструменти като френския рог или термини като барокова музика, остават без звук. От 2017 г. проектът „Уики обича музиката“ работи по запълването на тази празнина.

Аудиофайловете са от периода между 1935 г. – на рядко изпълнявана опера от XIX век и световноизвестната симфония №9 „Из новия свят“ на Антонин Дворжак, записана през 2018 г.

Източник: German symphony orchestra releases audio samples under free license

Шведската агенция за сценични изкуства е шведска държавна агенция, чиято цел е да насърчава и подкрепя музикални проекти в Швеция, както и да съхранява културното наследство на страната в областта на музиката и сценичните изкуства. Музикалната и театрална библиотека на Швеция, която е основана през 1771 г. и е част от Агенцията от 2011 г., е една от най-старите и най-големите изследователски библиотеки в света от този вид. Освен с над 100 000 книги и музикални партитури, тя може да се похвали и с големи по обем колекции от ръкописи и архивни снимки.

Шведската актриса Олга Андерсон (1876 – 1943), 1907 г. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons

Шведската агенция за сценични изкуства допринася в Общомедия от октомври 2017 г. Някои от акцентите са:

  • Произведения на няколко шведски художници: Карл Грабов (1847 – 1922), Исак Грюневалд (1889 – 1946), Торолф Янсон (1877 – 1931), Йохан Кристиан Янсон (1845 – 1899), Фриц Алгренсон (1838 – 1902), Лидия Скотсберг (1877 – 1948) и Сигне Хеб (1837 – 1925). Това са скици за театрална сценография и костюми.
Сценографска скица от Карл Грабов. Източник: Swedish Performing Arts Agency, cc-by-sa 4.0, Wikimedia Commons
  • Колекцията Хеледай се състои 2291 фотографии от края на XIX и началото на XX век. Те са създадени от различни шведски фотографи и са събрани от Олоф Фредрик Вилхелм Хеледей (1840 – 1917), фармацевт от град Фалун, Централна Швеция. Фотографиите изобразяват известни театрални актори, както и сцени от пиеси и опери.
  • Колекцията от стъклени негативи – над 3000 сканирани стъклени негативи от началото на XX век, включително портрети на видни театрални актьори, както и сцени от пиеси и опери. По-голямата част от тях преди това не бяха обществено достояние.
  • Колекцията от стереоскопични картички – 166 стереоскопични картички от втората половина на XIX век. Издадени са във Франция и съдържат сцени от различни опери и театрални пиеси. Стереоскопичните картички са оцветени на ръка и изглеждат като монохромни или цветни в зависимост от посоката, от която са осветени. За да се демонстрира това, всяка карта е представена от два отделни файла:
Стереоскопична картичка, осветена отпред, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
Стереоскопична картичка, осветена отзад, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
  • Аудио файловете са представителна селекция от по-стари музикални записи от различни жанрове. Около половината от този принос е колекцията на Карл Тирен (1869 – 1955), уникален набор от записи от 1910-те години. Те са първите записи, които някога са правени от музикалната култура на саамите. Някои от записите са придружени от сканирани нотни записи или други изображения.
  • Записите на народна музика от Матс Арнберг са направени през 40-те и 50-те години на XX век. Тези записи документират фолклорната музика на няколко региона в Швеция и шведскоговоряща Финландия. Те бяха качени като част от проекта на Уикимедия Швеция – Безплатна музика в Уикипедия.
    • Тази колекция включва и редица снимки, направени по време на записващите експедиции и показват някои от музикантите.

Източник: Commons:Swedish Performing Arts Agency

През 2020 г. Фондация Уикимедия си партнира с Публичната цифрова библиотека на САЩ (Digital Public Library of America) по проект с огромно въздействие за свободното съдържание в Уикипедия и сродните ѝ проекти. Тя е национален агрегатор на метаданни за културното наследство на над 4000 допринасящи институции в САЩ.

Този проект е едно от най-големите ГЛАМ (галерии, библиотеки, архиви и музеи) сътрудничества с Уикипедия и сродните ѝ проекти. Бяха качени близо 1,4 млн. мултимедийни файла в Общомедия, съставлявайки над 650 000 различни елемента от над 200 отделни институции, което го прави най-голямото масово качване в историята на Общомедия. В действителност, в осемдневен период през ноември 2020 г., DPLA качи почти 500 хил. файла.

Пощенска картичка от 1916 г. Автор: Published by The Valentine-Souvenir Co. (New York), PD-US
Карта за членове на въоръжените служби за прекарване на свободното си време на Денвър, 1945 г. Автор: Junior Red Cross of the Denver Public Schools, PD-US

DPLA проведе и обучение за редактиране в Уикипедия на участващите институции. До януари 2021 г. качените изображенията са били използвани в приблизително 900 страници в над 70 езиокови версии на Уикипедия, с общо над 13 милиона показвания в тези статии.

DPLA продължава програмата си през 2021 г. и планира да разшири дейностите си за качване. Ще бъдат качени изображения от сегашните партньори, но и ще се разшири кръгът на партньорската мрежа. Още няколко милиона файла, се очаква да бъдат качени в Общомедия.

Източник: Digital Public Library of America makes an impact in 2020

В началото на 2020 г. започна сътрудничество между фондация „Насър Халили“ и Уикимедия Великобритания за публикуване на над 400 изображения в Уикипедия от осемте колекции на сър Насър Халили – изкуствовед, колекционер и филантроп.

Проф. Халили по време на аудиеция при папа Франциск, 2013 г. Източник: Khalili Foundation, cc-by-sa 4.0

Те са описани и качени поетапно до края на годината в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия) и са написани статии за тях. Включват колекциите от документи на арамейски език, произведения от порцелан, арабското изкуство свързано с хадж, ислямското изкуство, японското изкуство, изкуството на японското кимоно, испански произведения от метал и шведски текстил.

Ръкопис от Бактрия на арамейски език, 342 г. пр.н.е. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Японско кимоно от първата половина на XIX в. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Метален (желязо с бронзови инкрустации) съд за бижута, изработено от Пласидо Сулоага през 1891 – 1892 г. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0

Колекциите на Халили представляват осем отделни художествени колекции, събирани от проф. Насър Халили в продължение на пет десетилетия. Всички колекции включват около 35 000 произведения на изкуството и всяка се счита за една от най-важните в своята област.

Сред тях са най-голямата частна колекция на ислямско изкуство, с 28 000 произведения на изкуството, включително 2000 керамични съда и 600 бижута. Отделна колекция включва около 4000 предмета, свързани с хаджа, от VII век до наши дни. Има 1600 предмета от декоративното изкуство от епохата Мейджи и друга колекция от над 450 кимона, обхващаща 300-годишен период от историята на Япония. Най-голямата частна колекция от порцеланови съдове, с над 1300 предмета, включва предмети от Китай, Япония, Европа и арабския свят. Осемте колекции включват също 100 текстилни тъкани от Южна Швеция, 100 метални предмета от Испания, инкрустирани с друг метал и 48 арамейски документа от IV век пр. н.е. Тези различни колекции показват двете насоки, които често мотивират частните колекционери: събиране на произведения с най-високи художествени качества и формиране на пълни колекции.

Финландската национална телевизионна компания Yle, основана през 1926 г., започна да качва архивни фотографии в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия), които преди това са го правили във Фликър. Те са обществено достояние (Public domain).

Френският кинорежисьор Франсоа Трюфо на посещение във Финландия, 21 декември 1964 г. Източник: Yle, Tesvisio
Радиосимфоничният оркестър в Хелзинки, 24 май 1945 г. Източник: Yle Arkisto – Yle Archives

Финландската национална телевизионна компания Yle притежава голям аудиовизуален архив. В колекциите си има голям брой фотографии, документиращи историята на общественото излъчване. Колекцията им от фотографии в Общомедия се състои от творби с изтекли авторски права. Фотографиите документират ранният период на радио и телевизионното излъчване във Финландия (20-те – 60-те години на XX в.), исторически личности и места, както и технологията за радиоразпръскване. Снимките, публикувани в Общомедия, нямат авторскоправни ограничения и могат да бъдат копирани, разпространявани и използвани (включително за търговски цели). Когато се използват е необходимо да се цитира Финландската телевизионна компания и името на фотографа, когато е споменат. Телевизионната компания също е публикувала аудио файлове във Freesound и видеоклипове във Vimeo под Creative Commons лицензи.

Въпреки че изображенията са получили голям брой посещения във Фликър за периода от 2014 до 2020 г., общо над 4 млн. посещения, качването на снимки в Общомедия носи няколко предимства пред стария потребител: Интерфейсът на услугата е достъпен и на езици, които се говорят от по-малко на брой хора, като финландски и по-подробни условия за авторското право . Освен това в Общомедия всеки може да подобри качеството на информацията при описание на изображенията. По този начин, ако някой разглеждащ дадено изображение знае кой е човекът на него, ще може сам да добави информацията в полза на всички потребители на услугата.

Генератор на дървесна газ, 1940-те години. Източник: Archives of the Finnish Broadcasting Company Yle

Колекцията включва фотографии на пионери от телевизията до посещения във Финландия на световни звезди като Франсоа Трюфо и Питър Устинов. Изображенията добре предават стиловете от миналото и също така може да се наблюдава как изглеждат някои градове преди повече от половин век.


Във вторник 16 юни комисията по правни въпроси гласува доклада си относно преразглеждането на правилата на ЕС за дигиталното авторско право. Докато Юлия Реда успя да постигне компромиси с всички политически групи относно по-голямата част от предложенията си, областта, в която не бе постигнат компромис е правото на публикуване на снимки на обществени сгради и произведения на изкуството (като скулптури),  постоянно изложени на обществени места. В някои страни тези публикации изискват разрешение от архитекта или носителя на правото на публичното произведение, докато мнозинството от страните членки на ЕС се радва на така наречената Свобода на панорамата, която позволява на всеки да публикува снимки, документални филми и други произведения, изобразяващи обществени места, без ограничение. Проектодокладът на Юлия Реда посочва, че необходимостта от получаване на лиценз за такива ежедневни дейности като споделяне на нечии снимки в социални медии е анахронизъм и че Свободата на панорамата трябва да стане правило в целия Европейски съюз. За съжаление, на 16 юни членовете на Комисията по правни въпроси преобърнаха това предложение наопаки, приемайки най-рестриктивното изменение по въпроса за Свободата на панорамата, внесено от члена на групата на либералите Жан-Мари Кавада

Първоначалното предложение от проектодоклада на Реда:
[Европейският парламент],
16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места

Приетото предложение #421 на Кавада:
[Европейският парламент],
16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Състояние на свободата на панорамата в страните от Европа.
Текущият текст на доклада ще оцвети картата в червено или жълто за всички страни от ЕС.
   да, включително за произведения на изкуството
   да, само за сгради
   да, само за некомерсиални цели

 Ако това изменение стане закон, какво би означавало това на практика?

Първоначалното предложение на Реда е да се въведе Свобода на панорамата в целия ЕС, което ще оцвети всички страни от ЕС на картата в зелено. Предложение на Жан-Мари Кавада, което бе прието в комисията ще стори обратното - всички зелени страни ще бъдат оцветени в жълто или червено. Според неговото предложение, всички закони за Свобода на панорамата, които не са ограничени до некомерсиална употреба, трябва да бъдат премахнати.

Какво ме засяга?

Може би си мислите, че ограничението на Свободата на панорама за търговска употреба, би било проблем само на компаниите, които желаят да правят пари чрез продажба на фотографии. Но на практика, разграничението между търговска и нетърговска употреба е много по-сложно. 

Ако качите снимка от почивката си на Facebook например, вие не реализирате печалба от това. Вие, обаче, вече сте се съгласили с условията за ползване на платформата, в които се посочва, че ​​давате разрешение на Facebook да използва вашата снимка за търговски цели (Раздел 9.1 от Общите условия на Facebook), както и че публикувате съдържание, което не нарушава правата на някой друг или не нарушава по друг начин закона (5.1 от Общите условия). Това означава, че ако търговската употреба на фотографии, изобразяващи обществена сграда изисква лиценз от архитекта например, Ваша отговорност е да разберете дали сградата все още е със защитени авторски права (например дали архитектът е починал преди повече от 70 години, което води до отпадане на правата) и кой всъщност притежава правата днес. След това можете да сключите лицензионен договор с носителя на правото или сполазумение за отговорно колективно управление на правото, които изрично да позволяват търговската употреба на снимката във Facebook, преди да можете законно да качите вашите снимки там. Същото се отнася и за други социални мрежи или хостинг сайтове с употреба на снимки, които обикновено изготвят своите условия по начин, който ги предпазва от отговорност. Ограничение на Свободата на панорама до некомерсиална употреба ще въведе милиони европейци в конфликт с авторското право върху тяхното напълно безвредно и ежедневно онлайн ползване. И, моля, имайте предвид, че нарушаването на авторските права е не само въпрос на гражданско право, но и на прилагане на наказателно право (което ще бъде наложено в различна степен). 

