Interview with Sofie Jansson Wikimedia Sweden

08:54, Tuesday, 26 2019 November UTC
Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017
 
Sofie, for how long you are Wikipedian and how all started?

I made some edits already like fifteen years ago, but without having a user account. It was mainly language correction and smaller article expansions. When I wrote my first article around 2007 it was deleted and when I tried to get an answer to why, I was met with silence. And when I waded through discussion pages in my search for answers I got the clear impression that new article creators wasn’t wanted and that the „real“ Wikipedia-work should only be done by those already included „in the club“ – so I quit editing. Some years later I had a seminar cancelled and since I was already in the city center and  didn’t want to turn around and go home immediately I popped in to a Wikipedia editathon for women, to try and get some answers. Lennart Guldbrandsson was the one talking about Wikipedia, and he talked about what had been done lately in regarding Wikipedians to be better at welcoming people and he spoke with such enthusiasm that I thought I could give Wikipedia another try. And now I’ve been an active contributer since 2013.

 

How Wikipedia changed your life?
It has given me a very rewarding hobby, with friends all around the world. (But I tend to spend too much time doing volunteer work, time that I should really spend looking for paid jobs …) Oh, and Wikipedia has actually changed my view on separatism, something I was totally against before engaging in the Wikipedia (an Wikimedia) movement, but now see as a necessary short-term tool. I think the need for separatism to be a symptom of a problem that we as a movement have.

 

You do many offline things to attract new wikipedians as well as many other events – please, tell us more?

Yes, I’m a co-founder (together with Lennart Guldbrandsson) of the weekly editathons we have in Gothenburg. We came up with the idea in the beginning of January 2014 and spent two months making plans and had our first editathon on 11 March 2014 and since then we’ve had editathons every Tuesday afternoon (with a small exceptions of some red days). Per A.J. Andersson attended the first, and has been a major contributor of helping to organise the events (and he probably holds the world record in number of attended editathons). By the way, we do not call our Tuesday afternoon meetings for editathons, we call them „skrivstugor“ (write-ins), something we believe to be more inviting for newcomers. We’ve had close to 300 editathons/write-ins and more than 100 people have been engaged and we’ve created or expanded about 500 articles about our main theme Women & Literature (and some out of scope).
I have also been organising WikiCamps for people identifying as women for four years, a series with combined lectures and write-ins at a library, some events around the International Women’s Day, helping out at WikiGap events and some more. Since 2017 I’m a board member of Wikimedia Sverige.

 

As volunteer what inspires you to do all this Wiki work?
That I always find something new that’s missing, there’s always a need for something more to be done… And there is also always something new to learn. Curiosity is a key to Wikipedia, I think. I also think free knowledge is important and that we have a need to share all human knowledge, not just knowledge from within one pretty homogeneous group of people – to me it is a matter of democracy.

Your favorite topics to write articles?
I love to write about authors and about literature. I also like to take portrait photos of authors to illustrate the articles with.

 
What do you say to all people, who still don’t edit?

Come on, it’s not that hard! And you may find some new friends along the way. 🙂

На 20-ти ноември 2019 за първи път в София се проведе редактон Art+Feminism за създаване на статии за жените от българското изкуство. Редактонът се проведе с любезното домакинство на Гьоте Институт в София.

Арт+Феминизъм (на английски: Art+Feminism) е ежегоден световен уикипедиански редактон за добавяне на съдържание към Уикипедия за жени – представителки на различни области на изкуството. Проектът, стартирал в Уикипедия на английски през февруари 2014 година, се описва като „масивно многонационално усилие да се коригират трайно проявяващите се пристрастия в съдържанието на Уикипедия, явяващи се в резултат от непропорционалното допринасяне на статии от и за мъже“.

През 2014 година стартовата кампания на „Арт+Феминизъм“ привлича 600 редактори-доброволци в рамките на 30 отделни събития. На следващата година 1300 доброволци участват в 70 редактона в 17 държави на 4 континента.

Резултат – написани бяха 13 нови статии, част от тях и с илюстрации. „Запалени“ по уики-редактирането бяха няколко нови млади хора. В залата цареше творческа, колаборативна и приятелска атмосфера.

Всеки, който желае, може да продължи да помага да се увеличи броят на статиите за жени с постижения в изкуството в Уикипедия на български език – има доста „червени“, т.е. липсващи имена – тук.

Пожелаваме си още много успешни и смислени уики проекти и срещи!

Photo credit: Sebastiaan ter Burg

Как започнаха Филип и Уикипедия да работят заедно? Разкажи ни своята история 🙂
Както повечето хора, и аз бях доведен в Уикипедия през Гугъл. Срещнах английската Уикипедия още през 2004 година, но тогава не знаех, че има такава общност от хора, които редактурат Уикипедия зад сцената. По това време черпех знание от различни дигитални енциклопедии като Microsoft Encarta и Encyclopædia Britannica, но тяхното съдържание бе лимитирано и не достатъчно задълбочено. Уикипедия започваше да ги задминава по големина и то бързо. Помня много часове, в които се губех в информацията в Уикипедия. И изведнъж някъде ми излезе информация за това кой създава това съдържание и така открих това общество и че мога да съм част от него.
Така през септември 2004 опитах да редактирам и добавя някои фрази на латински, латински поговорки и моите редакции бяха веднага видими. През следващите месеци направих още някои малки редакции, а после спрях. И така до пролетта на 2005-та, когато започнах да редактирам отново, от скука. Бях ходил на изложение за коли в Белград и исках да пиша за нещо. Видях, че няма статия за Тойота Aygo и реших да я създам. Скоро започнах да добавям снимки, които бях правил при пътувания из Европа. Един от сръбските уикипедианци бе забелязал това и ми писа с покана да се присъединя към Уикипедия Сърбия, защото отчаяно имало нужда от редактори. В началото бях скептичен, но скоро разбрах, че да редактирам на сръбски е много по-лесно, защото тогава тя имаше едва 11 000 статии. Така започнах да пиша нова статии, да поправям съществуващи и ставах все по-заинтересован в уикипедианските дела. Много скоро след това участвах в първата си офлайн уики среща и съм сигурен, че за това помогна Джими Уелс, който посети Белград за седмица. Да се срещна с него, както и с много други уикипедианци бе много важно в „циментирането ми“ като уикипедианец и член на общността. Скоро станах администратор и после бюрократ за сръбски език в Уикипедия, а през декември 2005-та бях сред основателите на Уикипедия Сърбия, а останалото е история.

С кой проект на Уикимедиа Сърбия се гордееш най-много?

Уикимедия Сърбия има много проекти за своите почти 14 години съществуване. Една от най-старите и най-добре развити програми е Образование и тя има специално място в сърцето ми, защото бях част от нея от самото й начало през 2005-та. Първата лекция / презентация, която имах за Уикипедия бе в частен университет в моя роден град Панчево, през декември 2005-та, когато бях още ученик. Първите плодове от нашата образователна програма бяха видими още тогава и 10 години по-късно, вярвам, че първите крачки бяха много важни за нас – да покажем, че наистина искаме да сътрудничим с образователни институции. Днес образователните ни програми работят на всички образователни нива и имаме партньори в дозина институции през годините, създавайте милиони и милиони байтове съдържание. В началото, а и през по-голямата част от съществуването на Уикимедия Сърбия, това бе доброволчески проект и пожъна огромен успех без никаква финансова подкрепа. Постигнахме успех с това, че все пак от 2015-та вече имаме щат за Межиджър Образователни програми.

Кое е най-готиното от това да си активен член на уикимедианското движение за теб?

Обичам да срещам много и интересни хора от цял свят. Показах интерес към международните дела и съм момчето на Уикимедия Сърбия за това откакто бях на първата си Уикимания през 2006-та и срещнах стотици страхотни хора, част от които наистина смятам за свои приятели. Харесват ми партньорствата, които се създават по време на тези срещи: обменът на идеи и опит, разговорите с еднакво мислещи хора и дълготрайните отношения са само част от примерите за това.

От друга страна, като президент на Уикимедия Сърбия това има и странични ефекти: срещал съм се с кмета на Белград, появявал съм се по много радиа и телевизии, официални събития, което си е все интересно. Разбира се, има и неприятни неща, като смърни заплахи, съдебни дела и сресиращи HR кризи, но предполагам животът няма как да е винаги перфектен. Като цяло, мисля, че Уикипедия и Уикимедия за мен са „net-positive“ опит.

Как окуражаваш нови хора да се присъединят и да станат доброволци?
За да съм честен, мисля, че бях доста по-добър защитник на движението ни преди, в сравнение със сега. Но като цяло, обичам да наблягам на позивитните страни: доброволството, алтруизма, усещането за общност и принадлежност, разширяване на хоризонтите и общото знание, да използваш времето си за нещо полезно и т.н. Някои хора са по-заинтересовани от офлайн (Уикимедия), отколкото от онлайн (Уикипедия) работа, така че мога да им покажа какво правим в Уикимедия Сърбия, като се надявам и те да искат да участват в някои от дейностите. Разбира се, повечето хора не стават доброволци, но много хора ценят работата ми и работата на всички доброволци тук, аплодирайки ни за неуморните усилия, които полагаме да направим знанието достъпно за всички.

Разкажи накратко за ЦИЕ срещите и тази, която предстои този месец при вас?

ЦИЕ срещите са събития, които се случват в региона на Централна и Източна Европа от няколко години и се разрастват като брой участници, но и като външен интерес. Първата идея за тези конференции се появи на една неформална среща на уикимедианци от нашия регион по време на един обяд на Уикимания 2011 в Израел. Имахме ясно желание да се организираме като регион, който има сходно минало (комунистическо през втората половина на 20-ти век), както и много други сходства. Първата СИЕ среща бе в Белград през октомври 2012 и съм горд, че бях домакин и сред организаторите й. Разбира се това бе малка конференция – около 40 души, за два дена, но присъствалите проявиха голям интерес, който нарастваше през следващите години. Този октомври конференцията ще е отново в Белград, за първи път след 2012-та и ще е 8-та СИЕ конференция, с около 100 души. Сега вече имаме 3 души на щат в Уикимедия Сърбия, както и част от са в борда, около 12 доброволеца да помагат в организацията на това мащабно събитие. Уверен съм, че всичко ще премине добре, като най-голямото опасение за региона ни сега е дали ЦИЕ срещите все още дават стойност и дали ще имаме въобще ЦИЕ среща и през 2020.

Пожеланието ти към всички уикипедианци, които четат това интервю?

Благодаря, че четете до края! И благодаря за това, че допринасяте към това прекрасно движение, защото без хора като вас и мен, тази екосистема от знания не би съществувала.

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan
 
Роузи е вдъхновяваща, усмихната, много силно отдадена на каузата Уикимедиа и в частност на движението Жени в червено, на което е основател. Уикимедианец на годината за 2016-та. Чаровна, енергична, силна жена. Заслужава си да научим как тя променя Уикипедия и как Уикипедия променя нейния живот.
 
Как започна твоята връзка с Уикипедия?
През юни 2007 година бях при сина си Шон в Сан Франциско. Бях на компютъра му и търсех издател, чиито книги събирам (аз съм библиофил): Book League of America. Но не намерих статия за него в Уикипедия. Помислих си, че сигурно не изписвам правилно или, че съм използвала само главни букви, защото, помислих си „Уикипедия има статия за всичко!“. След няколко минути осъзнах, че нямам проблем с изписването, а, че просто такава статия няма. Тогава си спомних, че синът ми бе редактирал в Уикипедия, докато бе в Украйна и реших „Е, ако Шон може да редактира, вероятно и аз мога.“ Така създадох статия за Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) и бях веднага ‘зарибена’. През следващите 3 месеца създадох доста нови статии, като внимавах доста за структурата им и за референция гледах как са създадени други статии… и така се научих. През септември 2007, създадох статия за калауаи хората (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) и след няколко дена получих бележка, че тази статия излиза на главната страница на Уикипедия в секция „Знаете ли“. Учудих се, че това, което пиша се чете и че е добро съдържание, достатъчно важно, за да излиза на основната страница на Уикипедия. Осъзнаването, че хора от целия свят ще четат това, което пиша ми даде чувство за отговорност и така започна „моята голяма любов“.
 
 
Моля, разкажи ни повече за основаното от теб движение Жени в червено – Women in Red.
 
Между 2007 и 2014 създадох хиляди статии по различни теми. Написах доста статии за изследване на имената, после статии за географски места в Канада, после за градове в Австрия, Испания. През In 2012-14, за да отбележим Месеца на жените в историята, през март, много редактори, включително и аз, спирахме да пишем за друго и създавахме статии, посветени на жени. Може да се каже, че съществуваха по-малко биографични статии за жени, отколкото за мъже, но нямахме статистика по това време за процентното съотношение. През декември 2014-та за първи път попаднах на академична статия за женските биографии в Уикипедия, според което едва 15% от биографиите са за жени. През февруари 2015, Роджър Бамкин (user:Victuallers) ми остави съобщение, че иска да предложи сесия за Wikimania 2015 във връзка с малкия процент женски биографии, и ме покани да го направим заедно, което с радост приех. Предложението ни бе прието (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia), и имахме няколко месеца да се подготвим. Докато създавахме плана (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), предложих да не говорим само за тази тема (наричаме я „content gender gap“), но и да предложим начин да се разреши това, като стартираме нов уики проект, посветен на създаване на биографии за жени всеки ден, не само през март. Решихме, че може да има заинтересовани хора, които да се включат и работят по това няколко дена, може би седмица, но грешахме (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Откакто стартирахме Жени в червено – Women in Red през юли 2015, вече сме голяма общност с 24 езика (все още не и български език – може би скоро? – скоро обещание от Жюстин). Имаме много коментари, имаме списък от повече от 400 липсващи статии на значими жени (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); наричаме го „червения списък“, т.е. списъкът с червените (лиспващи) статии. Фасилитираме около 5 месечни онлайн едитатони всеки месец (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). Качили сме хиляди снимки на значими жени в  WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). Имаме повече от 20 000 туита по темата и повече от  7 000 последователя (https://twitter.com/WikiWomenInRed). Имаме свои отделни присъствия в Facebook, Pinterest и Instagram.
 
Как хората, които четат това интервю, могат да се включат към Жени в червено?
 
Има няколко различни начина!
Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб в Уикимедия?
 
Уикипедия се променя. Не само ти можеш да повлияеш на другите, но и те влияят на живота ти. Когато бях млада исках да съм културен антрополог, но баща ми, който плащаше университетското ми образование, каза „не – това не е практично“. Затова вчех диплома за бизнес и имах чудесна кариера в бизнеса и културният антрополог у мен стоеше там и бе позадрямал, докато не открих, че мога да редактирам в Уикипедия и да пиша по теми, които ме вдъхновяват. През септември 2013 създадох статия за остров Гоарибари (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island), която се появи в секция „Знаете ли“ на 1-ва страница на Уикипедия. Това бе важно за мен, защото бях третият човек (и първата жена) с 1 000 приноса, появили се в секция „Знаете ли“. Това казва достатъчно:
Някои от вас знаят, че съм културен антрополог по душа. Исках да следвам стъпките на Маргарет Мийд и да уча културна антропология в Бърнард (университетър на моята майка), както Маргарет. Исках да пътувам до Папуа Нова Гвинеа и да излседвам хората й, както Маргарет. Но баща ми каза „не“ на антропологията. Искаше да уча нещо по-практично. Затова сега, години по-късно, имам живота на културен антрополог, като пиша статии за остро Гоарибари и неговите канибали. На всички момичета с непрактични мечти, този текст е посветен на вас.
 
