bg.planet.wikimedia

November 01, 2017

Уикимедия България

Финалисти от националния етап на конкурса „Уики обича паметниците 2017“

За трета поредна година през септември потребителска група „Български уикимедианци“ организира фотоконкурса „Уики обича паметниците“ и в края на октомври обявява резултатите. И за трета поредна година сред финалистите виждаме – през съвсем нов поглед – паметници и обекти, които познаваме от предните две издания на конкурса, както и съвсем нови места.

Новото в победителите тази година е, че още по-силно застъпен е интериорът като сюжет: четири от снимките представят вътрешното пространство на културните паметници (за сравнение: две през миналата година и нито една през 2015 година). Журито, съставено от Spiritia, Vodnokon4e и Спасимир, организатори на фотоконкурса в България, използваха софтуерен инструмент на Уикимедия Украйна, с който независимо един от друг в три етапа оцениха 1029-те снимки, подадени от общо 52 участници.

#10. Храм-паметник „Александър Невски“, София. Автор: Phyllis Tuong. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

На десето място е класиран вечерен изглед към храм-паметник „Александър Невски“ в София на потребител Phyllis Tuong (FoxOwl). Това е една от трите качени от потребителя снимки. Катедралата в центъра на столицата е един от най-често сниманите обекти за конкурса „Уики обича паметниците“ в България.

#9. Стенописи в Роженския манастир. Автор: StefkaVasileva. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Девета позиция заема снимка на стенописите в Роженския манастир, рисувани през 1732 година от гръцкия зограф Алексиос от Янина. Снимката на потребителката Стефка Василева е една от 30-те качени от нея снимки в конкурса тази година и една от трите, достигнали до челната десятка. Нейна е и снимката, поставена на седмо място – интериора на една от стаите в родната къща на Никола Вапцаров в Банско. Отново на Стефка Василева е и третата снимка в класирането тази година: на архитектурния и художествен паметник от национално значение „Агушевите конаци“ в центъра на село Могилица. Трябва да отбележим, че Стефка Василева за втора поредна година има снимки-финалисти в „Уики обича паметниците – България“, след като миналата година две нейни снимки се пребориха за място в Топ 10.

#8. Сводестият мост на Мустафа паша в Свиленград. Автор: Vladislav Nedelev. Лиценз: CC-BY 4.0

Класирана на осмо място е панорамната снимка на каменния мост на Мустафа Паша в Свиленград, заснета и предоставена от уикипедианеца Владислав Неделев. Той е абсолютният рекордьор по брой качени снимки в конкурса тази година: 465!!! Нищо чудно, че при толкова много допринесени снимки в Топ 10 е намерила място и още една негова фотография: поставеният под номер 6 фрагмент от пода на раннохристиянската базилика в Пловдив. Отлично запазеното мозаечно изображение на елен е само един от многото подобни заснети фрагменти, които ни пренасят в атмосферата на древния Филипополис.

#7. Къща-музей Никола Вапцаров. Автор: StefkaVasileva. Лиценз: CC-BY-SA 4.0
#6. Малката базилика на Филипопол, Пловдив. Автор: Vladislav Nedelev. Лиценз: CC-BY 4.0
#5. Хаджидимовски манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, Автор: Elisave. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Следващото по ред пето място журито отреди за фотографията на Хаджидимовския манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Манастирът, който е най-големият по долината на Места и трети в Югозападна България след Рилския и Роженския, е паметник с регионално значение, а снимката е една от четирите, качени от потребител Elisave.

#4. Средновековната крепост Устра, Родопите. Автор: Камен Ханджиев. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Четвърто място отива за фотографа Камен Ханджиев, един от най-редовните участници както в „Уики обича паметниците“, така и в „Уики обича Земята“. Снимката на средновековната крепост Устра в Родопите е една от 114-те, с които Ханджиев допринесе и този път за това повече свободно съдържание да бъде достъпно в Уикипедия и да я илюстрира. Устра е безспорно и най-трудният за достъпване обект сред тазгодишните снимки-финалисти от България.

#3. Агушевите конаци. Автор: StefkaVasileva. Лиценз: CC-BY-SA 4.0
#2. Мемориална църква „Рождество Христово“, Шипченски манастир. Автор: Иван Коев. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

След споменатото трета позиция (Агушевите конаци), втора в класирането е интериорната снимка на Иван Коев (Mecho gruh) от мемориалната църква „Рождество Христово“ на Шипченския манастир – изгледи от която всяка година досега са намирали място в Топ 10 на паметниците на България. Този път във фотографията виждаме иконостаса, част от стенописите и купола на тавана, погледнат отдолу (за сравнение: през 2016 г. отличената снимка беше на кубетата на църквата, а през 2015 г. – фронтален изглед). Любопитен факт е и, че фотографът Иван Коев не за първи път е финалист на уикипедиански фотоконкурс. Помним го от „Уики обича Земята“ миналата и тази година, а куриозно съвпадение е, че в „Уики обича паметниците 2016“ отново втората в класацията снимка е негово дело.

#1. Залез над Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Автор: Annboeva. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

И, разбира се, вълнуваме се най-много коя е снимката на първо място, най-силно впечатлила журито тази година. Нейна авторка е Annboeva, допринесла освен с тази и с още 25 други свободни фотографии в конкурса тази година. Неслучайно паметникът на снимката от 2015 година насам неизменно присъства в класацията, но досега все в характерния си близък план. Тази година виждаме Паметника на свободата на връх Шипка в далечен план, в един изключително красив кадър на залез слънце на фона на околните старопланински ридове и върхове. Снимка, която ни дава и плътната представа за това колко тежка и героична е била битката на връх Шипка, в чест на която е вдигнат този паметник. Снимка, в която културното и природното наследство на България си дават среща.

Това беше класацията на националния етап на конкурса „Уики обича паметниците“ в България през 2017 година. Очакваме новини от международния екип на конкурса с надеждата, че снимки от България ще намерят място сред финалистите от общо 50-те държави, в които тази година състезанието се организира.

by Вася Атанасова at November 01, 2017 06:20 AM

June 20, 2017

Уикимедия България

Първо уики обучение в Стара Загора

На 14 юни 2017 г. в Стара Загора по покана на директора на Библиотека „Родина“ Слава Драганова и главния библиотекар Красимира Лекова проведохме за първи път целодневно обучение по Уикипедия на библиотекари и архивисти.

Уики обучение в Стара Загора, 14 юни 2017. (Автор: Спасимир Пилев, лиценз: CC BY-SA 4.0)

В споделеното работно и конферентно пространство на „ZaraLab“ се срещнахме с осем служители на Библиотека „Родина“, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и Държавен архив – Стара Загора, и им предадохме знания, умения и ентусиазъм за допринасяне към свободната енциклопедия.

Представени бяха основополагащите принципи на Уикипедия и уики общността. Разбира се, най-интензивната дискусия беше посветена на въпроса за достоверността и качеството на Уикипедия като източник на информация. Особено внимание беше отделена на темата за авторските права и свободни лицензи „Криейтив Комънс“. А поради спецификата на аудиторията, имаше какво взаимно да научим по темата подбор и цитиране на академични и медийни източници. Акцент на обучението беше практическото занятие по създаване и редактиране на статии в Уикипедия, както и качването на снимково съдържание в мултимедийното хранилище Общомедия.

Семинарът завърши с покана през октомври да проведем още едно обучение по Уикипедия, на което се надяваме да присъства не само колегията от библиотеките и архивите, но и от другите културни и образователни институции в областта като музеи, галерии и читалища.

Като второ събитие за деня, вечерта се проведе и публична лекция за Уикипедия. Дължим благодарности на „ZaraLab“, които не само предоставиха безвъзмездно залата и оборудването си, но декларираха готовност и в бъдеще да бъдат домакини на други уикипедиански събития в Стара Загора.


Вася Атанасова, Жюстин Томс, Спасимир Пилев


by Спасимир Пилев at June 20, 2017 02:33 PM

June 10, 2017

Уикимедия България

Уикипедия – приятел на архивите

На 9 юни 2017 г. Уикипедия на български получи отличителен знак „Приятел на архивите 2016“ за сътрудничеството, което развива вече шеста година с Държавна агенция „Архиви“. От името на общността наградата беше получена от двама от дългогодишните редактори и участници в сътрудничеството, Спасимир Пилев и Вася Атанасова.

Връчване на наградата „Приятел на архивите 2016“ от Пламка Бошнякова, директор „Публичност на архивите“, 9 юни 2017 (Автор: Пламен Минчев, лиценз CC-BY-SA 4.0)

Признанието идва на Международния ден на архивите, който се отбелязва за девета поредна година и който тази година се провежда под мотото „Архиви, гражданство и интеркултурализъм“. Това е и темата на предстоящата Годишна конференция на Международния съвет на архивите, която се организира през ноември 2017 г. в Мексико.

Отличителен знак „Приятел на архивите 2016“ за Уикипедия – България (Автор: Спасимир Пилев, CC-BY-CA 4.0)

За първи път тази година се връчват награди в категорията „Приятел на архивите“. Отличителният знак и грамотата бяха дадени на Уикипедия за принос в популяризирането на архивни документи за личности и събития от българската история и ползотворно сътрудничество с архивите.

Интерес към това сътрудничество беше проявен от представители на медиите, историци и университетски преподаватели.

Обща снимка на наградените в категориите „Дарител на годината“, „Читател на годината“ и „Приятел на архивите“ заедно с председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев.

Това не е първата награда за българоезичната версия на Уикипедия. През 2009 година специална награда за цялостен принос за развитието на българоезичното уеб пространство беше връчена от Фондация „БГ Сайт“.


by Пламен Минчев at June 10, 2017 12:24 PM

June 08, 2017

Уикимедия България

Стартира международната потребителска група „Уикипедия & Образование“

От 2 до 4 юни в Ереван, Армения, се състоя годишната международна среща на „Wikipedia Education Collab“, работна група посветена на образованието в средата на Уикипедия. Координатори от 10 страни, в това число и България, бяха поканени от Фондация „Уикимедия“ да дискутират тенденциите, потребностите, предизвикателствата и решенията, и да изготвят обща стратегия за бъдещето на глобалните образователни инициативи в Уикипедия и останалите проекти на „Уикимедия“.

Участниците в срещата на „Wiki Education Collab“ и инициатори на потребителската група „Уикипедия & Образование“ пред сградата на училище Ayb в Ереван, Армения, 4 юни 2017. (Автор: David Saroyan. Лиценз: CC-BY-SA 4.0)

Имаше нещо символично в това, че тази толкова важна среща се състоя именно в Армения, която е една от страните-лидери и иноватори в областта на уики образователните практики. Програмата за уики обучение се ползва с подкрепа на най-високо ниво в страната и е двигател и вдъхновител и за всички останали уикимедиански инициативи.

Решението, взето на срещата, беше неформалната до този момент работна група да се трансформира в т.нар. „потребителска група“ – одобрено с формална процедура от Фондация „Уикимедия“ обединение от доброволци. Този процес на трансформация е естествен резултат от дългогодишните индивидуални и колективни усилия да се промотира каузата на уики образованието. Това е отговор и на потребността тази общност да има своя платформа за споделяне на опита и ресурсите си и да дава гласност на своите потребности от технологични и инфраструктурни решения, улесняващи съвместната работа на преподаватели, обучаеми и уики общности.

Идеята на новопредложената потребителската група „Wikipedia & Education“ е да запази досегашната хоризонтална структура на сътрудничество и вземане на решения, но да постигне по-добра комуникация и повече възможности за публичност, видимост и достъп до ресурси, както вътре в уикимедианското движение, така и в глобалната екосистема на знанието. За да може всеки член на обществото да знае как да допринася и как да учи от отвореното знание, което проектите на Уикимедия предлагат.


Вася Атанасова
Поканен представител от България

by Вася Атанасова at June 08, 2017 07:32 AM

June 01, 2017

Уикимедия България

„ЦИЕ Пролет“ завърши! Благодарим на всички участници!

Състезанието за писане на статии приключи.
Очаквайте скоро статистики и информация за победителите.

10 седмици след началото на астрономическата пролет можем да обявим края на ЦИЕ пролетта. Състезанието, което вероятно е най-голямото състезание за писане на статии в Уикипедия, приключи за 2017 година и най-сетне можем да си отпочинем за малко и да се порадваме на резултатите от труда си. 31 страни, региони или езици взеха участие в тазгодишната надпревара.

През следващите седмици локалните журита ще имат приятното задължение да прегледат всички написани статии в това трето издание на състезанието и да изберат местните победители в определените категории. Наградите тази година са любезно организирани с помощта на Уикимедия Австрия, фискален спонсор на проекта, финансиран от Фондация Уикимедия.

Освен допринасящите редактори от региона, и много хора от целия свят тази година се вдъхновиха да пишат на своите езици статии, посветени на теми от Централна и Източна Европа, най-вече биографии на значими жени. Уикипедия на 14 езикови версии – английски, арабски, иврит, испански, каталонски, китайски, ладино, малаялам, норвежки (в двата му варианта – букмол и нинорск), португалски, панджаби, финландски и френски са днес по-богати на съдържание, свързано с Централна и Източна Европа. Така те не само допринесоха за преодоляване на т.нар. „пропаст между половете“, но направиха нашата част от света по-видима и по-добре позната за хората по цялата планета.

Но онова, което е дори още по-важно е, че ние, хората от ЦИЕ, обменихме знания и вдъхновение, показахме едни към други жив взаимен интерес и може би дори започнахме и по-добре да се разбираме. Тясно взаимосвързан географски и исторически, нашият регион демонстрира прекрасно разнообразие от азбуки, езици, религии, традиции и култури. Това е едно от нашите най-големи предимства и мотивация за нас, като централно- и източно-европейска общност да продължим да бъдем любопитни и да учим още едни за други.


Превод от блога на „ЦИЕ пролет“

by Вася Атанасова at June 01, 2017 07:56 PM

May 31, 2017

Уикимедия България

„Уики обича Земята“ в България за трета поредна година

Снимката на Побитите камъни, която беше класирана на второ място в международния кръг на конкурса „Уики обича Земята“ през 2016 година. Автор: Diego Delso. Лиценз: CC BY SA 4.0

За трета поредна година в българската версия на „Уикипедия“ се организира конкурсът за фотография от защитените природни територии „Уики обича Земята“. През целия месец юни състезанието ще приема снимки от национални и природни паркове, природни резервати, защитени местности.

Миналогодишното издание на „Уики обича Земята“ донесе няколко успеха на България. Снимка от България достигна до международния кръг на конкурса и зае второ място, а друга снимка беше избрана от жури от ЮНЕСКО в категория „Биосферни резервати“.

Снимката от Рила беше избрана от жури на ЮНЕСКО в категория „Биосферни резервати“. Автор: Иван Стефанов Коев. Лиценз: CC BY SA 4.0

Трета снимка пък се превърна в първата българска уикипедианска пощенска марка. Но най-вече се повиши броят допринесени от участниците снимки, броят илюстрирани статии и броят нови статии, вдъхновени от качените фотографии. Все тенденции, които се надяваме, че ще се запазят през тази година.

Белоглавият лешояд от резерват Вълчи дол край Маджарово се превърна в първата българска уикипедианска пощенска марка. Автор: Емилия Тончева. Лиценз: CC BY SA 4.0

Специален акцент на тазгодишното издание на „Уики обича Земята“ са ендемитите в България. В добавка към списъка от национални паркове, природни паркове, резервати, защитени местности, зони по „Натура 2000“, имаме и списък на ендемичните видове, за много от които няма нито една снимка.

Няма ограничения за броя снимки, с които един потребител може да участва, нито изискване снимките да са правени в периода на конкурса. Това могат да са и стари снимки и от други сезони, стига да са подходящи за илюстриране на електронната енциклопедия и авторите им да са съгласни да ги предоставят под свободен лиценз.

Защото най-важното за конкурса „Уики обича Земята“ е, че с всяка своя снимка, с която участниците допринасят към Уикипедия, те реално помагат на енциклопедията да стане по-изчерпателна, по-четивна и по-полезна за своите потребители. Помагайки на Уикипедия да стане по-качествен източник на информация, помагат и за повишаването на чувствителността на обществото към въпроса за опазването на околната среда и природното ни наследство.