Като цяло, далеч по-лесно е да се престъпят нетърговските ограничения, отколкото обикновено се подразбира. Например, ние виждаме противоречиви тълкувания от различни съдилища за това дали една обществен оператор, декларирал се като свободен от реклами, може да използва произведения с ограничения за некомерсиална употреба. Ако има консенсус по този въпрос, той е, че в сферата на търговската практика се навлиза далеч преди човек да започне да прави печалба. Можете например да очаквате вашия личен сайт да бъде счетен за търговски, дори само поради това, че имате добавени реклами или бутон Flattr и други бутони за микроплатежни услуги в употреба, дори и да правите много по-малко пари, отколкото сте платили за хостинг на вашия сайт или въобще да не правите. Във време, в което се изпробват нови начини за споделяне на съдържание в интернет и връзките между потребители и автори на творби започват да се размиват, да сведете вашите потребителски права към закона за авторското право в зависимост на статут на некомерсиална употреба, в действителност ще обезкуражи разработването и приемането на нови механизми за споделяне като например микроплащанията.

Ограничаването на Свободата на панорамата също така значително би усложнило бизнеса на журналисти, професионални фотографи или документални филмови творци, чиито дейности са ясно търговски, но които в продължение на десетилетия са имали възможност да разчитат на публичното пространство като ресурс, който може да се използва свободно от всеки, без преди това да се налага да се преговаря за лиценз. Ако една от целите на закона за авторското право е да се стимулира създаването на нови изкуство и информация, подобна промяна очевидно би било контрапродуктивна. За разлика от някои хора на изкуството, които разчитат на публичното пространство за да създават свои произведения, основният източник на доходи за архитектите със сигурност не е продажбата на илюстрации на готовата сграда. Лесно е да се види, че общият ефект от ограничаването на Свободата на панорамата за творците също ще бъде отрицателен.

Некомерсиална употреба и свободната култура

Накрая, нетърговското ограничение би било проблематично за използването в проекти, които разчитат на свободно лицензирани произведения. Уикипедия например не приема никакви снимки с ограничения, които противоречат на определението за свободно познание и това включва нетърговски клаузи - още повече, че Фондация Уикимедия, която управлява Уикипедия, няма за цел реализирането на печалба. Ако предложението на Европейския парламент бъде прието в законодателството, всички снимки на обществени сгради и творби, които са авторски произведения,  и чиито автор не е починал преди 70 години, ще трябва да бъде изтрити от Уикипедия.

Изтриване на снимки от Уикипедия ще е трагично за публичния достъп до свободно знание и култура. А какво да кажем за всички физически публикации, които са били направени в съответствие с правото на Свобода на панорамата, която е била крайъгълен камък на много европейски системи за авторското право в продължение на десетилетия? Обикновено новите закони, които разширяват обхвата на Закона за авторското право се прилагат със задна дата. 
 Например, ако срокът на закрила на обектите на авторското право е удължен от 50 на 70 години след смъртта на автора в много европейски страни, това не се прилага само за произведения, създадени след смяната на авторското право, но и за всички произведения, създадени в миналото, чиито авторски права срок все още не е изтекъл. Това повдига въпроса дали ограничението на Свободата на панорамата също ще се прилага със задна дата и ще направи незаконни всички произведения, които са създадени по силата на тази свобода. Ще трябва да приемем това, освен ако изрично не е посочено друго. Това би означавало, че много книги, пощенски картички или календари на публичното изкуство, които са напълно законни днес ще трябва да бъде изтеглени от пазара и вече няма да са в разположение на обществеността, или поне докато не се получи лиценз от архитекта на включената в тях сграда. Очевидно е, че това би довело до създаване на бюрократични кошмари за издателите и културните институции, а вредата от такава промяна значително ще надхвърли всякакви съмнителни ползи.

Какво може да се направи?

На 9 юли, на пленарно заседание, Европейския парламент ще гласува по доклада на Юлия Реда. Това е последният шанс на евродепутатите да обсъдят и да променят неговия текст по темата за Свободата на панорамата.

Обадете се на вашите представители, изпратите им пощенска картичка, свържете се с тях в социалните медии и им обяснете защо е важно за вас, публичното пространство да остане свободно за всички и защо то не трябва да бъде обременено от лицензионни споразумения. 

 Ако живеете в страна, която вече има Свобода на панорамата (всяка от страните, маркирани в зелено на картата по-горе или поне частично - тези в жълто), сведете до знанието на евродепутатите от вашата страна, че са на път да гласуват за предложение, което би ограничило права, на които разчитат техните избиратели. Обяснете им, че искате да следвате закона за авторското право, но промяна като тази, предложена за Свободата на панорамата, прави невъзможно знанието на правата за обикновените хора, които използват интернет. Призовете ги да опростят авторското право и да го направят годно за дигиталната ера, а не да измислят все нови и нови ограничения. Законът за авторското право трябва да се намери баланс между всички части на обществото. Нека вашите депутати знаят, че Свободата на панорамата е важна част от този баланс.

Можете да видите и предната публикация за историята на процеса, линкове и подробности. 

This text is under the application of additional terms of CC-0 license - No Rights Reserved

На 16 юни, Комисията по правни въпроси на Европейския парламент прие с голямо мнозинство изменена версия на проектодоклада на Юлия Реда за оценка на авторското право

Какво всъщност означава това за обикновения средностатистически
жител на ЕС и как би се отразило това на една снимка във Фейсбук например или видео в Youtube?  Какво всъщност е свобода на панорамата?

Сградата на Европеския парламент - без
свобода на панорамата

Предистория и предпоставки:

Каква е настоящата ситуация за авторското право в Европа и България?

Разпоредбите на Директивата за авторското право от 2001 г. вече не са в състояние да са в крак с увеличаването на трансграничния културен обмен, улеснен от Интернет. Текущият режим на авторските права пречи на
трансграничната обмяна на знания и култура. За да отговори на настоящите предизвикателства, законодателството трябва да се актуализира с текущите практики и хармонизира допълнително.
За тази цел Европейският парламент възлага на Комисията по правни въпроси разработването на проектодоклад с предложения за изменения на някои аспекти на авторското право.

Приемането на графика за проектодоклада става на 8 декември 2014 г., а на 15 януари 2015 г. е представянето му в начален вариант от основният докладчик Юлия Реда. Пълното му име е

ПРОЕКТОДОКЛАД относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Свобода на панорамата в Европа

Накратко:  Първоначалният проектодоклад на Реда излиза с над 24 препоръки към Европейския парламент за подобряване на възможностите за единно европейско авторско право.

На 16-то място сред тях е:
[Европейският парламент],
16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места;

Мотивите за тази препоръка са:

Показателен пример за необходимостта от адаптиране е въпросът за това как или дали да бъдат защитени произведения на архитектурата на обществени места. В миналото законодателството е имало за цел опазване от неподходящо използване на архитектурата за търговски цели чрез масово произвежданите пощенски картички, като то не е било насочено към средностатистическия турист, който прави снимки, най-вероятно споделяни само в частна среда, след като бъдат разпечатани. Днес обаче всеки турист може да създаде цифрово изображение, да го качи в социалните медии и може би несъзнателно да го прави достъпно за цялата световна онлайн общност. Като се имат предвид милионите европейци, които вече участват в подобни дейности, става ясно, че авторското право може да бъде приложимо и справедливо само ако изобразяването на обществени сгради и скулптури бъде освободено от закрилата на авторското право, така че да не налага прекомерна тежест върху ежедневните онлайн дейности. Изключително разнообразното прилагане на изключението на „свободата на панорама“, посочени в Директивата относно информационното общество (Директива 2001/29/ЕО, член 5, параграф 3, буква з) в различните държави членки показва, че е необходимо да се създаде общоевропейско, широко определено право на ползвателите да представят произведения, които са разположени постоянно на обществени места.
Разграничението между търговските и нетърговските цели създава нови проблеми в онлайн средата, тъй като нарастващ брой ползватели действат същевременно и като производители на произведения. Условието изключенията да се ползват при използване с нетърговска цел не насърчава възприемането на новаторски схеми за възнаграждение, като например микроплащания, които може да се окажат от основно значение за развитието на нови бизнес модели в услуга на творците.

И избягването на парадокси от рода на това, че имаш право да снимаш Айфеловата кула през деня, но не и светлинното шоу от кулата вечерта. 

Свобода на панорамата в света
Следват месеци на разглеждане, обмяна на мнения, дебати, предложения за изменения, коментари, докато накрая на 16 юни се стига до гласуването в Комисията на окончателния вариант, който ще бъде предложен за гласуване в Европарламента.  
Атомиум - без свобода на панорамата

За параграф 16 и свободата на панорамата са предложени седемнадесет варианта за изменение (вж.  #413-430)

Приет е варианта за изменение #421 на Жан-Мари Кавада, който гласи:
 [Европейският парламент],
16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Каква е ситуацията в България:

Между другото, там докладчик в сянка е Ангел Джамбазки от ВМРО, който сигурно въобще си няма представа за какво става въпрос, съдейки по единственото му предложение за свободата на панорамата, направено заедно със Саяд Карим - #418: Предлага на Комисията да представи доклад относно прилагането на директивата по отношение на напредъка на повишаване на осведомеността на потребителите....

... и по това с какво се занимава в Туитър.

Предложеният от Джамбазки доклад е направен още преди година и всъщност Юлия Реда е тази, която се опитва да извоюва нашата свобода на панорама, а не изпратения като депутат от България Джамбазки.

В момента в България „свободата на панорамата“ (макар и не под това название) е описана в чл. 24, ал. 1 на Закона за авторското право и сродните му права:

Чл. 24 (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: […] 7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
Измененият доклад е подкрепен на 16 юни от представители от всички политически групи в Комисията - единствените два гласа против са подадени от членове на крайнодесния Национален фронт (Франция).
В този проектодоклад се признава, че спешно е необходима реформа на авторското право не само за подобряване на единния цифров пазар, но също така и за улесняване на достъпа до знание и култура на всички хора в Европа.  
Парламентът призовава Комисията да разгледа възможността за широк набор от мерки, които да изменят закона за авторското право в крак с бързопроменящите се реалности и да подобрят трансграничния достъп до общоевропейското културно многообразие, като се надхвърлят плановете, обявени преди това от комисарите.
Докладът маркира повратна точка: След десетилетия, през които акцентът бе поставян върху въвеждането на нови ограничения за защита на материалните интереси на носителите на авторски права, това е най-силната заявка за преразглеждане правата на гражданите - на потребителите, институции за културно наследство и учени, и на автори, чиито производни творби се основават на оригинали. Той е и призив за намаляване на правната несигурност, пред която са изправени европейците в своето ежедневно онлайн взаимодействие с произведенията с авторско право - и в същото време защитава творците от експлоатация. Предложенията в него, ако бъдат приложени, няма да имат отрицателен ефект върху средставата на творците, но значително ще увеличават способността на всеки човек да участва в културните и образователни процеси. 
За първи път Европейският парламент призовава за определяне на минимални стандарти на правата на гражданите, намиращи се в списъка с изключения от авторското право и досега са били прилагани напълно по избор за отделните държави-членки. В доклада се подчертава, че използването на тези изключения не може да бъде възпрепятствано от ограничителни договори и че техническите средства за защита на авторското право не могат да ограничават правото ви да направите лично копие на законно придобито съдържание. Разискво се въвеждането и на изцяло нови изключения, а именно
  • да се позволи на библиотеките и архивите ефикасно да дигитализират колекциите си,
  •  да се даде възможност за наем на електронни книги в Интернет и
  • да се даде възможност за автоматичен анализ на големи масиви текст и данни (текст и извличане на данни).  
 Няма парламентарно мнозинство за общественото мнозинство

В същото време, постигането на съгласие по доклада дойде на съответната цена. Оказа се невъзможно да се изгради парламентарно мнозинство около
здравия разум на няколкото идеи за реформи, желани от по-голямата част от анкетираните в общественото обсъждане, проведеното в ЕС миналата година и подкрепяни от научни изследвания и експертни оценки.
Докладът вече не призовава за приемането на всички изключения за задължителни за целия ЕС, и това би попречило на правото на европейците да си взаимодействат с произведения с авторско право, с достигането до националните им граници.