Получих рицарско звание в Сърбия през 2018-та и защото съм активист в Уикипедия (бях Уикипедианец на годината през 2016-та). Така че, виждате – Уикипедия трансформира животи.
 
Как Уикипедия прави обществото ни по-силно и по-добро?
 
Светът е едно сложно място, но сега сме по-наясно за това, защото имаме Интернет.
Уикипедия ни дава достъп до проверено, верифицирано знание, не само на един език, но на повече от 300 езика. Обществото процъфтява на база знание. То е градивният елемент за подобряване животът на хората. Това прави цялото движение на Уикимедия (включително Wikidata, WikiCommons и други), и в частност Уикипедия основна част от едно по-добро общество. Силата й се състои именно в това „всеки може да редактира Уикипедия“. Докато някои могат да видят това като оксиморон, всъщност е точно обратното. Е, какво чакате? Станете Уикипедианци още днес и така ще допринесете за по-добро и по-силно общество. 
 
––-
 

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Wikimania 2019 opening reception group shot – Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Ето, че Уикимания 2019 вече е история, но няма как да не разкажем повече за вълненията и наученото по време на това най-мащабно уикимедианско събитие, което се проведе през изминалите дни в Стокхолм.

Над 1200 уикимедианци от цял свят се срещнаха и в рамките на три дена обменяха идеи, опит, вдъхновение, учиха, говориха, споделяха, забавляваха се и направиха уики-общността по-здрава и уверена с новоизградени или утвърдени вече съществуващи добри приятелства и партньорства.

Основнен акцент на тазгодишното събитие бе устойчивото развитие и това бе първата уикимедианска конференция с нулев отпечатък. За това основно допринесоха домакините от Уикимедия Швеция, които бяха успели да ангажират и много голям брой доброволци за да се получи наистина добро събитие и всички гости да се чувстват максимално добре.


Конференцията премина с два предконферентни дни – Learning days с много наситена програма, разпределена в три основни групи и три конферентни дни с 15 различни тематични потока, сред които – Стратегия 2030, Wikidata, Образование, Gender gap и равенство, GLAM, партньорства и други.

Вася и Жюстин, представители от Уикипедия на български език участваха активно и презентираха на няколко пъти проекти, които реализираме в България на тема Образование, GLAM и Gender gap.

Голямата снимка на всички участници е направена по време на приема в Кметството на Стокхолм в Синята зала – едно специално място за това наистина специално събитие.

Author Afek91 / This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

How you did discover Wikipedia and became wikipedian?

I have discovered Wikipedia as most of humans: By Googling subjects that I did not know much about and started to get the same page “Wikipedia” in most of my results. This was the situation for many years, where I was approaching Wikipedia as any classical encyclopedia: You read the information and go back to your life. In fact, I have always been interested in encyclopedias and used to read many of them when I was young (back to when we did not have internet and TV was not broadcasting at night). But all these books or CDs presented the characteristic that they were not editable and were written by experts and professors: They are here to be read and used in our research and studies. This was the main reason why I approached Wikipedia the same way, until the day I found a mistake in article and found out that I could actually edit and correct. I did it, it worked, and I was hooked!

In 2013, I created my account and became more and more active as I discovered the importance of writing about subjects from my region, that other people want to know about but cannot find information on the Internet. Working alone (and online) is a part of the Wikimedian life, so I sought to meet other people participating in this effort, and went to my first conference, which was WikiArabia 2015 in Monastir, Tunisia. By attending, I learned about the existence of WMF, the different projects and communities. In October 2015, motivated by what we learned, we founded Wikimedia Morocco User group (that will organize WikiArabia 2019 in Marrakesh). Since then I am balancing between online and offline work. It is a difficult and challenging exercise, but I believe in the importance of both in our work for a world where knowledge is free.

In which languages do you contribute most and on which topics / areas, if such?

I contribute mostly in the Arabic language because of the lack of information available in this language, even if it is one of the biggest in the world. There is in fact a challenging situation in our countries related to the fact that many contributors write in foreign languages such as French or English as most of the sources and references are available in them. I believe that as Africans, our duty is to empower our languages and to give it the importance it deserves. If you are not going to write in your language and your local context, nobody will write about it, especially if your region is not in a power position on the global level.

I write occasionally in foreign languages such as English, French, Spanish and Swedish when I feel that it can be relevant, especially on our local content or people. I do not have a specific area of contribution as I can prioritize my work depending on the situation, but I do always try to identify areas lacking articles and enrich them as much as I can. Examples of areas I worked on are traditional Moroccan singers or historical events that might not been present on Internet.

Tell us more about Wikipedian projects / communities in the Arab world and how Wikipedia is accepted and developed in your region?

The Arabic speaking world is not a homogenous entity as it counts 22 countries spread from Mauritania to Iraq and Comoros. This heterogeneity means that different regions have reached different levels of maturity. While some areas have User Groups (6 currently: Algeria, Egypt, Iraq, Levant, Morocco, Tunisia) and have a number of regular activities, we will barely find active members in other countries. In general, Arabic Wikipedia is rich and has a big depth in comparison with the number of articles, but the fact that it is a language spoken brings several challenges, especially when opinions are different about a given subject.

However, it is also a big advantage to speak the same language. Whenever a successful project happens in one of these countries, all the others can quickly learn from it. An example is the Wiki MOOC project from our colleagues in Algeria that was followed by more than 10.000 people in the world. Community members are in general helpful and guide each other towards answers or solutions (the Wiki Spirit), so being a member of a big community is very enriching. My hope is that this community grows even bigger especially in countries where there are few contributors due to several reasons.

You are volunteer and how do you attract / invite more people to follow you?

This is a challenging question!

To be honest with you, one of the difficulties we have in our region is to attract volunteers for obvious reasons. Volunteering is not a priority when people have other important issues going on in their lives and need to secure some necessities. Sometimes, being a volunteer is seen as a luxury: Luxury of having time, of having mood, and of having knowledge, because it is not obvious for all!

In our volunteering work, advocacy is a central part first to raise awareness about Wikimedia, and second to enlarge the community with new members. Despite the challenges that I mentioned earlier, there are different strategies to attract new volunteers. One of them is to target subjects that they love: Encouraging people to write about their neighborhood, city, region, language, preferred football club or singer are all very good hooks to tempt young and less young people to participate in the Wikimedia projects. In short, try to find out what a person loves and tell them that they can write about it with one condition: That the information is correct and has sources!

Your favourite Wiki project?

I do not really rank Wikimedia projects because each of them has a specific role and way of use, and they do all complete each other. However, I must admit that I am more active in some more than others. I find it for example simple to upload important pictures on commons, during different travels or visits, especially when articles do already exist. The same applies to Wikidata, where I can very quickly add information or translate different titles. Both as fast and efficient!

I am most active in Wikipedia, as I feel that it is at the heart of the movement, and that the other projects roam around it, but it takes sometimes a considerable amount of time to write a well-sourced article. The reward comes later when you see the number of people reading these articles, and that you feel that you have contributed with your small drop in the infinite ocean of knowledge!

Anass at WikiIndaba 2018 in Tunisia
Author Afek91 / This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Анас е усмихнат, чаровен, енергичен млад уикипедианец, който говори много езици и на уикимедиански събития няма как да не забележите, защото носи традиционни марокански дрехи. За август месец избрахме той да е гост в нашата поредица интервюта с уикипедианци и се надяваме разговорът ни с него да е интересен!

Как откри Уикипедия и стана уикипедианец?

Открих Уикипедия както повечето хора – търсех в Гугъл по дадена тема, по която ми липсваше информация и видях страниците на Уикипедия в повечето резултати. Дълги години подхождах към Уикипедия като към класическа енциклопедия: чета информация и обратно към нормалния живот. Фактически винаги съм се интересувал от енциклопедиите и имах и четях много, когато бях малък (тогава още нямаше Интернет и телевизията не излъчваше нощем). Но всички тези книги или дискове имаха общата характеристика да не могат да се редактират и да са съставени от експерти и професиро – те са тук, за да се четат и използват за справка и учене. Ето защо и аз в първите години четях Уикипедия по този начин, до момента, в който не открих грешка в една статия и научих, че мога всъщност да я поправя, редактирам. Това проработи и аз вече бях пристрастен!

През 2013 създадох своя сметка и започнах да ставам все по-активен, откривайки важността на това да пиша за теми от моя регион, които други хора искат да четат и не намират друга информация в Интернет. Работех по това сам (и онлайн) – това е част от живота на уикимедианец, имах желание да срещна и други хора, които полагат усилия в тази посока. Така отидох на първата си конференция – WikiArabia 2015 в Монастир, Тунис. Така и научих за съществуването на WMF, за различни проекти и общности. През октомври 2015, мотивиран от всичко, което научих, заедно с други приятели основахме Уикимедия Мароко потребителска група (и организирахме WikiArabia 2019 в Маракеш). От тогава балансирам между онлайн и офлайн работа. Това е трудно и предизвикателно, но вярвам във важността на работата ни и офлайн и онлайн за разпространение на свободното знание.

На кои езици допринасяш най-вече и по какви теми?
Най-вече допринасям на арабски език, защото на него има много малко съдържание, макар наистина много голям брой хора по света да го говорят. Предизвикателно е, че доста хора от нашия регион допринасят на други езици, като френски или английски, а не на своя език. Вярвам, като африканец, че е дълг да подсилваме езика си и да му даваме важността, която заслужава. Ако няма да пишеш на собствения си език и за своя локален контекст  – никой друг също няма да пише за това, особено ако регионът ти не е в силна позиция на глобално ниво.
Понякога пиша и на чужди езици като английски, френски, испански или шведски, когато сметна това за релевантно, особено конкретно съдържание по локални теми или хора. Не допринасям в конкретна област, като приоретизирам на база ситуацията, но винаги се опитвам да намирам теми, за които липсва информация и статии и да ги обогатявам долколкото мога. Примери за теми, по които съм работил са традиционни марокански изпълнители, исторически събития, за които липсва информация в Интернет.

Уикимедианци в Берлин – март 2019

Кажи ни повече за уикипедианските проекти и общностите на арабския свят и как се развива Уикипедия във вашия регион?
Хората, които говорят арабски не са хомогенна маса – това са хора в 22 държави, разпрострени от Мавритания до Ирак и Канарските острови. Тази хетерогенност означава, че различните региони имат различно ниво на развитие. Докато някои региони имат свои потребителски групи (в момента са 6: Алжир, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и Тунис) и имат дейности, в други държави и региони няма много активни членове. Като цяло Арабската Уикипедия е богата и има дълбочина в много статии, но има и предизвикателства – например различни мнения по някои конкретни теми.
Голямо предимство е, че говорим един и същ език. Когато даден проект се увенчае с успех в една от нашите страни, всички други могат лесно да научат и повторят. Пример за това е проектът Wiki MOOC на колегите ни от Алжир, който въвлече над 10 000 души по целия свят. Хората от общността ни си помагат с готовност и заедно намираме решения и отговори (има го уики-дух-а), така че да си част от голяма общност е много обогатяващо. Надеждата ми е, че тази общност ще расте, особено в страните, където все още има малко допринасящи.

Ти си доброволец. Как каниш, привличаш още хора да те последват?
О, това е предизвикателен въпрос.
За да съм честен, една от големите трудности в нашия регион е да привличаме доброволци. Доброволстването не е приоритет, когато хората имат други важни задачи в живота си и следва да осигуряват нуждите си. По някакъв начин доброволстването е лукс: лукс да имаш време, да имаш настроение, да имаш знания – това не е ясно за мнозина!
Като доброволци адвокатстването е основа част от дейността ни – да казваме какво е Уикимедия, да уголемяваме общността с нови хора. Въпреки предизвикателствата, за които споменах, имаме различни стратегии за привличане на нови доброволци. Например да повдигаме теми, които са ценни за определени кръгове хора – да насърчаваме хората да пишат за своя град, регион, език, любим футболен отбор или певец – това е добър начин да се привлекат млади хора да участват в уики проекти. Накратко – намерете какво вълнува хората и им кажете, че те сами могат да пишат по тази тема, но с едно условие: информацията следва да е вярна и подкрепена с източници!

Любимия ти уики проект?
Нямам класация на уики проектите – всеки от тях е важен и има различна роля и всички се допълват. Въпреки всичко ще си призная, че съм по-активен по някои проекти. Например – лесно ми е да качвам снимки в commons, по време на пътувания, особено ако вече има статия за това място. Същото се отнася за Wikidata, където мога лесно да добавям информация или да превеждам. И двете са бързи и ефектни!
Най-активен съм в Уикипедия, чувствам, че това е сърцето на движението, но поякога се изисква наистина доста време, за да се създаде пълноценна статия. Наградата идва по-късно, когато виждаш броя на хората, които са я прочели и усещаш, че си допринесъл със своята малка капчица в безкрайния океан на знанието!


Прочетете още:
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Във вторник 16 юни комисията по правни въпроси гласува доклада си относно преразглеждането на правилата на ЕС за дигиталното авторско право. Докато Юлия Реда успя да постигне компромиси с всички политически групи относно по-голямата част от предложенията си, областта, в която не бе постигнат компромис е правото на публикуване на снимки на обществени сгради и произведения на изкуството (като скулптури),  постоянно изложени на обществени места. В някои страни тези публикации изискват разрешение от архитекта или носителя на правото на публичното произведение, докато мнозинството от страните членки на ЕС се радва на така наречената Свобода на панорамата, която позволява на всеки да публикува снимки, документални филми и други произведения, изобразяващи обществени места, без ограничение. Проектодокладът на Юлия Реда посочва, че необходимостта от получаване на лиценз за такива ежедневни дейности като споделяне на нечии снимки в социални медии е анахронизъм и че Свободата на панорамата трябва да стане правило в целия Европейски съюз. За съжаление, на 16 юни членовете на Комисията по правни въпроси преобърнаха това предложение наопаки, приемайки най-рестриктивното изменение по въпроса за Свободата на панорамата, внесено от члена на групата на либералите Жан-Мари Кавада

Първоначалното предложение от проектодоклада на Реда:
[Европейският парламент],
16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места

Приетото предложение #421 на Кавада:
[Европейският парламент],
16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Състояние на свободата на панорамата в страните от Европа.
Текущият текст на доклада ще оцвети картата в червено или жълто за всички страни от ЕС.
   да, включително за произведения на изкуството
   да, само за сгради
   да, само за некомерсиални цели
   не
   Неизвестно

 Ако това изменение стане закон, какво би означавало това на практика?