Партньори на „Уики обича Земята“ през 2017 са Български географски портал „Географ БГ“, Институтът за биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българска академия на науките, Зоологическа градина – София, списание „ББС Знание“, Сдружение за дива природа „Балкани“, Българска фондация „Биоразнообразие“. Предвидили сме три публични лекции, на които разказваме за конкурса: на 25 май в „Клуб на пътешественика“, на 31 май в Биологическия факултет на СУ и на 8 юни в Геолого-географския факултет на СУ.

Разгледайте снимките-финалисти от 2016 година:

by Вася Атанасова at May 31, 2017 06:43 AM

April 30, 2017

Уикимедия България

Фондация Уикимедия настоява пред турските власти да възстановят достъпа до Уикипедия

В изявление в блога на Фондация Уикимедия, изпълнителният директор на фондацията, Катрин Мар, призовава блокираният достъп на милиони хора в Турция до свободно знание да бъде въстановен. Ние споделяме изявлението в превод на български. От името на Потребителска група „Български уикимедианци“ категорично подкрепяме това изявление.

Вася Атанасова и Димитър Димитров
Съоснователи на Потребителската група „Български уикимедианци“
30 април 2017


Истанбул, Турция. Изглед от Международната космическа станция на 16 април 2004. Снимка на NASA Earth Observatory, обществено достояние.
Истанбул, Турция. Изглед от Международната космическа станция на 16 април 2004. Снимка на NASA Earth Observatory, обществено достояние.

На 29 април, събота, научихме, че Турският интернет регулатор (ICTA) поставя под възбрана достъпа до всички езикови версии на Уикипедия на територията на Турция. Уикипедия е глобален източник на неутрална, достоверна информация на стотици езици. Ако блокирането остане в сила, то ще остави милиони хора в страната без достъп до свободно знание за собствената им страна и за света около тях. Ние вярваме, че знанието е фундаментално човешко право и настояваме турското правителство да отмени блокирането.

Отдадена общност от редактори-доброволци пишат и поддържат повече от 40 милиона статии в Уикипедия. Тази глобална общност е обединена от една силна визия: за свят, в който всеки отделен човек на планетата има свободен достъп до сбора на цялото човешко познание. Уикипедия представлява богат източник на знания по широк кръг от теми, от история през медицина до технологии. Почти 300,000 статии в турската версия на Уикипедия също предоставят знание за милионите граждани на Турция за нейната история, култура и география.

Свободата на информацията е основата за свободното знание. За много хора Уикипедия е най-достъпният източник на достоверна и безпристрастна информация на техния език. Тя може да съдържа статии, които някои читатели смятат за неприятни или обидни, но това само по себе си никога не е било основание за премахването на такова съдържание. Ние вярваме, че всеки човек на света има основното човешко право свободно да споделя и достъпва знание без страх от репресии. Ние категорично се противопоставяме на цензурата и на заплахите, които водят до автоцензура.

Блокирането в Турция се случва скоро след съобщение от ICTA на 28 април (петък), с което се изисква блокиране по URL адрес в Турция на голям брой статии както в английската, така и в турската версии на Уикипедия.

Според редица твърдения на турските власти в турската преса Уикипедия е част от „клеветническа кампания“ срещу правителството и съдържанието ѝ „подкрепя тероризма“. Ние сме дълбоко загрижени от внушенията, че свободното споделяне на енциклопедични статии, създадени от световната редакторска общност, може погрешно да се интерпретира като поддържане на програма за разпространение на насилие или език на омразата. Ние вярваме, че случилото се е недоразумение. Целта на Уикипедия е да споделя със света енциклопедична информация. Ние във Фондация Уикимедия единодушно осъждаме и отхвърляме тероризма.

Фондация Уикимедия апелира към турското правителство да възстанови пълния достъп до Уикипедия за турските граждани и да им даде възможност отново да споделят най-големия източник на свободно знание в света. В момента обсъждаме подходящите начини това решение да се оспори в турските съдилища. Приканваме ви  да се присъедините към нас в апела ни към турското правителство да уважава правата на своите граждани и да свали блокирането на Уикипедия #UnblockWikipedia.

Фондация Уикимедия не упражнява редакторски контрол върху проектите на Уикимедия. Ние уважаваме и подкрепяме решенията за съдържанието, които се взимат от редакторските общности по света, включително и общността на Уикипедия на турски език.

Катрин Мар, Изпълнителен директор
Фондация Уикимедия


by Вася Атанасова at April 30, 2017 08:17 PM

March 19, 2017

Уикимедия България

Български географски фестивал, Пазарджик 2017

Български географски портал Географ БГ, с партньорството на Уикипедия, обявява третото издание на Български географски фестивал. Тази година домакинството по неговото провеждане се приема от град Пазарджик в периода 22 – 23 април 2017 г.

През 2016 г. Българският географски портал Географ БГ беше един от партньорите на фотографския конкурс „Уики обича Земята“.

Логото на Български географски фестивал, Пазарджик 2017. Източник: geograf.bg

Български географски фестивал е интересно, съвременно, интерактивно, научно-популярно географско състезание, насочено към формирането на състезателни отбори от ученици със засилен интерес към изучаване на географската наука. Част от фестивала са отделните конкурси – за учителски есета, за студентски карти, за ученически фотописи, за фотографии.

Български географски фестивал, Казанлък 2016 г. Източник: geograf.bg

По време на фестивала се реализират различни семинарни и лекционни курсове, организират се изложби с географски снимки и специализирана литература, представят се тематични щандове.

Организират се пет предварителни тематични конкурса:

Същинска част от неговото провеждане е отборното състезание Географиада, придружавано от индивидуалната разходка с изненади в местен парк. За победителите са предвидени много подаръци – грамоти, глобуси, атласи, научно-популярна географска литература и т.н.

Индивидуалното състезание „Разходка с изненади”, Казанлък 2016 г. Източник: geograf.bg

На фестивала, освен учители, ученици и студенти, могат да присъстват и всички граждани с интерес към географското знание, познание и научно-образователно развитие.

Финалният етап на отборното състезание Географиада, Казанлък 2016 г. Източник: geograf.bg

Любезни спомоществователи на фестивалните мероприятия са: Община Пазарджик, Географ БГ, Българско географско дружество, издателство „Булвест 2000“.

Организационният комитет по провеждане на Географски фестивал 2017 включва преподаватели, студенти и възпитаници на Софийския университет, както и учители от местната географска общност в града-домакин Пазарджик: Румен Пенин (председател), Георги Бърдаров (зам.-председател), Климент Найденов, Стоян Недков, Димитър Желев, Евгения Сарафова, Атанас Китев, Теодора Малинова, Калин Сейменов, Бойка Василева, Гергана Миленова, Албена Пепелова, Ангел Дойков, Ирина Додникова, Иван Хаджийски, Диана Младенова, Сашка Янкова, Стоянка Чардакова.


Автори: Калин Сейменов, Спасимир Пилев

by Спасимир Пилев at March 19, 2017 11:16 AM

December 06, 2016

Уикимедия България

Все още млада, но и все по-мъдра: Българоезичната Уикипедия навършва 13!

Днес, 6 декември, българоезичната Уикипедия празнува своя 13 рожден ден! 13 години, през които доброволците списващи свободната енциклопедия не само успяха да натрупат над 223 хиляди статии познание на родния език, но и да докажат, че заедно можем да променим света към по-добро.

„...така че трудът през предишните векове да не остане безполезен за следващия век, и за това нашите потомци, обогатени със знания, да станат по-добри и по-щастливи, и затова ние да не потънем в забрава, не можейки да послужим на бъдещите поколения.“ Дени Дидро
„…така че трудът през предишните векове да не остане безполезен за следващия век, и за това нашите потомци, обогатени със знания, да станат по-добри и по-щастливи, и затова ние да не потънем в забрава, не можейки да послужим на бъдещите поколения.“ – Дени Дидро
Художник: Луи-Мишел ван Ло (1707–1771). Обществено достояние, източник: Общомедия

Знанието винаги е било основен фактор за социалното, културното и научното развитие на човечеството. В продължение на векове знанието е използвано като властов инструмент от силните на деня. Чак с Просвещението, с печатната преса на Гутенберг и с Енциклопедията на науките, изкуствата и занаятите на Дидро и Даламбер знанието започва да става по-демократично и по-достъпно за все повече хора.

Вкъщи израснах – освен с детски енциклопедии – и със седмото издание на Meyers Lexikon на прадядо ми. 12 тома, издадени между 1924 и 1930 година с 60 хиляди недълги статии, останали си на научното ниво от началото на века. За да е имал достъп до това знание, прадядо ми, работещ професионалист в столицата, е трябвало да тегли заем от банка и да говори немски. Днес всеки, който владее дори само български, има достъп до над 220 хиляди непрестанно подобряващи се статии. Всичко това – на цената на достъп до интернет за няколко лева на месец. Уикипедия е логично продължение на труда на Гутенберг и Дидро в цифровия свят.

Без Уикипедия и списващите я доброволци немалко информация щеше да остане недостъпна в ежедневието ни. Първата статия, написана в българоезичната Уикипедия, е Григориански календар, а най-посещаваните статии са България и Васил Левски. Първото институционално сътрудничество e с Държавна Агенция „Архиви“. Първата национална конференция на Уикимедия България предстои на 17 и 18 декември. Също така от тази година свободната енциклопедия се сдоби дори с Вълшебник. А догодина 168 избрани български статии буквално ще бъдат изстреляни на Луната. Животът кипи!

Разбира се има и предизвикателства. Вандализъм, редакторски войни, загуба на мотивация. Това обаче вече 13 години не спира натрупването и подобряването на свободно знание на български. Няма да го спре и в бъдеще!

Но Уикипедия и уикипедианците всъщност правят много повече от това да ни предоставят ежедневна доза енциклопедично знание. Доказват всеки ден, че заедно можем да се справим с ежедневните прояви на злонамереност и с умишлена разруха! Доказват, че градивните хора сме повече от вандалите. И най-вече показват, че споделянето е нещо прекрасно! Връщат ни доверието в мечтата да оставим света едно по-добро място. За това днес, от все сърце и с дълбок поклон, им благодаря!

Тортата от празненството за 10-годишнината на Уикипедия. :)
Тортата от празненството за 10-годишнината на Уикипедия. 🙂
Автор: В. Атанасова, CC-BY-SA 3.0, Източник: Общомедия

Наздраве и за много години!

С много уикиобич,

Дими


Автор: Димитър Димитров
Редактори: Вася Атанасова, Пламен Минчев

by Вася Атанасова at December 06, 2016 01:16 PM

December 01, 2016

Уикимедия България

Състезание Архиви 2016

Знаете ли каква е връзката между Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“ и сътрудничеството ни с Държавна агенция „Архиви“?

barnstar_of_archives_challenge_winner
Логото на „Състезание Архиви“. Лиценз: cc-by-sa-3.0 Източник: Общомедия

На 15 ноември 2016 г. започна второто издание на Състезание Архиви. То ще продължи до 15 декември 2016 г. Неговата задача не е сложна, но е отговорна – да напишем по-подробни описания на снимките и да ги преведем на различни езици.

Ако си представим работата с архивните материали и използването им в Уикипедия като поточна линия на фабрика, то може да се опише така:

1. Проучваме какви фондове се съхраняват в Държавния архив, нерядко това се случва в малките часове на денонощието.

2. Посещаваме някой от архивите, част от Държавна агенция „Архиви“, най-честият случай е Централен държавен архив, за да направим поръчка и да сканираме каквото сме получили от поръчката ни от миналия път.

3. Тук започва приятната част – моментът, в който можем да отворим папките и да разгледаме получените документи. Вариантите са много. Може да са на пръв поглед скучни листове хартия, но всъщност да съдържат много ценна информация – Свидетелство за Свето кръщение на Аспарух Лешников например или паспортът на Асен Разцветников, а защо не Свидетелството за венчание на Владимир Василев и Цвета Ленкова, ръкописи на някой наш значим писател. Но може и да са и афиши, като този за 4 март 1904 г. – в Народния театър в Прага ще се играе „Тартюф“ от Молиер. Ролята на Тартюф играе Йозеф Шмаха, който малко по-късно ще стане артистичен директор и главен режисьор на Народния театър в София. От Народния театър идва и следващият документ, макар и да е тъжен – некролог за кончината на Иван Вазов.

basa-86k-1-36-4-poster_of_prague_national_theatre_1904
Афиш на пиесa, режисиранa и игранa от Йозеф Шмаха, постановка на Народния театър в Прага, 1904 г. Лиценз: Anonymous-EU Източник: ЦДА, ф. 86К, оп. 1, а.е. 36, л.4, Общомедия

Може да се качим и на кораб, заедно с хор „Гусла“ и да посетим Виена в лятото на 1932 г., а защо не да обиколим Краков заедно с Дора Габе.

basa-3k-7-422-2-1896_summer_olympics
Снимка от Олимпийските игри в Атина, 1896 г. Автор: Алберт Майер Лиценз: PD-old Източник: ЦДА, ф. 3К, оп. 7, а.е. 422, л. 2, Общомедия

Обичате ли състезанията? Цял албум със снимки от първите модерни олимпийски игри през 1896 г. в Атина ви очаква или пък да се върнем две години назад и да посетим българския павилион на Световното изложение в Анверс.

4. Освен да разгледаме всички тези интересни неща, трябва да започнем със сканирането, за да достигне това богатство до над 3 000 000 души от цял свят всеки месец. Записва се всичко подробно – номер на фонд, номер на опис, номер на архивна единица, номер на лист, каква информация има за него. След като сме готови, връщаме всичко обратно и правим нова поръчка за следващия път.

5. От тук насетне започва домашната работа. Прехвърляне на снимките и документите от скенера на компютъра и качването им в най-голямата банка за свободни снимки, видео и графики – Общомедия. Това е мястото, където се съхраняват и сканираните от нас архивни снимки. Всеки документ се качва и описва поотделно. Не бързайте да се отчайвате, защото предстои най-хубавото.

6. А това е крайният резултат. Всяка снимка „мечтае за своята изява“. Около 25% от тях засега са я получили. Над 1100 статии в Уикипедия на български език и над 1000 статии на 70 различни езика са илюстрирани със снимки от Държавния архив на България. Обаче за някои снимки все още няма създадени статии, където да се „разположат комфортно“. За това трябва „да им създадем благоприятни условия за изява“. Около 150 статии на няколко езика са написани благодарение на това, че са се появили интересни снимки или ценни документи.

Всичко това коства няколко дни (по-скоро нощи) работа. За да получим помощ и да въвлечем хора от различни държави за по-добро описание, написване на нови статии и илюстриране на вече създадени, организирахме „Състезание Архиви“. Една идея, която се роди съвсем спонтанно преди година. Тогава резултати бяха повече от добри – над 3200 снимки получиха описания на няколко езика, над 2300 категории бяха добавени, за да бъдат снимките по-лесно откриваеми, близо 600 снимки достигнаха до крайната си цел – „да се настанят уютно“ в някоя статия. Бяха написани 94 нови статии на български, арменски и сръбски език.

archives-challenge-then-and-now-hisarya
Южната порта на римската крепост Диоклецианопол в Хисаря, 1920-те г. и 2008 г. Лиценз: Anonymous-EU и CC-BY-SA 4.0/GFDL Източник: ЦДА, ф. 1771К, оп. 1, а.е. 1163, л. 4, Общомедия

И още нещо – представяли ли сте си как е изглеждал даден обект в миналото или пък разглеждайки стари снимки да се чудите как изглежда сега. Галерията „Тогава и сега“ дава тази възможност. Един и същ обект, често в един и същ ракурс от преди век и сега. Бяха открити близо 70 такива двойки снимки.