Няма мнозинство за гъвкава отворена норма, която би позволила на законодателството да покрива бъдещи случаи, непредвидени в днешно време.

Вместо значително намаляване на условията на авторските права, които биха премахнали икономически неизгодния ефект на "черната дупка на 20-ти век", през която голяма част от новата културна история остава недостъпна за европейците, те все още са защитени. Комисията успя само да постигне отхвърляне на всички последващи удължавания във времето на авторското право, както и да премахне националните допълнения към срока на авторските права, като например 30-те допълнителни години, които Франция слага за творчеството на героите си от войните.
Произведения, създадени и възлагани от правителства ще продължат да бъдат обект на авторско право - предполагаемо за да ги предпази от суверена, който финансира създаването им. Вместо това, Комисията бе помолена само да направи по-прости правилата за производната им употреба.
Големите политически групи не само обърнаха гръб на тези идеи, които се ползват с огромна обществена подкрепа според допитването - те изрично настояха споменаването на безпрецедентния брой отговори от страна на крайните потребители да бъде изтрито от доклада. Това беше най-успешното усилие за политическо участие по въпросите на авторското право отвсякога - и ние трябва постоянно да напомняме на политиците за резултатите. Недопустимо е толкова много гласове да се игнорират.
Необходимостта от компромис също доведе до значително отслабване на тона в доклада. На местата в които проектния доклад на Юлия Реда издига силни искания, окончателната версия сега просто призовава Комисията да направи преоценка на някои идеи. За съжаление, това не представя Парламента като силен участник в предстоящия дебат по законодателните предложения.

 Докладът пое два основни удара:
В няколко точки постигането на компромис се оказа невъзможно и всичко се сведе до гласуване, което бе с отрицателен резултат за:
1. Свободата на панорама, където смущаващо изменение бе прието с подкрепата на EPP и S&D - удостоверяващо, че търговското използване на репродукции на произведения на обществени места трябва да изисква изричното разрешение на притежателите на правата.  
Това би ограничило съществуващите права в много държави-членки на ЕС, би въвело нова правна несигурност за много творци и дори би поставило под въпрос законността на много снимки, споделяни в платформи за търговско споделяне на снимки, като Instagram и Flickr. Режисьорите на документални филми например, ще трябва да проучват наличието на авторско право на всяка обществена сграда, статуя или дори графити на обществена стена, изобразени във филма им  - и да търсят разрешение от всеки носител на правото. Това е абсурдно.

 2. Комитетът също така отхвърли изменение, което призовава за  позволяването на аудио-визуалното цитиране във всяка страна-членка, разширявайки това право от текстовото цитиране и към другите форми на културно изразяване. В резултат на това, YouTube и подкастъри които използват такъв начин на цитиране, могат да останат извън закона и общи практики в интернет днес като пресъздаването на GIF файлове (например за илюстриране на заявления или емоции с анимирани изображения) ще е незаконно в много страни! Ако евродепутатите от GUE / NGL  не се бяха въздържали при това гласуване, изменението щеше да мине.
Това е само една част от пътуването:  
На 9 юли в пленарната зала всичките 751 членове на парламента ще гласуват по доклада. А няколко месеца по-късно, Парламентът ще започне обсъждането на законодателното предложение, което ще дойде от Комисията.
Какво може да се направи: 
Ето някои събрани предложения: Свобода на панорамата 2015

This text is under the application of additional terms of CC-0 license - No Rights Reserved

     След първите публикации за основаването на Българската държава и развитието на държавата при наследниците на Аспарух, днес ще разгледаме по хумористичен начин развитието на България при хан Крум. Ще разберем как България добива слава на футболните терени на Европа.

След успехите на малки вратички на Телериг и Кардам, следващият център-нападател на националния отбор, Крум, най-сетне получава възможност да разгърне таланта на българите в атака. Преди това обаче, за да си запази задния вход, той тръгва нагоре и малко по диагонал по картата. Там централният вкарвач попилява аварите и нокаутира добрата ламя Спаска с едно-единствено дясно кроше. Ламята е разфасована на килограм между България и франките (татковците на днешните французи, майките са неизвестни) и българите се връщат от похода подпийнали и с пълни фризери. 

После Крум попилява и най-големия съперник в групата - отбора на Византия. Ако вечното дерби започва при Аспарух, то за Крум може да се каже, че поставя началото на една серия от доста успешни мачове срещу съперника.

  Първо той финтира, че ще тръгне по дясното крило, а атакува по въздушно-капков път. Превзема столицата София (която въобще си няма представа за това), и оттогава Славия и Левски започват да спорят кой е най-стария клуб в България. И въобще Крум прави куп зулуми зад границата. Плячкосва толкова много, че българите тоя път се връщат пияни кат' мотики и с изтърбушени фризери. За назидание, жените им ги набиват пред децата. Пет пъти.

   Две години по-късно и император Никифор I решава да направи едно гости по терените на страната ни. Когато стига до Плиска, византийския отбор се отдава на  кражби кат' изтървани цигани - оттогава в България има липса на тоалетни чинии и хигиенни навици и са загубени завинаги дупките на гевреците и резервното чене на Лили Иванова. За ченето обаче не се знае дали не го е глътнала сама.  

След като си помисля, че това е краят на тия гадни копилита, императорът решава да напусне триумфално терена.  По време на хъркането на византийския отбор на стадион Върбишки проход, българите подкупват страничните съдии и изненадващо им правят изкутвена засада от най-малко 3 метра зад линията на Стара планина.

Според хрониката на историка Теофан Изкуфялник:  
„...Когато Никифор разбра, че път назад няма, извика: „Дори да имахме самолет, пак нямаше да избегнем смъртта!”, след което се напишка и ритна камбаната. А Крум му отговори: "Кат' не щеш скара-бира - на ти секира! Пълен мишок! Ние пък имаме ракети земя-въздух".“ Победата остава в историята като Голямото нощно трепане на хъркащи патки.

   При поливането на разгромния резултат в съблекалнята след мача, Крум е сниман с чашка-стограмка, направена от главата на Никифор. На главата с тиксо е залепен автентичия сопол на императора, излязъл като балонче при последния му дъх. Това е свързано с религията на прабългарите, които вярват, че по този начин се поема от божествената сила на всеки владетел, съсредоточена в лявата дупка на носа му.

  Две години по-късно, ханът (вече получил сред запалянковците в Европа прякора Крум Страшни) подготвя невиждано дотогава футболно щоу за терена в Константинопол. С помощта на пленени ромски инжинерчета и наемането на джуджета от Средната земя, българите построяват обсадни машини, които мятат развалени яйца и краставици.

Уникален български краставичкометач

Самия Крум успява да забие своето копие в портата на града, както и да метне тъща си през стените (също ритуали на древните българи). За още по-голям късмет, забива и два шамара на министъра на културата, Азис. 

Това обаче се оказва фатално - Азис е маскирана дърта циганка и урочасва хана преди мача. Настъпва смъртта на Крум. Не е известна точната причина, че най-вероятно сее подул от ядене на яйца, докато лично е инспектирал обсадните машини. Друга теория твърди, че е препил с ракиени ментета на тържествата по случай мятането на тъщата.

  През своето управление Крум полага големи усилия за укрепването на държавата, за отглеждането на обсадни корнишони и на щастливо снасящи кокошки. Законите му са строги и не правят разлика между българи, славяни и горепосочените кокошки, така че няма много-много изпълнения на селски бекове.

Любопитна подробност: Освен с победите си с разгромни резултати над империята (от 5 на квадрат до 146 на -1), хан Крум остава в историята и с опита си за създаването на Първи каспичански овчи противотанков изтребителен полк с вграден GPS и лаптоп под мишница (виж снимката за подробности). Опитът се оказва неуспешен - носенето на лаптоп под мишница се оказва доста трудно за усвояване от новобранците, които са пренасочени към производството на миризливи бомби с топлинно насочване.  

Редник Беее - ееееев
от изтребителния полк
Толкова за прословутия български централен нападател хан Крум, а ние ще продължим с друг важен етап от историята на страната - Покръстването на България при Борис I (или Мисията със сапуна)

Днес завършваме сбирката с бисери и забавни редакции в Уикипедия през годините. В днешната публикация са най-различни попълнения, предадени в оригинал и почти без коментари. :-)

    Понякога свободното и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-).

От статията за Борис Елцин:

„Елцин бил похитен от Граната...“

От статията Хомосексуалност:

„Клетъчна група... която е два пъти по-голяма при ориентираните към женски овни...“

От Пушене:

„Пушачи са всички онези хора, животни, птици, насекоми които са принудени по различни причини да дишат замърсената с пушек атмосфера...“

От Търкел:


Вид спорт, играещ се с Търкел. В един Таралясник има от 1 до 2ма Тарльовци. Измислен през 2006 г от семейство скучаещи българи в Канада.

Правила: - Изисква се терен с препятствия през които да може да се мине. -Дължина на тресето: 10м. За олимпиядата ще е повече в зависимост от дисциплината. -На края на тресето трябва да има процеп от 21,3см. -Терена може да е със всякакви препятствия (пералня, хладилник...) но трябва да има права линия от старта до финала, защото търкела не може да завива (може да има и малък завой). -Изисква се Търкел с кръгла форма който да е 38,5смс дебелина 4,5см. Кръгла форма. Материя: гума и плат. -Всеки има по 10 опита. Ако след 10 опита и на двата играча никой не е успял да вкара, те започват да се редуват докато някой не вкара. Когато някой вкара той прави Търпойнт. -Когато някой събере 3 Търпойнта, той получава Терсене. -Играят най-много 3 Терсенета. Когато някой спечели 2 от тях, тогава той печели Търкелмача. -Екипите са или 1 човек или 2ма. Всеки участник се нарича Тарльо. Екипа носи името Таралясник.“

От Батишница:

„...в селото се намира месността табите кадето има и и на6одки и следи от презумужали руски 4асти. са6тестжужа и легенда за подкупването на турския глажно командващ с тиква пална сас злато и тои предава орайието си исе предава“

От Тралене:

„... извърщвано с цел събиране на вид използвано в кухнята ракообразно, наречено рапан.“

От Доменико Скарлати:

„По време на престоя си в Мадрид Скарлатини композирал около 500 сонати за клавиатура. “

Май клавирни сонати, а? — Но може би щом е Скарлатини..., той може и за компютърни клавиатури.

От Краве масло:

„Най-разпространената форма на маслото се прави от краве мляко, но маслото може също така да бъде направено от млякото на други бозайници като например овце, кози, бикове и волове.“

А как ли се казва млякото от бик?  :-)

От Аян Хирси Али:

„нейните лични възгледи са инспирирани от конвертирането ѝ от мюсюлманка към атеистка“, след което спиритът й се интерполирал агностически.“

Още веднъж и по-бавно, моля.

От Борис Елцин:

„Елцин бил похитен от Граната...“

Е, пак като не го е изнасилила... :-)

От Кхмерска империя:

„...те почитали индийските богове и йм правели пиштни церемоний.“

И боговете пропиштели от правописий.

От Томас Йънг:

„Като малък Йънг започнал да чете само на две години, до като навършил четиринадесет вече знаел гръдски, латински, френски...“

Признавам го тоя - гръдския е мноооооого труден език, щото е за гърдите.

От Тимоти Гартън Аш:

„Пише исторически книги по актуални теми...“

И е роден през 1985, но има 157 години трудов стаж, нали? 

От Плюф:

„Плюф, това е това, което казват бебетата като ги натъпчеш, и не могат да приемат повече.“

От Хъх:

„Хъх е специфичен за хотелиерството термин, използван предимно от портиери и пиколи. Чрез него се означава действие целящо изнудване на клиента за бакшиш.“

От Арсен Венгер:

„Арсен Венгер: Наричан е "Професорът" , също така "Кралят на зделките"-във футбола.“

Не разбрах: На зелките или на дрелките?

Беседа относно триене на статията Стрелочник:

„Това ме побърква!!!!!! Имам сериозен спор с един човек дали тази дума съществува и се оказа че я има и аз искам да докажа, че я няма.... абе просто я махнете!!!!!!!! поне за седмица!“

отговор от друг редактор: „Има дума "стрелочник", ако това те вълнува.“

отново разтревожения: „знам че има, просто споря с един човек и искам да му докажа че няма, защото никога не губя!!!!“

От Николо Макиавели:

„Макиавели умира на 21 юни 1527 г. във Флоренция. (Изцинира убийството си)“

От изтрита статия:

"...АД, най-голямата частна компания в газовия сектор на България, е акционерно дружество, основано през 1992 година преди Христа."