Първоначалното предложение на Реда е да се въведе Свобода на панорамата в целия ЕС, което ще оцвети всички страни от ЕС на картата в зелено. Предложение на Жан-Мари Кавада, което бе прието в комисията ще стори обратното - всички зелени страни ще бъдат оцветени в жълто или червено. Според неговото предложение, всички закони за Свобода на панорамата, които не са ограничени до некомерсиална употреба, трябва да бъдат премахнати.

Какво ме засяга?

Може би си мислите, че ограничението на Свободата на панорама за търговска употреба, би било проблем само на компаниите, които желаят да правят пари чрез продажба на фотографии. Но на практика, разграничението между търговска и нетърговска употреба е много по-сложно. 

Ако качите снимка от почивката си на Facebook например, вие не реализирате печалба от това. Вие, обаче, вече сте се съгласили с условията за ползване на платформата, в които се посочва, че ​​давате разрешение на Facebook да използва вашата снимка за търговски цели (Раздел 9.1 от Общите условия на Facebook), както и че публикувате съдържание, което не нарушава правата на някой друг или не нарушава по друг начин закона (5.1 от Общите условия). Това означава, че ако търговската употреба на фотографии, изобразяващи обществена сграда изисква лиценз от архитекта например, Ваша отговорност е да разберете дали сградата все още е със защитени авторски права (например дали архитектът е починал преди повече от 70 години, което води до отпадане на правата) и кой всъщност притежава правата днес. След това можете да сключите лицензионен договор с носителя на правото или сполазумение за отговорно колективно управление на правото, които изрично да позволяват търговската употреба на снимката във Facebook, преди да можете законно да качите вашите снимки там. Същото се отнася и за други социални мрежи или хостинг сайтове с употреба на снимки, които обикновено изготвят своите условия по начин, който ги предпазва от отговорност. Ограничение на Свободата на панорама до некомерсиална употреба ще въведе милиони европейци в конфликт с авторското право върху тяхното напълно безвредно и ежедневно онлайн ползване. И, моля, имайте предвид, че нарушаването на авторските права е не само въпрос на гражданско право, но и на прилагане на наказателно право (което ще бъде наложено в различна степен). 

Като цяло, далеч по-лесно е да се престъпят нетърговските ограничения, отколкото обикновено се подразбира. Например, ние виждаме противоречиви тълкувания от различни съдилища за това дали една обществен оператор, декларирал се като свободен от реклами, може да използва произведения с ограничения за некомерсиална употреба. Ако има консенсус по този въпрос, той е, че в сферата на търговската практика се навлиза далеч преди човек да започне да прави печалба. Можете например да очаквате вашия личен сайт да бъде счетен за търговски, дори само поради това, че имате добавени реклами или бутон Flattr и други бутони за микроплатежни услуги в употреба, дори и да правите много по-малко пари, отколкото сте платили за хостинг на вашия сайт или въобще да не правите. Във време, в което се изпробват нови начини за споделяне на съдържание в интернет и връзките между потребители и автори на творби започват да се размиват, да сведете вашите потребителски права към закона за авторското право в зависимост на статут на некомерсиална употреба, в действителност ще обезкуражи разработването и приемането на нови механизми за споделяне като например микроплащанията.

Ограничаването на Свободата на панорамата също така значително би усложнило бизнеса на журналисти, професионални фотографи или документални филмови творци, чиито дейности са ясно търговски, но които в продължение на десетилетия са имали възможност да разчитат на публичното пространство като ресурс, който може да се използва свободно от всеки, без преди това да се налага да се преговаря за лиценз. Ако една от целите на закона за авторското право е да се стимулира създаването на нови изкуство и информация, подобна промяна очевидно би било контрапродуктивна. За разлика от някои хора на изкуството, които разчитат на публичното пространство за да създават свои произведения, основният източник на доходи за архитектите със сигурност не е продажбата на илюстрации на готовата сграда. Лесно е да се види, че общият ефект от ограничаването на Свободата на панорамата за творците също ще бъде отрицателен.

Некомерсиална употреба и свободната култура

Накрая, нетърговското ограничение би било проблематично за използването в проекти, които разчитат на свободно лицензирани произведения. Уикипедия например не приема никакви снимки с ограничения, които противоречат на определението за свободно познание и това включва нетърговски клаузи - още повече, че Фондация Уикимедия, която управлява Уикипедия, няма за цел реализирането на печалба. Ако предложението на Европейския парламент бъде прието в законодателството, всички снимки на обществени сгради и творби, които са авторски произведения,  и чиито автор не е починал преди 70 години, ще трябва да бъде изтрити от Уикипедия.

Изтриване на снимки от Уикипедия ще е трагично за публичния достъп до свободно знание и култура. А какво да кажем за всички физически публикации, които са били направени в съответствие с правото на Свобода на панорамата, която е била крайъгълен камък на много европейски системи за авторското право в продължение на десетилетия? Обикновено новите закони, които разширяват обхвата на Закона за авторското право се прилагат със задна дата. 
  
 Например, ако срокът на закрила на обектите на авторското право е удължен от 50 на 70 години след смъртта на автора в много европейски страни, това не се прилага само за произведения, създадени след смяната на авторското право, но и за всички произведения, създадени в миналото, чиито авторски права срок все още не е изтекъл. Това повдига въпроса дали ограничението на Свободата на панорамата също ще се прилага със задна дата и ще направи незаконни всички произведения, които са създадени по силата на тази свобода. Ще трябва да приемем това, освен ако изрично не е посочено друго. Това би означавало, че много книги, пощенски картички или календари на публичното изкуство, които са напълно законни днес ще трябва да бъде изтеглени от пазара и вече няма да са в разположение на обществеността, или поне докато не се получи лиценз от архитекта на включената в тях сграда. Очевидно е, че това би довело до създаване на бюрократични кошмари за издателите и културните институции, а вредата от такава промяна значително ще надхвърли всякакви съмнителни ползи.


Какво може да се направи?

На 9 юли, на пленарно заседание, Европейския парламент ще гласува по доклада на Юлия Реда. Това е последният шанс на евродепутатите да обсъдят и да променят неговия текст по темата за Свободата на панорамата.

Обадете се на вашите представители, изпратите им пощенска картичка, свържете се с тях в социалните медии и им обяснете защо е важно за вас, публичното пространство да остане свободно за всички и защо то не трябва да бъде обременено от лицензионни споразумения. 

 Ако живеете в страна, която вече има Свобода на панорамата (всяка от страните, маркирани в зелено на картата по-горе или поне частично - тези в жълто), сведете до знанието на евродепутатите от вашата страна, че са на път да гласуват за предложение, което би ограничило права, на които разчитат техните избиратели. Обяснете им, че искате да следвате закона за авторското право, но промяна като тази, предложена за Свободата на панорамата, прави невъзможно знанието на правата за обикновените хора, които използват интернет. Призовете ги да опростят авторското право и да го направят годно за дигиталната ера, а не да измислят все нови и нови ограничения. Законът за авторското право трябва да се намери баланс между всички части на обществото. Нека вашите депутати знаят, че Свободата на панорамата е важна част от този баланс.

Можете да видите и предната публикация за историята на процеса, линкове и подробности. 

This text is under the application of additional terms of CC-0 license - No Rights Reserved


На 16 юни, Комисията по правни въпроси на Европейския парламент прие с голямо мнозинство изменена версия на проектодоклада на Юлия Реда за оценка на авторското право

Какво всъщност означава това за обикновения средностатистически
жител на ЕС и как би се отразило това на една снимка във Фейсбук например или видео в Youtube?  Какво всъщност е свобода на панорамата?


Сградата на Европеския парламент - без
свобода на панорамата

Предистория и предпоставки:


Каква е настоящата ситуация за авторското право в Европа и България?


Разпоредбите на Директивата за авторското право от 2001 г. вече не са в състояние да са в крак с увеличаването на трансграничния културен обмен, улеснен от Интернет. Текущият режим на авторските права пречи на
трансграничната обмяна на знания и култура. За да отговори на настоящите предизвикателства, законодателството трябва да се актуализира с текущите практики и хармонизира допълнително.
За тази цел Европейският парламент възлага на Комисията по правни въпроси разработването на проектодоклад с предложения за изменения на някои аспекти на авторското право.

Приемането на графика за проектодоклада става на 8 декември 2014 г., а на 15 януари 2015 г. е представянето му в начален вариант от основният докладчик Юлия Реда. Пълното му име е


ПРОЕКТОДОКЛАД относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Свобода на панорамата в Европа

Накратко:  Първоначалният проектодоклад на Реда излиза с над 24 препоръки към Европейския парламент за подобряване на възможностите за единно европейско авторско право.

На 16-то място сред тях е:
[Европейският парламент],
16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места;






Мотивите за тази препоръка са:

Показателен пример за необходимостта от адаптиране е въпросът за това как или дали да бъдат защитени произведения на архитектурата на обществени места. В миналото законодателството е имало за цел опазване от неподходящо използване на архитектурата за търговски цели чрез масово произвежданите пощенски картички, като то не е било насочено към средностатистическия турист, който прави снимки, най-вероятно споделяни само в частна среда, след като бъдат разпечатани. Днес обаче всеки турист може да създаде цифрово изображение, да го качи в социалните медии и може би несъзнателно да го прави достъпно за цялата световна онлайн общност. Като се имат предвид милионите европейци, които вече участват в подобни дейности, става ясно, че авторското право може да бъде приложимо и справедливо само ако изобразяването на обществени сгради и скулптури бъде освободено от закрилата на авторското право, така че да не налага прекомерна тежест върху ежедневните онлайн дейности. Изключително разнообразното прилагане на изключението на „свободата на панорама“, посочени в Директивата относно информационното общество (Директива 2001/29/ЕО, член 5, параграф 3, буква з) в различните държави членки показва, че е необходимо да се създаде общоевропейско, широко определено право на ползвателите да представят произведения, които са разположени постоянно на обществени места.
Разграничението между търговските и нетърговските цели създава нови проблеми в онлайн средата, тъй като нарастващ брой ползватели действат същевременно и като производители на произведения. Условието изключенията да се ползват при използване с нетърговска цел не насърчава възприемането на новаторски схеми за възнаграждение, като например микроплащания, които може да се окажат от основно значение за развитието на нови бизнес модели в услуга на творците.

И избягването на парадокси от рода на това, че имаш право да снимаш Айфеловата кула през деня, но не и светлинното шоу от кулата вечерта. 
 

Свобода на панорамата в света
Следват месеци на разглеждане, обмяна на мнения, дебати, предложения за изменения, коментари, докато накрая на 16 юни се стига до гласуването в Комисията на окончателния вариант, който ще бъде предложен за гласуване в Европарламента.  
Атомиум - без свобода на панорамата

За параграф 16 и свободата на панорамата са предложени седемнадесет варианта за изменение (вж.  #413-430)

Приет е варианта за изменение #421 на Жан-Мари Кавада, който гласи:
 [Европейският парламент],
16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Каква е ситуацията в България:

Между другото, там докладчик в сянка е Ангел Джамбазки от ВМРО, който сигурно въобще си няма представа за какво става въпрос, съдейки по единственото му предложение за свободата на панорамата, направено заедно със Саяд Карим - #418: Предлага на Комисията да представи доклад относно прилагането на директивата по отношение на напредъка на повишаване на осведомеността на потребителите....

... и по това с какво се занимава в Туитър.

Предложеният от Джамбазки доклад е направен още преди година и всъщност Юлия Реда е тази, която се опитва да извоюва нашата свобода на панорама, а не изпратения като депутат от България Джамбазки.

В момента в България „свободата на панорамата“ (макар и не под това название) е описана в чл. 24, ал. 1 на Закона за авторското право и сродните му права:


Чл. 24 (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: […] 7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
Измененият доклад е подкрепен на 16 юни от представители от всички политически групи в Комисията - единствените два гласа против са подадени от членове на крайнодесния Национален фронт (Франция).
В този проектодоклад се признава, че спешно е необходима реформа на авторското право не само за подобряване на единния цифров пазар, но също така и за улесняване на достъпа до знание и култура на всички хора в Европа.  
Парламентът призовава Комисията да разгледа възможността за широк набор от мерки, които да изменят закона за авторското право в крак с бързопроменящите се реалности и да подобрят трансграничния достъп до общоевропейското културно многообразие, като се надхвърлят плановете, обявени преди това от комисарите.
Докладът маркира повратна точка: След десетилетия, през които акцентът бе поставян върху въвеждането на нови ограничения за защита на материалните интереси на носителите на авторски права, това е най-силната заявка за преразглеждане правата на гражданите - на потребителите, институции за културно наследство и учени, и на автори, чиито производни творби се основават на оригинали. Той е и призив за намаляване на правната несигурност, пред която са изправени европейците в своето ежедневно онлайн взаимодействие с произведенията с авторско право - и в същото време защитава творците от експлоатация. Предложенията в него, ако бъдат приложени, няма да имат отрицателен ефект върху средставата на творците, но значително ще увеличават способността на всеки човек да участва в културните и образователни процеси. 
За първи път Европейският парламент призовава за определяне на минимални стандарти на правата на гражданите, намиращи се в списъка с изключения от авторското право и досега са били прилагани напълно по избор за отделните държави-членки. В доклада се подчертава, че използването на тези изключения не може да бъде възпрепятствано от ограничителни договори и че техническите средства за защита на авторското право не могат да ограничават правото ви да направите лично копие на законно придобито съдържание. Разискво се въвеждането и на изцяло нови изключения, а именно
   
  • да се позволи на библиотеките и архивите ефикасно да дигитализират колекциите си,
  •  да се даде възможност за наем на електронни книги в Интернет и
  • да се даде възможност за автоматичен анализ на големи масиви текст и данни (текст и извличане на данни).  
 Няма парламентарно мнозинство за общественото мнозинство

В същото време, постигането на съгласие по доклада дойде на съответната цена. Оказа се невъзможно да се изгради парламентарно мнозинство около
здравия разум на няколкото идеи за реформи, желани от по-голямата част от анкетираните в общественото обсъждане, проведеното в ЕС миналата година и подкрепяни от научни изследвания и експертни оценки.
Докладът вече не призовава за приемането на всички изключения за задължителни за целия ЕС, и това би попречило на правото на европейците да си взаимодействат с произведения с авторско право, с достигането до националните им граници.

Няма мнозинство за гъвкава отворена норма, която би позволила на законодателството да покрива бъдещи случаи, непредвидени в днешно време.

Вместо значително намаляване на условията на авторските права, които биха премахнали икономически неизгодния ефект на "черната дупка на 20-ти век", през която голяма част от новата културна история остава недостъпна за европейците, те все още са защитени. Комисията успя само да постигне отхвърляне на всички последващи удължавания във времето на авторското право, както и да премахне националните допълнения към срока на авторските права, като например 30-те допълнителни години, които Франция слага за творчеството на героите си от войните.
 