Тази година всичко това се запазва. Снимките са подредени в пет тематични категории – снимки на хора, снимки от България, снимки от света, снимки свързани с етнографията и документи. Свой собствен раздел си има и галерията „Тогава и сега“. Но имаме и нещо допълнително – възможността да се добавят географски координати на снимките, за да видим нагледно от къде са те. Засега картата е изключително интересна, но ще ви я покажем скоро след края на състезанието, за да видите от колко много места се съхраняват снимки в Държавния архив.

basa-3k-7-350-21-cemetery_in_chenini_tunisia
Джамията в Шенини, Тунис. Лиценз: Anonymous-EU Източник: ЦДА, ф. 3К, оп. 7, а.е. 350, л. 21, Общомедия

Едно от тези места е берберското селище Шенини в района Татуин в Тунис. Достигнахме до него благодарение на албум със снимки от Северна Африка, подарен на цар Фердинанд. Статията за Шенини на български език е нова, написана е от потребител:Litev по време на „Състезание Архиви“ 2016 и е пример за това, че снимки от дадено място могат да накарат някой редактор в Уикипедия да напише статия за него. Защо споменавам тази статия ли? Районът на това село е използван като естествен декор за филми от поредицата „Междузвездни войни“ и е представен като родната планета на Люк Скайуокър.

Всичко това е толкова успешно, защото се прави от доброволци!


Автор: Спасимир Пилев
Редактори: Вася Атанасова, Никола Калчев

by Спасимир Пилев at December 01, 2016 09:17 AM

November 26, 2016

Уикимедия България

Побитите камъни са в Топ 15 на международния кръг на „Уики обича Земята“

На 25 ноември международният организационен екип на конкурса за енциклопедична фотография „Уики обича Земята“ оповести в блога на Фондация „Уикимедия“ снимките-победители в международния кръг. Топ 15 снимки на защитените природни паркове и забележителности в света бяха избрани от международно жури измежду 270-те фотографии, които бяха селекция на най-доброто от 26 държави и 10 биосферни резервата на ЮНЕСКО. На свой ред, по време на националните кръгове на конкурса тези 270 снимки са били подбрани от националните журита измежду над 115 000 кадъра, предоставени от повече от 13 600 участника.

И новината е, че една от тези Топ 15 снимки идва от България! Това е класираният на второ място изглед на природната забележителност Побити камъни край Варна, заснет от испанския фотограф Диего Делсо. Побитите камъни са единствената в България и в Източна Европа естествено формирана пустиня, в която на територия от 7 кв. км. са разположени стотици кухи каменни колони с различна височина, побити в пясъка, за чийто произход науката все още не е стигнала до еднозначен отговор. Обявена за защитена природна забележителност още през 1937 година, днес местността привлича със суровата си красота хиляди туристи от страната и чужбина.

Това прекрасно признание за българската природа се случва при едва второто издание на страната ни в конкурса „Уики обича Земята“. За втора поредна година потребителска група „Български уикимедианци“ организира конкурса, като за първи път беше спечелен проект от Фондация Уикимедия и националният кръг завърши с церемония по награждаване и с издаване на официална пощенска марка с една от отличените фотографиите.

В 9-членното международно жури и тази година беше поканен представител от България в лицето на Катерина Зарева-Симеонова, ръководител на Екологичен научно-образователен център в Столичния зоопарк. Сред останалите финалисти в конкурса има пейзажи от Сърбия, Непал, Естония, Украйна, Испания, Австрия, Бразилия, Германия, Тайланд. Ето ги и тях…


#1: Пещерата Стопича, Сърбия

Пещерата Стопича в планината Златибор, Сърбия
Автор: Cedomir Zarkovic, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Сърбия: #6

Пещерата Стопича в планината Златибор, част от планинската верига на Динарите в западна Сърбия. Пещерата с дължина 1700 метра, през която протича река Търнавски поток, е една от най-посещаваните и красиви пещери в Сърбия.

#2: Побити камъни, България

Автор: Diego Delso, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на България: #5
Автор: Diego Delso, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на България: #5

Природната забележителност Побити камъни близо до Варна, България. Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа, а каменните кухи колони, които дават името на забележителността, все още са с неизяснен напълно от науката произход.

#3: Горен Мустанг, Непал

Автор: Patricia Sauer, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Непал: #8
Автор: Patricia Sauer, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Непал: #8

Ступа в непалската административна област Горен Мустанг на границата с Тибет, в подножието на Хималаите. Ступата е постройка с конусовиден или пирамидален силует, съдържаща тленните останки на будистки монаси и монахини и превърната в място за медитация.

#4: Река Ахя, Естония

Автор: Külli Kolina, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Естония: #9
Автор: Külli Kolina, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Естония: #9

Януарски изглед към долината на смятаната за една от най-красивите реки в Естония, Ахя. По течението на реката се намират две защитени природни територии:  Тиллеорг и Ахяйие

#5: Карпатски НП, Украйна

Автор: Khoroshkov, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Украйна: #10
Автор: Khoroshkov, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Украйна: #10

Старата обсерватория „Пип Иван“ в Карпатския национален природен парк в Украйна, построена през 1938 г. на 2028 м. надморска височина. Още наричана „Белият слон“, заради формата, която придобива зимно време, когато е покрита със сняг.

#6: Остров Фуертевентура, Испания

Автор: Tamara Kulikova, лиценз: CC-BY-SA 4.0Снимка от Топ 10 в категория „ЮНЕСКО – Биосферни резервати“
Автор: Tamara Kulikova, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Снимка от Топ 10 в категория „ЮНЕСКО – Биосферни резервати“

Палеонтологичният резерват Каньонът на влюбените, част от биосферния резерват на остров Фуертевентура, вторият по големите остров от групата на Канарските острови.

#7: Река Вяена, Естония

Автор: Kristoffer Vaikla, лиценз: CC-BY-SA 4.0РМясто в националния кръг на Естония: #10
Автор: Kristoffer Vaikla, лиценз: CC-BY-SA 4.0Р
Място в националния кръг на Естония: #10

Река Вяена в северната естонска област Харю. Реката и прилежащите ѝ територии имат природозащитен статут заради популациите от видри, речна минога, сьомга и други видове.

#8: Клаферкесел, Австрия

Автор: Jörg Braukmann, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Австрия: #1
Автор: Jörg Braukmann, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Австрия: #1

Ледниковата долина Клаферкесел в планинския масив Шладминг Тауерн. Тридесет по-големи и по-малки езера разнообразяват гледката в долината, разположена в централната част на Австрийските Алпи.

#9: Токивски водопад, Украйна

Автор: Ryzhkov Sergey, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Украйна: #5
Автор: Ryzhkov Sergey, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Украйна: #5

Панорамна снимка на красивия Токивски водопад в област Днепропетровск, Украйна. Проправящата си път през гранитните скали река Камянка е обявена за ландшафтен резерват с национално значение и орнитологично важно място.

#10: НП Ленсойс Мараньенсес, Бразилия

Автор: Joao lara mesquita, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Бразилия: #3
Автор: Joao lara mesquita, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Бразилия: #3

Пейзаж от националния парк Ленсойс Мараньенсес в североизточна Бразилия. Белите пясъчни дюни дават на пръв поглед илюзията за типична пустиня, но по време на дъждовния сезон местността се изпълва със стотици „лагуни“, водата в които не се оттича заради плътния слой скали под пясъка.

#11: Карпатски НП, Украйна

Автор: Taras Dut., лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Украйна: #4
Автор: Taras Dut., лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Украйна: #4

Ето го и самият „Бял слон“ от номер #5. Обсерваторията „Пип Иван“ в Карпатския национален природен парк, Украйна, заснета в зимни условия.

#12: Ветенбергер Рид, Германия

Автор: AndreasWeith, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Германия: #7
Автор: AndreasWeith, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Германия: #7

Защитената гора Ветенбергер Рид в югозападната част на едноименния природен парк в Горна Швабия, Германия. Паркът е основан през 1982 година в район, който столетия наред е бил ползван за интензивно земеделие. През 2003 година е взето решение тази част от парка да се остави без абсолютно никаква човешка намеса и в така наречената „джунгла на утрешния ден“ учените могат да наблюдават естествените процеси, които протичат в природата.

#13: НП Као Сам Рой Йот, Тайланд

Автор: KOSIN SUKHUM, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Тайланд: #3
Автор: KOSIN SUKHUM, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Тайланд: #3

Као Сам Рой Йот е първият крайбрежен национален парк в Тайланд. Името му означава „планината с 300 върха“ и пейзажът го доказва. Освен морска акватория, паркът включва и десетки сладководни блата, които се редуват с варовикови хълмове, започващи от бреговата линия на Тайландския залив и достигащи до 600 м. надморска височина. Заради многото птичи видове, паркът е обявен и за Рамсарско място.

#14: Парк Тера Ронка, Бразилия

Автор: Rafael Rodrigues Camargo, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Бразилия: #4
Автор: Rafael Rodrigues Camargo, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Бразилия: #4

Зала в пещерния комплекс от държавния парк Тера Ронка в Бразилия. Мястото е защитено заради огромния подземен лабиринт, състоящ се от множество пещери, пещерни образувания, извори и подземни реки, както и заради разнообразната наземна флора и фауна в региона.

#15: НП Тара, Сърбия

Автор: Vladimir Mijailović, лиценз: CC-BY-SA 4.0Място в националния кръг на Сърбия: #1
Автор: Vladimir Mijailović, лиценз: CC-BY-SA 4.0
Място в националния кръг на Сърбия: #1

Изглед от национален парк Тара в западна Сърбия, част от Динарските планини. Гъстите гори, високопланински поляни, стръмни скали, дълбоки проломи и карстови скали, издлъбани от притоците на река Дрина, са запазена марка на парк Тара.

Автор: Вася Атанасова

by Вася Атанасова at November 26, 2016 05:41 PM

November 02, 2016

Уикимедия България

Победителите от „Уики обича паметниците 2016 България“

Ето, че завърши още един от конкурсите на Уикипедия.  Видяхте ли вече победителите?

„Уики обича паметниците “ е световен конкурс за фотографии, чиято  цел е да се съберат качествени снимки на някои от най-важните исторически места в света. В България, това означава изброени по списък сгради, монументи и културни паметници, което прави възможно включването на обекти от всички области на страната.

Повече от 100 души взеха участие в конкурса в България, допринасяйки с над 1000 снимки в Общомедия, едно от най-големите хранилища на свободно лицензирани медийни файлове в света. От него, изображенията могат да бъдат използвани в различни уебсайтове, като доброволците на Уикипедия вече започнаха процеса на използване на тези изображения, за да илюстрират и подобрят статиите в енциклопедията.

Конкурсът бе организиран от доброволците на Уикипедия България, като тази година той отбеляза второто поред участие на България в състезанието.

Десетте избрани снимки ще продължат на международния етап през декември, като набраните досега точки не се взимат предвид. Ето и краткото им представяне:

 

 

Ако имате снимки на исторически и културни паметници и сгради в България, но сте пропуснали конкурса, все пак можете да ги качите в  Общомедия. Националният етап на конкурса приключи, но усилията ви ще помогнат за подобряване на качеството на статиите в Уикипедия с изображения, които могат да бъдат свободно използвани повторно.

Успех на продължаващите напред снимки и до нови срещи със следващите ни конкурси! Следете блога ни за повече подробности за това, което предстои!

by Vodnokon4e at November 02, 2016 08:46 AM

October 29, 2016

Уикимедия България

Уикипедианската общност и Internet Archive си партнират за поправянето на над милион неактивни препратки в Уикипедия

Автор: Tim1357. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия
Автор: Tim1357. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия

Повече от един милион доскоро „мъртви“ външни препратки в англоезичната версия на Уикипедия са били „съживени“ с техни  архивирани версии от сайта Wayback Machine. Това се случва благодарение на партньорство между организацията Internet Archive, редактори от англоезичната уики общност и Фондация Уикимедия.

Решението

Софтуерно приложение на доброволците Максимилиан Дьор и Щефан Балбах проверява дали всички препратки, сочещи извън енциклопедията, продължават да работят – понякога години след поставянето им. Ако по някаква причина някоя препратка към уебстраница вече не е активна (например, ако връща код на грешка 404 “Page Not Found”), програмата проверява за копие на уебстраницата, съхранено в архива Wayback Machine (буквално: „машина за откриване на пътя назад“), и ако в интернет архива има такова копие, софтуерът редактира статията в Уикипедия така, че връзката вече да сочи към архивното копие.

Проблемът

Необходимостта от това е очевидна: онлайн базираната енциклопедия Уикипедия съдържа милиони препратки към други онлайн базирани ресурси, които служат както за източници, доказващи фактологичната коректност на данните в статиите, така и за допълнителни материали за прочит и справки от страна на заинтересованите читатели. За да поддържа високото си качество и достоверност, Уикипедия силно зависи от обкръжаващата я интернет среда, въпреки че правилото за външните препратки в Уикипедия гласи, че те не са самоцел и енциклопедията не трябва да се превръща в списък от външни връзки, а те трябва да бъдат използвани пестеливо и само към най-уместно подбраните онлайн ресурси.

Обаче дори най-уместно подбраните препратки в един момент може да престанат да бъдат достъпни. Причините за това са разнообразни: от временен сървърен срив или неплатен навреме домейн или хостинг, през цялостно преструктуриране на съдържанието и адресацията на уебсайта, до умишлено премахнато или подправено уеб съдържание в ущърб на потребителите. Понякога щетите за енциклопедията могат да се окажат мащабни: от преструктурирането на някой по-голям уебсайт, например на водеща обществена медия, наведнъж могат да пострадат стотици статии в Уикипедия, които са съдържали препратки, сочещи към този уебсайт.

Неактивността на препратките се усеща особено остро, когато вече недостъпните външни ресурси са служили за доказателства на твърдения в Уикипедия, тъй като правят невъзможно удостоверяването на истинността на написаното. Доброволците в Уикипедия с по-голям опит обикновено знаят как да процедират с интернет архивите и да заместват тези препратки с идентичните им архивни копия, но дори и за тях автоматизираното решение на проблема е добре дошло, тъй като спестява стотици часове труд, който може да бъде вложен в създаването на ново качествено съдържание.

Предизвикателствата

Сега с този проект в англоезичната Уикипедия, повече от един милион хипервръзки вече сочат към идентични копия на липсващото уеб съдържание.  Следващите предизвикателства пред екипа са софтуерът да „съживи“ мъртвите препратки и в другите почти 300 езикови версии на Уикипедия, както и да се открие начин поставените препратки да се самообновяват, когато оригиналните ресурси станат постоянно недостъпни. Всичко това се прави в полза на читателите на Уикипедия, за много от които енциклопедията е не само първият, но понякога и единственият източник за справки по много въпроси. Но проектът е и доказателство за ползите от споделянето на ресурси и знания и от съвместната работа в един отворен свят.


Автор: Вася Атанасова
Редактор: Лъчезар Илиев

По текст на Марк Греъм от блога на Фондация Уикимедия
По проекта работят: Кенджи Нагахаши, Винай Гоел, Джон Лекашман, Марк Греъм, Максимилиан Дьор, Щефан Балбах, Фондация Уикимедия, членове на уикипедианската общност и Брюстър Кале.

by Вася Атанасова at October 29, 2016 08:00 AM

October 03, 2016

Уикимедия България

Победителите в „Уики обича Земята“ бяха наградени

На 1 октомври в Националния природонаучен музей при БАН се проведе церемонията по награждаването в националния кръг на международното състезание „Уики обича Земята“. Състезанието се проведе за втори път в България, като за първи път имаше награди, финансирани по проект на Фондация Уикимедия, чийто бюджет се състои изцяло от дарения. През 2016 г. „Уики обича Земята“ се проведе в 26 държави и за първи път беше организирана и категория „Биосферни резервати на ЮНЕСКО“, в която можеше да се участва със снимки от биосферните резервати в 120 страни. В тази категория на конкурса сред най-добрите десет в света също присъстваше фотография от България.Имаше награди за авторите на десетте най-добри снимки, избрани от осемчленно жури, като победителите можеха да избират измежду ваучери за фотомагазини и книжарници. Наградата за първото място беше на стойност 300 лв, за второто – 200 лв, а останалите осем награди бяха по 100 лв. Благодарение на подкрепата, дошла от магазини за фотографска техника „Фотопавилион“ успяхме да наградим и автора на снимката в категория „Биосферни резервати на ЮНЕСКО“, Иван Коев. На церемонията присъстваха общо около 50 души от София, България и Европа. Специално видеообръщение към уикимедианците, победителите и гостите на събитието беше записала изпълнителната директорка на Фондация Уикимедия, Катрин Мар.