Знаех си, че не може толкова бързо да е станала най-голямата.

Добавено в статията Старгейт SG-1:

„Студентите от Финансов Контрол, УНСС, които могат да изпият целия алкохол на вселената и по този начин да лишат човечеството от високоградусните напитки. Те притежават уникалната технология за създаване на вечния елексир, по-известен с наименованието "домашна ракия", също както и "шлякавица", "пърцуца" и пр. Обитават многонаселената планета "Студентски град" и излизат само през тъмните часове на деня.“

В статия за астролог:

„Предсказал е смърта си като за по сигорно е спрял да яде“

Текст към снимка от статия за неизвестен играч на билярд: 

„Рони О'Съливан може да си смучи щеката само.“

От статията Колики, раздел „Ефект върху семейството“:

„Настъпва период на безсънни нощи – любим за бащите! ( „Махни ми това „пищяло от главата”). Ситуацията в не малко от случаите се утежнява и от появилото се чувство на безпомощност. Искаш да помогнеш на пищящото, малко човече с зачервено лице, но не можеш. В един момент ида въпроса : „Ние родители ли сме или какво... ?” Семейството е разделено: „ Ти спиш с него, аз сам в другата стая!”

Е това състояние има и своята положителна роля, семейството се сплотява за да се справи с проблема. Започват и у таткото да се проявяват „майчински чувства” и т.н. А най- приятно става, когато се намери решение на проблема, или просто след 4-я месец коликите изчезнат. Тогава наистина си казвате : „ Е, ние успяхме!”

Сега чакаме появата на първите зъбки.“

Поправки в статията Облак:

1. Милярди е поправено на милиярди.

2. ...държрат като хора.. е поправено на държът.

Чисто математически, авторът след няколко хиляди опита трябва да успее да ги напише правилно.

Из краткия живот на статията Джонин:

„Джонинат е трето ниво нинджа.Нат него е само хокаге.Джонинат убочава генините.“
„За да стане чунин неиджата трябва да е станала генин.След това,ако джонина в чйто отбор е распределен го препоръча за испита за чунин и генина го вземе то той става чунин-второ ниво нинджачунина е кумандир той вече може да ръководи мисии.“

С една дума - Наруто. 

От статията Скорпиони:

„Щом един новороден скорпион стане на 3 месеца, той сменя кожата си.Това става 5-6 пъти в живота му.“

Горкият, колко пъти му се налага да се ражда и да става на 3 месеца.

В биографична статия:

„oсвн това е обявен за най-синият човек на земята за 1900 г.“

Добре де, това е от бързането. Но е смяшно. :-)

Определение за камина:

„Камина е част от архитектурния дизайн и представлява печка с кумин...“

От изтритата Беседа:Антонио Бандерас:

„днес гледах първороден грях харесва ми как се целуваш искам да ме вземеш за втората серия.“

Отчаян зов на фенка.

От статията Хамстери, описвайки половата система на хамстерите:

„Женските имат две долепени една за друга дупки“

В статията Клизма на първия ред за съдържанието на статията е написано:

„Тази статия съдържа излишни суперлативи."

От Денят на детето:

„В Денят на Детето детето ви има най-много права.За децата от 4 до 12 годишна е задължително тогава да получават подаръци.“

От Яйцераждане:

„Разможаване на влечуги, при които се извършва яйцеживораждащо оплождане.“

Съвсем ми се объркаха представите.

От Тор (биология):

„За да може производителите на заешка тор да имат наистина качествен продукт те трябва да дават на зайците да ядат акитата си.Когато зайците ядат акитата си те си набавят минерали неоходими за разтенията и за самите тях.“

От Гъбчесто тяло:

„Върху тялот има малки израстаци който приличали на гъби.Затова се нарича гъбчесто тяло.“

От Премедикация:

„Болка,причинена от чатене по скайп.Тази болка може да бъде премахната само от лекари,които са завършили със 6.00!!!“

От Световния ден за хрупане на солети:

„Световния ден за хрупане на солети се чества от близо 800 години на 24 август, обикновено в късния следобед или привечер. Древните обичаи повеляват солетите да са Златна Д..........., червени със зле илюстрирана панда на опаковката.“

От Див чесън:

„...Има мирис на див чесън откъдето идва и наименованието на това растение....“

От Парола: Риба меч‎:

„...Риба меч има има уста като на меч затова я наричат риба меч...“

От Мексико:

„...в мексико външната политика западнала и много хораумирали от липса на храна....“

От Мухи цеце:

„...Сънната болест спира всички клетки в тялото на човек за животните обаче тя носи смърт!!....“

От Слюнка:

„Слюнката e урино-убиец. Когато човек пие морска вода, слюнката обезврежда пикнята в нея.“

От Кучеподобни:

„Те се отличават от другите хищници по различни вътрешни и външни особености.“

От Хейли Джеймс Скот:

„Тя ражда малко момченце...“

Ами колко голямо да го роди?

От Великолепна фрегата:

„...за разплод колониите отиват на дървета в Флорида, на Карибите и островите Кабо Верде. Великолепната фрегата мълчи по време на полет, но прави различни звуци в гнездото си. Тези птици никога не кацат по вода, и винаги си вземат храна за полета.“

От Ебола:

„...тъй като тези кандидати могат да предпазват нечовешки примати от от заболяване индуцирано от ебола вирус.“

От Икер Касиляс:

„... В своята 82 мача за Испания, той е запазил 42 чисти чаршафа.....“

А калъфките?

От Южен кит:

„... Южните китове плуват бавно, ... но за сметка на това са много акробатични и често се пльоскат във водата с гръб.....“

От Безкрил корморан:

„... Той има дълъг клюн и око.....“
„... Плува по морска вода.....“

От Боа удошвач:

„...Боата удошвач е голяма неутровна змия от вид бои.Тази боа е силна и удушва плячката си като питона.....“

От статията за Рихтер:

 „Вдъхновен от хартията за плитки и дълбоки земетресения...“

От заглавната страница на Уикипедия на киргизки:

1. "Wikipedya - демек, Ачык энциклопедия".

2. "Уикипедияга, кош келиңиздер!"....

 От статията Андон:

„От гръдски означава "единствен"

Както казахме, това е много труден език. :-)

От Кърлеж:

„Истинският паразит е женският кърлеж.“

От Химиотерапия:

„Пациентите най-често се оплакват от следните странични ефекти, придружаващи терапията:
гадене и повръщане...

На кого ли се оплакват след последното?

От Лох Нес:

„Лох Нес се намира на остров Великобритания в местноста Шотландия.“

От Нововавилонско царство:

„Населението на египет са били африканци с примеси от семиди.“

А какво ли е семиди? Сигурно семки за миди.

Ами това беше за редакциите в Уикипедия. Засега :-).
За другите ежедневни забавни коментари и хумористични статии може да следите в блога и в неговия архив.

Например публикациите в

 хумористичния Прочит на българската история (или откриването на земята като твърдо тяло).  :-)

 От днес, паралелно с някои други по-сериозни публикации ще разгледаме по хумористичен начин :-) историята, географията, културата, спорта и други, по-неизвестни факти за България и не само за нея. Ще се опитаме да покажем това по безпристрастен и нов начин, хвърляйки светлина върху някои по-ключови събития и нетолковасилнасветлина върху други. Най-вече за България, 'щото те другите са копирали почти 'сичко от нас - даже и имената (Иван например са го маскирали като Ян, Джон, Йоан, Жан, Валжан, Патладжан  и т.н.!) А ние сме копирали от македонците естествено. 

Но нека да започнем от самото начало: 

      Началото на прабългарското племе преди заселването на територията на днешна България е обвито в легенди, мъгла, алкохолни изпарения и жълта преса.

     Според най-широко разпространената сред антрополозите теория, прабългарите са произлезли от човекоподобните маймуни като всички останали и са дошли от изток, но според друга, почти толкова застъпена, просто сме паднали от Луната.

    Има и една малка клика, групирана около известния Йоло Денев, която мисли, че сме се изсухлили от джоба на някой си на име Тангра, докато е сътворявал света. Тe дори привеждат като доказателство изцапан работен гащеризон на дупки. Което все пак е по-добре от ония племена, дето си мислят, че са се излюпили от яйца на костенурки. Доста по-добре е и от македонците, които си мислят, че са произлязли директно от първата амеба, но затова ще се спрем в статията История на Македония.

    От историята по това време има твърде малко известни със сигурност факти. Останали са имена като Кубрат, Баян, Алцек, кака Сийка (оттам и съвременната дума кайсийка), брат'чеда Лари, както и полулегендарни истории за семейни спорове, чупене на стрели и за Лили Иванова. И така до похода на Аспарух, когато нещата малко по-малко се проясняват. 
За произхода на името българи днес има 4 основни теории:
1. Думата българ идва от неправилното гръцко произношение вулгар (vulgar). Първоначалните асоциации, че това идва от вулгарен са отхвърлени от съвременната историография. Силна подкрепа за тази теза оказва документ от 672 година, т.н. Вулгарис Шамарис, в който точно се посочва как тази дума се упоменава за първи път от уплашени гръцки войници по северните граници на империята:

    „...и по заник слънце ромеите видяха облаците прах от конницата българска, които закриха небосвода... Освен пет поредни нощни напикавания, това причини сред тях странно говорно смущение, което им пречеше да казват правилно б, а вместо тази буква единственото нещо, което можеха да кажат бе в...   Така копиеносецът
Геврекос Франзелос рече на брат си: Въъъ, вратлеее, вългарите идат.. Вягай, да вягаме...  и вратята веж да ги няма.

 2. Друга теория твърди, че българ идва от булгур - варивото, с което са били закалявани задниците на малките прабългарски посерковци още от най-ранна детска възраст. С течение на времето тази дума малко се е поизменила,  малките ставали големи посерковци на кон, но манджата дълго време оставала съшата.

3. Трети твърдят, че името идва от обсадата на ромейски град, когато неизвестното дотогава за гърците племе пристига на пъргавите си кончета под стените, опустошавайки всичко по пътя си, включително и мастиката на дядо Зафулакис. Тогава гръцки стрелец си бил записал в дневника: Тия подскачат насам-натам като бълхи... Не мо'еш ги уцелиш даже с картечница.... Тази теория обаче не е подкрепена с източници и няма много поддръжници. 

4. Четвъртата теория е най-комплексна и посочва хипотетичния общ произход и сходствата на протобългарите, протобактериите, протобахурите и споменатия вече булгур. Тя обаче е опровергана от тезите на големите авторитети в историографията като македонеца Гоце Фръцковски, който категорично доказа, че по времето на протобактериите са съществували само античните македонци. Това всъщност е толкова сигурно, колкото че прапрапра-дядо ти е дядо на дядо ти, но Гоце излиза с аргумента, че може и да е на баба ти). Теорията е опровергана и от личните спомени на Лили Иванова. 

     Българите пристигат и заселват трайно в България през 681 г. Това обаче не е еднократно събитие, а исторически процес продължил няколко години. При това следва да отбележим няколко неща: 

Първо - причините за епичния поход на многобройното племе са напъните на още по-многобройното хазартно племе, както и типично българския семеен скандал сред синовете на Кубрат със силна музика, бой и разделяне на имуществото. Накрая братята с насинени фарове седнали и изиграли партия покер по хазарски. На Аспарух се паднали 10 000 човека и еднопосочен билет за Югоизточна Европа, докато например на Батката Баян се паднало да остане да учи картите. 

Прабългарин приготвя
коня си преди похода

Второ:  Прабългарите пристигат на коне (порода - издължена дългошиеста, виж снимката за подробности). Което въобще не е учудващо, при условие, че са правели всичко на коне. Памперсът не е обусловен от съвременни прищевки, а е бил задължителна част от бойното снаряжение на прабългарския конник. Грижата за коня е била едно от най-важните неща за тях - има документирани случаи на продадена тъща за кон; кон за кокошка; прабългарин, ридаещ над кон с думите Трай, коньо за зелена трева и др.  Известен факт е, че прабългарите се хранели, пиели и спяли, правели утринна гимнастика, йога и джогинг, както и доста други работи - всичките на гърба на коня.

Трето: По този начин по време на самия поход са измислени сухите и полусухите колбаси или т.н луканка (парче месо, случайно забравено за два месеца под седлото), Поморийска отлежала (забравени за неопределен период под седлото плодове), както и израза Я сега да видим кон боб яде ли? Оказало, се че яде, 'щото оттогава Дунав е със съмнителен цвят, а нивата на сероводород в Черно море са убийствени.  