Произведения, създадени и възлагани от правителства ще продължат да бъдат обект на авторско право - предполагаемо за да ги предпази от суверена, който финансира създаването им. Вместо това, Комисията бе помолена само да направи по-прости правилата за производната им употреба.
Големите политически групи не само обърнаха гръб на тези идеи, които се ползват с огромна обществена подкрепа според допитването - те изрично настояха споменаването на безпрецедентния брой отговори от страна на крайните потребители да бъде изтрито от доклада. Това беше най-успешното усилие за политическо участие по въпросите на авторското право отвсякога - и ние трябва постоянно да напомняме на политиците за резултатите. Недопустимо е толкова много гласове да се игнорират.
Необходимостта от компромис също доведе до значително отслабване на тона в доклада. На местата в които проектния доклад на Юлия Реда издига силни искания, окончателната версия сега просто призовава Комисията да направи преоценка на някои идеи. За съжаление, това не представя Парламента като силен участник в предстоящия дебат по законодателните предложения.

 Докладът пое два основни удара:
В няколко точки постигането на компромис се оказа невъзможно и всичко се сведе до гласуване, което бе с отрицателен резултат за:
1. Свободата на панорама, където смущаващо изменение бе прието с подкрепата на EPP и S&D - удостоверяващо, че търговското използване на репродукции на произведения на обществени места трябва да изисква изричното разрешение на притежателите на правата.  
Това би ограничило съществуващите права в много държави-членки на ЕС, би въвело нова правна несигурност за много творци и дори би поставило под въпрос законността на много снимки, споделяни в платформи за търговско споделяне на снимки, като Instagram и Flickr. Режисьорите на документални филми например, ще трябва да проучват наличието на авторско право на всяка обществена сграда, статуя или дори графити на обществена стена, изобразени във филма им  - и да търсят разрешение от всеки носител на правото. Това е абсурдно.

 2. Комитетът също така отхвърли изменение, което призовава за  позволяването на аудио-визуалното цитиране във всяка страна-членка, разширявайки това право от текстовото цитиране и към другите форми на културно изразяване. В резултат на това, YouTube и подкастъри които използват такъв начин на цитиране, могат да останат извън закона и общи практики в интернет днес като пресъздаването на GIF файлове (например за илюстриране на заявления или емоции с анимирани изображения) ще е незаконно в много страни! Ако евродепутатите от GUE / NGL  не се бяха въздържали при това гласуване, изменението щеше да мине.
Това е само една част от пътуването:  
На 9 юли в пленарната зала всичките 751 членове на парламента ще гласуват по доклада. А няколко месеца по-късно, Парламентът ще започне обсъждането на законодателното предложение, което ще дойде от Комисията.
Какво може да се направи: 
Ето някои събрани предложения: Свобода на панорамата 2015


This text is under the application of additional terms of CC-0 license - No Rights Reserved



     След първите публикации за основаването на Българската държава и развитието на държавата при наследниците на Аспарух, днес ще разгледаме по хумористичен начин развитието на България при хан Крум. Ще разберем как България добива слава на футболните терени на Европа.

След успехите на малки вратички на Телериг и Кардам, следващият център-нападател на националния отбор, Крум, най-сетне получава възможност да разгърне таланта на българите в атака. Преди това обаче, за да си запази задния вход, той тръгва нагоре и малко по диагонал по картата. Там централният вкарвач попилява аварите и нокаутира добрата ламя Спаска с едно-единствено дясно кроше. Ламята е разфасована на килограм между България и франките (татковците на днешните французи, майките са неизвестни) и българите се връщат от похода подпийнали и с пълни фризери. 

После Крум попилява и най-големия съперник в групата - отбора на Византия. Ако вечното дерби започва при Аспарух, то за Крум може да се каже, че поставя началото на една серия от доста успешни мачове срещу съперника.

  Първо той финтира, че ще тръгне по дясното крило, а атакува по въздушно-капков път. Превзема столицата София (която въобще си няма представа за това), и оттогава Славия и Левски започват да спорят кой е най-стария клуб в България. И въобще Крум прави куп зулуми зад границата. Плячкосва толкова много, че българите тоя път се връщат пияни кат' мотики и с изтърбушени фризери. За назидание, жените им ги набиват пред децата. Пет пъти.

   Две години по-късно и император Никифор I решава да направи едно гости по терените на страната ни. Когато стига до Плиска, византийския отбор се отдава на  кражби кат' изтървани цигани - оттогава в България има липса на тоалетни чинии и хигиенни навици и са загубени завинаги дупките на гевреците и резервното чене на Лили Иванова. За ченето обаче не се знае дали не го е глътнала сама.  

След като си помисля, че това е краят на тия гадни копилита, императорът решава да напусне триумфално терена.  По време на хъркането на византийския отбор на стадион Върбишки проход, българите подкупват страничните съдии и изненадващо им правят изкутвена засада от най-малко 3 метра зад линията на Стара планина.

Според хрониката на историка Теофан Изкуфялник:  
„...Когато Никифор разбра, че път назад няма, извика: „Дори да имахме самолет, пак нямаше да избегнем смъртта!”, след което се напишка и ритна камбаната. А Крум му отговори: "Кат' не щеш скара-бира - на ти секира! Пълен мишок! Ние пък имаме ракети земя-въздух".“ Победата остава в историята като Голямото нощно трепане на хъркащи патки.

   При поливането на разгромния резултат в съблекалнята след мача, Крум е сниман с чашка-стограмка, направена от главата на Никифор. На главата с тиксо е залепен автентичия сопол на императора, излязъл като балонче при последния му дъх. Това е свързано с религията на прабългарите, които вярват, че по този начин се поема от божествената сила на всеки владетел, съсредоточена в лявата дупка на носа му.

  Две години по-късно, ханът (вече получил сред запалянковците в Европа прякора Крум Страшни) подготвя невиждано дотогава футболно щоу за терена в Константинопол. С помощта на пленени ромски инжинерчета и наемането на джуджета от Средната земя, българите построяват обсадни машини, които мятат развалени яйца и краставици.

Уникален български краставичкометач

Самия Крум успява да забие своето копие в портата на града, както и да метне тъща си през стените (също ритуали на древните българи). За още по-голям късмет, забива и два шамара на министъра на културата, Азис. 

Това обаче се оказва фатално - Азис е маскирана дърта циганка и урочасва хана преди мача. Настъпва смъртта на Крум. Не е известна точната причина, че най-вероятно сее подул от ядене на яйца, докато лично е инспектирал обсадните машини. Друга теория твърди, че е препил с ракиени ментета на тържествата по случай мятането на тъщата.

  През своето управление Крум полага големи усилия за укрепването на държавата, за отглеждането на обсадни корнишони и на щастливо снасящи кокошки. Законите му са строги и не правят разлика между българи, славяни и горепосочените кокошки, така че няма много-много изпълнения на селски бекове.

Любопитна подробност: Освен с победите си с разгромни резултати над империята (от 5 на квадрат до 146 на -1), хан Крум остава в историята и с опита си за създаването на Първи каспичански овчи противотанков изтребителен полк с вграден GPS и лаптоп под мишница (виж снимката за подробности). Опитът се оказва неуспешен - носенето на лаптоп под мишница се оказва доста трудно за усвояване от новобранците, които са пренасочени към производството на миризливи бомби с топлинно насочване.  

Редник Беее - ееееев
от изтребителния полк
                               
Толкова за прословутия български централен нападател хан Крум, а ние ще продължим с друг важен етап от историята на страната - Покръстването на България при Борис I (или Мисията със сапуна)



  
Днес завършваме сбирката с бисери и забавни редакции в Уикипедия през годините. В днешната публикация са най-различни попълнения, предадени в оригинал и почти без коментари. :-)

 
    Понякога свободното и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-).

От статията за Борис Елцин:

„Елцин бил похитен от Граната...“



От статията Хомосексуалност:

„Клетъчна група... която е два пъти по-голяма при ориентираните към женски овни...“

От Пушене:

„Пушачи са всички онези хора, животни, птици, насекоми които са принудени по различни причини да дишат замърсената с пушек атмосфера...“


От Търкел:

„Търкел:

Вид спорт, играещ се с Търкел. В един Таралясник има от 1 до 2ма Тарльовци. Измислен през 2006 г от семейство скучаещи българи в Канада.

Правила: - Изисква се терен с препятствия през които да може да се мине. -Дължина на тресето: 10м. За олимпиядата ще е повече в зависимост от дисциплината. -На края на тресето трябва да има процеп от 21,3см. -Терена може да е със всякакви препятствия (пералня, хладилник...) но трябва да има права линия от старта до финала, защото търкела не може да завива (може да има и малък завой). -Изисква се Търкел с кръгла форма който да е 38,5смс дебелина 4,5см. Кръгла форма. Материя: гума и плат. -Всеки има по 10 опита. Ако след 10 опита и на двата играча никой не е успял да вкара, те започват да се редуват докато някой не вкара. Когато някой вкара той прави Търпойнт. -Когато някой събере 3 Търпойнта, той получава Терсене. -Играят най-много 3 Терсенета. Когато някой спечели 2 от тях, тогава той печели Търкелмача. -Екипите са или 1 човек или 2ма. Всеки участник се нарича Тарльо. Екипа носи името Таралясник.“


От Батишница:

„...в селото се намира месността табите кадето има и и на6одки и следи от презумужали руски 4асти. са6тестжужа и легенда за подкупването на турския глажно командващ с тиква пална сас злато и тои предава орайието си исе предава“


От Тралене:

„... извърщвано с цел събиране на вид използвано в кухнята ракообразно, наречено рапан.“


От Доменико Скарлати:

„По време на престоя си в Мадрид Скарлатини композирал около 500 сонати за клавиатура. “

Май клавирни сонати, а? — Но може би щом е Скарлатини..., той може и за компютърни клавиатури.


От Краве масло:

„Най-разпространената форма на маслото се прави от краве мляко, но маслото може също така да бъде направено от млякото на други бозайници като например овце, кози, бикове и волове.“

А как ли се казва млякото от бик?  :-)


От Аян Хирси Али:

„нейните лични възгледи са инспирирани от конвертирането ѝ от мюсюлманка към атеистка“, след което спиритът й се интерполирал агностически.“

Още веднъж и по-бавно, моля.


От Борис Елцин:

„Елцин бил похитен от Граната...“

Е, пак като не го е изнасилила... :-)


От Кхмерска империя:


„...те почитали индийските богове и йм правели пиштни церемоний.“

И боговете пропиштели от правописий.


От Томас Йънг:

„Като малък Йънг започнал да чете само на две години, до като навършил четиринадесет вече знаел гръдски, латински, френски...“


Признавам го тоя - гръдския е мноооооого труден език, щото е за гърдите.


От Тимоти Гартън Аш:

„Пише исторически книги по актуални теми...“

И е роден през 1985, но има 157 години трудов стаж, нали? 


От Плюф:

„Плюф, това е това, което казват бебетата като ги натъпчеш, и не могат да приемат повече.“


От Хъх:

„Хъх е специфичен за хотелиерството термин, използван предимно от портиери и пиколи. Чрез него се означава действие целящо изнудване на клиента за бакшиш.“

От Арсен Венгер:

„Арсен Венгер: Наричан е "Професорът" , също така "Кралят на зделките"-във футбола.“


Не разбрах: На зелките или на дрелките?


Беседа относно триене на статията Стрелочник:

„Това ме побърква!!!!!! Имам сериозен спор с един човек дали тази дума съществува и се оказа че я има и аз искам да докажа, че я няма.... абе просто я махнете!!!!!!!! поне за седмица!“


отговор от друг редактор: „Има дума "стрелочник", ако това те вълнува.“


отново разтревожения: „знам че има, просто споря с един човек и искам да му докажа че няма, защото никога не губя!!!!“


От Николо Макиавели:

„Макиавели умира на 21 юни 1527 г. във Флоренция. (Изцинира убийството си)“


От изтрита статия:

"...АД, най-голямата частна компания в газовия сектор на България, е акционерно дружество, основано през 1992 година преди Христа."


Знаех си, че не може толкова бързо да е станала най-голямата.


Добавено в статията Старгейт SG-1:

„Студентите от Финансов Контрол, УНСС, които могат да изпият целия алкохол на вселената и по този начин да лишат човечеството от високоградусните напитки. Те притежават уникалната технология за създаване на вечния елексир, по-известен с наименованието "домашна ракия", също както и "шлякавица", "пърцуца" и пр. Обитават многонаселената планета "Студентски град" и излизат само през тъмните часове на деня.“


В статия за астролог:

„Предсказал е смърта си като за по сигорно е спрял да яде“


Текст към снимка от статия за неизвестен играч на билярд: 

„Рони О'Съливан може да си смучи щеката само.“



От статията Колики, раздел „Ефект върху семейството“:


„Настъпва период на безсънни нощи – любим за бащите! ( „Махни ми това „пищяло от главата”). Ситуацията в не малко от случаите се утежнява и от появилото се чувство на безпомощност. Искаш да помогнеш на пищящото, малко човече с зачервено лице, но не можеш. В един момент ида въпроса : „Ние родители ли сме или какво... ?” Семейството е разделено: „ Ти спиш с него, аз сам в другата стая!”

Е това състояние има и своята положителна роля, семейството се сплотява за да се справи с проблема. Започват и у таткото да се проявяват „майчински чувства” и т.н. А най- приятно става, когато се намери решение на проблема, или просто след 4-я месец коликите изчезнат. Тогава наистина си казвате : „ Е, ние успяхме!”

Сега чакаме появата на първите зъбки.“


Поправки в статията Облак:

1. Милярди е поправено на милиярди.

2. ...държрат като хора.. е поправено на държът.

Чисто математически, авторът след няколко хиляди опита трябва да успее да ги напише правилно.



Из краткия живот на статията Джонин:

„Джонинат е трето ниво нинджа.Нат него е само хокаге.Джонинат убочава генините.“
и 
„За да стане чунин неиджата трябва да е станала генин.След това,ако джонина в чйто отбор е распределен го препоръча за испита за чунин и генина го вземе то той става чунин-второ ниво нинджачунина е кумандир той вече може да ръководи мисии.“

С една дума - Наруто. 
:-)


От статията Скорпиони:

„Щом един новороден скорпион стане на 3 месеца, той сменя кожата си.Това става 5-6 пъти в живота му.“

Горкият, колко пъти му се налага да се ражда и да става на 3 месеца.


В биографична статия:

„oсвн това е обявен за най-синият човек на земята за 1900 г.“

Добре де, това е от бързането. Но е смяшно. :-)



Определение за камина:

„Камина е част от архитектурния дизайн и представлява печка с кумин...“


От изтритата Беседа:Антонио Бандерас:

„днес гледах първороден грях харесва ми как се целуваш искам да ме вземеш за втората серия.“

Отчаян зов на фенка.


От статията Хамстери, описвайки половата система на хамстерите:

„Женските имат две долепени една за друга дупки“



В статията Клизма на първия ред за съдържанието на статията е написано:

„Тази статия съдържа излишни суперлативи."


От Денят на детето:

„В Денят на Детето детето ви има най-много права.За децата от 4 до 12 годишна е задължително тогава да получават подаръци.“


От Яйцераждане:

„Разможаване на влечуги, при които се извършва яйцеживораждащо оплождане.“

Съвсем ми се объркаха представите.