Победителката Йип Бош (в средата) със снимката си на заден план
Победителката Йип Бош (в средата) със снимката си на заден план, CC-BY-SA-4.0, Сале

Десетото място беше спечелено от Георги Палпурин, който е експерт по изготвянето на 360-градусови панорамни снимки. В случая снимката не беше панорамна и беше от Природен парк Русенски Лом. Деветото място спечели Красимира Дечева с фотография от едно от Седемте Рилски езера – Близнака. Деян Василев спечели осмото и третото места със снимки от Гергийските езера и Кончето в Национален парк Пирин. Седма беше най-младата измежду победителите, Александра Караджова, със снимка от нареченото от нея „магическо място“ Белинташ в Родопите, което тя призова всички да посетят. За свой кадър от Врачанския Балкан шеста награда получи Гриша Левашки, който беше пропътувал най-далечното разстояние, за да присъства на церемонията – от Англия. Петата позиция спечели испанецът Диего Делсо със снимка от природната забележителност Побитите камъни. Той също беше записал кратко видео, което беше излъчено когато дойде редът да бъде представена неговата снимка. Той вече получи наградата си по електронен път, но по щастливо стечение на обстоятелствата ще може да получи грамотата си и лично от един от организаторите на състезанието, с когото живее в един град. Четвъртото място спечели Румен Иванов от Добрич, който не успя да дойде на награждаването и ще получи наградата си по пощата.

Белоглав лешояд, CC-BY-SA-4.0, Emiliya Toncheva
Белоглав лешояд, CC-BY-SA-4.0, Emiliya Toncheva

Участващата в националното и международното жури на конкурса, Катерина Зарева-Симеонова, връчи наградата на спечелилата второ място Емилия Тончева. Емилия разказа за трудностите при снимането на животни в дивата природа – за да направи снимката на белоглавия лешояд е трябвало да прояви търпение в продължение на десет часа. Резултатът е прекрасен и усилията са си стрували, защото снимката ѝ беше избрана за отпечатване на първата за България пощенска марка на уики тематика и първата марка в света със снимка от конкурса „Уики обича Земята“. Това със сигурност ще помогне за популяризиране на проблемите, свързани със защитените животински видове и ще промени мисленето на хората относно тях.

Сива водна змия, CC-BY-SA-4.0, Jip Bosch
Сива водна змия, CC-BY-SA-4.0, Jip Bosch

Първото място също беше за снимка на животински вид. Наградата беше връчена от члена на журито и ръководител на Българска орнитологическа централа към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН доц. д-р Борис Николов, а снимката беше на сива водна змия, ядяща очилата зеленушка край защитена местност Блатото, Созополско. Победителката, Йип Бош от Холандия, разказа как е видяла змията докато е плувала в Черно море и въпреки че е мислила, че е отровна, я хванала, хвърлила я на скалите и направила кадъра-победител. А Борис Николов поясни, че в България няма отровни морски змии, каквито се срещат само в тропиците.

Гостите разгледаха изложбата, която ще остане в Националния природонаучен музей в продължение на един месец, имаха възможност да разговарят в приятна атмосфера и да разгледат и някои от постоянните експозиции на музея. На видеоекрана показахме слайдшоу със снимките-победители от другите страни-участнички в тазгодишното издание. Талисманът на българския кръг от конкурса, плюшената врабчова кукумявка Уози, също беше обект на интерес най-вече от страна на децата. А за да не допуснем разхищаването, останалата напокътната храна в края на тържеството, беше дарена на параклис, който се грижи за хора в нужда.

11-те представени в изложбата снимки се състезават в международния кръг на състезанието, победителят от който ще спечели участие в най-голямата конференция на уикипедианци в света – Уикимания, която през 2017 г. ще се проведе в Монреал, Канада. „От кухнята“ на втория етап на конкурса засега знаем само, че след първия кръг на международно журиране, една от снимките от България присъства сред десетте най-добри. Резултатите трябва да бъдат оповестени до края на октомври.

Благодарим на всички автори, допринесли със снимките си, на всички победители и гости на награждаването и всички останали, които ни подкрепяха през цялото време. Използваме възможността да ви поканим да участвате в провеждащия се до 14 октомври конкурс „Уики обича паметниците“.

Също така, на 7 октомври (петък) от 11:00 часа, отново в изложбената зала на Националния природонаучен музей, ще се проведе и церемонията по валидиране на пощенската марка от „Уики обича Земята“, на която също каним гости-филателисти и приятели на Уикипедия. Заповядайте!


Автор: Никола Калчев
Редактори: Спасимир Пилев, Вася Атанасова

by Лорд Бъмбъри at October 03, 2016 07:18 AM

September 23, 2016

Уикимедия България

Издирва се! Победителят от България в „Уики обича Земята“ в категория „Биосферни резервати на ЮНЕСКО“

Докато чакаме за излезе международното класиране на конкурса „Уики обича Земята“, вече научихме за една снимка-финалист от България. Става дума за  партньорството между  „Уики обича Земята“ и ЮНЕСКО, което съществува от тази година и се прояви в успоредно състезание за заснемане на т.нар. „биосферни резервати“.

Биосферен резерват Парангалица в Рила: връх Мусала на изкачване към връх Мечит. Автор: Иван Стефанов Коев. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Общомедия
Национален парк Рила: връх Мусала на изкачване към връх Мечит. Автор: Иван Стефанов Коев. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Общомедия

В тази категория на конкурса бяха включени снимки както от 26-те страни, в които фотосъстезанието се проведе, организирано от местните уики общности, така и снимки от списък от около сто други държави по света, общо 120, в които общо 669 природни територии са обявени за биосферни резервати под егидата на ЮНЕСКО.

Какво прави биосферните резервати на ЮНЕСКО по-специални? Това, че биосферните резервати са територии с уникална флора и фауна и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на локалната екосистема. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което човешкият вид оказва на природата. Биосферните резервати са международно признати в рамките на програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, приета през 1970 година. Не можем да не отбележим и, че в България има 16 биосферни резервата, което я нарежда на трето място по брой в Европа след Испания и Русия, и на шесто място в света.

И така, от 2694 снимки на биосферни резервати, 115 идват от България (вижте ги на интерактивна карта) и една от тези 115 снимки – изглед от Национален парк Рила – намери място сред десетте снимки-победители, както на 20 септември беше обявено на сайта на този раздел от УОЗ. Авторът на снимката, потребител Mecho gruh, представил се и като Иван Стефанов Коев, я е описал в Общомедия така: „Национален парк Рила: Изглед към връх Мусала на изкачване към връх Мечит“.

И това е моментът да обявим: организационният екип на „Уики обича Земята – България“ спешно издирва г-н Иван Коев!

Не можахме да се свържем с него по имейл, тъй като той не е оставил такъв в настройките на профила си в Общомедия, но са му оставени съобщения на беседата и ще се радваме, ако той влезе в профила си ги прочете и ни отговори. Защото го каним да присъства, наред с другите победители от националния кръг на конкурса, на Церемонията по награждаване, която ще се състои на 1 октомври, 18:00 часа в Националния природонаучен музей при БАН в София. Неговата снимка от Рила ще бъде включена и в календара за 2017 година със снимките-победители, който ще издадем и ще подарим на всички победители, както и в изложбата със снимки, на която музеят ще бъде любезен домакин.

Идеята за сътрудничеството между „Уики обича Земята“ и ЮНЕСКО e на Джон Къмингс, който е „гостуващ уикимедианец“  (Wikimedian in Residence) в световната организация по проект финансиран от Фондация Уикимедия. За българското участие в конкурса Джон сподели: „Качеството на снимките от България в „Уики обича Земята“ тази година е изумително, толкова много добри снимки, измежду които можеше да се избира.“ Явно на това мнение са били и тримата съдии в журито – служителите на ЮНЕСКО Тоомас Коковкин от Естония, Мелъди Боатенг от Гана и Игнасио Родригес-Галиндо от Испания. Останалите страни, излъчили снимки-финалисти в Топ 10 на „Биосферните резервати на ЮНЕСКО“ са Украйна (3), Тунис (1), Колумбия (1), Мароко (1), Испания (1), Танзания (1) и Малдивите (1).

Насладете се на красотата на биосферните резервати в тези страни, а ние… ние продължаваме да издирваме нашия победител от България.  🙂

by Вася Атанасова at September 23, 2016 08:32 AM

September 21, 2016

Уикимедия България

Хайде да покорим Луната!

Ракета, изработена от доброволци, ще качи на Луната твърд диск със съдържание от Уикипедия. На него ще бъдат записани всички избрани статии от всички езикови версии на Свободната енциклопедия. Всеки от нас има време до 31 октомври да подобри любимата си статия така, че тя също да намерия място на лунната повърхност. Да действаме!

На Луната? Да бе да!

Не е майтап! Миналата година фондация XPRIZE обяви надпревара за любителски отбори, като целта е да бъде изпратен апарат на Луната, който да измине поне 500 метра на нейната повърхност и да изпраща снимки обратно към Земята. Един от последните отбори, оставащи в надпреварата са, Part-Time Scientists от Берлин. Като част от разработката си те ни предложиха да поставят керамичен диск със съдържание от Уикипедия на повърхността на земния спътник. Приехме!

Ама, как така?

Еми ей така. Общността на Уикимедия обсъди и реши, да изпрати само най-добрите си статии в космоса. Това означава, че ще бъдат взети всички статии на български, които нашата общност е гласувала като особено качествени. Такива статии наричаме „Избрани статии“. В момента техният брой е 172. Разбира се, ние сме мотивирани да използваме случая като повод да подобрим още много статии, за да може по-голяма част от знанието на родния ни език да бъде част от проекта. Всички статии, които влязат в категорията „Избрани статии“ до 31 октомври 2016 г. ще се класират.

Искам и аз!

Супер, действаме! Нека първо всеки от нас си намисли любима тема, животно, личност или какво и да било друго. Това може да вече съществуваща статия или съвсем нова статия.

Първата стъпка е да напишем добра статия. Това означава, че тя трябва да е не прекалено кратка, да посочва благонадеждните източници, които са ползвани при написването ѝ, и в най-добрия случай да е илюстрирана. Имаме си и цял списък с критерии и обяснения, ако има нужда от повече информация.

Втората стъпка е да предложим статията за избрана. Това се случва, като отидем на Портал:Избрани статии и добавим препратка към нашата статия в раздел „Кандидати“.

Третата стъпка е пишещите в Уикипедия да гласуват предложението. Могат да гласуват всички, които са регистрирани от поне 75 дни и имат поне 400 редакции. Примерно гласуване изглежда така.

Четвъртата стъпка след края на гласуването, ако е положително, нашата статия да бъде добавена в категорията „Избрани статии“. Това обикновено прави някой по-опитен уикипедианец.

И после?

След 31 октомври от „Уикимедия“ ще съберем всички избрани статии на всички езици и ще подготвим съдържанието за запис. Готовото съдържание на керамичния диск ще бъде представено на 5 декември 2016 г., което се пада и Международния ден на доброволеца. После екипът на Part-Time Scientists ще започне точните изчисления на тежеста, орбитите и нужното гориво. Тъй като това са сложни подготовки, ракетата ще бъде изстреляна в края на 2017 година.

След това ще спите спокойно, знаейки, че нещо, излязло изпод пръстите ви, е напуснало земната атмосфера, летяло е в открития космос и обитава друго космическо тяло. Завинаги.


Автор: Димитър Димитров
Редактор: Вася Атанасова
Илюстрация: Elisabeth Mandl, Общомедия

by Вася Атанасова at September 21, 2016 06:52 AM

September 18, 2016

Уикимедия България

Уики обича паметниците – за втори път в България

На 15 септември започна превърналият се в традиция за уикимедианските общности по света фотоконкурс „Уики обича паметниците“ 2016.


Изминаха само три дни от началото и ние вече се вълнуваме. Тази година в конкурса участват повече от 40 държави с различни култури. Това стана възможно само благодарение на екипите от доброволци в тези страни, които преодоляха редица предизвикателства при организирането на конкурса в локален мащаб: сложни законодателства, достъп до паметници, културни различия, колебливи партньорства с учреждения и дори предизвикателствата на полярната зима – най-невероятният нов участник е Антарктида! Въпреки че на Ледения континент няма постоянно население, на него са отбелязани 92 места, които носят спомените за опитите за откриване и проучване, проведени от международната общност през изминалите столетия.

Класното училище в Копривщица – снимка, качена в началото на конкурса в България.

През първите три дни на конкурса в българското издание бяха качени над 100 снимки – някои от тях снимани от чужденци, посетили страната ни.

Горещо ви каним и Вие да изпитате удоволствието от  „Уики обича паметниците“: открийте културното наследство в собствения си квартал, град, село и помогнете да го запазим заедно. Документирайте и споделете снимките на вашето наследство със света. Това е и една добра възможност да използвате ваканционните снимки, които сте направили на красиви и уникални паметници от други места, които цените.

sv_anastasia-ostrov-2015_9
Снимка от остров Света Анастасия

Напомняме, че голямата награда на международния кръг е пътуване до Канада за участие в годишната конференция „Уикимания 2017 в Монреал“.

Желаем Ви приятно участие!


Автор: Асен Стефанов
Редактор: Вася Атанасова

by Лорд Бъмбъри at September 18, 2016 10:29 AM

September 15, 2016

Уикимедия България

Започва тазгодишното издание на „Уики обича паметниците“

От 15 септември до 14 октомври 2016 г. доброволците от българската версия на свободната онлайн енциклопедия Уикипедия организират фотоконкурс за заснемане на паметниците на културното наследство в България.

Ако посещавате културните забележителности с фотоапарат, снимките, които направите и качите в конкурса, могат да илюстрират статии в Уикипедия както в българската, така и в други езикови версии на енциклопедията. Най-често показваната снимка от миналогодишното издание на конкурса – тази на базиликата „Света София“ в столицата, е видяна над 47 000 пъти само през месец август, а към момента една от снимките на двореца „Врана“ е използвана в 10 различни езикови версии на Уикипедия. И това са само някои от доказателствата за влиянието, което конкурса „Уики обича паметниците“ оказва в световен мащаб!

Снимка на двореца Врана от миналогодишния конкурс „Уики обича паметниците“, използвана в Уикипедия на 10 езика; Noncho Iliev; CC-BY-SA-4.0
Снимка на двореца Врана от миналогодишния конкурс „Уики обича паметниците“, използвана в Уикипедия на 10 езика; Noncho Iliev; CC-BY-SA-4.0

Уики обича паметниците“ (Wiki Loves Monuments) приема всякакви снимки на паметници на културата, като сме подготвили списъци с примерни паметници, за които информация беше взета от Регистъра на културните ценности на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Разбира се, някои от тези културни старини са вече заснети през годините, откакто Уикипедия съществува. Затова и особено много се радваме на снимки на паметници, които все още не са представени в мултимедийното хранилище на Уикипедия – Общомедия, както и на снимки на известни забележителности, но заснети от нетрадиционни ракурси – например отстрани или отзад.

Базиликата Св. София, най-използваната снимка от миналогодишното издание на „Уики обича паметниците“; Miroslav.Nikolov; CC-BY-SA-4.0

За първи път България се включва в състезанието през 2015 г.  Първото му издание е през 2010 г., когато  идеята хрумва на уикимедианците в Нидерландия. През годините интересът към конкурса стремително расте и ежегодно биват дарявани стотици хиляди изображения от над 30 държави. Само в България качените снимки през 2015 г. са над 1700 от 101 участници.

За участие в състезанието не е задължително да сте имали отпреди регистрация и редакции по статиите в енциклопедията. Не е нужно и да сте правили снимките точно през периода на конкурса: преровете старите си архиви и открийте съкровищата в тях. 🙂 Тъй като става въпрос за илюстриране на енциклопедични статии, важно условие е снимките да не са „селфита“ или семейни, а да имат изцяло информационен и образователен характер. Монтажи и манипулирани снимки, които не отразяват обективната действителност, също са недопустими.

Може би най-важното условие на конкурса, което го различава от всички други подобни конкурси е, че автори трябва да предоставят снимките си под свободен лиценз. Това означава, фотографите да са съгласни, че снимките им може да бъдат копирани и разпространявани неограничено и безвъзмездно, както и че освен в Уикипедия, те могат да бъдат ползвани и за всякакви други цели, включително комерсиални.