Четвърто: Походът и прекосяването на река Дунав не са били просто еднократен излет, както го представят някои днешни туристически агенции в брошурите си, а организирано компактно придвижване на тъмна материя от точка А до точка Б.

Пето: няма.

Да продължим събититята с откъс от хрониката Вулгарис Трандафорис (в превод на името: За преминаването на Дунава от вългарите, за хан Аспарух, за коня му, за боба, за северните сияния и за трите празни бутилки от ракия)  на Теофан Изповедалник:

   „... И се показа хана с цялата си мощ на брега на реката Истрос, барабар с брат'чеда Лари, трите си кифли (б. прев. наложници), парче бахур в джоба и музика на Сашка Васева на max. Тези брадясали, миризливи и кръвожадни конници вдъхнаха ужас сред ромеите и на самия император Константин V, който се изтърва без да иска и оттогава си заслужи прякора -  Лайняния (историческа справка за правдивостта на името)...“

     Аспарух напада византийската армия, която чака командира си да си измие краката по на юг, в Девня (предлог за императора да избяга от битката). В битката при Он-гъл (да не се бърка с Ам-гъл), византийците са толкова объркани, че сами си прерязват гърлата, а императорът признава България като държава, разглобява оръжията си за масово поразяване и си оскубва косата. По-късно той опитва 7 кампании за унищожаването на новата държава, но бърка посоките и не успява да я нацели.  

    На новозавоюваните територии прабългарите намират големи количествени струпвания на славяни, номерират ги от 1 до 7 и лека-полека са претопени (отчасти това се дължи на факта, че не могат да смятат, но ной-вече на това, че не се разделят от коня си дори когато си лягат).  След тяхното претопяване, страната изведнъж се оказва населена със славяни, които се опитват да се убедят, че са българи (и които, разбира се, не могат да кажат и дума на прабългарски и затова просто махат пра-).
    Така българите трайно се установяват в днешна североизточна България и започват да се запознават със слизането от коня. Лили Иванова провежда няколко концерта на сцената в столицата Плиска. Македонците дискретно започват да скърцат със зъби, тъй като надясно и нагоре от тях се появява нова държава.

Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.co
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com

  В следващата статия ще се спрем на  териториалното разширение на България да Борис I - предпоставки и хронология.

Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com


00:25, Monday, 08 2015 June UTC

2. Българска история (хумористичен прочит) - част II. Развитие на държавата след Аспарух и откриването на земята като твърдо тяло.

     След първата публикация за основаването на Българската държава с много музика, смешни страшки и концерт на живо на Лили Иванова в тогавашната столица Плиска, днес ще разгледаме по хумористичен начин развитието на България от Аспарух до Крум - хронология. Ще се опитаме да осветлим дадени ключови събития по нов начин, хвърляйки тъмнина върху някои от тях и още по-голяма тъмнина върху други. Като в парламента.

И така: 

    Според подписания договор от 681 г., Византия се задължава да плаща ежегоден данък на българската държава от три понички и половина на година - едната със шоколад, а другите с 'квото има. Плюс DVD с последните хитове на Василис Карас - на две години.

    Непосредствено след тази война България обхваща земите от Стара планина на север, от точка X надясно и от Черно море навътре. Това обаче се оказва малко за българските ханове, които искат да ходят на курорт и да купонясват на три морета.  
  Тервел, който е след Аспарух, първи решава да докопа квот' може. За целта той прилага доста циганска тактика, като отначало уж помага на император Юстиниан II Носоотрязания (ама че прякори имат тия), а после му открадва Загора (която тогава се е наричала Млада), една чисто нова топка Адидас и кутията за сандвичи от раницата.

   Най-големият успех на хан Тервел обаче е, когато печели купата на Гърция в мач с арабите в Константинопол. Южняците подло вкарват 50 000 играча на камили, но българите геройски удържат и печелят с дузпи. В зверския двубой Тервел успешно запазва Византия като спаринг-партньор за българите и основен пазар за износ на сливовица и мармалад от сини сливи. 

Епичният мач в Константинопол, 717 г.

Кормисош търси семки
След Тервел българския престол заемат Кормесий и Севар от семейство Дуло. После идва Кормисош от семейство Катерички. България изпада в политическа и икономическа криза, тъй като свършват жълъдите за прасетата и семките за люпене за футболни мачове. Заплатата на хановете пада и е толкова малка, че никой не иска да работи за без пари. Пример за това е Умор, който след един месец работа си бие камшика, вика „Абе аз що не ви ...“ и напуска без предизвестие. За 15 години на ханския треньорски пост се сменят седем прецакани, единият от които се казва Телец, 'щото бил почти толкова умен. Желаещи постоянно няма, хвърля се чоп, а българският отбор не участва в международни мачове. 

При управлението на хановете Телериг и Кардам българите отново започват да замислят двубои с международно участие. Треньорският щаб на Телериг предварително успява да подкупи няколко съдии и делегати на ФИФА и УЕФА, с което постила чергата за бъдещите успехи на отбора на хан Крум, на които ще се спрем в следващата публикация. При Телериг и най-вече при Кардам, българите, за първи път от дълго време насам, провеждат няколко леки приятелски мачлета с византийците. На тях обаче им омръзва да ги бият като прани гащи и пак се съгласяват да плащат данък. Този път данъкът е увеличен на 4 понички, едната от които може и да е малко нахапана или настъпана. Инфлация, няма как.

Открития и интересни факти за периода от Аспарух до Крум:
- По време на кризата за семки след Кормисош, българите откриват псуването на съдията и целенето му с предмети като заместител.
- В средата на 8 век Лили Иванова разбира, че македонците са по-древни от нея, което предизвиква творческа криза. Излизат нови звезди като Сливия Каруцарова и Фтичка Чокондурова.
- Прабългарите и славяните правят много цигански сватби и окончателно се омесват.
-  Българите слизат от коня, откривайки, че земята е нещо твърдо. Това става малко случайно, когато 3-годишното каубойче Пешо си пада на главата и на земята й излиза цицинка.
- Вследствие на слизането от коня откриваме неподвижната тоалетна.

Толкова за този малко известен период от българската история. :-)

Следващ прочит: Териториално разширение при хан Крум и кой е най-стария футболен клуб - „Славия“ или Левски“?

По-долу са някои от първите от първите снимки от фотоконкурса Уики обича Земята 2015, който се провежда за първи път в България.

За първите 5 дни пристигнаха над 200 снимки на природни обекти и забележителности от нашата страна, което е просто... страхотно. :-))
Още повече, че са от красиви по-красиви.

Мальовишки дял на Рила. Автор: Любомир Розенщайн Източник: Уикипедия

Райското пръскало, Автор: Спасимир, Източник:Общомедия

Чипровска планина, Автор: Spiritia

Доспат, Автор: Izvora, Източник: Общомедия

Цветове от Витоша, Автор: Tanasy Източник: Общомедия

Местността Стойките, Автор:Izvora Източник: Общомедия

Мальовишки дял на Рила, Автор: Любомир Розенщайн Източник: Общомедия
Местността Ритлите, Автор:Toli Nikolaev Източник: Общомедия

Национален парк Централен Балкан, Автор: Спасимир Източник: Уикипедия

Дори маже да не съм избрал и най-добрите от новопристигналите -
просто са толкова много, различни и хубави, че не ми остана време днес за оформянето в блога. Но ще продължим да ги публикуваме и през следващите дни, така че ще имаме предостатъчно време. Надявам се - от вас зависи  :-)  Напомням, че няма ограничение на броя на снимките и те ще бъдат използвани за илюстративен материал за статии в Уикипедия (освен, че ще участват в конкурса). Започна и паралелното разширяване на статиите за природните забележителности на България. За първите  5 дни са написани и разширени около 20 статии
 - още едно приятно занимание, в което може са включите с познанията си.  :-)

 До утре :) 

Някои от по-смешните бисери и редакции в Уикипедия през годините - II част 

      Вчера започнахме тази интересна и дълго събирана поредица. Днес повечето са събрани очерци и дребни бисери за села и паланки и въобще редакции, свързани с България.
    Понякога свободното и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-). Връщането им е най-лесната част. Но понякога има доста добри попадения, които си заслужава да се....хм, запазят да поколенията? :-)

Опитвал съм се да запазя и оригиналния правопис, доколкото е възможно, а под тях често има мои коментари:

                                От Миладиновци (Област Ямбол)

„До селото има голямо ловно стопанство, характерно с най-голям брой диви свине на единица площ. Срещат се елени, сърни и всички видове вреден дивеч. Всеки ловец, посетил ловното стопанство не е останал разочарован, с изключение на местните ловци, за които е забранено. Иначе дивечът си е направо напаст!

брой диви свине на квадратен метър - ами как няма да е напаст, а?

                                   От Розово (Област Стара Загора)
на първи май заповядайте на палатка в гората в село Розово.Това е един прекрасен празник на който ако намерите някой трезвен сте збъркали селото.
Там сме! Ама на всеки първи май ли? Да не збъркаме, ей? :-)

С пияни хора комитет не става !!!
Колко истина в две думи.

„tova selo moje da go nqma na kartata ama go ima na globysa.

Извод: Глобусите са по-надеждни от картите. Щом Пишурката е там.

              От Фърговци:  (едно по-дълго авторско съчинение)

В момента на Фърговци живеят постоянно неколцина пенсионери. Всички до един гонят или са надхвърлили 80 лазарника, но въпреки достолепната възраст са удивително жизнени. Типичен пример е бивш полковник от службите за сигурност. Според собствените му думи тогава страдал от седем болести. Сега, петнайсетина години по-късно обикаля насам-натам с бастунчето, пасе 5-6 кози и си обработва градинката. Твърди, че не е стъпвал на лекар от миналия век, защото всичките болести изчезнали. Само една нова го споходила - липсата на пари за пиене. Въпреки това намира начин да подкара ракийката още по пладне, а през уикенда, когато идват виладжиите редовно спохожда някого и се почерпва за чужда сметка още от сутринта.

Едно станало напоследък традиционно събитие е честването на Еньовден. Всяка година, в края на месец юни на Фърговци пристигат няколко автомобила, от които бодро се изсипват дузина заралии. Освен себе си, те разтоварват големи количества напитки и храни и се настаняват се в някоя от вилите. От мощна стереоуредба са понасят ту ръченици, ту Том Джонс, ту Химна на България, ту Абба. От петък до събота посред нощ веселбата не спира, а само се засилва, разнообразявана от гърмежи, фоерверки и песни в съпровод на китари.

На самият Еньовден, в неделя призори всички се отправят боси и по шорти през баирите. Когато слънцето заприжуря, те вече са разтоварили торбите и са окичили фасадата на къщата с ароматни треви. С бодри ракиени наздравици започва голямото чакане на голямото събитие. Отчето (в компанията има поп) отправя молитва към господа и подкана по телефона, звучаща горе-долу така "Аре ве, калпазанино, прегладняхме!" и скоро след това габровският агент пристига по криволичещия път с малкото си джипче, от което бандата с викове и изстрели във въздуха възторжено измъква грамадна тава с цяло печено агне и кофа дробинета с ориз и спанак.

Местните дядовци имат допър повод през тези три дни да се отбият на гости при веселите заралии за по ракия-пет, а в това време бабичките им плевят картофите и пустосват. Странно, но седмица след събитието лаят на местните кучета все още наподобява вокалните изпълнения на Том Джонс. 

Без коментар :-)

„Икономиката му е на много ниско ниво , отглеждат се прасета,овце , крави , жени и кучета.“

Е, това си е обидно. Напомням, че подобни редакции се трият веднага след като се забележат. 

От статията Долно Черковище:
„"КМЕТ" закволи им е те и без него си живеят добре...

Ами тъй де..

     От Полето:
„Село Полето се намира в планински район.
Откъдето произлиза и името вероятно  :-)

„Историята на района е много оскъдна, за6тото изпратените археолози в района не остискаха на алкохола и яденето с които ги посрешнаха местните. Повече несе и върнаха.“

„Дори и да умирате от глад, неси взимаите закуски от Ц..., освен ако неви се яде суров лебец с олио.“

Това място изглежда като Дивия запад. :-)

„Всяка година на 14 Януари в 6 часа сутринта от селото тръгват кукери. Те обикалят селото от къща на къща за да гонят злите духове. Стопаните на къщата дават на кукерите ракия, пари и др. След първите няколко къщи 99% от кукерите са пияни.


От Чепинци (Област Смолян):
„Жителите на с. Чепинци изповядват християнството като основна религия и исляма като второстепенна религия.
Така де - мястото на душата в рая трябва е подсигурено отвсякъде. :-)

От Къпиново (Област Велико Търново):
„В близост е Къпиновският манастир и небезизвестната Механа, стопанисвана на времето добрия кръчмар Ботьо, веселата му жена Леля Радка, синът им Тишо, конят Путьо и кучето Хонда.
Конят е най-важен.