От Тор (биология):

„За да може производителите на заешка тор да имат наистина качествен продукт те трябва да дават на зайците да ядат акитата си.Когато зайците ядат акитата си те си набавят минерали неоходими за разтенията и за самите тях.“


От Гъбчесто тяло:

„Върху тялот има малки израстаци който приличали на гъби.Затова се нарича гъбчесто тяло.“


От Премедикация:

„Болка,причинена от чатене по скайп.Тази болка може да бъде премахната само от лекари,които са завършили със 6.00!!!“


От Световния ден за хрупане на солети:

„Световния ден за хрупане на солети се чества от близо 800 години на 24 август, обикновено в късния следобед или привечер. Древните обичаи повеляват солетите да са Златна Д..........., червени със зле илюстрирана панда на опаковката.“


От Див чесън:

„...Има мирис на див чесън откъдето идва и наименованието на това растение....“


От Парола: Риба меч‎:

„...Риба меч има има уста като на меч затова я наричат риба меч...“


От Мексико:

„...в мексико външната политика западнала и много хораумирали от липса на храна....“


От Мухи цеце:

„...Сънната болест спира всички клетки в тялото на човек за животните обаче тя носи смърт!!....“


От Слюнка:

„Слюнката e урино-убиец. Когато човек пие морска вода, слюнката обезврежда пикнята в нея.“


От Кучеподобни:

„Те се отличават от другите хищници по различни вътрешни и външни особености.“


От Хейли Джеймс Скот:

„Тя ражда малко момченце...“

Ами колко голямо да го роди?
:-)



От Великолепна фрегата:

„...за разплод колониите отиват на дървета в Флорида, на Карибите и островите Кабо Верде. Великолепната фрегата мълчи по време на полет, но прави различни звуци в гнездото си. Тези птици никога не кацат по вода, и винаги си вземат храна за полета.“


От Ебола:

„...тъй като тези кандидати могат да предпазват нечовешки примати от от заболяване индуцирано от ебола вирус.“


От Икер Касиляс:

„... В своята 82 мача за Испания, той е запазил 42 чисти чаршафа.....“

А калъфките?


От Южен кит:

„... Южните китове плуват бавно, ... но за сметка на това са много акробатични и често се пльоскат във водата с гръб.....“


От Безкрил корморан:

„... Той има дълъг клюн и око.....“
„... Плува по морска вода.....“


От Боа удошвач:

„...Боата удошвач е голяма неутровна змия от вид бои.Тази боа е силна и удушва плячката си като питона.....“


От статията за Рихтер:

 „Вдъхновен от хартията за плитки и дълбоки земетресения...“



От заглавната страница на Уикипедия на киргизки:

1. "Wikipedya - демек, Ачык энциклопедия".

2. "Уикипедияга, кош келиңиздер!"....



 От статията Андон:

„От гръдски означава "единствен"

Както казахме, това е много труден език. :-)



От Кърлеж:

„Истинският паразит е женският кърлеж.“



От Химиотерапия:

„Пациентите най-често се оплакват от следните странични ефекти, придружаващи терапията:
косопад
гадене и повръщане...
смърт“

На кого ли се оплакват след последното?



От Лох Нес:

„Лох Нес се намира на остров Великобритания в местноста Шотландия.“


От Нововавилонско царство:

„Населението на египет са били африканци с примеси от семиди.“

А какво ли е семиди? Сигурно семки за миди.
:-)


Ами това беше за редакциите в Уикипедия. Засега :-).
За другите ежедневни забавни коментари и хумористични статии може да следите в блога и в неговия архив.

Например публикациите в

 хумористичния Прочит на българската история (или откриването на земята като твърдо тяло).  :-)





 От днес, паралелно с някои други по-сериозни публикации ще разгледаме по хумористичен начин :-) историята, географията, културата, спорта и други, по-неизвестни факти за България и не само за нея. Ще се опитаме да покажем това по безпристрастен и нов начин, хвърляйки светлина върху някои по-ключови събития и нетолковасилнасветлина върху други. Най-вече за България, 'щото те другите са копирали почти 'сичко от нас - даже и имената (Иван например са го маскирали като Ян, Джон, Йоан, Жан, Валжан, Патладжан  и т.н.!) А ние сме копирали от македонците естествено. 

Но нека да започнем от самото начало: 

      Началото на прабългарското племе преди заселването на територията на днешна България е обвито в легенди, мъгла, алкохолни изпарения и жълта преса.

     Според най-широко разпространената сред антрополозите теория, прабългарите са произлезли от човекоподобните маймуни като всички останали и са дошли от изток, но според друга, почти толкова застъпена, просто сме паднали от Луната.

    Има и една малка клика, групирана около известния Йоло Денев, която мисли, че сме се изсухлили от джоба на някой си на име Тангра, докато е сътворявал света. Тe дори привеждат като доказателство изцапан работен гащеризон на дупки. Което все пак е по-добре от ония племена, дето си мислят, че са се излюпили от яйца на костенурки. Доста по-добре е и от македонците, които си мислят, че са произлязли директно от първата амеба, но затова ще се спрем в статията История на Македония.

    От историята по това време има твърде малко известни със сигурност факти. Останали са имена като Кубрат, Баян, Алцек, кака Сийка (оттам и съвременната дума кайсийка), брат'чеда Лари, както и полулегендарни истории за семейни спорове, чупене на стрели и за Лили Иванова. И така до похода на Аспарух, когато нещата малко по-малко се проясняват. 
 
За произхода на името българи днес има 4 основни теории:
1. Думата българ идва от неправилното гръцко произношение вулгар (vulgar). Първоначалните асоциации, че това идва от вулгарен са отхвърлени от съвременната историография. Силна подкрепа за тази теза оказва документ от 672 година, т.н. Вулгарис Шамарис, в който точно се посочва как тази дума се упоменава за първи път от уплашени гръцки войници по северните граници на империята:

    „...и по заник слънце ромеите видяха облаците прах от конницата българска, които закриха небосвода... Освен пет поредни нощни напикавания, това причини сред тях странно говорно смущение, което им пречеше да казват правилно б, а вместо тази буква единственото нещо, което можеха да кажат бе в...   Така копиеносецът
Геврекос Франзелос рече на брат си: Въъъ, вратлеее, вългарите идат.. Вягай, да вягаме...  и вратята веж да ги няма.

 2. Друга теория твърди, че българ идва от булгур - варивото, с което са били закалявани задниците на малките прабългарски посерковци още от най-ранна детска възраст. С течение на времето тази дума малко се е поизменила,  малките ставали големи посерковци на кон, но манджата дълго време оставала съшата.

3. Трети твърдят, че името идва от обсадата на ромейски град, когато неизвестното дотогава за гърците племе пристига на пъргавите си кончета под стените, опустошавайки всичко по пътя си, включително и мастиката на дядо Зафулакис. Тогава гръцки стрелец си бил записал в дневника: Тия подскачат насам-натам като бълхи... Не мо'еш ги уцелиш даже с картечница.... Тази теория обаче не е подкрепена с източници и няма много поддръжници. 

4. Четвъртата теория е най-комплексна и посочва хипотетичния общ произход и сходствата на протобългарите, протобактериите, протобахурите и споменатия вече булгур. Тя обаче е опровергана от тезите на големите авторитети в историографията като македонеца Гоце Фръцковски, който категорично доказа, че по времето на протобактериите са съществували само античните македонци. Това всъщност е толкова сигурно, колкото че прапрапра-дядо ти е дядо на дядо ти, но Гоце излиза с аргумента, че може и да е на баба ти). Теорията е опровергана и от личните спомени на Лили Иванова. 

     Българите пристигат и заселват трайно в България през 681 г. Това обаче не е еднократно събитие, а исторически процес продължил няколко години. При това следва да отбележим няколко неща: 

Първо - причините за епичния поход на многобройното племе са напъните на още по-многобройното хазартно племе, както и типично българския семеен скандал сред синовете на Кубрат със силна музика, бой и разделяне на имуществото. Накрая братята с насинени фарове седнали и изиграли партия покер по хазарски. На Аспарух се паднали 10 000 човека и еднопосочен билет за Югоизточна Европа, докато например на Батката Баян се паднало да остане да учи картите. 



Прабългарин приготвя
коня си преди похода



Второ:  Прабългарите пристигат на коне (порода - издължена дългошиеста, виж снимката за подробности). Което въобще не е учудващо, при условие, че са правели всичко на коне. Памперсът не е обусловен от съвременни прищевки, а е бил задължителна част от бойното снаряжение на прабългарския конник. Грижата за коня е била едно от най-важните неща за тях - има документирани случаи на продадена тъща за кон; кон за кокошка; прабългарин, ридаещ над кон с думите Трай, коньо за зелена трева и др.  Известен факт е, че прабългарите се хранели, пиели и спяли, правели утринна гимнастика, йога и джогинг, както и доста други работи - всичките на гърба на коня.

Трето: По този начин по време на самия поход са измислени сухите и полусухите колбаси или т.н луканка (парче месо, случайно забравено за два месеца под седлото), Поморийска отлежала (забравени за неопределен период под седлото плодове), както и израза Я сега да видим кон боб яде ли? Оказало, се че яде, 'щото оттогава Дунав е със съмнителен цвят, а нивата на сероводород в Черно море са убийствени.  

Четвърто: Походът и прекосяването на река Дунав не са били просто еднократен излет, както го представят някои днешни туристически агенции в брошурите си, а организирано компактно придвижване на тъмна материя от точка А до точка Б.

Пето: няма.

Да продължим събититята с откъс от хрониката Вулгарис Трандафорис (в превод на името: За преминаването на Дунава от вългарите, за хан Аспарух, за коня му, за боба, за северните сияния и за трите празни бутилки от ракия)  на Теофан Изповедалник:

   „... И се показа хана с цялата си мощ на брега на реката Истрос, барабар с брат'чеда Лари, трите си кифли (б. прев. наложници), парче бахур в джоба и музика на Сашка Васева на max. Тези брадясали, миризливи и кръвожадни конници вдъхнаха ужас сред ромеите и на самия император Константин V, който се изтърва без да иска и оттогава си заслужи прякора -  Лайняния (историческа справка за правдивостта на името)...“

     Аспарух напада византийската армия, която чака командира си да си измие краката по на юг, в Девня (предлог за императора да избяга от битката). В битката при Он-гъл (да не се бърка с Ам-гъл), византийците са толкова объркани, че сами си прерязват гърлата, а императорът признава България като държава, разглобява оръжията си за масово поразяване и си оскубва косата. По-късно той опитва 7 кампании за унищожаването на новата държава, но бърка посоките и не успява да я нацели.  

    На новозавоюваните територии прабългарите намират големи количествени струпвания на славяни, номерират ги от 1 до 7 и лека-полека са претопени (отчасти това се дължи на факта, че не могат да смятат, но ной-вече на това, че не се разделят от коня си дори когато си лягат).  След тяхното претопяване, страната изведнъж се оказва населена със славяни, които се опитват да се убедят, че са българи (и които, разбира се, не могат да кажат и дума на прабългарски и затова просто махат пра-).
  
    Така българите трайно се установяват в днешна североизточна България и започват да се запознават със слизането от коня. Лили Иванова провежда няколко концерта на сцената в столицата Плиска. Македонците дискретно започват да скърцат със зъби, тъй като надясно и нагоре от тях се появява нова държава.

Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.co
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com

  В следващата статия ще се спрем на  териториалното разширение на България да Борис I - предпоставки и хронология.

:-)
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com

Link

00:25, Monday, 08 2015 June UTC

2. Българска история (хумористичен прочит) - част II. Развитие на държавата след Аспарух и откриването на земята като твърдо тяло.



     След първата публикация за основаването на Българската държава с много музика, смешни страшки и концерт на живо на Лили Иванова в тогавашната столица Плиска, днес ще разгледаме по хумористичен начин развитието на България от Аспарух до Крум - хронология. Ще се опитаме да осветлим дадени ключови събития по нов начин, хвърляйки тъмнина върху някои от тях и още по-голяма тъмнина върху други. Като в парламента.

И така: 

    Според подписания договор от 681 г., Византия се задължава да плаща ежегоден данък на българската държава от три понички и половина на година - едната със шоколад, а другите с 'квото има. Плюс DVD с последните хитове на Василис Карас - на две години.

    Непосредствено след тази война България обхваща земите от Стара планина на север, от точка X надясно и от Черно море навътре. Това обаче се оказва малко за българските ханове, които искат да ходят на курорт и да купонясват на три морета.  
   
  Тервел, който е след Аспарух, първи решава да докопа квот' може. За целта той прилага доста циганска тактика, като отначало уж помага на император Юстиниан II Носоотрязания (ама че прякори имат тия), а после му открадва Загора (която тогава се е наричала Млада), една чисто нова топка Адидас и кутията за сандвичи от раницата.

   Най-големият успех на хан Тервел обаче е, когато печели купата на Гърция в мач с арабите в Константинопол. Южняците подло вкарват 50 000 играча на камили, но българите геройски удържат и печелят с дузпи. В зверския двубой Тервел успешно запазва Византия като спаринг-партньор за българите и основен пазар за износ на сливовица и мармалад от сини сливи. 

Епичният мач в Константинопол, 717 г.


Кормисош търси семки
След Тервел българския престол заемат Кормесий и Севар от семейство Дуло. После идва Кормисош от семейство Катерички. България изпада в политическа и икономическа криза, тъй като свършват жълъдите за прасетата и семките за люпене за футболни мачове. Заплатата на хановете пада и е толкова малка, че никой не иска да работи за без пари. Пример за това е Умор, който след един месец работа си бие камшика, вика „Абе аз що не ви ...“ и напуска без предизвестие. За 15 години на ханския треньорски пост се сменят седем прецакани, единият от които се казва Телец, 'щото бил почти толкова умен. Желаещи постоянно няма, хвърля се чоп, а българският отбор не участва в международни мачове. 

При управлението на хановете Телериг и Кардам българите отново започват да замислят двубои с международно участие. Треньорският щаб на Телериг предварително успява да подкупи няколко съдии и делегати на ФИФА и УЕФА, с което постила чергата за бъдещите успехи на отбора на хан Крум, на които ще се спрем в следващата публикация. При Телериг и най-вече при Кардам, българите, за първи път от дълго време насам, провеждат няколко леки приятелски мачлета с византийците. На тях обаче им омръзва да ги бият като прани гащи и пак се съгласяват да плащат данък. Този път данъкът е увеличен на 4 понички, едната от които може и да е малко нахапана или настъпана. Инфлация, няма как.

Открития и интересни факти за периода от Аспарух до Крум:
- По време на кризата за семки след Кормисош, българите откриват псуването на съдията и целенето му с предмети като заместител.
- В средата на 8 век Лили Иванова разбира, че македонците са по-древни от нея, което предизвиква творческа криза. Излизат нови звезди като Сливия Каруцарова и Фтичка Чокондурова.
- Прабългарите и славяните правят много цигански сватби и окончателно се омесват.
-  Българите слизат от коня, откривайки, че земята е нещо твърдо. Това става малко случайно, когато 3-годишното каубойче Пешо си пада на главата и на земята й излиза цицинка.
- Вследствие на слизането от коня откриваме неподвижната тоалетна.