Критериите, по които протича оценяването на снимките, са:  технически качества, оригиналност и образователна стойност. Всеки може да участва с неограничен брой снимки. Важно е снимките да бъдат придружени от точно описание и информация за заснетия културен обект. А добавянето на геолокационни данни и категории допълнително ще подпомогне използваемостта на снимките.

Вижте 10-те най-добри снимки от миналата година от България. На този адрес са и победителите от всяка държава, както и 10-те най-добри снимки от международния кръг.

by Лорд Бъмбъри at September 15, 2016 09:01 AM

September 08, 2016

Уикимедия България

Ново класиране в „Уики обича Земята – България 2016“

Ляво: Езеро Близнака, част от Седемте рилски езера в Национален парк Рила, Красимира Дечева - kdecheva, CC-BY-SA Дясно: Природен парк Русенски Лом, Interact-Bulgaria, CC-BY_SA
Ляво: Езеро Близнака, част от Седемте рилски езера в Национален парк Рила, Красимира Дечева – kdecheva, CC-BY-SA
Дясно: Природен парк Русенски Лом, Interact-Bulgaria, CC-BY_SA

Получи се така че – без да си го поставя за цел и да го иска – организационният екип на „Уики обича Земята – България 2016“ успя да докаже, че Законът на създателя на уики софтуера, Уорд Кънингам, е в сила и работи безотказно. Малко конфузно, че това трябваше да стане не къде да е, а при класирането на финалистите в националния кръг на конкурса, но пък как иначе ще си извадим поука, която да ни държи влага за по-дълго… А, не сте чували за Закона на Кънингам ли? Ето го и него: „Най-добрият начин да получиш правилния отговор в Интернет не е да зададеш въпрос. Трябва да публикуваш грешния отговор.“

И така, един месец след като обявихме класирането на десетте снимки-победители във второто за България издание на конкурса за енциклопедична фотография от защитени природни територии, реакциите и аргументите на различни чуждестранни редактори и фотографи в Общомедия срещу две от снимките доведоха до дисквалифицирането им, пренареждането на класацията и избирането на нови две снимки, съответно за девето и десето място. Декласираните фотографии са досегашните първа и трета – с пълнолунието над Рила и дъгата над езерото Близнака и връх Харамията. Аргументите срещу тях: снимките съдържат вмъкнати обекти и прекомерна обработка на изображенията, надхвърляща допустимото за енциклопедична фотография.

В „Често задаваните въпроси“ имахме записано, че: „Снимките могат да бъдат редактирани или обработвани с произволен софтуер. Но все пак се въздържайте от изкушението да ги обработвате прекалено много: това е състезание за енциклопедична фотография, а не състезание за компютърно изкуство.“ В енциклопедичната фотография в Общомедия действително някои видове корекции, например корекции на контраста, яркостта и остротата, са допустими, когато имат за цел да повишат качеството на изображението, без да изместват фокусната точка на кадъра чрез добавяне на елементи, които поначало в реалността не са присъствали по изобразения начин – или въобще. За разлика от артистичната фотография, енциклопедичната трябва преди всичко строго да отразява действителността, защото на нея се разчита като на източник на информация, така и на ресурс с образователен, а понякога и документален и доказателствен характер.

Двете снимки, които предизвикаха критика, бяха отстранени от международния кръг на състезанието и това доведе до пренареждане и на националното класиране, при което останалите осем фотографии заеха съответните по-челни места. Добавени бяха и следващите две снимки от генералното класиране. На девето място – по любопитно съвпадение – отново е снимка на езерото Близнака и връх Харамията в Национален парк Рила с автор Красимира Дечева. На десето място се нареди изглед от Природен парк Русенски Лом с автор Interact-Bulgaria. С тези две новоизбрани снимки България математически запазва шансовете си за класиране и на международния етап на фотоконкурса „Уики обича Земята“. Резултатите на международно ниво трябва да станат известни до 15 септември.

Организационният екип на „Уики обича Земята – България 2016“ ще подобри регламента на следващия фотоконкурс догодина, както и на предстоящия „Уики обича паметниците – България 2016“, така че да бъде изрично записано изискването снимките да не бъдат обработвани с вмъкване на обекти и да не изкривяват обективната действителност. Една идея, до която организационният екип достигна „по трудния начин“, е преди финалната селекция на Топ 10 снимките с най-високи оценки ще бъдат предлагани за обсъждане в процедурите за избрани снимки в Общомедия. Така за тях ще може да се получи допълнителна обратна връзка от доброволци от цял свят, които от години участват в преглеждането и оценяването на енциклопедични фотографии и това ще даде допълнителна увереност на журито в избора на снимките-победители в следващите издания на уикимедиански фотоконкурси.

Не че сигурно няма да допуснем нови грешки. Напротив, сигурно е, че ще допуснем. Все пак ние сме доброволци и се учим от опита си по същия начин, по който пишем и статиите в Уикипедия – с винаги отворената възможност да бъдем поправяни, ако сме сгрешили. Но както казва датският поет Пит Хейн, „Пътят към мъдростта е простичък и се изразява кратко. Греши, греши и пак греши, но всеки път с по-малко.“

 

От името на организационния екип,
Вася Атанасова, Никола Калчев, Владислав Неделев

PS. Планираме да допускаме новите си грешки във фотоконкурса „Уики обича паметниците“ от 15 септември до 15 октомври 2016. Участвайте и ни дръжте под око какви ги вършим. 🙂

by VladislavNedelev at September 08, 2016 09:36 AM

August 09, 2016

Уикимедия България

В Белгия вече има свобода на панорамата!

Превод от блога на Фондация Уикимедия
„There is now freedom of panorama in Belgium“,
текст на Димитър Димитров от 15.07.2016

Атомиумът в Брюксел. Автор: Prosopee. Лиценз: GFDL 1.2 / CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия.

Благодарение на добре синхронизираните ни усилия на ниво Европейски съюз и в националния парламент на Белгия, в страната влезе в сила ново изключение в авторското право, което позволява хиляди нови снимки да бъдат добавени към статиите на Уикипедия. Но как точно постигнахме този успех?

Белгийска увертюра: Основаването на Уикимедия Белгия

Основаването на сдружението Уикимедия Белгия се превърна в едно чудесно събитие. Имаше международно присъствие – журналисти, политици, известни дейци на изкуството. Мястото на събитието беше само по себе си много подходящо – Президентската зала в Парламента. Отпразнувахме Уикимедия, нашите проекти и една важна крачка в развитието на нарастващата общност на свободното знание.

Но имаше и още нещо. Още от самото начало ние, от Уикимедия Белгия си поставихме като приоритет законови промени улесняващи споделянето на знание. По време на събитието много ясно споделихме озадачението си от факта, че в Белгия не може, без нарушаване на съществуващите правни норми, да се публикуват снимки на по-нови архитектурни обекти и скулптури. Получихме уверение от нашите домакини, че този проблем може и трябва да бъде преодолян.

Срещата за откриването на Уикимедия Белгия. Автор: Romaine. Лиценз: СС0 / Обществено достояние. Източник: Общомедия.

В последвалите събитието месеци ние продължихме да говорим за свободата на панорамата с хората, които гостуваха на събитието ни. Уви, почти нищо не се случваше. Дневният ред на Парламента беше запълнен, а депутатите, които бяхме ангажирали с каузата – заети. Партийните политики им диктуваха други приоритети и както изглеждаше – шансовете да пробием намаляваха.

Европейско интермецо: Въвеждането на свободата на панорамата

През 2015 г. в Европейския парламент,  в първата версия на доклад, засягащ реформата на авторското право (станал известен като Доклада „Реда“), беше предложено разширяването на свободата на панорамата в целия ЕС. Въпреки, че на моменти позициите на различните партии бяха много сближени, до компромис така и не се стигна. В крайна сметка в комисията по правни въпроси мнозинството добави ограничение, целящо ограничаването на свободата на панорамата вместо нейното разширяване. Това щеше да доведе до много неприятни последици за свободното знание – щеше да се наложи да изваждаме хиляди снимки на обществени места в Европа от статии в Уикипедия.

Това наложи провеждането на голяма кампания из цяла Европа, за да бъде променен текстът в пленарна зала. Хиляди уикимедианци чрез зачернени снимки демонстрираха последиците, до които би довело приемането на предложението. Доброволци и сътрудници ангажираха медии, установяваха контакти с хората, от които зависеше вземането на решението, вървеше и петиция.

Свободата на панорамата е въпрос, който ни касае и в България. Автор: Infobgv. Производна версия: Spiritia. Лиценз: GFDL 1.2 / CC-BY-SA 4.0. Източник: Общомедия.

В крайна сметка от текста отпадна не само частта за ограничението за некомерсиално ползване, но отпадна и цялата идея за свобода на панорамата. Опасността беше предотвратена, но и положителната промяна се падна жертва. Да не би всички усилия да бяха на вятъра?

Обратно в Белгия: Преминаваме към друга тоналност

Тъй като кампанията беше само частично успешна, не се и надявахме, че белгийските депутати в Европарламента ще действат толкова бързо и концентрирано. Доста от тях още по време на разговорите за доклада на ЕП показаха голям интерес. След лятото на 2015 г. депутати от либералните белгийски партии представиха каузата на свои колеги и предложиха да поправят проблема поне на национално ниво. Една от управляващите партии дори направи свободата на панорамата в Белгия своя политическа цел. Въпреки това, инциативата не мина съвсем безпроблемно. По време на дебата за закона опозицията предложи на три пъти да се приеме само изключение „за некомерсиални цели“. Уикимедия Белгия реагира, като изпрати лично писмо до всеки член на отговорната парламентарна комисия писмо и „Често задавани въпроси“, обясняващи проблема на практика. Изпратихме и брошура, която илюстрираше отрицателните ефекти при некомерциалните ограничения. Писмото и често задаваните въпроси бяха специално писани за случая. Нпаравихме списък с аргументите аргументите срещу пълната свободата на панорамата, чути по време на парламентарните заседания и се постарахме да ги оборим.

В крайна сметка свободата на панорамата беше приета без ограничения с 85 гласа „за“, 42 гласа „против“ и 12 въздържали се. Законопроектът после беше подписан от белгийския крал и публикуван в държавен вестник. Новото правило влезе в сила на 15 юли 2016 година. Снимките на Атомиума в статиите на Уипикипедия бяха добавени бързо след това.

Финал: Малък празник с много снимки

Уикимедия Белгия отпразнува връщането на свободата на панорамата в страната с парти в Националния институт за културното наследство. Авторът Димитър Димитров е в средата на първия ред. Автор: Betekenis. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Общомедия.

Както се вижда, фактът, че навсякъде в Европа има уикимедиански общности и те си сътрудничат тясно помежду си и с работната група по европейски политики е конкурентното предимство, което ни помогна да извоюваме тази малка победа в играта на „пинг-понг“ между ЕС и националните столици.

Междувременно Укимедия Белгия покани на тържествен прием всички участници, както и противниковите партии. 1500 снимки от Белгия бяха възстановени в Общомедия още в деня на влизане в сила на новия закон.

За в бъдеще Уикимедия Белгия планира още по-големи и по-интересни версии на „Уики обича паметници” и „Уики обича изкуството”. А работната група по еврпейски политики си търси следващите държави, в които да помогне за положителна законодателна промяна 😉


Автор: Димитър Димитров за блога на Фондация Уикимедия
Преводач: Марина Тончева-Димитрова
Редактор: Вася Атанасова

by Вася Атанасова at August 09, 2016 03:06 PM

August 06, 2016

Уикимедия България

Двама български победители в международни уики състезания

Снимка от Старо Скопие: Офицерският дом. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Държавен архив на Република Македония / Общомедия

В продължение на един месец представителката на Уикипедия в Държавния архив на Република Македония Снежана Щърковска организира състезание за повишаване на използваемостта на сканираните от нея архивни документи. Състезанието, наречено „Предизвикателството ДАРМ“ (DARM Challenge), се проведе от 15 юни до 15 юли 2016 г. В него взеха участие 25 участници от 15 държави.

Най-вероятно си задавате вече въпроса – и какво общо има това с Уикипедия на български език?

Ето го и отговора: Победител в състезанието, с 530 точки, е българският участник Пламен Минчев (Потребител:Ilikeliljon). Благодарение на него множество сканирани документи от Държавния архив на Република Македония вече илюстрират статии в българоезичната Уикипедия. За един месец Пламен създава и 15 нови статии, сред които за кварталите на Скопие Дексион, Еврейския квартал и Железара; както и за Офицерския дом в Скопие и Средно училище на град Скопие „Георги Димитров“. Тези статии са написани в резултат на сканираните от Снежана снимки от земетресението в Скопие от ранната сутрин на 26 юли 1963 г.

Наградата за Пламен, осигурена по проект на Фондация Уикимедия.
Наградата за Пламен, осигурена по проект на Фондация Уикимедия.

Пламен обаче не е единственият български уикипедианец, който наскоро печели международно уикисъстезание в подобен формат. Със своите 92 статии, създадени между 15 април и 30 май в съревнованието „Европеана 280“, Спасимир Пилев (Потребител:Спасимир) беше безапелационен победител пред втория – Boberger от Швеция с 60 статии.

Както бяхме писали по-рано в блога, целта в състезанието „Европеана 280“ беше създаването на колкото се може повече статии за общо 300 европейски културни артефакта – по 10 от всички страни-членки на Европейския съюз, към които се присъединяват и Норвегия и Уелс. Общо 61 участници от 27 езикови версии участваха в конкурса и заедно създадоха общо 816 статии. Благодарение на Спасимир, българският беше вторият език – след английския – по брой написани статии в състезанието.

Наградата на Спасимир, осигурена от Европеана.
Наградата на Спасимир, осигурена от Европеана.

В добавка, състезанието „Европеана 280“ беше насочено не само към създаването и редактирането на статии в Уикипедия, но и към подобряване на сродния проект Уикиданни, в който се изгражда корпус от структурирани данни, подобряващи търсенето и извличането на информация от уикипроектите. То беше свързано и с паралелно провежданото състезание за писане на статии за културата и историята на страните от Централна и Източна Европа – ЦИЕ Пролет – в чиято международна организация българската потребителска група имаше водеща роля.

И двете международни уикисъстезания – „Предизвикателството ДАРМ“ и „Европеана 280“ – са форми на сътрудничество и отваряне на културните институции към уикипедианските общности и свободните лицензи, целящи по-доброто оползотворяване на генерираните дигитални ресурси. В България подобна инициатива, т.нар. Състезание „Архиви“ проведохме още миналия ноември и отново планираме за организиране тази година.

От всички картини на български художници в състезанието, „Река Ерма при Трън“ на Никола Петров (1881-1916) има най-много статии в различни езикови версии на Уикипедия: четири. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Национална художествена галерия / Европеана / Общомедия

Автор: Вася Атанасова

by Вася Атанасова at August 06, 2016 08:07 AM

July 31, 2016

Уикимедия България

Първата българска уикипедианска пощенска марка е с белоглав лешояд

Една от десетте снимки-финалисти в тазгодишното издание на конкурса „Уики обича Земята“ в България ще бъде издадена като официална пощенска марка на Република България. Това е специална допълнителна награда, която тази година българският организационен екип измисли наред с наградите – ваучери за фотомагазини или книжарници, осигурени по проект, финансиран от Фондация Уикимедия.

Изборът коя да бъде тази снимка беше предоставен на Съвета по маркоиздаване към Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии. И този избор вече е известен. Това е класираната на четвърто място фотография на Емилия Тончева на белоглав лешояд, заснета в резерват Вълчи дол край град Маджарово, Източните Родопи. Емилия, която с качените от нея още на 1 юни снимки се оказа първата участничка, допринесла в „Уики обича Земята 2016 България“.

Автор на снимката: Емилия Тончева. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Общомедия
Автор на снимката: Емилия Тончева. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Общомедия

За дизайнер на пощенската марка е определена илюстраторката Диляна Елшишка, а за номинал – сумата от 2 лева за пощенски услуги за цял свят. Стремежът е марката да бъде готова до 1 октомври, когато в Националния природонаучен музей ще се проведе церемонията по връчването на наградите в „Уики обича Земята“.

Отличената от Съвета по маркоиздаване снимка е специална, защото ще бъде първата уикипедианска пощенска марка в България и първата в международен план за фотоконкурса „Уики обича Земята“.