 Редакция в статията Пролом:

кмет = Станке, кандидатирай са, ма!

Уикипедия като инструмент за агитация онлайн.:-)

Градът е известен и с това, че бившата му кметицата гледаше говеда и овце и веднъж седмично отсъстваше от работното си място, за да може да изведе картела. Тогава китните поляни в околностите на града се превръщаха в нейна приемна.
А записването, записването как става? Че искам и аз моя картел да изведа. :-)

Важна редакция, уточнение за посетителите на кръчми в село Борово (Област Благоевград):

Редовни събития = сбивания по кръчмите
Амииии, има редовни културни събития (вероятно с масово-възпитателна цел), какво повече може да иска човек? :-)

От Чешнегирово:
„В землището на селото е бил открит и изцяло повреден римски крайпътен надпис,вероятно съставен на старогръцки език.“
Хитро - превели го и изцяло го повредили за още по-добра маскировка. Ами ние българите, сме ги разгадали.

Петър ... , писател
Тeодор ... , сервитьор

Че тях кой не ги знае?

Графата „обществени институции“ в неназовано село в шоплука е изчерпана с изречението:

Селски съвет - Бойка и Лила

 Едната работи председател от понеделник до неделя, а другата - през останалото време

     Раздел Редовни събития за село Извор (Софийска област):

Забелязва се някаква пуфтуряемост, хлъц...:-)

За заниманията в неназовано село:

„все пак обаче забавленията са 2 пъти в годината, а през другите какво правят и малкото деца в селото? отговор: момчетата ходят на стадиона да ритат или си бъркат в носа, а момичетата просто нищо..

В същата статия се говори и за кулперацията. Вероятно се има предвид cool-перацията.

„Реката е дълга 3-4 километра и поради това не се влива никъде.

Ама съвсем никъде? :-)  И къде отива?

Съдържанието на изтритата статия Тозар:

„Някойградовец.  Всеки някойградовец по рождение е тозар - абсолютна личност.“
Щом казваш.

В статията Анссамбъл хасково:
Думата ансамбъл е написана по три различни начина: Анссамбъл, Ансъмбал и Анасамбъл.
Сигурен съм, че при добро желание може и още.

Редакция от 20 септември 2010 г.:
„Борис наречен още Бобчо, принадлежи към семейство X и е разпространен на Балканите, но се среща и в Европа. Обитава предимно разхвърлени стаи и мръсни ателиета, по-рядко подредени и чисти места, където няма естествени прикрития. Този хищних, това рошаво и космато животно, има късо, здраво тяло с дюстабанови, здрави крачета. На дължина тялото му достига 173 см, косата му до 60 см, а теглото 65 кг. Космената му покривка е гъста и рошава, стърчаща на всички страни. Тя го прави почти невидим сред боклуците в стаите. Борис е единак, крие се ловко сред апартаментите, където на сигурно място спи и яде. (не е опасен за околните)“
Това е някакъв неизвестен нов вид.

        От изтритата статия Готин мъж:
„Всички готини са женени!
Друго си е един мъж да мине през школовката на една жена! Да го пипне както трябва, да го поомеси, да го попречупи, да го направи по свой образ и подобие, да му придаде малко вид. След като премахнаха казармата пак на нашите ръце я оставиха трудна тази работа - облагородяването на мъжете.
Без коментар :-)

Съдържанието на изтритата статия Намъквация:
Намъквацията предствлява процес , в който дадена неособенно организирана група от хора осъщетвява присъствие на алкохолно - музикална забва от битов характер ,в която домакина / домакинята предвидливо и също така напразно се е опитал да уведоми твърде тесен кръг от хора. От това следва , че дадената алкохлно - музикална забава надвишава планирания първоначално капацитет , което води до качествени изменения в нейното протичане ( някои автори характеризират явлението с термина " Вилнение" ) . Намъквацията е спонатнен процес и може да бъде осъществен по два начина :

посредством елемент на " присламчване " - едно или няколко лица имат известен контакт с домакина на събититето. Те споделят имформацията отнсно локацията на алкохолно - музикалната забава с широк кръг от хора , разполагащи често с ограничен бюджет и висока мотивация , която довежда до реалния завършек на процеса. Тук обаче много важна роля играе първоизточника на инмформация , защото той ще поеме моралната ( рядко материалната ) отговорност за щетите причинени от уведомените от него " намъкватели ";

директна намъквация - тя е изисква повече време , тъй като лицата известни като намъкватели имат единствено визуална представа за организатора на събитието . Това ги кара да използват тактика позната сред тях като " чай са напият малко всички и ний шъ съ намъкним " .Това води до извода , че 'намъквацията" е практически необратим процес поради масовия характер на мероприятието.
  Хахаха, доста свежо!

Част от съдържанието на изтритата Андреа (пояснение):
Андреа обича всякъква музика, но най-вече класическа и поп-фолк. Любимата и класика е "Четирите годишни времена" - това по линия на майката. По линия на бащата е любимата и вила в гр. Сапарева баня, където релаксира и среща своите най-искрени фенове.

От статията за Иваняне:
От стари хора живущи и редовни гласоподаватели става ясно, че в дълбока древност, когато София е била язовир, вълничките на язовира са се плискали на брега (където сега е селото).
 Не знаех, че някога столицата ни е била язовир на Иваняне  :-)

 „ГОН (Голямо Октомврийско Напиване)е специално традиционно напиване, което се извършва през октомври в София. Задължително е присъствието на поне трима души от Новогръцка Филология на Софийския Университет. Алкохолът, който се консумира на напиването може да е всякакъв, като единственото ограничение е, че трябва да е поне над ХХ градуса.“

А ако са двама? Тогава сигурно е МОН - малкото октомврийско напиване.. :-)

„Важно място в бита на местното население заема сливовата ракия, която естествено е "хенд-мейд".“

А ако не е хенд-мейд - връщайте я. :-) 

От статията Кондьо:
„Кондьо е един от най-влиятелните философи и откриватели от времето на ранното българско фолк просвещение. Името му идва от неговото изобретение "Кон дьо Тен" - еквивалент на "Фон дьо Тен", което се използва успешно сред малцинствата за постигане на ромска украска, с която мъжките привличат вниманието на женската и е важна част от любовната игра на роми и още по-роми. Още на 3 - годишна възраст успявя да напуши Кърт Кобейн. След поредната тежка и псиохотропна вечер в Сиатъл, Кондьо споделя своите схващания и идеи за света с Кобейн, който не издържа на просветлението на Кондьо и се самоубива. На 5 - годишна възраст Кондьо предава СПИН на Фреди Меркюри.

Жени се за Крисътл Стийл, която още след първата брачна нощ с Кондьо решава, че ще стане порно звезда, повлияна от неповторимата любовна техника на философа. Преломен момент в живота на Кондьо е срещата му с книга. 

Изумен от качествата на странния предмет, той решава да посвети живота си на науката. Започва да твори, като творчеството му е силно повлияно от Ницше, Платон, Аристотел и др. антични гръцки философи. Трудовете му - "Леле како", "Аман, аман" и "Твоето деколте" а.к.а. "Твойту дикулте" оказват силно влияние върху пост - социалистичексия период в България, като са "верую" на хиляди вярващи българи. Работата на Кондьо се следи от политици - практици и теоретици, в това число и от Хенри Кисинджър, който описва феномена "Кондьо" в своя труд "Дипломацията". Докато пише трудовете си, Кондьо работи като велосипед в спортен магазин в родния си град Сливи - ен.

Днес Кондьо е тачен от редица интелектуалци от Факултелто, Захарна фабрика, Сухата река, Столипиново и още редица огнища на философски размисли. Учението му се преподава в Сливенски университет по венерическа авангардна скулптура, като вдъхновява умовете на милиони.“

Хахахаха, уникално просто. Затова си заслужава.  :-)

Из вандализъм в статията Сергей Игнатов:
„Под натиска на съпругата си, става застъпник на идеята за асексуално размножаване при хората.“

От статията Ботев (Брестак):

„Ботев Брестак е футболен отбор от село Брестак, Добричко, България. Химна на този отбор е на оркестър Варненци и се нарича Брестак Кючек. Футболисти засега са Кмета (капитан), Даскала, Попа, Кръчмаря, Пощаджията, Бръснаря, Чобанина, Касапина, Рибаря, Мангала, а вратар е немия турчин. Медицинско лице и масажист е кака Пена, доячката.“
Че те готови за Шампионската лига :-)

От статията Орешник:
„...Най-близката ЖП гара се намира в гр. Елхово, а най-близката ЖП гара е в гр.Ямбол...“ 
„...Куполът на параклиса имал камбана, сградата била с красиви огради, докато дядото съществувал...“
 „...През лятото селото се запълва най-много...“
„...Много често се виждат чужденци, които се разхождат из тесните улички и се радват на всяко едно нещо...“

Та коя е най-близката гара?

От статията Дебелец:  

В дебелското землище е имало живот още по време на римското владичество.

А преди това!?!?

"...... '57"ЕООД - статия за мандра, която беше изтрита:

 „Днес към предприятието има изградена ферма, за да е сигурно, че непреработеното мляко е от щастливи крави.“
Ама сигурно ли е вече?

„Всъщност, става дума за два сходни, но все пак от корен различни езици. Има някои твърдения, че българският език е причинен от македонския, но те ​​са непотвърдени.“

Е как да не са, нали македонският е най-стария език на Земята? Даже още преди нея. :-)

                                 От статията Глухите камъни:
„Всечената в скълътъ стълба...“ 

  Както говорим, така и пишем, да съ .... у глъвътъ....

От статията Батянка:
„Батянка - Обръщения между две бургаски Батки (личица или манияци)“

Хаха, личица..:-)

От изтритата категория Списък на певици и певци:

"2 ма певци добавени" - Братя Аргирови и Борис Годжунов

Аз не мога да броя. А братята колко са?

                         От Златните хитове на Малина (албум):

„...бестов албум.“ 

Остатък от азбестов може би!??

                От статията Раждавица, раздел „Културни и природни забележителности“:

„В покрайнините на селото има камък, обрисуван от Владимир Димитров-Майстора.“

Да, в профил и анфас. С думи.

                          От Константин-Кирил Философ:

„Братята са гражданин на Византийската империя...“

А паспорт показаха ли? За един брат или за двама?

                      От Беседа:Симеон Сакскобургготски:

„Помни ми дюната... Аз не съм просто един запалянко които седи пред компютъра. Това лято имах среща с Божидар Димитров в Националния Исторически Мусеи а вестник 24 часа писа статия за мен.“

Разпален редактор, който иска да му се помни дюната. В Мусея.

                                         От Беглеж:

„Няма събитие в което Беглеж да няма своя дан.“

Еми няма. Дори и в падането на Рим. И точка. :-)

                                                  От Умай:

„Всъщност известно е вече, че прабългарските колобри са отдавали почит и на богинята-майка Умай, съпруга на Тангра. И именно там е открита и релефа на богинята Жънай, която когато ражда своя син - става Умай.“

Жънай, Умай... аз се обърках май. Шотландец, ирландец - все тая

Утре ще продължим с Разни: кратки, объркани или сочни обяснения на най-различни природни феномени, събития и въобще за Вселената и всичко останало 


                                    От Чинчили:

„...Чинчилите много обичат да се самоубиват, но иначе са грижовни и мили животинки....“


До утре

    След като ви показахме в няколко публикации най-добрите снимки от конкурса „Уики обича Земята“ за 2014 г. дойде време и за трите, които спечелиха големите награди.

    Те са от Естония, Бразилия и Украйна - три различни части на света от участвалите 15 държави. През тази година броят на участниците се удвои, като България участва за първи път. Надяваме се тази година снимка от нашата страна да спечели някое от първите места. За целта тя трябва да е качена в Общомедия до 30 юни - така е по правилата на конкурса, но без значение кога е снимана. Участвайте смело и безотговорно - броят на снимките няма значение. :-)

Нека да видим и победителите - аз няма да досаждам с много коментари :-). Те са по ред: 2-ро, 3-то и 1-во място:

  2-ро място:

Скални формации и връх Божия пръст в далечината, в  национален парк Сера дос Оргаос, щата Рио де Жанейро, Бразилия.
Автор:Carlos Perez Couto

Страхотна снимка на природен феномен. Човек може само да гледа, без да му омръзне. Бих искал да го видя и на живо.