Толкова за този малко известен период от българската история. :-)


Следващ прочит: Териториално разширение при хан Крум и кой е най-стария футболен клуб - „Славия“ или Левски“?


По-долу са някои от първите от първите снимки от фотоконкурса Уики обича Земята 2015, който се провежда за първи път в България.

За първите 5 дни пристигнаха над 200 снимки на природни обекти и забележителности от нашата страна, което е просто... страхотно. :-))
Още повече, че са от красиви по-красиви.

Мальовишки дял на Рила. Автор: Любомир Розенщайн Източник: Уикипедия

Райското пръскало, Автор: Спасимир, Източник:Общомедия

Чипровска планина, Автор: Spiritia

Доспат, Автор: Izvora, Източник: Общомедия

Цветове от Витоша, Автор: Tanasy Източник: Общомедия

Местността Стойките, Автор:Izvora Източник: Общомедия

Мальовишки дял на Рила, Автор: Любомир Розенщайн Източник: Общомедия
     
Местността Ритлите, Автор:Toli Nikolaev Източник: Общомедия

Национален парк Централен Балкан, Автор: Спасимир Източник: Уикипедия

Дори маже да не съм избрал и най-добрите от новопристигналите -
просто са толкова много, различни и хубави, че не ми остана време днес за оформянето в блога. Но ще продължим да ги публикуваме и през следващите дни, така че ще имаме предостатъчно време. Надявам се - от вас зависи  :-)  Напомням, че няма ограничение на броя на снимките и те ще бъдат използвани за илюстративен материал за статии в Уикипедия (освен, че ще участват в конкурса). Започна и паралелното разширяване на статиите за природните забележителности на България. За първите  5 дни са написани и разширени около 20 статии
 - още едно приятно занимание, в което може са включите с познанията си.  :-)

 До утре :) 



Някои от по-смешните бисери и редакции в Уикипедия през годините - II част 

      Вчера започнахме тази интересна и дълго събирана поредица. Днес повечето са събрани очерци и дребни бисери за села и паланки и въобще редакции, свързани с България.
    Понякога свободното и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-). Връщането им е най-лесната част. Но понякога има доста добри попадения, които си заслужава да се....хм, запазят да поколенията? :-)

Опитвал съм се да запазя и оригиналния правопис, доколкото е възможно, а под тях често има мои коментари:



                                От Миладиновци (Област Ямбол)

„До селото има голямо ловно стопанство, характерно с най-голям брой диви свине на единица площ. Срещат се елени, сърни и всички видове вреден дивеч. Всеки ловец, посетил ловното стопанство не е останал разочарован, с изключение на местните ловци, за които е забранено. Иначе дивечът си е направо напаст!

брой диви свине на квадратен метър - ами как няма да е напаст, а?



                                   От Розово (Област Стара Загора)
 
на първи май заповядайте на палатка в гората в село Розово.Това е един прекрасен празник на който ако намерите някой трезвен сте збъркали селото.
 
Там сме! Ама на всеки първи май ли? Да не збъркаме, ей? :-)

„ДЕВИЗ НА СЕЛОТО
С пияни хора комитет не става !!!
Колко истина в две думи.


„tova selo moje da go nqma na kartata ama go ima na globysa.

Извод: Глобусите са по-надеждни от картите. Щом Пишурката е там.

              От Фърговци:  (едно по-дълго авторско съчинение)

В момента на Фърговци живеят постоянно неколцина пенсионери. Всички до един гонят или са надхвърлили 80 лазарника, но въпреки достолепната възраст са удивително жизнени. Типичен пример е бивш полковник от службите за сигурност. Според собствените му думи тогава страдал от седем болести. Сега, петнайсетина години по-късно обикаля насам-натам с бастунчето, пасе 5-6 кози и си обработва градинката. Твърди, че не е стъпвал на лекар от миналия век, защото всичките болести изчезнали. Само една нова го споходила - липсата на пари за пиене. Въпреки това намира начин да подкара ракийката още по пладне, а през уикенда, когато идват виладжиите редовно спохожда някого и се почерпва за чужда сметка още от сутринта.

Едно станало напоследък традиционно събитие е честването на Еньовден. Всяка година, в края на месец юни на Фърговци пристигат няколко автомобила, от които бодро се изсипват дузина заралии. Освен себе си, те разтоварват големи количества напитки и храни и се настаняват се в някоя от вилите. От мощна стереоуредба са понасят ту ръченици, ту Том Джонс, ту Химна на България, ту Абба. От петък до събота посред нощ веселбата не спира, а само се засилва, разнообразявана от гърмежи, фоерверки и песни в съпровод на китари.

На самият Еньовден, в неделя призори всички се отправят боси и по шорти през баирите. Когато слънцето заприжуря, те вече са разтоварили торбите и са окичили фасадата на къщата с ароматни треви. С бодри ракиени наздравици започва голямото чакане на голямото събитие. Отчето (в компанията има поп) отправя молитва към господа и подкана по телефона, звучаща горе-долу така "Аре ве, калпазанино, прегладняхме!" и скоро след това габровският агент пристига по криволичещия път с малкото си джипче, от което бандата с викове и изстрели във въздуха възторжено измъква грамадна тава с цяло печено агне и кофа дробинета с ориз и спанак.

Местните дядовци имат допър повод през тези три дни да се отбият на гости при веселите заралии за по ракия-пет, а в това време бабичките им плевят картофите и пустосват. Странно, но седмица след събитието лаят на местните кучета все още наподобява вокалните изпълнения на Том Джонс. 

Без коментар :-)


„Икономиката му е на много ниско ниво , отглеждат се прасета,овце , крави , жени и кучета.“

Е, това си е обидно. Напомням, че подобни редакции се трият веднага след като се забележат. 

От статията Долно Черковище:
„"КМЕТ" закволи им е те и без него си живеят добре...

Ами тъй де..


     От Полето:
„Село Полето се намира в планински район.
 
Откъдето произлиза и името вероятно  :-)


„Историята на района е много оскъдна, за6тото изпратените археолози в района не остискаха на алкохола и яденето с които ги посрешнаха местните. Повече несе и върнаха.“

„Дори и да умирате от глад, неси взимаите закуски от Ц..., освен ако неви се яде суров лебец с олио.“

Това място изглежда като Дивия запад. :-)

„Всяка година на 14 Януари в 6 часа сутринта от селото тръгват кукери. Те обикалят селото от къща на къща за да гонят злите духове. Стопаните на къщата дават на кукерите ракия, пари и др. След първите няколко къщи 99% от кукерите са пияни.

Завалиите...

От Чепинци (Област Смолян):
„Жителите на с. Чепинци изповядват християнството като основна религия и исляма като второстепенна религия.
 
Така де - мястото на душата в рая трябва е подсигурено отвсякъде. :-)

От Къпиново (Област Велико Търново):
„В близост е Къпиновският манастир и небезизвестната Механа, стопанисвана на времето добрия кръчмар Ботьо, веселата му жена Леля Радка, синът им Тишо, конят Путьо и кучето Хонда.
Конят е най-важен.


 Редакция в статията Пролом:

кмет = Станке, кандидатирай са, ма!

Уикипедия като инструмент за агитация онлайн.:-)


Градът е известен и с това, че бившата му кметицата гледаше говеда и овце и веднъж седмично отсъстваше от работното си място, за да може да изведе картела. Тогава китните поляни в околностите на града се превръщаха в нейна приемна.
 
А записването, записването как става? Че искам и аз моя картел да изведа. :-)


Важна редакция, уточнение за посетителите на кръчми в село Борово (Област Благоевград):

Редовни събития = сбивания по кръчмите
Амииии, има редовни културни събития (вероятно с масово-възпитателна цел), какво повече може да иска човек? :-)

От Чешнегирово:
„В землището на селото е бил открит и изцяло повреден римски крайпътен надпис,вероятно съставен на старогръцки език.“
Хитро - превели го и изцяло го повредили за още по-добра маскировка. Ами ние българите, сме ги разгадали.
:-)


 Личности:
Петър ... , писател
Тeодор ... , сервитьор

Че тях кой не ги знае?


Графата „обществени институции“ в неназовано село в шоплука е изчерпана с изречението:

Селски съвет - Бойка и Лила

 Едната работи председател от понеделник до неделя, а другата - през останалото време

     Раздел Редовни събития за село Извор (Софийска област):
        
 „...ставане---пиене-пиене-пиене-легане...

Забелязва се някаква пуфтуряемост, хлъц...:-)



За заниманията в неназовано село:

„все пак обаче забавленията са 2 пъти в годината, а през другите какво правят и малкото деца в селото? отговор: момчетата ходят на стадиона да ритат или си бъркат в носа, а момичетата просто нищо..

В същата статия се говори и за кулперацията. Вероятно се има предвид cool-перацията.


От Лудна:

„Реката е дълга 3-4 километра и поради това не се влива никъде.

Ама съвсем никъде? :-)  И къде отива?




Съдържанието на изтритата статия Тозар:

„Някойградовец.  Всеки някойградовец по рождение е тозар - абсолютна личност.“
 
Щом казваш.

В статията Анссамбъл хасково:
Думата ансамбъл е написана по три различни начина: Анссамбъл, Ансъмбал и Анасамбъл.
Сигурен съм, че при добро желание може и още.

Редакция от 20 септември 2010 г.:
„Борис наречен още Бобчо, принадлежи към семейство X и е разпространен на Балканите, но се среща и в Европа. Обитава предимно разхвърлени стаи и мръсни ателиета, по-рядко подредени и чисти места, където няма естествени прикрития. Този хищних, това рошаво и космато животно, има късо, здраво тяло с дюстабанови, здрави крачета. На дължина тялото му достига 173 см, косата му до 60 см, а теглото 65 кг. Космената му покривка е гъста и рошава, стърчаща на всички страни. Тя го прави почти невидим сред боклуците в стаите. Борис е единак, крие се ловко сред апартаментите, където на сигурно място спи и яде. (не е опасен за околните)“
Това е някакъв неизвестен нов вид.


        От изтритата статия Готин мъж:
„Всички готини са женени!
Друго си е един мъж да мине през школовката на една жена! Да го пипне както трябва, да го поомеси, да го попречупи, да го направи по свой образ и подобие, да му придаде малко вид. След като премахнаха казармата пак на нашите ръце я оставиха трудна тази работа - облагородяването на мъжете.
Без коментар :-)

Съдържанието на изтритата статия Намъквация:
Намъквацията предствлява процес , в който дадена неособенно организирана група от хора осъщетвява присъствие на алкохолно - музикална забва от битов характер ,в която домакина / домакинята предвидливо и също така напразно се е опитал да уведоми твърде тесен кръг от хора. От това следва , че дадената алкохлно - музикална забава надвишава планирания първоначално капацитет , което води до качествени изменения в нейното протичане ( някои автори характеризират явлението с термина " Вилнение" ) . Намъквацията е спонатнен процес и може да бъде осъществен по два начина :

посредством елемент на " присламчване " - едно или няколко лица имат известен контакт с домакина на събититето. Те споделят имформацията отнсно локацията на алкохолно - музикалната забава с широк кръг от хора , разполагащи често с ограничен бюджет и висока мотивация , която довежда до реалния завършек на процеса. Тук обаче много важна роля играе първоизточника на инмформация , защото той ще поеме моралната ( рядко материалната ) отговорност за щетите причинени от уведомените от него " намъкватели ";

директна намъквация - тя е изисква повече време , тъй като лицата известни като намъкватели имат единствено визуална представа за организатора на събитието . Това ги кара да използват тактика позната сред тях като " чай са напият малко всички и ний шъ съ намъкним " .Това води до извода , че 'намъквацията" е практически необратим процес поради масовия характер на мероприятието.
  Хахаха, доста свежо!



Част от съдържанието на изтритата Андреа (пояснение):
Андреа обича всякъква музика, но най-вече класическа и поп-фолк. Любимата и класика е "Четирите годишни времена" - това по линия на майката. По линия на бащата е любимата и вила в гр. Сапарева баня, където релаксира и среща своите най-искрени фенове.

:-)
От статията за Иваняне:
 
От стари хора живущи и редовни гласоподаватели става ясно, че в дълбока древност, когато София е била язовир, вълничките на язовира са се плискали на брега (където сега е селото).
 
 Не знаех, че някога столицата ни е била язовир на Иваняне  :-)


 
 „ГОН (Голямо Октомврийско Напиване)е специално традиционно напиване, което се извършва през октомври в София. Задължително е присъствието на поне трима души от Новогръцка Филология на Софийския Университет. Алкохолът, който се консумира на напиването може да е всякакъв, като единственото ограничение е, че трябва да е поне над ХХ градуса.“

А ако са двама? Тогава сигурно е МОН - малкото октомврийско напиване.. :-)


„Важно място в бита на местното население заема сливовата ракия, която естествено е "хенд-мейд".“


А ако не е хенд-мейд - връщайте я. :-) 

 
От статията Кондьо:
„Кондьо е един от най-влиятелните философи и откриватели от времето на ранното българско фолк просвещение. Името му идва от неговото изобретение "Кон дьо Тен" - еквивалент на "Фон дьо Тен", което се използва успешно сред малцинствата за постигане на ромска украска, с която мъжките привличат вниманието на женската и е важна част от любовната игра на роми и още по-роми. Още на 3 - годишна възраст успявя да напуши Кърт Кобейн. След поредната тежка и псиохотропна вечер в Сиатъл, Кондьо споделя своите схващания и идеи за света с Кобейн, който не издържа на просветлението на Кондьо и се самоубива. На 5 - годишна възраст Кондьо предава СПИН на Фреди Меркюри.

Жени се за Крисътл Стийл, която още след първата брачна нощ с Кондьо решава, че ще стане порно звезда, повлияна от неповторимата любовна техника на философа. Преломен момент в живота на Кондьо е срещата му с книга. 

Изумен от качествата на странния предмет, той решава да посвети живота си на науката. Започва да твори, като творчеството му е силно повлияно от Ницше, Платон, Аристотел и др. антични гръцки философи. Трудовете му - "Леле како", "Аман, аман" и "Твоето деколте" а.к.а. "Твойту дикулте" оказват силно влияние върху пост - социалистичексия период в България, като са "верую" на хиляди вярващи българи. Работата на Кондьо се следи от политици - практици и теоретици, в това число и от Хенри Кисинджър, който описва феномена "Кондьо" в своя труд "Дипломацията". Докато пише трудовете си, Кондьо работи като велосипед в спортен магазин в родния си град Сливи - ен.