Тя засяга и една от важните теми на българската природозащита: опазването на хищните птици. В България и трите вида гнездящи или търсещи храна лешояди – белоглав, египетски, черен – са строго защитени, а брадатият лешояд от 2007 г. е в програма за реинтродукция, тъй като е бил изчезнал вид. И докато популацията на белоглавия лешояд може да се смята за стабилизирана, то египетският лешояд продължава да е най-бързо изчезващата хищна птица в Европа, с над 80% намалена популация на Балканите за последните 30 години. Основна причина за изчезването на лешоядите са отровните примамки, нарочно поставяни за борба с други животни, но които на свой ред убиват и лешоядите, чиято екологична роля е на санитари в природата.

Автор: Емилия Тончева. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Общомедия

Автор: Вася Атанасова
Редактори: Анелия Бобева, Никола Калчев, Станислав Йорданов

by Вася Атанасова at July 31, 2016 01:34 PM

July 26, 2016

Уикимедия България

Избрани са победителите в националната селекция на конкурса „Уики обича Земята 2016“

1 място: Пълнолуние над най-големия национален парк в България – Рила.

Осемчленното жури  на конкурса „Уики обича Земята 2016 България“ приключи с оценяването на снимките от България, подадени в националния етап, и е готово да съобщи резултатите. Състезанието за енциклопедична фотография от защитени природни територии, в което България се включва за втора поредна година, се провежда за трети път на международно ниво и тази година в него участват 27 държави. Състезанието се проведе в сътрудничество и с ЮНЕСКО, откъдето предложиха на доброволците-фотографи списък от биосферни резервати от 120 страни, които също можеха да участват в състезанието наред с 27-те страни, където конкурсът се проведе от местните уикиобщности.

За разлика от миналата година, когато журито беше в състав от двама български и един украински уикиредактори, тази година в селекцията освен тримата български уикипедианци – Владислав Неделев, Станислав Йорданов и Вася Атанасова, участваха и петима външни експерти. Доц. д-р Борис Николов е ръководител на Българска орнитологическа централа към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, д-р Анна Гаврилова – главен асистент във Факултета по горско стопанство в Лесотехническия университет и представител на Сдружение за дива природа „Балкани“, д-р Владимир Божилов – главен асистент във Физическия факултет на Софийския университет и главен редактор на списание „BBC Знание“, Катерина Зарева-Симеонова, която е магистър еколог и ръководител на Екологичен научно-образователен център в Столичен зоопарк, и д-р Димитър Желев – асистент в Геолого-географски факултет на Софийския университет и съосновател на Български географски портал „ГЕОГРАФ БГ“. Разбира се, всички те бяха подпомагани от талисмана на тазгодишното издание на конкурса – врабчовата кукумявка Уози.

Журито можеше да избира измежду 2205 снимки, качени от 120 потребители под свободен лиценз. С тези числа България се нарежда на 14-то място, допринасяйки с почти 2% от общия брой от 118650 фотографии  в тазгодишното издание на конкурса. В следващите дни предстои да анализираме всички числа и ще изнесем повече статистики за българското представяне – както като брой потребители и снимки, така и като преки резултати под формата на илюстрирани и написани статии.

Ето и кои снимки бяха избрани да представят България на международния кръг на конкурса:

1 място: Национален парк Рила

Победителят в конкурса Уики обича „Уики обича Земята 2016” България е снимка на априлско пълнолуние над планинските върхове в най-големия национален парк в България – НП Рила. По-конкретно мястото на снимката е в района на Мальовица. Автор:  Argortedil, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

2 място: Защитена местност Блатото

На второ място в конкурса журито постави интересен кадър, заснет край местността Блатото в община Созопол, в който сива водна змия (Natrix Tessellata) е уловила очилата зеленушка (Symphodus Ocellatus). Автор на снимката: Jip Bosch, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

3 място: Национален парк Рила 

На трето място се класира снимката, уловила дъга над едно от Седемте рилски езера – Близнака. В центъра на дъгата е връх Хайдута, известен и като Харамията. Снимката вдъхнови създаването на статията за върха още докато конкурсът беше в разгара си. Автор: Argortedil, лиценз: CC-BY-SA 4.0

4 място: Резерват Вълчи дол

Четвъртото място грабна един белоглав лешояд (Gyps fulvus) от резервата Вълчи дол в района на Маджарово. Тук се намира една от двете колонии на белоглавия лешояд в България и като цяло това е едно от най-важните места в страната за опазването на грабливите птици. Снимката е сред първите качени в конкурса още на 1 юни. Автор: Emiliya toncheva, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

5 място: Национален парк Пирин

На пето място журито определи величествения връх Вихрен в Пирин планина, обвит в розова мъгла по изгрев слънце. Национален парк Пирин започва историята си като Народен парк Вихрен, обявен за такъв през 1962 година. Пирин – със своите върхове и езера – беше една от най-добре застъпените теми в „Уики обича Земята 2016“. Автор: Dido3, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

6 място: Резерват Калиакра

Залез над Черно море? От България? Да, възможно е – например от нос Калиакра. Тази красива снимка, направена в края на октомври миналата година, журито класира на шеста позиция в националния етап на конкурса. Автор: Roumen68, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

7 място: Защитена местност Побити камъни

Макар и рядко, понякога се случва в конкурса „Уики обича Земята“, провеждан в една държава, да участват и доброволци от други държави. Това се е случило обаче с испанеца Диего Делсо, потребител Poco a poco. Нещо повече, една от неговите снимки, направени в природната забележителност Побитите камъни, е поставена от българското жури на седмо място. Снимката вече е със статут на избрана в Общомедия и ще краси челната страница на проекта и на БГ Уикипедия на 14 септември т.г. Автор: Poco a poco, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

8 място: Природен парк Врачански Балкан

Осмо място заема кадър, в който игривите слънчеви лъчи си проправят път през облаците над скалите на Врачанска планина. Снимката е заснета от връх Пършевица в Бегличкия дял на Врачанския Балкан, част от едноименния природен парк. Автор: Grisha Levashki, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

9 място: Природна забележителност Белинташ

Под заглавие „Мъгливо и магично преди залез“ се крие фаворит №9 на журито. Фотографията е направена от „голото теме на Родопите“ – природната забележителност Белинташ, представляваща скално плато, използвано от траките за светилище, вероятно на бог Сабазий. Автор: Alexandra Karadzhova, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

10 място: Национален парк Пирин

И на десето място… спомняте ли си, когато споменахме, че Пирин – със своите върхове и езера – беше една от най-добре застъпените теми в „Уики обича Земята 2016“. Е, имахме предвид, че на десето място се класира още един пейзаж от Национален парк Пирин – този път на три най-големи от общо петте Гергийски езера  и върховете Гергийца, Синаница и Конски кладенец (обвит в мъгла). Автор: Dido3, лиценз: CC-BY-SA 4.0.

Тази година има и награди в националния етап на конкурса под формата на ваучери за книжарница или фотомагазин на стойности, съответно, 300 лева за първа награда, 200 лева за втора и по 100 лева за всички участници, класирани от трето до десето място. Официалната церемония по награждаване ще бъде на 1 октомври в Националния природонаучен музей при БАН в София. Наградите и церемонията тази година са възможни, благодарение на спечелен проект пред Фондация Уикимедия от страна на потребителска група „Български уикимедианци“.

И още една изненадваща награда предстои да получи един от победителите в Топ 10. За първи път както за България, така и в международен план за конкурса „Уики обича Земята“, свободно лицензирана снимка от Уикипедия ще бъде отпечатана като официална пощенска марка. Вече знаем някои от подробностите: марката ще е с номинал от 2 лева, тираж поне десет хиляди и срок на валидност три години. Точно коя от десетте снимки ще бъде одобрена за статут на пощенска марка ще научим след последното заседание за м. юли на Съвета по маркоиздаване към Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии.

Десетте снимки, които излъчва България, за да продължат в международния етап на „Уики обича Земята 2016“, ще премерят сили с фотографии от Австралия, Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Бразилия, Венецуела, Германия, Гърция, Естония, Индия, Ирак, Испания, Косово, Мароко, Молдова, Непал, Пакистан, Русия, Сърбия, Тайланд, Тунис, Украйна, Франция и Швейцария. Част от страните също вече определиха своите снимки-финалисти. На международно ниво журирането продължава до 15 септември.

Дали пък този път българска фотография няма да намери място сред най-добрите в световен мащаб… предстои да разберем! 🙂


Автори: Вася Атанасова, Владислав Неделев
Редактор: Никола Калчев

by Вася Атанасова at July 26, 2016 11:20 AM

June 18, 2016

Уикимедия България

Победителите в състезанието „ЦИЕ Пролет 2016“

CEESpring2016BG
Няколко дни преди началото на астрономическото лято, бяха обявени резултатите от Централно- и Източноевропейската пролет. Състезанието за писане на статии в Уикипедия, свързани с историята, географията, културата, науката, спорта, политиката и личностите от региона на Централна и Източна Европа се проведе през 2016 година за втори път и продължи 10 седмици от 21 март до 31 май.

В българското му издание тази година се включиха 13 редактори, трима от които създадоха за първи път статии в Уикипедия именно в рамките на състезанието. И ако този брой е съпоставим с миналогодишния брой от 14 участници, то разликата в количеството нови статии е чувствителна: 216 статии за 2015 година срещу 623 статии през настоящата!

За разлика от миналата година сега по регламент имаше дефинирани седем категории, в които се развиваше състезанието, като между тях беше търсен балансът между количеството и качеството.

Но голямата разлика тази година беше, че благодарение на инициативата на международния организационен екип през 2016 година състезанието има спечелен грант от Фондация Уикимедия на стойност 10 000 евро за награден фонд в участващите 30 езикови версии на Уикипедия. Съгласно локалните правила, наградният фонд за България на стойност 400 евро трябваше да се разпредели в седемте тематични направления с по двама победители –  на първо и второ място. Условието беше един и същ редактор да може да вземе най-много една първа и една втора награда в различни направления (което доведе до някои неощетяващи участниците размествания в класирането).

Ето и победителите:

    1. Най-добра нова статия
      • Първа награда: Мико за „Ватрослав Облак“ – единствената предложена и одобрена в рамките на конкурса избрана статия
      • Втора награда: Молли за „Капова пещера
    2. Най-голям брой нови статии
      • Първа награда: Алиса Селезньова със 120 нови статии
      • Втора награда: ShockD със 77 нови статии
    3. Най-голямо количество добавена информация в байтове
      • Първа награда: Litev със 1 023 487 байта
      • Втора награда: Мико с 882 952 байта
    4. Най-много приноси с цел подобряване на статии
      • Първа награда: Denis BGRUS
      • Втора награда: Litev
    5. Създадени статии за всички страни-участнички от региона
      • Първа награда: Спасимир за 76 статии за 19 страни,
      • Втора награда:  Ilikeliljon с 68 статии за 22 страни,
    6. Най-добър нов участник (с под 400 приноса по статии преди началото на състезанието)
      • Първа награда: Luchibsl1
      • Втора награда: Tanasy
    7. Най-голямо количество добавена информация, свързана със значими жени от региона
      • Първа награда: Ilikeliljon с 55 статии за жени
      • Втора награда: Алиса Селезньова с 58 статии за жени

Но дотук с класациите и статистиките – по-интересно е какво стои зад тях. Целта на съревнованието „ЦИЕ Пролет“ не е само натрупването на количество статии, посветени на тази част от света, към която принадлежим. Важна цел е на състезанието е насърчаването на взаимното опознаване и търсене на разбирателство между отделните общности в региона. Затова, за да получите по-добра представа за това колко интересен е регионът, помолихме десетимата победители в състезанието да споделят кои от статиите, които са създали през тези десет седмици, са им се сторили най-интересни, те самите са разработили с най-много внимание и съответно биха препоръчали за четене.

Молли препоръча някоя от следните статии – за пещерния манастирски комплекс Вардзия, крепостта Ананури, ледената Аскинска пещера, „градът на любовта“ Сигнахи, грузинските съдове за производство на вино квеври и традиционното грузинско сладкарско изделие чурчхела.

Мико посочи три биографични статии – за дипломата, османист и минатюрист  Феликс Петанчич,  за полския славист и етнограф Антони Калина и избраната статия за словенския лингвист Ватрослав Облак. Съществено достойнство на статията за В. Облак е, че не е превод от друга версия на Уикипедия, а е създадена по цитираните източниците и е най-изчерпателната и добре написана статия на тази тема сред другите версии на Уикипедия. Със същите думи и Алиса Селезньова обоснова защо препоръчва статията за първата турска професионална журналистка  Сабиха Сертел, освен че е и „доста любюпитна“.

Ilikeliljon  отличи две започнати от него статии: тази за  Преврата в Чехословакия (1948) и – особено много – за първата австрийка архитектка Маргарете Шюте-Лихоцки. Сред своите, както сам ги нарече, „многобройни мъничета“, Спасимир намери като по-интересна статията си за Ботаническата градина в Талин, както и тази за известните австрийски шоколадови бонбони Моцарт кугел.

С по едно предложение на историческа и политическа тематика излязоха ShockD, Litev и Luchibsl1, съответно Демократична република Грузия , Велика емиграция (Полша)  и История на Башкирия.

Последните двама победители – DenisBGRUS и Tanasy препоръчаха биографични статии. Денис предложи като най-изчерпателни статиите си двама съветски футболисти и треньори,  Валерий Лобановский и Борис Аркадиев, а Tanasy се спря на украинския художник-сюрреалист Иван Марчук, и на съветския художник-акварелист Артур Фонвизин.


Автор: Вася Атанасова
Редактор: Никола Калчев

by Вася Атанасова at June 18, 2016 02:09 PM

June 13, 2016

Уикимедия България

Интервю с Ира Кюрпанова, участничка във фотоконкурса „Уики обича Земята“ България 2015

Ето още едно от интервютата, които взехме с участници от миналогодишното издание на конкурса „Уики обича Земята“. Тъй като през 2015 година все още си нямахме блог, те бяха публикувани в официалната Фейсбук страница на българската версия на Уикипедия. Тази година ги препечатваме, за да ви надъхаме още повече за участие в състезанието! 🙂 Интервюто с Ира взехме на 7 август 2015, когато вече бяха обявени десетте най-добри снимки от националния кръг на конкурса, две от които бяха нейни.

Връх Радомир, Природен парк Беласица – 4-то място в „Уики обича Земята 2015 България“. Автор: Ира Кюрпанова. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Здравей, Ира, представи ни се накратко? 🙂

Ира, на 31, от София.

За фотоконкурса „Уики обича Земята“ си качила общо четири снимки, а ето, че две от тях бяха избрани от десетте най-добри и продължават в международния етап на състезанието. Изглежда си добър фотограф?

Бих казала, че съм посредник между приятелите ми и красотите, на които попадам в природата… Наистина ми доставя удоволствие 🙂 . Много от познатите ми почти не стъпват в планината и се е случвало благодарение на снимки да проявят интерес и дори да отидат да видят със собствените си очи!

Страхотно! Направи ми впечатление, че четирите снимки са от различни планини – Рила, Пирин, Беласица, Славянка (Али Ботуш). И все върхове. Природата изглежда, че е нещо важно за теб. Кои са любимите ти места в България? Или по света?

Запознах се с планината, когато вече бях голяма (преди 6-7 години) и се влюбих… Нямам любими места, защото всяко място – язовир, връх, хижа… има своя чар… Обичам да откривам нови места 🙂 . Беласица и Славянка ми харесват много, защото не са много посещавани – особено Славянка 🙂 , а са удивително красиви! Тази година за пръв път попаднах в Хималаите и наистина бях пленена от Величеството на тази планина!

Връх Мальовица, Национален парк Рила – 8-мо място в „Уики обича Земята 2015 България“. Автор: Ира Кюрпанова. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

А как научи за конкурса „Уики обича Земята“?

От един сайт, на който не помня името, но там пише за различни конкурси…

Участвала ли си друг път в подобни фотоконкурси?

Да, имам две снимки в изложбата „Невероятната Беласица“, която до средата на юли беше в Бургас, и една снимка в изложбата на „Дни на предизвикателствата“ от миналата година…

Междувременно, едно от най-важните условия на нашия конкурс, за да могат да бъдат качени снимките в Уикипедия, беше да бъдат публикувани от авторите им под свободен лиценз Криейтив комънс. Знаеше ли нещо за свободните лицензи?