  3-то място:
Блатото Мукри в октомврийска утринна мъгла. Рапла, Естония

Силно. На най-вече на голям екран, където се вижда всичко.

Да ви напомня, че сред няколко дни ще разгледаме и снимките от България, а между тях - и победителите от конкурса „Снимка на годината“ (която е на свободна тема, докато „Уики обича Земята“ е само за природни обекти)

  Оставям ви да се насладите на победителя - свалете си я като тапет на десктопа. Наградата за победителя е пътуване до Мексико - честито на Balkhovitin!

Отдолу съм написал причините защо тази снимка НЕ трябва да e №1 :-)

      1-во място:
      Един извънземен изглед към Карпатския национален парк от планината Ховерла, Ивано-Франковска област, Украйна.

Причини, поради които тази снимка не трябва да е №1:


 До следващата публикация, т.е. до утре

    Помните ли едно време студентските бисери? 

И всъщност кой все още си мисли, че форматирането в Уикипедия е трудно!? Или че Уикипедия е само едно досадно фактологично четиво!?

    Участието и анонимното редактиране там е достъпно за всеки, дори и за 10-годишни деца, които пишат за любимия си сериал (каквито случаи и има).
    Понякога обаче това свободно и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-). Естествено такива редакции се отстраняват когато се забележат, но понякога това не става веднага. Всъщност редакциите могат да се проверят чрез параметъра oldid в URL адреса и номера на съответната редакция в статията, но повече няма да задълбаваме в технически подробности. А връщането им е най-лесната част.

   По-долу съм събрал някои от най-забавните и смешни редакции и бисери през годините в българоезичната Уикипедия - от различни статии и с помощта на някои от колегите-редактори, най-вече Izvora (отдолу някои са с мои коментари, когато ме е напушвало на смях). Опитвал съм се да запазя и оригиналния правопис, доколкото е възможно:

От статията Тигрова акула:

Когато тигровата акула напада, се отличава с особен апетит. Известно е също, че честичко напада лодки, хапейки и обръщайки ги. 

Горките лодки. Представям си какъв ужас изпитват. :-)

От статията Никола турналиев (с малки съкращения):
„Никола Костив Турналиев е един от личните телоохранители на френския император Наполеон Бонапарт. Известен е като единствения войник от френската армия, който не посмял да побегне при битката при Ватерло (1815 г.)! Самия Наполеон казва за него "Надявам се синът ми да е като него"! През 1843, той е осъден на смърт чрез разстрелване, обвинен е от руския цар Александър I за убийството на руски, пруски, британски и австрийски капитани!

С една дума, абсолютен килър - изтрепал е половин Европа. И прочие.
  • Продължение: Но един ден един велик човек който остава тайна в историята под името Тако,открива частите на дрисльото Никола и ги заравя в река Черно море.А членът му е бил изяден от хищни риби.
 Факт!!! Черно море е река, а Никола е дрисльо. Когато фактите говорят, и боговете мълчат!
  • Последните думи на Турналиев гласят "Аз съм фъстък и фъстък ще си остана"!" при което британските войници го разстрелват, но след цели 3 заповеди "огън"!
                     Мдааа, трудно се цели фъстък...:-)

От статията Палестина - принос под формата на въпрос:

Според Корана Господ е възложил на пророка Иса да обитава Палестина. Възможно ли е такава държава да не съществува защото с неговата самоличност нещо не е на ред?

Абе що не питаш направо дали пророка не е бил сбъркан. 

От нова статия - 08.11.1974:

08.11.1974 е роден инж.Николай Георгиев Николов. Направил революционни оъкрития.

Няма значение оъкрития, укрития, или открития - важното е, че са революционни нещо-си.

           От статията Водопад:

Водопадите същност са големи реки, които са разположени под наклон при някоя дребна планина.

Същност от колко градуса е наклона?

От статията Ледникова епоха: 

 „Ледниковата епоха е един студен период. 

Кратко и ясно. Повече обяснения едва ли са били нужни.

От статията Даниел Димитров:

Роден е още като бебе.

 Учудващо...аз си мислех, че е роден като голям. Колко ли такива има?

От статията за Гергана:

 „Какъв тип мъже харесва Гергана: чаровни, трудностъпни“

А какво е трудностъпни мъже? (сигурно мъже, които стъпват трудно или имат тромава походка). Е, всеки с предпочитанията си.

От статията Лък:
„Масово се използва и сред африканците, дет немат пари за професионален лък, най често ги използват за дивеч, стрелят от слоне крави и други млеко и немлекопитаещи животни.  Лъкът е силно разпространен през средновековието, но изгубва своето значение на оръжие за масово поразяване през Първата световна война когато е изместено от химическото оръжие, атомните бомби и студената война. Отнася се към хладните оръжия, тъй като африканците са много студени хора, за да направят перфектното убийство, те използват така наречените хладни оръжия, те слагат лъка в племенния фризер и го изстудяват докат замразне, после трепат нареде.Лъкът през 21век представлява най-модерното снаражение на геройската БГ армия и също така заема важна част в делника на БГ ловците на пингвини дракони и Йети. Без лъкът нашият живот би бил несигурен.“

Без коментар, заслужи си от мен порцията смях. Добро въображение! 

„...дядо ни е наи-известния в цялото село имаме даскало и фурна които са брицани от нас. до там има барче в което продажат една баба и една добра леличка - дартата е ужасна!!! но продават мноо вкусен сладолед от 0,50лв.
тези работи кжит сме ги писали са ВЕРНИ вервайте ни !!! и тва ее :)“

Верваме ви, верваме! 
И за сладоледа, и за дартата верваме! И тва ее

Основна атракция са селските гробища.
 Черен хумор par excellence!

От Мадан

Miro 4ernia, izvesten s prikora si MANGI s krashnta snaga, Juli mastika i spi v mazetata i krade burkani s kompoti.

Може би трябва да го включим в раздел Известни личности с кръшни снаги или Известни личности, жулещи мастика.

Танковите войски са съставени от танкове.
Звучи логично, като се замисли човек. И дотук.
От Балто:

  Изобретателна правописна грешка. Кой е корена - Върти (като например предотвърти да му отвъртят два шамара), твърди или просто има нещо общо с пред вратата?

    "Бългърски елен"  
Ааааа, не е същото, многу ва мола!

„Например в Япония ежегодно много млади момичета се опитват да продадат своето бельо на компании, които след това ги препродават на цена, по-висока от пазарната на един чисто нов продукт!“ 

А какъв е бил добавения продукт, че се е вдигнала цената? :-) Не го вярвам това!

От Айдемир:

„Разположено е в долината на реката в Айдемирската низина на височина 16 км.
Връх Еверест ряпа да яде. От Айдемир по-високо нема. И това 16 км е само измереното в низината, горе на високото да видите.... 

Снимка поставена в статията Нудизъм показва безлюден плаж, по който се разхожда куче.

Коментар на автора на снимката: (...) Няма как да представим нудистки плаж иначе (...).

 Що, че аз мога да си го представя по-иначе, ама куче ли трябваше да снимаш!!
     От Атлантида
Понеже Донели твърди, че лемингите от Норвегия са плавали до Атлантида, проф. Галанопулос заема позицията, че няма начин лемингите, които са всъщност дребни гризачи (!!! а си мислих до последно, че са някакви яки викинги, но не били викинги, а ГРИЗАЧИ; направо се побърках, като разбрах какво са лемингите), да са плавали до Атлантида.
От какво могат да се побъркат хората.

„...изаква се висше образование...
Мдаа, доста усилия са нужни за висше наистина. :-)

         „продукций - един продукций, два продукция и т.н. 

      Продукций - ама на баба ти фърцилия. 

От Паша дере: 
Точно на тази снимка морто застива. Сега там има един разбит кораб и залива е защитен от всяка една страна. Когато съм там се чувстсвам като риба която трябва да изхвърли хайвера си. Това лято съм там на палатки. не идвайте :)))
Няма. И благодаря за предупреждението.  :-)

Това е първата част, но има още доста много. И тъй като Уикипедия е отворен проект в движение и се прави от хора - ще има и още много. А колко ли сме пропуснали през годините - един Господ знае.

Скоро ще постна и втората част, в която има някои авторски очерци за села и паланки. :-)

    Представяме ви трите снимки, които се наредиха на 6-то, 5-то и 4-то място за миналата година в конкурса „Уики обича Земята2014. Те са от Нидерландия, Македония и Украйна. Ако някой се запита зашо има толкова много финалисти от Украйна - ами логично е, тъй като конкурсът започна през 2013 г. по инициатива на Уикипедия-Украйна и на следващата година украинците вече имаха ясната идея и организация. Това е второто им участие и най-голям брой снимки бе получен именно от тази дължава.

    За наша радост, през 2015 г. България също успя да се включи сред челните държави в инициативата (участват общо около 26 страни). От 1 юни започна качването в Общомедия и на снимки от природни обекти от България, най-добрите от които ще участват в международната надпревара. Кампанията е до 30 юни и може да се следи и на страницата във Фейсбук.

  Нека да погледнем снимките, на които не достигна малко да се наредят сред големите награди:

6-то място:
Снимка на овце в природен парк Дренц-Фрийзе в Нидерландия
Автор: Uberprutser
Източник: Общомедия

 Това изображение бе оценено като едно от най-качествените в техническо отношение. Макар и малка по размер, тя си има всичко: обект, дълбочина, фокус, чистота, обем. А и обектите са позирали точно като за снимка  - все едно, че си на представяне на пролетно-есенната колекция на някоя модна къща и манекенките позират на пътеката пред фотографите :-))))                 

 5-то място:
Връх в пранината Кърчин, част от национален парк „Маврово“, Македония
Автор: MartinDimitrievski
Източник: Общомедия
Братята македонци се представиха с една добра снимка от парка Маврово. Добра дълбочина с отделяне на фона (дори на три - близък, среден и далечен), като близкия обект е разположен норочно в дясната третина, а по-далечния - към лявата. Единственото тук са двете незабележими петна най-вляво, които биха се видели с невъоръжено око при увеличение на снимката.   

4-то място:
Шаан Кая в облаците. Ялтински природен резерват, Крим
Автор: Александр Черных
Източник: Общомедия

     Прилича на фантастичните планини от филма "Аватар", нали?  Не зная на каква височина се е качил фотографа, за да снима, но определено си е заслужавало. Тя е избрана за снимка на месец септември в няколко Уикипедии. Впечатлението е по-силно при пълното разгръщане на кадъра.    

Утре най-накрая (сигурно някои се питат зашо не ги сложа на един път всички - ами просто не е интересно :-)))) ще видим и снимките, които спечелиха големите награди през миналата година и ще ви кажа каква бе една от тях. :-))    Сега е подходяш момент за вашата снимка, която през юли може да спечели подобна награда. Няма значение кога е направена снимката, условието е да е качена в Обшомедия до 30 юни 2015 гДо утре :-))

Продължаваме със следващите няколко снимки от финалистите във фотоконкурса „Уики обича Земята“ 2014. Днешните фотоси са на различни теми и впечатляват по един или друг начин. Определено е трудно да се избере от всички коя е най-добрата - представям си какво е било на журито от миналата година :-))

Започнаха да пристигат и първите снимки от България от тазгодишния конкурс, който се провежда до 30 юни в страната. Ще разгледаме и две от тях - нека да видим дали нашите природни красоти падат по-долу от най-добрите международни снимки. Аз си мисля, че е обратното :-)) Ако и вие си мислите така - фотоапарата в ръка, раницата на гръб, приятелите в джоба и ето ви една добра алтернатива за уикенда за излет:-) Снимките може да качвате ето тук (всъщност дори и да е снимана преди това, условието е да е качена до 30 юни и да е на природен обект в България)

Да продължим обаче с финалистите от миналата година. 

9-то място:
Езерото Хазер край Буира. Алжир
Автор: Chettouh Nabil
Източник: Общомедия
 Една много успокояваща снимка на езеро в Алжир. 
Добра дълбочина и перспектива и умерени цветове без крещяща яркост. Подходяща за слушане с 5-10 минути класическа музика за релакс :-)). За съжаление, чисто технически откъм чистота, снимката леко отстъпва - има няколко почти незабележими черти в горната си част и малко прашно петно вдясно. Предполагам затова и не се е изкачила на по-високо място, но и останалите просто са жестоки, така че й е било доста трудно. 

8-то място:
Регионален ландшафтен парк Зуевски“, Донецка област, Украйна.
Автор: Башкатов Віталій
Източник: Общомедия
     За мен - произведение на изкуството. Съмнявам се че и с най-добрата програма тази снимка може да се подобри. И въобще дали има нужда нещо да се подобрява.
Неслучайно тази снимка си има и име като картина - „Палитра“. Пейзажът е все едно излязъл под четката на Джоузеф Търнър от периода на най-добрите му години.