Днес Кондьо е тачен от редица интелектуалци от Факултелто, Захарна фабрика, Сухата река, Столипиново и още редица огнища на философски размисли. Учението му се преподава в Сливенски университет по венерическа авангардна скулптура, като вдъхновява умовете на милиони.“


Хахахаха, уникално просто. Затова си заслужава.  :-)

 
Из вандализъм в статията Сергей Игнатов:
„Под натиска на съпругата си, става застъпник на идеята за асексуално размножаване при хората.“

От статията Ботев (Брестак):

„Ботев Брестак е футболен отбор от село Брестак, Добричко, България. Химна на този отбор е на оркестър Варненци и се нарича Брестак Кючек. Футболисти засега са Кмета (капитан), Даскала, Попа, Кръчмаря, Пощаджията, Бръснаря, Чобанина, Касапина, Рибаря, Мангала, а вратар е немия турчин. Медицинско лице и масажист е кака Пена, доячката.“
Че те готови за Шампионската лига :-)


От статията Орешник:
„...Най-близката ЖП гара се намира в гр. Елхово, а най-близката ЖП гара е в гр.Ямбол...“ 
„...Куполът на параклиса имал камбана, сградата била с красиви огради, докато дядото съществувал...“
 „...През лятото селото се запълва най-много...“
„...Много често се виждат чужденци, които се разхождат из тесните улички и се радват на всяко едно нещо...“


Та коя е най-близката гара?



От статията Дебелец:  

В дебелското землище е имало живот още по време на римското владичество.

А преди това!?!?


"...... '57"ЕООД - статия за мандра, която беше изтрита:

 „Днес към предприятието има изградена ферма, за да е сигурно, че непреработеното мляко е от щастливи крави.“
Ама сигурно ли е вече?


„Всъщност, става дума за два сходни, но все пак от корен различни езици. Има някои твърдения, че българският език е причинен от македонския, но те ​​са непотвърдени.“

Е как да не са, нали македонският е най-стария език на Земята? Даже още преди нея. :-)


                                 От статията Глухите камъни:
„Всечената в скълътъ стълба...“ 

  Както говорим, така и пишем, да съ .... у глъвътъ....


От статията Батянка:
„Батянка - Обръщения между две бургаски Батки (личица или манияци)“

Хаха, личица..:-)


От изтритата категория Списък на певици и певци:


"2 ма певци добавени" - Братя Аргирови и Борис Годжунов


Аз не мога да броя. А братята колко са?


                         От Златните хитове на Малина (албум):

„...бестов албум.“ 

Остатък от азбестов може би!??
:-)


                                       
                От статията Раждавица, раздел „Културни и природни забележителности“:


„В покрайнините на селото има камък, обрисуван от Владимир Димитров-Майстора.“

Да, в профил и анфас. С думи.


                          От Константин-Кирил Философ:


„Братята са гражданин на Византийската империя...“


А паспорт показаха ли? За един брат или за двама?


                      От Беседа:Симеон Сакскобургготски:

„Помни ми дюната... Аз не съм просто един запалянко които седи пред компютъра. Това лято имах среща с Божидар Димитров в Националния Исторически Мусеи а вестник 24 часа писа статия за мен.“

Разпален редактор, който иска да му се помни дюната. В Мусея.


                                         От Беглеж:

„Няма събитие в което Беглеж да няма своя дан.“

Еми няма. Дори и в падането на Рим. И точка. :-)


                                                  От Умай:

„Всъщност известно е вече, че прабългарските колобри са отдавали почит и на богинята-майка Умай, съпруга на Тангра. И именно там е открита и релефа на богинята Жънай, която когато ражда своя син - става Умай.“

Жънай, Умай... аз се обърках май. Шотландец, ирландец - все тая



Утре ще продължим с Разни: кратки, объркани или сочни обяснения на най-различни природни феномени, събития и въобще за Вселената и всичко останало 

Пример:

                                    От Чинчили:

„...Чинчилите много обичат да се самоубиват, но иначе са грижовни и мили животинки....“


 




До утре










    След като ви показахме в няколко публикации най-добрите снимки от конкурса „Уики обича Земята“ за 2014 г. дойде време и за трите, които спечелиха големите награди.

    Те са от Естония, Бразилия и Украйна - три различни части на света от участвалите 15 държави. През тази година броят на участниците се удвои, като България участва за първи път. Надяваме се тази година снимка от нашата страна да спечели някое от първите места. За целта тя трябва да е качена в Общомедия до 30 юни - така е по правилата на конкурса, но без значение кога е снимана. Участвайте смело и безотговорно - броят на снимките няма значение. :-)

Нека да видим и победителите - аз няма да досаждам с много коментари :-). Те са по ред: 2-ро, 3-то и 1-во място:

  2-ро място:

Скални формации и връх Божия пръст в далечината, в  национален парк Сера дос Оргаос, щата Рио де Жанейро, Бразилия.
Автор:Carlos Perez Couto
Източник:Общомедия

Страхотна снимка на природен феномен. Човек може само да гледа, без да му омръзне. Бих искал да го видя и на живо.




  3-то място:
Блатото Мукри в октомврийска утринна мъгла. Рапла, Естония
Автор:Amadvr
Източник:Общомедия

Силно. На най-вече на голям екран, където се вижда всичко.



Да ви напомня, че сред няколко дни ще разгледаме и снимките от България, а между тях - и победителите от конкурса „Снимка на годината“ (която е на свободна тема, докато „Уики обича Земята“ е само за природни обекти)

  Оставям ви да се насладите на победителя - свалете си я като тапет на десктопа. Наградата за победителя е пътуване до Мексико - честито на Balkhovitin!

Отдолу съм написал причините защо тази снимка НЕ трябва да e №1 :-)

      1-во място:
      Един извънземен изглед към Карпатския национален парк от планината Ховерла, Ивано-Франковска област, Украйна.
Автор:Balkhovitin 
Източник:Общомедия




Причини, поради които тази снимка не трябва да е №1:















...няма.




 До следващата публикация, т.е. до утре









    Помните ли едно време студентските бисери? 

И всъщност кой все още си мисли, че форматирането в Уикипедия е трудно!? Или че Уикипедия е само едно досадно фактологично четиво!?

    Участието и анонимното редактиране там е достъпно за всеки, дори и за 10-годишни деца, които пишат за любимия си сериал (каквито случаи и има).
    Понякога обаче това свободно и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-). Естествено такива редакции се отстраняват когато се забележат, но понякога това не става веднага. Всъщност редакциите могат да се проверят чрез параметъра oldid в URL адреса и номера на съответната редакция в статията, но повече няма да задълбаваме в технически подробности. А връщането им е най-лесната част.

   По-долу съм събрал някои от най-забавните и смешни редакции и бисери през годините в българоезичната Уикипедия - от различни статии и с помощта на някои от колегите-редактори, най-вече Izvora (отдолу някои са с мои коментари, когато ме е напушвало на смях). Опитвал съм се да запазя и оригиналния правопис, доколкото е възможно:


От статията Тигрова акула:

Когато тигровата акула напада, се отличава с особен апетит. Известно е също, че честичко напада лодки, хапейки и обръщайки ги. 

Горките лодки. Представям си какъв ужас изпитват. :-)


От статията Никола турналиев (с малки съкращения):
„Никола Костив Турналиев е един от личните телоохранители на френския император Наполеон Бонапарт. Известен е като единствения войник от френската армия, който не посмял да побегне при битката при Ватерло (1815 г.)! Самия Наполеон казва за него "Надявам се синът ми да е като него"! През 1843, той е осъден на смърт чрез разстрелване, обвинен е от руския цар Александър I за убийството на руски, пруски, британски и австрийски капитани!

С една дума, абсолютен килър - изтрепал е половин Европа. И прочие.
  • Продължение: Но един ден един велик човек който остава тайна в историята под името Тако,открива частите на дрисльото Никола и ги заравя в река Черно море.А членът му е бил изяден от хищни риби.
 Факт!!! Черно море е река, а Никола е дрисльо. Когато фактите говорят, и боговете мълчат!
  • Последните думи на Турналиев гласят "Аз съм фъстък и фъстък ще си остана"!" при което британските войници го разстрелват, но след цели 3 заповеди "огън"!
                     Мдааа, трудно се цели фъстък...:-)


От статията Палестина - принос под формата на въпрос:

Според Корана Господ е възложил на пророка Иса да обитава Палестина. Възможно ли е такава държава да не съществува защото с неговата самоличност нещо не е на ред?

Абе що не питаш направо дали пророка не е бил сбъркан. 


От нова статия - 08.11.1974:

08.11.1974 е роден инж.Николай Георгиев Николов. Направил революционни оъкрития.

Няма значение оъкрития, укрития, или открития - важното е, че са революционни нещо-си.


           От статията Водопад:


Водопадите същност са големи реки, които са разположени под наклон при някоя дребна планина.

Същност от колко градуса е наклона?


От статията Ледникова епоха: 

 „Ледниковата епоха е един студен период. 

Кратко и ясно. Повече обяснения едва ли са били нужни.


От статията Даниел Димитров:

Роден е още като бебе.

 Учудващо...аз си мислех, че е роден като голям. Колко ли такива има?


От статията за Гергана:

 „Какъв тип мъже харесва Гергана: чаровни, трудностъпни“

А какво е трудностъпни мъже? (сигурно мъже, които стъпват трудно или имат тромава походка). Е, всеки с предпочитанията си.

От статията Лък:
„Масово се използва и сред африканците, дет немат пари за професионален лък, най често ги използват за дивеч, стрелят от слоне крави и други млеко и немлекопитаещи животни.  Лъкът е силно разпространен през средновековието, но изгубва своето значение на оръжие за масово поразяване през Първата световна война когато е изместено от химическото оръжие, атомните бомби и студената война. Отнася се към хладните оръжия, тъй като африканците са много студени хора, за да направят перфектното убийство, те използват така наречените хладни оръжия, те слагат лъка в племенния фризер и го изстудяват докат замразне, после трепат нареде.Лъкът през 21век представлява най-модерното снаражение на геройската БГ армия и също така заема важна част в делника на БГ ловците на пингвини дракони и Йети. Без лъкът нашият живот би бил несигурен.“

Без коментар, заслужи си от мен порцията смях. Добро въображение! 



„...дядо ни е наи-известния в цялото село имаме даскало и фурна които са брицани от нас. до там има барче в което продажат една баба и една добра леличка - дартата е ужасна!!! но продават мноо вкусен сладолед от 0,50лв.
тези работи кжит сме ги писали са ВЕРНИ вервайте ни !!! и тва ее :)“

Верваме ви, верваме! 
И за сладоледа, и за дартата верваме! И тва ее



Основна атракция са селските гробища.
 
 Черен хумор par excellence!
 

От Мадан

Miro 4ernia, izvesten s prikora si MANGI s krashnta snaga, Juli mastika i spi v mazetata i krade burkani s kompoti.

Може би трябва да го включим в раздел Известни личности с кръшни снаги или Известни личности, жулещи мастика.


Танковите войски са съставени от танкове.
Звучи логично, като се замисли човек. И дотук.
От Балто:

...предотвърти...
  Изобретателна правописна грешка. Кой е корена - Върти (като например предотвърти да му отвъртят два шамара), твърди или просто има нещо общо с пред вратата?


    "Бългърски елен"  
Ааааа, не е същото, многу ва мола!
  

„Например в Япония ежегодно много млади момичета се опитват да продадат своето бельо на компании, които след това ги препродават на цена, по-висока от пазарната на един чисто нов продукт!“ 

А какъв е бил добавения продукт, че се е вдигнала цената? :-) Не го вярвам това!

От Айдемир:

„Разположено е в долината на реката в Айдемирската низина на височина 16 км.
Връх Еверест ряпа да яде. От Айдемир по-високо нема. И това 16 км е само измереното в низината, горе на високото да видите.... 

Снимка поставена в статията Нудизъм показва безлюден плаж, по който се разхожда куче.

Коментар на автора на снимката: (...) Няма как да представим нудистки плаж иначе (...).

 Що, че аз мога да си го представя по-иначе, ама куче ли трябваше да снимаш!!
     От Атлантида
Понеже Донели твърди, че лемингите от Норвегия са плавали до Атлантида, проф. Галанопулос заема позицията, че няма начин лемингите, които са всъщност дребни гризачи (!!! а си мислих до последно, че са някакви яки викинги, но не били викинги, а ГРИЗАЧИ; направо се побърках, като разбрах какво са лемингите), да са плавали до Атлантида.
От какво могат да се побъркат хората.


„...изаква се висше образование...
Мдаа, доста усилия са нужни за висше наистина. :-)

         „продукций - един продукций, два продукция и т.н. 

      Продукций - ама на баба ти фърцилия. 

От Паша дере: 
Точно на тази снимка морто застива. Сега там има един разбит кораб и залива е защитен от всяка една страна. Когато съм там се чувстсвам като риба която трябва да изхвърли хайвера си. Това лято съм там на палатки. не идвайте :)))
Няма. И благодаря за предупреждението.  :-)


Това е първата част, но има още доста много. И тъй като Уикипедия е отворен проект в движение и се прави от хора - ще има и още много. А колко ли сме пропуснали през годините - един Господ знае.

Скоро ще постна и втората част, в която има някои авторски очерци за села и паланки. :-)

    Представяме ви трите снимки, които се наредиха на 6-то, 5-то и 4-то място за миналата година в конкурса „Уики обича Земята2014. Те са от Нидерландия, Македония и Украйна. Ако някой се запита зашо има толкова много финалисти от Украйна - ами логично е, тъй като конкурсът започна през 2013 г. по инициатива на Уикипедия-Украйна и на следващата година украинците вече имаха ясната идея и организация. Това е второто им участие и най-голям брой снимки бе получен именно от тази дължава.

    За наша радост, през 2015 г. България също успя да се включи сред челните държави в инициативата (участват общо около 26 страни). От 1 юни започна качването в Общомедия и на снимки от природни обекти от България, най-добрите от които ще участват в международната надпревара. Кампанията е до 30 юни и може да се следи и на страницата във Фейсбук.

  Нека да погледнем снимките, на които не достигна малко да се наредят сред големите награди:

6-то място:
Снимка на овце в природен парк Дренц-Фрийзе в Нидерландия
Автор: Uberprutser
Източник: Общомедия


 Това изображение бе оценено като едно от най-качествените в техническо отношение. Макар и малка по размер, тя си има всичко: обект, дълбочина, фокус, чистота, обем. А и обектите са позирали точно като за снимка  - все едно, че си на представяне на пролетно-есенната колекция на някоя модна къща и манекенките позират на пътеката пред фотографите :-))))                 

  
 5-то място:
Връх в пранината Кърчин, част от национален парк „Маврово“, Македония
Автор: MartinDimitrievski
Източник: Общомедия
Братята македонци се представиха с една добра снимка от парка Маврово. Добра дълбочина с отделяне на фона (дори на три - близък, среден и далечен), като близкия обект е разположен норочно в дясната третина, а по-далечния - към лявата. Единственото тук са двете незабележими петна най-вляво, които биха се видели с невъоръжено око при увеличение на снимката.   

4-то място:
Шаан Кая в облаците. Ялтински природен резерват, Крим
Автор: Александр Черных
Източник: Общомедия

     Прилича на фантастичните планини от филма "Аватар", нали?  Не зная на каква височина се е качил фотографа, за да снима, но определено си е заслужавало. Тя е избрана за снимка на месец септември в няколко Уикипедии. Впечатлението е по-силно при пълното разгръщане на кадъра.    