Научих покрай Уикипедия.

Свободните лицензи са форма на дарителство, отказ от възползването от всички авторски права и отстъпването им отчасти на потребителите. Какво е отношението ти към дарителството? Би ли продължила да споделяш своя фотография под свободен лиценз, дори и след края на състезанието?

Да, бих споделяла и други снимки :), мисля, че мисията на Уикипедия си заслужава :).

Връх Шаблон в планината Али Ботуш (Славянка). Автор: Ира Кюрпанова. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Ако правим в бъдеще други фотоконкурси, какви теми биха ти били най-интересни за участие?

Диви животни и птици, както и малко известни места. :).

От профила ти във Фейсбук останахме с впечатление, че се занимаваш и с полети и аерофотография. Разкажи ни повече за това? (И се чувствай поканена да качиш и свои аероснимки! 🙂

От година и три месеца летя с парапланер, това е голямата ми страст – да съм като птица :). Харесва ми да гледам планините от високо, да летя заедно с птици, да усещам вятъра, да докосвам облаците… и да изживявам всеки път нови емоции. Опитвам се да снимам, но е доста трудно да управляваш крилото и да се занимаваш с нещо друго :D, но лека полека всичко ще се случва по-лесно :).

Благодаря ти за интервюто и успех на снимките ти в международния кръг на състезанието!

Стискам палци на всички и благодаря от сърце! Не можете да си представите колко щастлива ме направихте!

by Вася Атанасова at June 13, 2016 03:20 PM

June 06, 2016

Уикимедия България

Запознайте се с Уози!

Когато Уози долетя на 31 май вечерта, часове преди началото на тазгодишното издание на „Уики обича Земята – България 2016“, той беше единодушно одобрен от организаторите на конкурса за негов талисман.

Уози се снима доволен пред плаката на „Уики обича Земята“.

Проверявайки полевия определител на птиците в България, най-точно можахме да определим Уози като врабчова, или още малка, кукумявка, представител на вида  Glaucidium passerinum. От статията за вида в Уикипедия научихме, че малките  кукумявки са най-малкият вид сови в Европа и в България с дължина на тялото 15–19 cm и размах на крилата 32–39 cm и тегло, достигащо до около 80 грама. И, да, със своята височина от 14 cm, размах на крилете 19,5 cm и тегло от 66 грама, нашият Уози е една наистина малка малка кукумявка. Когато разбра към кой вид го причисляваме, Уози нямаше нищо против и дори одобрително избуха шест пъти (е, и след когато първо натиснахме копчето на коремчето му).

Врабчовите кукумявки са широко разпространени в тайгата на Евразия, а в Централна и Южна Европа се срещат като реликтен вид само в планините. Видът като цяло е незастрашен, но на територията на България поради своята малочисленост е обявен за застрашен вид, включен в Червената книга на България през 1985 година. Установени са гнездящи малки кукумявки в Национален парк „Централен Балкан“  (резерватите „Царичина“, „Стенето“ и „Боатин“), Природен парк „Рилски манастир“, Северна Рила, Национален парк „Рила“, Западни Родопи – Беглика, Баташка планина, Чернатица, Перелик, Дъбраш, Южен Пирин и Славянка… Абе, все места, включени в тематичния обхват на фотоконкурса „Уики обича Земята“, откъдето ще се радваме да ни изпратите снимки.

Със зорките си очи Уози внимателно преглежда за грешки страницата на конкурса.

Уози далеч не е единственият талисман на уикимедианско събитие или инициатива. Долитайки при нас, той се присъедини не само към организационния екип на „Уики обича Земята“, но и към веселата дружинка от плюшени талисмани от Уикимедианската Сладурска Организация (Wikimedia Cuteness Association):  котарака Пърси Плюш, невестулката Уенди, птицечовката Питър, сибирската белка Ерминиг, скункса Пънки, и други. Ще го запознаем с останалите „плюшита“ наживо след  няколко седмици в Италия, когато в края на юни ще се проведе годишната конференция на световната уикимедианска общност – Уикимания, и третата ежегодна Среща на Сладурите.

by Вася Атанасова at June 06, 2016 07:06 AM

June 03, 2016

Уикимедия България

„Всеки от нас живее в близост до интересно кътче от България…“

Един от най-активните редактори на Уикипедия – Izvora, и тази година се включи в конкурса „Уики обича Земята“ още от първия му ден. Миналата година на 1 юни той започна участието си в състезанието със снимки от защитената местност „Милеви скали“ в Западните Родопи, а тази година ни пренесе в  парка Стратеш над Ловеч. Помолихме го за интервю и ето как ни се представи той…

Казвам се Илия Изворски, но повечето ми познати ме наричат Извора. Вече почти 10 години допринасям за българоезичната версия на Уикипедия, но второто място на моята активност е Общомедия. Обожавам котки – малки, големи, диви и питомни. Допринасям основно със статии, свързани с биологически науки, но страшно много си падам по теми, свързани с география и история на България, особено на траките. За втора поредна година се включвам със снимки в конкурса и със сигурност ще кача още и надявам се по-хубави и интересни за потребителите.

Защитена местност „Дъбовете“, Илия Блъсково. Автор: Izvora. Източник: Общомедия


В: Здравей и добре дошъл в състезанието тази година. Помниш ли колко снимки качи в „Уики обича Земята 2015“?

И: Ами около стотина бяха. Аз съм си аматьор във фотографията, но и тази година мога да ударя рамо със стотина снимки отново.

В: Помниш ли от кои места бяха снимките? Специално ли ги посети заради конкурса или вече беше ходил там и ги беше заснел?

И: Случайно  малко преди конкурса бях на почивка във Велинград. Предварително се интересувам за обектите в близост, които бих могъл да посетя. Попитах Спасимир да ме насочи кои места да посетя и фотографирам в района и каквото успях да посетя за период от три дни го заснех. Друга част от  снимките, качени от мен в конкурса, бяха от природна забележителност в близост до мястото, където живея – защитена местност „Дъбовете“.  Случи се така, че ги бях снимал през февруари с телефона си. Тогава дърветата бяха отрупани със сняг, а след това ги снимах и с лятната им униформа специално за конкурса. Постарах се да направя снимките от същите места, от които съм ги заснел през зимата.

В: С какво този конкурс е специален за теб?

И: Ами конкурсът е чудесно място за визуално популяризиране на прекрасните кътчета от нашата страна. Обичам много да пътувам в свободното си време и винаги преди да тръгна се запознавам с местата, които бих могъл да посетя в близост и – естествено – да заснема. Интересувам се от историята и характерните особености на обекта и си поставям за цел какво да търся и фотографирам. Близките ми знаят за моята слабост да снимам за Уикипедия и преди две години дори ми подариха фотоапарат. Вероятно ще е нужно да ми подарят и кратък курс по фотография, за да мога да създавам и по-качествени снимки.

Конкурсът е гъдел за мен, защото миналата година видях прекрасни места от България и искрено се възхищавах на фотографиите. Имах и своите фаворити различни от спечелилите конкурса.

Язовир „Широка поляна“. Автор: Izvora. Източник: Общомедия

В: Ти снимаш много и пишеш много за Уикипедия. Какви съвети би дал на хора, които тепърва прохождат в енциклопедичната фотография?

И: Бих ги посъветвал да го правят с желание и плам. И да знаят, че мястото, което те са посетили и видели, ще може да бъде видяно от хиляди други. А най-ценно е ако в Уикипедия се появят снимки качени от места, от които все още няма снимки от обекти в списъка. Определено смятам това за най-важно и мисля да допринеса със снимки от поне едно ново място, за което нямаме още и статия.

В: Така е, ти миналата година допринесе и с четири новосъздадени статии за защитени местности. А какви са очакванията ти от конкурса? Тази година дори има и награден фонд…

И: Всеки от нас пътува и носи със себе си фотоапарат или смартфон. Всеки от нас живее в близост до интересно кътче от България, което може да ни го покаже на всички благодарение на устройството, което вече неизменно носи със себе си.

Смятам, че не наградният фонд ще е водещ в конкурса. Бях поразен от прекрасните фотографии от миналата година. Мисля, че е достатъчно конкурсът да бъде достатъчно оповестен из пространството.

Село Стойките в Родопите. Автор: Izvora. Източник: Общомедия

В: Но пък „Уики обича Земята“ изисква тези прекрасни фотографии да бъдат дарени  под свободен лиценз, а май извън Уикипедия свободните лицензи са непозната материя. Ти как би убедил някого да дари снимките си по този начин?

И: Никога не съм възприемал снимките, които правя, за нещо мое и само мое. Винаги съм се радвал да споделя прекрасните места, които съм посетил, с останалите потребители, ползващи Уикипедия.

В: Спомена, че си имал фаворити, различни от избраните от журито. Кои според теб са най-важните критерии в избора на най-добрите снимки?

И: Ами аз обожавам да чета нови статии в Уикипедия, свързани с България. Обожавам и идеята всяка статия да е съпроводена със снимка. Смятам, че един от критериите за оценка би следвало да бъде за снимка от ново място, за което все още няма създадена статия или категория в Общомедия и не е било заснемано и качвано до момента. Смятам, че това би следвало да даде бонус при оценката на журито.

В: Какво пожелаваш на участниците в „Уики обича Земята 2016“?

И: Пожелавам им да бъдат постоянни и да ни онагледят с прекрасни фотографии. Нека конкурсът мотивира всички да пътуваме, да фотографираме и да споделяме.

Зеленоглав паток при горното езеро Клептуза, Велинград. Автор: Izvora. Източник: Общомедия

Интервюто взе: Вася Атанасова

by Вася Атанасова at June 03, 2016 08:50 PM

June 01, 2016

Уикимедия България

Днес започва националният кръг на международния фотоконкурс „Уики обича Земята“

Poster_WLE-2016-1240x1754

От 1 до 30 юни 2016 г. доброволците от българската версия на Уикипедия организират фотоконкурс за природна фотография от защитените територии на България. Ако се разхождате из природата с фотоапарат, снимките, които направите и качите в конкурса, може не само да бъдат публикувани в статия в Уикипедия, но и да Ви донесат една от десетте награди в конкурса!

„Уики обича Земята“ (Wiki Loves Earth) приема снимки, уловили характерни изгледи от нашите национални и природни паркове, резервати, защитени местности и зони по „Натура 2000“. Могат да участват както пейзажи, панорами и аерофотографии, така и снимки, хванали на фокус отделни растителни и животински видове. Естествено, от тях по-особен интерес представляват ендемитите и защитените видове от Червената книга на България.

За първи път България се включва в състезанието през 2015 г. Първото му издание е през 2013 г., когато  идеята хрумва на уики общността в Украйна. През годините интересът към него стремително расте: през 2014 г. се присъединяват други 15 страни, а през 2016 г. този брой вече достига 27. Миналата година общият брой на качените за участие в надпреварата снимки надминава сто хиляди! Само в България те наброяват над 1600 от 119 участници.

Всички любители на природата и читатели на „Уикипедия“ са поканени да вземат участие в състезанието, като не е задължително те да са имали редакции по статиите в енциклопедията. Не е нужно и снимките да са правени през периода на конкурса: приемат се и кадри, заснети през изминали години и през други сезони. Важно условие е снимките да не са „селфита“ или семейни, а да имат изцяло информационен и образователен характер, защото измежду тях ще се търсят подходящи кадри за онагледяване  на енциклопедичните статии в енциклопедията.

Другото много важно условие за участие в конкурса е снимките да бъдат предоставени под свободен лиценз. Това означава, че фотографите трябва да са съгласни, че снимките им могат да бъдат копирани и разпространявани неограничено и безплатно, както и да се ползват за всякакви цели, включително комерсиални.

Критериите, по които журито ще оценява снимките, са: фотографски и технически качества, оригиналност и енциклопедична стойност. Всеки участник може да качи неограничен брой снимки за участие в конкурса. Важно е снимките да бъдат придружени от точно описание на заснетото, в коя защитена територия се намира и ако е представен определен животински и растителен вид е добре да бъде разпознат и описан с латинското си наименование. За целта е даден списък на обектите, включващ трите национални парка, 11-те природни парка и общо 90-те резервата на България.

Вижте десетте най-добри снимки от 2015 година от България. На същия адрес са и победителите от всяка държава, както и снимките-финалисти от международния кръг на конкурса.

И още

На 1 юни (сряда) от 18:30 в Зала 163 на Биологическия факултет на Софийския университет ще има представяне на „Уики обича Земята“ в рамките на седмичния лекционен панел на Българска фондация „Биоразнообразие“. Вижте повече за събитието.

by VladislavNedelev at June 01, 2016 06:05 AM

May 27, 2016

Уикимедия България

Интервю със Спасимир Пилев, участник в „Уики обича Земята – България 2015“

Днес публикуваме тук второто от четири интервюта, които взехме с участници от миналогодишното издание на конкурса „Уики обича Земята“. Тъй като през 2015 година преди м. август все още си нямахме блог, те бяха публикувани в официалната Фейсбук страница на българската версия на Уикипедия. Тази година ги препечатваме, за да ви надъхаме още повече за участие в състезанието! 🙂

Второто интервю (16 юли 2015) взехме от Спасимир Пилев – дългогодишен редактор и настоящ администратор на Уикипедия, който миналата година качи втория най-голям брой снимки – 248 от общо 1617. 

Помолихме го да си направи визитка в няколко изречения и ето как се представи той:

Интересувам се от география и история, обичам да пътувам и снимам. Редактирам в Уикипедия от началото на 2008 г., а от 2–3 години се занимавам и с дигитализация на архивни документи и снимки по споразумение между Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия на български. 

Връх Вихрен, Национален парк Пирин; Автор: Спасимир; Лиценз: CC-BY-SA-4.0

Спасе, в състезанието участваш с над 250 твои снимки на български природни обекти. Изглежда си обиколил с раница цяла България? Разкажи ни повече за това? На всички от тези места ли си ходил специално, за да ги снимаш за Уикипедия?

Изглежда, но съвсем не е така. Един живот няма да стигне, дори и само за България, та какво остана за света. През последните години съчетавам удоволствието от пътуването, преживяването и снимането. Винаги пътувам с фотоапарат, но не се изживявам като фотограф. Смятам, че е добре човек да запаметява и по този начин видяното. Но пък да държа тези снимки само за мен е доста егоистично. За това предпочитам да ги качвам на едно сигурно и полезно място, каквото е Уикипедия и по-точно в мултимедийното хранилище – Общомедия. Разбира се снимките, които имат енциклопедична стойност и ще могат да се използват за онагледяване на статии.

От години допринасяш към Уикипедия и си дарявал хиляди свои снимки в Уикипедия и преди състезанието. Защо това е важно за теб? Какво те мотивира да споделяш творбите си под свободен лиценз? 

Да, вече повече от 7 години пиша в Уикипедия. Хората имат различни начини за разпускане – играят футбол, шият гоблени, мързелуват… Аз разпускам като пътувам и пиша в енциклопедията. Понякога се случва да имам снимка от някое място, а да липсва статия за нея. Започвам издирване на информация и създавам статия, за да се използва и снимката. Друг път, пък има статия, но няма снимки. Това ме мотивира да се поразходя до въпросното място и да направя снимки.Голямо е удоволствието да се създават и допълват статии, разбира се с точно цитиране на надеждни източници, както и да се качват снимки в Уикипедия. По този начин се чувствам полезен на хората, особено, когато видя, че някоя статия е била прочетена няколко десетки пъти в рамките на едно денонощие. Същевременно не е нужно да се правя на много велик, като пиша върху тях името си и не давам на някого да допълва. Всъщност това е едно от най-добрите качества на Уикипедия – писането на една статия от много хора. Има хора, които смятат, че е лошо да се пише от всеки, но аз съм на мнение, че по този начин информацията в статиите е по-пълна. Единственото условие е да се цитират точно източниците.А свободният лиценз дава възможността да има повече и по-разнообразен мултимедиен материал (снимки, видео, графики…) в статиите.

Тевното езеро, Национален парк Пирин; Автор: Спасимир; Лиценз: CC-BY-SA-4.0

Какво е по-специалното, когато снимаш за енциклопедията? Какво се стараеш да хванеш в кадрите си? Какви съвети би дал на фотографите, които тепърва прохождат в областта на енциклопедичната фотография?