   Снимката е снимана рано сутрин за подчертаване на цветовете на облаците при подходяща светлина. Ефектно, просто много ефектно. Липсата на обект/ обекти всъщност тук е съвсем целенасочена - всяко форма във фокус би намалила общия ефект и баланс в снимката.

  7-мо място: 
Полуостров в ботаническия резерват „Нов свят“, близо до Судак, Крим.
Башкатов Віталій

  И ако вчера си говорихме за 10 MB красота в една снимка, какво ще кажете за тази панорама от четири пъти по толкова?!
   Дори и една стена няма да стигне за пълното възприемане на кадъра и мястото. Направо ми идва да хвана самолета и да отида да го видя на живо :-))

    Това е втората снимка на Виталий Башкатов - това момче има страхотно чувство за композиция, обем и дълбочина. Eми, какво повече да ви кажа - така от хоби и забавление, нищо чудно Виталий да получи предложение от National Geographic-Украйна примерно и хобито да му стане професия, кой знае какви са наградите -:)) Аз знам само една от тях, но ще я кажа другия път :-))

      Моят избор за днес е снимката на 8-мо място - въпрос на лично отношение все пак, може би прекалено дълго съм живял край морето и морските фотоси не ме впечатляват толкова много.
     Нека сега да видим и първите снимки от България (и дали отстъпват въобще на финалистите от миналата година), които ще бъдат оценявани от 30 юни до 15 юли. Напомням, че най-добрите 10 ще участват в международното състезание, а имате време да добавите своите снимки до 30 юни.

Пейзаж от Пирин
Автор: Kriso O'Conner
Източник: Общомедия

      Хубава снимка от Пирин с добра чистота на образа и цветове. Направо да ти се прииска да се опънеш 12 часа по пътеките без спиране и без дъх :-))
      За тази снимка имаме нужда от малко помощ - не е посочен точно обекта (къде и какво е снимано), така че ако някой знае кой е този връх - да пише.

 Езерото Безбог, Национален парк Пирин
Автор: Kriso O'Conner
Източник: Общомедия

      E, някой може ли да каже че падаме по-долу? :-))) И това e една от снимките от първите 2 дни в България, да не говорим, че в международния конкурс досега има над 71 000 снимки. Не виждам тази да отстъпва на повечето от тях, даже напротив.

     Само една отметка - ако решите да качите подобни ваши снимки, първо се уверете че са над 2 MB - за съжаление някои от новопристигналите, колкото и добри да са, са под изисквания минимум и няма как да продължат през пресявките.

Утре ще разгледаме 6-то, 5-то и 4-то място от последната година (които стават все по-добри и добри) и ще поговорим за някои от фотографските критерии за хубава снимка.

    Чао засега и още веднъж - приятно участие на желаещите и наслука с фотоапарата! :-)   

   Здравейте отново! :-) Днес ще продължим с някои други от 15-те най-красиви снимки от фотоконкурса за природни обекти „Уики обича Земята“ от 2014 г. Днешните снимки са коренно противоположни една на друга и са от различни части на света. Тъй като състезанието се провежда едва от 2 години, все още няма изпратена снимка от България, която се включва в състезанието за пръв път тази година. От 1 до 30 юни тече националният етап на състезанието и винаги може да се включите с авторска снимка, без значение кога е снимана. Надявам се да е сред финалистите за тази година :-)) Между другото, започнаха да пристигат и първите снимки от България, които ще разгледаме след известно време и оценим кои да продължат за международното състезание.
     Само едно пояснение, тъй като имаше запитвания за темата: Снимката трябва да бъде на природен обект от България - национален парк, резерват, защитена местност и т.н, да бъде авторско дело и да е под свободен лиценз (повече разяснения може да прочетете тук, а може и да попитате в коментари по-долу). По принцип в Уикипедия има и друг конкурс, който е за снимка на годината и е без ограничение на тематиката, но снимки от него ще разгледаме по-нататък. 

    Нека сега да продължим с финалистите от „Уики обича Земята“ 2014:

12-то място:

Обикновен бук (Fagus sylvatica) в австрийския национален парк
Варовикови Алпи,
приблизително на 920 m надморска височина.
По време на снимката през 2014 г. дървото вече е силно атакувано от гъби.
Автор: Isiwal
Източник: Общомедия
Една малко тъжна снимка на умиращо дърво от Австрийските Алпи. Усещането като че ли е изострено от умелия избор на светлината и ъгъла на снимане и сивия фон. Много добър кадър със силно психологическо въздействие.

11-то място:
Планината Кукул през зимата. Карпатски национален природен парк,
Автор: Хіраш Володимир
Източник: Общомедия

Планинска панорама от Украйна. Чудесен избор на дълбочина, използвана да се подчертае пространството в далечина. Снимка с изключителна чистота на образа - при 10 MB красота на цял екран с добра резолюция имаш чувството че можеш да видиш отделните снежинки по покривите. Просто е страхотна в това отношение - препоръчвам ви да опитате.

10-то място:
Водопадът край Айн Льограж край Бордж Бу Ареридж, Алжир.
Автор: Chettouh Nabil
Източник: Общомедия

    Втора снимка на съшия автор досега сред първите 15 - зобележително постижение :-)) Добра композиция на снимката без пренасищане с цветове. Качествена снимка и подчертана експозиция с детайлни сенки по краищата на изображението - когато се загледаш по-дълго време в светлата лента на водопада, имаш усещането че зеленината и скалите продължават извън снимката и са около теб.   

   Лично моят избор от трите за днес е водопада - първо вижте снимката в общ план и после опитайте да увеличите на zoom листата или капките на падащите пръски и ще разберете защо :-)

Утре ще разгледаме още няколко от миналогодишните финалисти, а после и крайните победители. Тази година започна с още по-масово участие и дано още при първата си заявка снимка от българска природна забележителност да успее да спечели някоя от първите награди - едва ли българската природа страда от липса на красиви места  :-))). Засега първите снимки от България са доста добри.  
 До утре!!

 Целта е да се обогати съдържанието на Общомедия с материали за по-неизвестни природни обекти и забележителности.

 Всеки има възможност да участва със свои авторски снимки на природните забележителности на България и да продължи на международния финален кръг, където да спечели награда или стипендия!

 Националният етап в България продължава до 30 юни, така че подгответе се добре :-), запознайте се с условията и критериите, открийте защитеният природен паметник или местност, която искате да снимате и направете колкото искате и колкото можете хубави снимки!
 Качете снимките в Общомедия и изчакайте резултатите до 15 юли, когато е крайния срок за обявяване на победителите! И не си планирайте отпуск през декември, тъй като може да се окаже, че сте поканени на финалния кръг, снимката ви е спечелила някоя от наградите и да трябва да отпразнувате това в Австрия например (получава се идеално, нали: декември, Австрия, ски, награда...:-) А защо не, ако сте направили някоя много хубава снимка например? Успех!!!

 Но нека първо да разгледаме какви снимки могат да ви бъдат евентуални конкуренти и кои са по-впечатляващите обекти.  От днес в продължение на първите няколко дни на конкурса, тук ще разгледаме (а за който има желание за коментари - и обсъдим) финалистите и победителите в международния финален кръг през 2014 г. - по няколко на ден, след което ще се върнем на първите снимки от България. Ок, нека да започваме.

Галерия на финалистите и победителите 

от фотоконкурса „Уики обича Земята“ 2014:

 15-то място:

Нощен изглед към връх, обвит от облаци в планините над Тизи Узу, Алжир.
Автор: Chettouh_Nabil

Източник: Общомедия

  Предполагам, че не е било лесно на автора на снимката да се изкатери 
привечер на 1 600 m височина над Тизи Узу, но определено наградата си  е заслужавала. Цветовете са впечатляващи, а с динамиката, придадена от фойерверките вляво, това си е направо произведение на изкуството. 

         14-то място:

Полет на птици над плитчините на Национален парк Лауверсмеер, Холандия
Автор: Baykedevries
Източник: Обшомедия
    Определено доста трудна за изпълнение снимка. Добър фокус на ятото и в същото време не се губи представата за разстояние чрез долната част на снимката - далечината и брега (колко по-различно би изглеждало това, ако имахме само птици в небето, нали?). А и целта на конкурса все пак е да се покаже природната местност, а не само добре изглеждащи хвъркати в стройни редици. Снимката е плод на дълго търпение и изчакване на подходящ момент - по-различно е от снимането на една неподвижна планина например. Тук птиците няма да те чакат да си нагласиш обектива :-).
   Вероятно са снимани няколко бързи кадъра, от които е избран и качен в Общомедия най-подходящия. Именно търпението и аранжирането на тази снимка са изиграли роля и са били възнаградени, а не сляпата случайност.  

13-то място:

Изглед към езерото Корталет в природен резерват Л'Емполда, Каталуния
Автор: Mikipons
Източник: Обшомедия
   Едно много добро попадение от Испания, за която много от нас си мислят предимно като слънце, пясък и море. Интересни цветове без пренасищане, обектите на снимката са много добре разположени. Чудесен контраст на обектите в средната част като статика и облаците отгоре и вълните във водата като динамика. Определено това езерце е донесло заслужена награда на автора на снимката :-)

  Лично на мен последната ми е изборът от трите досега и все още не ми е омръзнало да я поглеждам. Дори си я свалих за сменящия се background на лаптопа :-) 

  Това е за днес, а утре ще продължим със следващите няколко места, където също има доста интересни кадри от други места по света.

Приятен ден и честит празник на всички, които не са забравили детското в себе си :-) ).   До утре!

От  1 юни в българската Уикипедия започва проекта Wiki_Loves_Earth_2015_in_Bulgaria.

Връх Тодорка

„Уики обича Земята“ 2015 в България се провежда от 1 юни до 30 юни 2015. Състезанието има за цел да се съберат снимки от обекти на природното наследство в България, за да се илюстрират статии в българоезичната и чуждоезичните версии на свободната интернет енциклопедия и сродните ѝ проекти на Фондация Уикимедия.

Състезанието протича в национален и международен етап.


Скоро след това ще започне публикуването на най-впечатляващите снимки, качени в Уикипедия.

Уики обича Земята  - България 2015
Качете снимките си между 1 и 30 юни

Основна концепция

„Уики обича Земята“ e публичен фотоконкурс за природните богатства по света, организиран от сдруженията на Уикимедия. Конкурсът се организира на самостоятелен принцип, така че детайлите могат да се отличават в отделните страни. Основната идея е, че хората са поканени да качват снимки на природното богатство под свободен лиценз. Ние искаме да съберем пълен списък на места по света в Уикипедия, включително и техни снимки, които да дадат една уникална представа за природните красоти на всяка страна.

Повече информация за проекта '''„Уики обича Земята“''' можете да откриете на официалната уебстраница на конкурса.

Как да участвате?
Присъединете се и направете снимки на природата на България под свободен лиценз.

Стъпка 1
Проверете списъка. Открийте защитеният природен паметник или местност, която искате да снимате.

Стъпка 2
Направете колкото искате и колкото можете хубави снимки на избраните защитени места.

Стъпка 3
Качете снимките си на Общомедия до 30 юни.

Имате въпроси?
* Попитайте тук
* Можете да попитате и на страницата ни във Фейсбук

Wiki Loves Earth is a public photo contest about natural heritage organized by Wikimedia chapters. The contest is organized in a federative fashion, so the details on a national level might differ from country to country. The basic concept is that people are invited to upload images of natural heritage under a free license. We want to try to get complete lists of landscapes on Wikipedia, including photos - giving a great and unique overview of the naturals beauties in a country.

More information about the Wiki Loves Earth project can be found on the official WLE website

 Wiki Loves Earth  - Bulgaria 2015

Upload your photos between June 1 to June 30

Basic concept

Wiki Loves Earth is a public photo contest about natural heritage organized by Wikimedia chapters. The contest is organized in a federative fashion, so the details on a national level might differ from country to country. The basic concept is that people are invited to upload images of natural heritage under a free license. We want to try to get complete lists of landscapes on Wikipedia, including photos - giving a great and unique overview of the naturals beauties in a country.

More information about the Wiki Loves Earth project can be found on the official WLE website.

How to participate?
Join the contest and make free-licensed photographs of nature sights in Bulgaria:

Step 1
Check the list. Find the monument or protected area you want to photograph.

Step 2
Make as many and as good photos of as many monuments and protected areas as you can.

Step 3
Upload your photos to Wikimedia Commons until June 30.

* Ask here
* Follow the event on FB