Утре най-накрая (сигурно някои се питат зашо не ги сложа на един път всички - ами просто не е интересно :-)))) ще видим и снимките, които спечелиха големите награди през миналата година и ще ви кажа каква бе една от тях. :-))    Сега е подходяш момент за вашата снимка, която през юли може да спечели подобна награда. Няма значение кога е направена снимката, условието е да е качена в Обшомедия до 30 юни 2015 гДо утре :-))

Продължаваме със следващите няколко снимки от финалистите във фотоконкурса „Уики обича Земята“ 2014. Днешните фотоси са на различни теми и впечатляват по един или друг начин. Определено е трудно да се избере от всички коя е най-добрата - представям си какво е било на журито от миналата година :-))

Започнаха да пристигат и първите снимки от България от тазгодишния конкурс, който се провежда до 30 юни в страната. Ще разгледаме и две от тях - нека да видим дали нашите природни красоти падат по-долу от най-добрите международни снимки. Аз си мисля, че е обратното :-)) Ако и вие си мислите така - фотоапарата в ръка, раницата на гръб, приятелите в джоба и ето ви една добра алтернатива за уикенда за излет:-) Снимките може да качвате ето тук (всъщност дори и да е снимана преди това, условието е да е качена до 30 юни и да е на природен обект в България)

Да продължим обаче с финалистите от миналата година. 

9-то място:
Езерото Хазер край Буира. Алжир
Автор: Chettouh Nabil
Източник: Общомедия
 Една много успокояваща снимка на езеро в Алжир. 
Добра дълбочина и перспектива и умерени цветове без крещяща яркост. Подходяща за слушане с 5-10 минути класическа музика за релакс :-)). За съжаление, чисто технически откъм чистота, снимката леко отстъпва - има няколко почти незабележими черти в горната си част и малко прашно петно вдясно. Предполагам затова и не се е изкачила на по-високо място, но и останалите просто са жестоки, така че й е било доста трудно. 

8-то място:
Регионален ландшафтен парк Зуевски“, Донецка област, Украйна.
Автор: Башкатов Віталій
Източник: Общомедия
     За мен - произведение на изкуството. Съмнявам се че и с най-добрата програма тази снимка може да се подобри. И въобще дали има нужда нещо да се подобрява.
Неслучайно тази снимка си има и име като картина - „Палитра“. Пейзажът е все едно излязъл под четката на Джоузеф Търнър от периода на най-добрите му години.

   Снимката е снимана рано сутрин за подчертаване на цветовете на облаците при подходяща светлина. Ефектно, просто много ефектно. Липсата на обект/ обекти всъщност тук е съвсем целенасочена - всяко форма във фокус би намалила общия ефект и баланс в снимката.


  7-мо място: 
Полуостров в ботаническия резерват „Нов свят“, близо до Судак, Крим.
Автор:
Башкатов Віталій
Източник:Общомедия

  И ако вчера си говорихме за 10 MB красота в една снимка, какво ще кажете за тази панорама от четири пъти по толкова?!
   Дори и една стена няма да стигне за пълното възприемане на кадъра и мястото. Направо ми идва да хвана самолета и да отида да го видя на живо :-))

    Това е втората снимка на Виталий Башкатов - това момче има страхотно чувство за композиция, обем и дълбочина. Eми, какво повече да ви кажа - така от хоби и забавление, нищо чудно Виталий да получи предложение от National Geographic-Украйна примерно и хобито да му стане професия, кой знае какви са наградите -:)) Аз знам само една от тях, но ще я кажа другия път :-))

      Моят избор за днес е снимката на 8-мо място - въпрос на лично отношение все пак, може би прекалено дълго съм живял край морето и морските фотоси не ме впечатляват толкова много.
     Нека сега да видим и първите снимки от България (и дали отстъпват въобще на финалистите от миналата година), които ще бъдат оценявани от 30 юни до 15 юли. Напомням, че най-добрите 10 ще участват в международното състезание, а имате време да добавите своите снимки до 30 юни.

Пейзаж от Пирин
Автор: Kriso O'Conner
Източник: Общомедия

      Хубава снимка от Пирин с добра чистота на образа и цветове. Направо да ти се прииска да се опънеш 12 часа по пътеките без спиране и без дъх :-))
      За тази снимка имаме нужда от малко помощ - не е посочен точно обекта (къде и какво е снимано), така че ако някой знае кой е този връх - да пише.

 Езерото Безбог, Национален парк Пирин
Автор: Kriso O'Conner
Източник: Общомедия

      E, някой може ли да каже че падаме по-долу? :-))) И това e една от снимките от първите 2 дни в България, да не говорим, че в международния конкурс досега има над 71 000 снимки. Не виждам тази да отстъпва на повечето от тях, даже напротив.

     Само една отметка - ако решите да качите подобни ваши снимки, първо се уверете че са над 2 MB - за съжаление някои от новопристигналите, колкото и добри да са, са под изисквания минимум и няма как да продължат през пресявките.

Утре ще разгледаме 6-то, 5-то и 4-то място от последната година (които стават все по-добри и добри) и ще поговорим за някои от фотографските критерии за хубава снимка.

    Чао засега и още веднъж - приятно участие на желаещите и наслука с фотоапарата! :-)   






   Здравейте отново! :-) Днес ще продължим с някои други от 15-те най-красиви снимки от фотоконкурса за природни обекти „Уики обича Земята“ от 2014 г. Днешните снимки са коренно противоположни една на друга и са от различни части на света. Тъй като състезанието се провежда едва от 2 години, все още няма изпратена снимка от България, която се включва в състезанието за пръв път тази година. От 1 до 30 юни тече националният етап на състезанието и винаги може да се включите с авторска снимка, без значение кога е снимана. Надявам се да е сред финалистите за тази година :-)) Между другото, започнаха да пристигат и първите снимки от България, които ще разгледаме след известно време и оценим кои да продължат за международното състезание.
    
     Само едно пояснение, тъй като имаше запитвания за темата: Снимката трябва да бъде на природен обект от България - национален парк, резерват, защитена местност и т.н, да бъде авторско дело и да е под свободен лиценз (повече разяснения може да прочетете тук, а може и да попитате в коментари по-долу). По принцип в Уикипедия има и друг конкурс, който е за снимка на годината и е без ограничение на тематиката, но снимки от него ще разгледаме по-нататък. 

    Нека сега да продължим с финалистите от „Уики обича Земята“ 2014:

12-то място:

Обикновен бук (Fagus sylvatica) в австрийския национален парк
Варовикови Алпи,
приблизително на 920 m надморска височина.
По време на снимката през 2014 г. дървото вече е силно атакувано от гъби.
Автор: Isiwal
Източник: Общомедия
Една малко тъжна снимка на умиращо дърво от Австрийските Алпи. Усещането като че ли е изострено от умелия избор на светлината и ъгъла на снимане и сивия фон. Много добър кадър със силно психологическо въздействие.




11-то място:
Планината Кукул през зимата. Карпатски национален природен парк,
Украйна
Автор: Хіраш Володимир
Източник: Общомедия




Планинска панорама от Украйна. Чудесен избор на дълбочина, използвана да се подчертае пространството в далечина. Снимка с изключителна чистота на образа - при 10 MB красота на цял екран с добра резолюция имаш чувството че можеш да видиш отделните снежинки по покривите. Просто е страхотна в това отношение - препоръчвам ви да опитате.



10-то място:
Водопадът край Айн Льограж край Бордж Бу Ареридж, Алжир.
Автор: Chettouh Nabil
Източник: Общомедия


    Втора снимка на съшия автор досега сред първите 15 - зобележително постижение :-)) Добра композиция на снимката без пренасищане с цветове. Качествена снимка и подчертана експозиция с детайлни сенки по краищата на изображението - когато се загледаш по-дълго време в светлата лента на водопада, имаш усещането че зеленината и скалите продължават извън снимката и са около теб.   


   Лично моят избор от трите за днес е водопада - първо вижте снимката в общ план и после опитайте да увеличите на zoom листата или капките на падащите пръски и ще разберете защо :-)


Утре ще разгледаме още няколко от миналогодишните финалисти, а после и крайните победители. Тази година започна с още по-масово участие и дано още при първата си заявка снимка от българска природна забележителност да успее да спечели някоя от първите награди - едва ли българската природа страда от липса на красиви места  :-))). Засега първите снимки от България са доста добри.  
 До утре!!





 Целта е да се обогати съдържанието на Общомедия с материали за по-неизвестни природни обекти и забележителности.

 Всеки има възможност да участва със свои авторски снимки на природните забележителности на България и да продължи на международния финален кръг, където да спечели награда или стипендия!

 Националният етап в България продължава до 30 юни, така че подгответе се добре :-), запознайте се с условията и критериите, открийте защитеният природен паметник или местност, която искате да снимате и направете колкото искате и колкото можете хубави снимки!
 
 Качете снимките в Общомедия и изчакайте резултатите до 15 юли, когато е крайния срок за обявяване на победителите! И не си планирайте отпуск през декември, тъй като може да се окаже, че сте поканени на финалния кръг, снимката ви е спечелила някоя от наградите и да трябва да отпразнувате това в Австрия например (получава се идеално, нали: декември, Австрия, ски, награда...:-) А защо не, ако сте направили някоя много хубава снимка например? Успех!!!

 Но нека първо да разгледаме какви снимки могат да ви бъдат евентуални конкуренти и кои са по-впечатляващите обекти.  От днес в продължение на първите няколко дни на конкурса, тук ще разгледаме (а за който има желание за коментари - и обсъдим) финалистите и победителите в международния финален кръг през 2014 г. - по няколко на ден, след което ще се върнем на първите снимки от България. Ок, нека да започваме.

Галерия на финалистите и победителите 

от фотоконкурса „Уики обича Земята“ 2014:

 15-то място:

Нощен изглед към връх, обвит от облаци в планините над Тизи Узу, Алжир.
Автор: Chettouh_Nabil

Източник: Общомедия

  Предполагам, че не е било лесно на автора на снимката да се изкатери 
привечер на 1 600 m височина над Тизи Узу, но определено наградата си  е заслужавала. Цветовете са впечатляващи, а с динамиката, придадена от фойерверките вляво, това си е направо произведение на изкуството. 

         14-то място:

Полет на птици над плитчините на Национален парк Лауверсмеер, Холандия
Автор: Baykedevries
Източник: Обшомедия
    Определено доста трудна за изпълнение снимка. Добър фокус на ятото и в същото време не се губи представата за разстояние чрез долната част на снимката - далечината и брега (колко по-различно би изглеждало това, ако имахме само птици в небето, нали?). А и целта на конкурса все пак е да се покаже природната местност, а не само добре изглеждащи хвъркати в стройни редици. Снимката е плод на дълго търпение и изчакване на подходящ момент - по-различно е от снимането на една неподвижна планина например. Тук птиците няма да те чакат да си нагласиш обектива :-).
   Вероятно са снимани няколко бързи кадъра, от които е избран и качен в Общомедия най-подходящия. Именно търпението и аранжирането на тази снимка са изиграли роля и са били възнаградени, а не сляпата случайност.  



13-то място:

Изглед към езерото Корталет в природен резерват Л'Емполда, Каталуния
Автор: Mikipons
Източник: Обшомедия
   Едно много добро попадение от Испания, за която много от нас си мислят предимно като слънце, пясък и море. Интересни цветове без пренасищане, обектите на снимката са много добре разположени. Чудесен контраст на обектите в средната част като статика и облаците отгоре и вълните във водата като динамика. Определено това езерце е донесло заслужена награда на автора на снимката :-)

  Лично на мен последната ми е изборът от трите досега и все още не ми е омръзнало да я поглеждам. Дори си я свалих за сменящия се background на лаптопа :-) 

  Това е за днес, а утре ще продължим със следващите няколко места, където също има доста интересни кадри от други места по света.

Приятен ден и честит празник на всички, които не са забравили детското в себе си :-) ).   До утре!

От  1 юни в българската Уикипедия започва проекта Wiki_Loves_Earth_2015_in_Bulgaria.

Връх Тодорка

„Уики обича Земята“ 2015 в България се провежда от 1 юни до 30 юни 2015. Състезанието има за цел да се съберат снимки от обекти на природното наследство в България, за да се илюстрират статии в българоезичната и чуждоезичните версии на свободната интернет енциклопедия и сродните ѝ проекти на Фондация Уикимедия.

Състезанието протича в национален и международен етап.


Персина

Скоро след това ще започне публикуването на най-впечатляващите снимки, качени в Уикипедия.


Уики обича Земята  - България 2015
Качете снимките си между 1 и 30 юни

Основна концепция

„Уики обича Земята“ e публичен фотоконкурс за природните богатства по света, организиран от сдруженията на Уикимедия. Конкурсът се организира на самостоятелен принцип, така че детайлите могат да се отличават в отделните страни. Основната идея е, че хората са поканени да качват снимки на природното богатство под свободен лиценз. Ние искаме да съберем пълен списък на места по света в Уикипедия, включително и техни снимки, които да дадат една уникална представа за природните красоти на всяка страна.

Повече информация за проекта '''„Уики обича Земята“''' можете да откриете на официалната уебстраница на конкурса.

Как да участвате?
Присъединете се и направете снимки на природата на България под свободен лиценз.

Стъпка 1
Проверете списъка. Открийте защитеният природен паметник или местност, която искате да снимате.

Стъпка 2
Направете колкото искате и колкото можете хубави снимки на избраните защитени места.

Стъпка 3
Качете снимките си на Общомедия до 30 юни.

Имате въпроси?
* Попитайте тук
* Можете да попитате и на страницата ни във Фейсбук



Wiki Loves Earth is a public photo contest about natural heritage organized by Wikimedia chapters. The contest is organized in a federative fashion, so the details on a national level might differ from country to country. The basic concept is that people are invited to upload images of natural heritage under a free license. We want to try to get complete lists of landscapes on Wikipedia, including photos - giving a great and unique overview of the naturals beauties in a country.

More information about the Wiki Loves Earth project can be found on the official WLE website

 Wiki Loves Earth  - Bulgaria 2015

Upload your photos between June 1 to June 30

Basic concept

Wiki Loves Earth is a public photo contest about natural heritage organized by Wikimedia chapters. The contest is organized in a federative fashion, so the details on a national level might differ from country to country. The basic concept is that people are invited to upload images of natural heritage under a free license. We want to try to get complete lists of landscapes on Wikipedia, including photos - giving a great and unique overview of the naturals beauties in a country.

More information about the Wiki Loves Earth project can be found on the official WLE website.

How to participate?
Join the contest and make free-licensed photographs of nature sights in Bulgaria:

Step 1
Check the list. Find the monument or protected area you want to photograph.

Step 2
Make as many and as good photos of as many monuments and protected areas as you can.

Step 3
Upload your photos to Wikimedia Commons until June 30.

Questions?
* Ask here
* Follow the event on FB

Older blog entries