По-специалното е, че снимам главно обекта, от който се нуждая по възможно най-добрия начин. Без да снимам накриво и да снимам колкото се може по-малко лица, дори ако може и без тях, освен ако не са за на някоя статия.

 

Освен фотограф в състезанието „Уики обича Земята“, ти си създател и на около една трета от новите статии за защитени територии, които се появиха по време на фотоконкурса. Какви източници на информация използваше най-много при написването на статиите? Какви съвети би дал на нови редактори, които биха искали да напишат в Уикипедия статии за местата, които са посетили?

Повечето статии, които създадох по време на конкурса, са за места, които съм посещавал. Националните и природните паркове са повече известни, но по време на този конкурс научих за много резервати, поддържани резервати, защитени местности, природни забележителности, защитени зони по Натура 2000. Всъщност не е нужно да си супермен или да пътуваш дни и нощи, за да се видят на живо. Те са около нас и дори не подозираме колко са близо до домовете ни. Разбира се много е важно да се спазват режимите за посещение в тях, защото природата е едно от най-големите богатства на България! Основната информация е от Изпълнителна агенция по околна среда, но съм ползвал и допълнителна информация от различни достоверни източници, които съм цитирал в статиите. А новите редактори да не се притесняват как ще изглеждат статиите, защото винаги има някой, който ще помогне в структурирането и ще даде напътствия. Не е никак сложно. Важното е да има източници за проверка на информацията. Не е нужно да се „разтягат локуми“ като се пишат всякакви небивалици, защото все пак е енциклопедия, а не жълт вестник.

Би ли приел на следващото издание на конкурса през 2016-та година да бъдеш член на журито, или предпочиташ отново да си фотограф и участник?

Може би ще реша това по-късно, но със сигурност до тогава ще имам още доста снимки за качване.

Изглед от Национален парк Централен Балкан; Автор: Спасимир; Лиценз: CC-BY-SA-4.0

by Лорд Бъмбъри at May 27, 2016 10:02 AM

May 19, 2016

Уикимедия България

Интервю с Илиана Тенева, участничка в „Уики обича Земята – България 2015“

В следващите дни ще публикуваме тук четири интервюта, които взехме с участници от миналогодишното издание на конкурса „Уики обича Земята“. Тъй като през 2015 година преди м. август все още си нямахме блог, те бяха публикувани в официалната Фейсбук страница на българската версия на Уикипедия. Тази година ги препечатваме, за да ви надъхаме още повече за участие в състезанието! 🙂

Първото интервю (7 юли 2015) Владислав, Асен и Вася взеха от Илиана Тенева – участникът с най-много качени снимки във фотоконкурса: 449 от общо 1617 снимки са нейни. Снимка на Илиана влезе и сред десетте финалисти в националния етап на конкурса.

Помолихме я да си направи визитка в няколко изречения и ето как се представи тя:


Аз се казвам Илиана Тенева. Откакто се помня, все снимам, но преди няколко години открих, че живея истински само когато съм с фотоапарат и раница на гърба и животът за мен започва, когато тръгвам на път към нещо непознато. Тогава започнах да чета и да се уча да снимам, да ходя на обучения за фотографи. Още много има да се уча. Учим се цял живот. Мечтая да превърна пътуването и снимането в моя професия и съдба.


По изгрев на х. „Средногорец“ в резервата Богдан. Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Влади: От къде научи за фотоконкурса „Уики обича Земята“? Защо реши да се включиш?

Илиана: За „Уики обича Земята“ научих от един приятел и много се зарадвах, че имам възможност да кача колкото желая снимки, с които да покажа красотата на България. Мисля, че той самият беше научил за конкурса от Фейсбук.

Вася: Да, ние виждахме, че често споделяш снимки и постове през страницата ни във Фейсбук, аз по едно време те обявих за Посланик № 1 на „Уики обича Земята“ 🙂

Асен: Имаш ли някакво любимо място на което споделяш снимките си? Фейсбук, фотофорум? Участвала ли си в други фотоконкурси преди?

Илиана: Напоследък споделям само в Фейсбук. Имаше време, когато участвувах и във фотофоруми, но сега времето не стига. Във всеки случай не е първият конкурс, в който се решавам да участвувам.

Връх Мусала в Национален парк Рила. Снимката е десетият финалист на националния етап на конкурса. Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Вася: Но сигурно е бил първият, свързан със свободно лицензиране на снимките. Знаеше ли нещо за свободните лицензи Криейтив Комънс или научи покрай състезанието?

Илиана: Ще си призная, че не съм съвсем наясно със свободния лиценз и какво представлява той…

Вася: Значи е добре да ти обясним. Свободният лиценз е начин на освобождаване на част от авторските права, когато авторът не държи да се ползва от всичките си права и няма нищо против да освободи част от тях в полза на останалите потребители. По-специално авторът се отказва по желание от правото си да получава възнаграждения при препубликуване на творбата му, дори и когато това става с търговска цел, както и се отказва от правото творбата му да остане непроменена.

Асен: Тоест всеки може да копира снимките ти, да ги разпространява и адаптира – само срещу посочване на името ти като оригинален автор на творбата и публикувайки новото копие под същия лиценз.

Вася: В Общомедия, където ти си качила снимките си, има 26,5 милиона снимки и видеа и всичките им – десетки хиляди – автори са се съгласили с условията на свободните лицензи.

Илиана: Да, това значи да бъде дарена снимката и не виждам нищо притиснително в това. Много хора снимат, но силно се страхуват да дарят или все мислят, че някой ще им открадне нещо. Смятам, че човек трябва и да дава, не само да иска да получава. А и това е един начин за моите снимки да бъдат ползвани и това, че ще ги виждам в Уикипедия, е само повод за гордост за мен.

Вася: Страхотно е, че имаш такава нагласа! Значи си уикипедианка по душа! 🙂 Някой от твоите приятели последва ли примера ти?

Илиана: Много малко, което ме учуди. Смятам, че човек не трябва да очаква за всичко да получава парично възнаграждение – има много други по-важни неща – това, че се учи, че добива популярност…

Вася: А в случая – и че дава възможност на стотици други хора да видят света през очите му. Впрочем, удивително е колко малко хора, дори и когато имат възможност, не избират да бъдат сред природата – ти си им дала възможност да видят какво губят, а може би и – да ги мотивираш да отидат да видят и те с очите си красотата на българската природа.

Илиана: Да, така се случва когато кача снимки в Фейсбук – приятелите ми започват да се интересуват къде е това място, а пък и аз търся упътвания от интернет за места, където не съм била досега.

Асен: Да, снимките са най-бързият начин да стигнеш да хората. Покрай твоите снимки и аз си припомних доста места из България. Беше страхотно чувство, за което ти благодаря!

Вечерен изглед към резерват Каменщица (и повод за създаване на статията за резервата). Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Вася: За разлика от Фейсбук, в Уикипедия обаче ще са видими за много повече хора. Илиана, а интересно ли ти е и да пишеш статии в енциклопедията?

Илиана: Ами с писането ми е по-трудно, но определено конкурса ме промени. Започнах да се интересувам от местата които снимам – коя е реката, кой е върхът, които снимам. Оказа се, че за по-старите снимки много се обърквам…

Асен: Ние пък можем да се похвалим, че „закачихме“ няколко статии към твои снимки – освен че послужиха да илюстрират съществуващи статии, снимките ти станаха повод и да създадем нови статии за защитени територии в България.

Илиана: О, това е много вдъхновяващо! Ако човек просто прави нещо без да вижда реализация на труда си, не се чувствува удовлетворен и щастлив. Така моите снимки ще живеят докато има Уикипедия! 🙂

Асен: Ако направим след месец нов подобен конкурс, би ли участвала пак? На теб лично каква тема би ти се сторила интересна? Или каква тема, смяташ, че ще е интересна за хората?

Илиана: „Красотите на България“. Нещо, което да повдига националното ни самочувствие, може би характерни ритуали и празници, национални обекти…

Асен: Ние мислехме нещо за автентични крепости – покрай бутафорните реставрации и европроекти. Как мислиш? Или е твърде ограничаващо като тема?

Илиана: Да, това е добра идея. Действително голяма част от реставрираните обекти изкривяват нашата история или насочват в неправилна посока вниманието. Би било интересно. Имам няколко приятели фотографи, които даже пресъздават ритуали в тракийските светилища. Стига да решат да се включат…

Гълъбови очички (Anemone hepatica) в резерват Врачански карст, природен парк Врачански Балкан. Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Вася: А – чисто технически – как ти се стори качването на снимките в Общомедия? Някои хора срещат трудности…?

Илиана: Не, няма проблем с качването. Трудно ми беше да открия правилния резерват и в някои от случаите сигурно съм сгрешила резервата.

Вася: О, не се притеснявай за грешките, ние също доста научихме за резерватите покрай този конкурс 🙂 Сега минаваме и преглеждаме всички качени снимки за да коригираме, ако е нужно описанията, категориите. Като цяло не са много грешките.

Илиана: Аз исках да кача максимално количество снимки, защото това е една сбъдната мечта за мен: да покажа всички красоти, които съм видяла. България е много красива, пътувам всяка събота и неделя.

Вася: Последен въпрос: Нали ще продължиш да качваш снимките си в Уикипедия и в бъдеще?

Илиана: Да, разбира се. Това е мечтата ми за живота – да пътувам и да снимам.


Вижте също

by Вася Атанасова at May 19, 2016 07:24 AM

May 14, 2016

Уикимедия България

“Без интервюта, с изключение на Уикипедия” – документиране на Евровизия в Общомедия

Автор: Албин Олсон, уикипедианец
10 май 2014

Една от любимите ми снимки на Кончита Вурст преди няколко дни беше избрана за „качествена снимка“.

Една от любимите ми снимки на Кончита Вурст преди няколко дни беше избрана за „качествена снимка“. Харесва ми да илюстрирам Уикипедия и обичам да правя уникални снимки. Когато шведската изпълнителка Лорийн спечели Евровизия през 2012 г. в Баку, Азербайджан, това означаваше, че Евровизия идва в Швеция, моята страна, и аз ще имам шанса да заснема уникални снимки. Качих 870 медийни файла в Общомедия от Евровизия 2013, Малмьо. Моята цел беше да покажа на уикипедианската общност какъв е потенциалът през следващата [2015, бел. прев.] година, за да може новата страна-домакин да продължи проекта, който аз започнах. През 2013 г. Евровизия беше спечелена от Емили де Форест от Дания и конкурсът се премести през моста Йоресунд, за да се проведе в Копенхаген. Помислих си, че ще мога да продължа проекта и сам. Докато пиша тази статия, статията за Евровизия е преведена на 95 езика и статията за Евровизия 2014 – на 52. Довечера на 10 май 2014 г. повече от 180 милиона хора по света ще гледат живото предаване от Копенхаген. Хората пишат за това в Уикипедия, а още повече го четат. След обявяването на победителите в полуфиналите статиите в Уикипедия бяха обновени за секунди. Но няма почти никакви снимки от състезанието.

В сравнение с миналата година, този път съм по-добре подготвен.

Табелата, която взех със себе си в Копенхаген и показвах на изпълнителите.

Разпечатах си табелка с редовете, които исках изпълнителите да кажат, дори я ламинирах. Също така пристигнах в Копенхаген две седмици преди големия финал, вместо една седмица по-рано. Миналата година дори не подозирах, че съществува възможност за снимане през първата седмица. Присъствах на пресконференциите след полуфиналите и заснех снимки на 20 изпълнители, които се класираха на двата полуфинала, и след това се опитах да заснема видео презентации с възможно най-много от тях. Успях да заснема 12 от полуфиналистите и общо 39 от всички участници.

Първият ден от първата седмицата се състои от „Meet & Greets“ с всички изпълнители. Тази година аз знаех това и на 28 април (понеделник) заснех изпълнителите в стаята за пресконференции, и след това чаках на опашка пред стаята за интервюта. Имаше толкова много репортери, които искаха да заснемат интервюта. „Само 5 минути“. „Само 10 минути“. Когато най-накрая моят ред дойде, аз показвах на изпълнителите моята ламинирана табелка, като ги молех да се представят и да представят своята песен на английски и след това на своя роден език (в някои случаи или два други езика) и след това аз бях готов. Излизах от стаята за интервюта след около 30 секунди и другите репортери ме гледаха винаги учудени колко бях бърз.

След като бях готов, аз бързах към стаята за пресконференции, за да заснема следващия изпълнител и след това отново към стаята за интервюта. Между някои от meet & greets имаше почивки, а след края на почивките водещият на следващата meet & greet щеше да каже „Надявам се да сте имали страхотен обяд“. Но аз никога нямах време за обяд. Имах само когато, стоях на опашка пред стаите за интервюта.

Аз, държейки микрофона на Уикипедия от стипендията, получена от Уикимедия Швеция.

Във вторник нещата се получиха по-добре. Узнах, че мога да размахам микрофона си (с логото на Уикипедия) и да покажа ламинираната табелка на ръководителя на пресата и да обясня, че имам нужда само от 30 секунди. Бързо забелязах промяната в отношението. Имаше по един шеф на пресата от всяка участваща държава и всички те имаха различни правила. Но очевидно почти всички от тях знаеха, че когато потърсят в Google името на някой изпълнител, вероятно ще се окажат в Уикипедия. А и пиарите биха желали статиите в Уикипедия за изпълнителите да бъдат възможно най-добре написани. Изведнъж те ми позволяваха да изпреваря половината опашка, а и другите репортери не се ядосваха толкова, след като аз се нуждаех само от 30 секунди. Някои от пиар шефовете казваха „само за най-големите вестници“, други разрешаваха интервюта само с репортери от тяхната държава. „И човекът от Уикипедия“ (това бях аз). Имаше дори някои, които казаха „Без интервюта, с изключение на Уикипедия“.

Например, когато стоях на опашката за интервюта с невероятната Кончита Вурст от Австрия, нейният пиар, каза че за деня са насрочили интервюта само с най-големите вестници. Един от репортерите беше в стаята за интервюто и докато аз чаках реда си, пиарът каза с усмивка на уста: „И така, кой от вас е от най-големия вестник?“ Аз вдигнах микрофона си с логото на Уикипедия и казах: „Седмият най-голям уеб сайт в света!“. А това всъщност означава доста популярен уеб сайт и един от другите репортери каза „Точка за теб“.

Докато пиша тази статия, големият финал предстои след около 24 часа и аз нямам никаква идея кой ще спечели и къде ще се проведе Евровизия следващата година [2015, бел. прев.]. Всичко, което знам е, че вече в Общомедия има снимка на победителя, също така и видео визитка. Заснех всички изпълнители в пресцентъра и на сцената. До сега съм качил 835 мултимедийни файла от тазгодишното издание на конкурса и още повече очакват да бъдат качени. Тази година успях да запиша видео визитки на всички 37 песни! Всъщност, записах последната днес. За две седмици преследвах всички изпълнители като Покемони (нищо, че никога не съм играл Pokémon) и най-накрая ги хванах всичките. Вчера бях хванал всички, без една изпълнителка. Моли от Великобритания никога нямаше време за интервюта и днес пиарът ѝ обяви, че няма да дават никакви интервюта, защото Моли трябва да си пази гласа. Но разбира се, той каза, че щом е за Уикипедия, тя ще може да запише една кратка визитка!

Моли представя себе си и песента си в Евровизия 2014.

Albin Olsson, Уикимедианец, основно активен в Уикипедия на шведски език и Общомедия. (Оригинален текст в блога на Фондация Уикимедия)


Преводач: Владислав Неделев
Редактор: Никола Калчев

by VladislavNedelev at May 14, 2016 11:53 AM

May 08, 2016

Уикимедия България

Уики обича… дъждовните майски уикенди ;-)

Ако се дразните на дъждовните майски уикенди, недейте…

Лошото време през май може и да проваля плановете ви за разходки сред природата, но е чудесен повод да се разходите сред спомените си от минали екскурзии…

Ето за какво става дума.

Снимка #1 в „Уики обича Земята – България 2015“: Искърското дефиле в природен парк „Врачански Балкан” | Автор: Толи Николаев | Лиценз: CC-BY-SA 4.0

През месец юни ние в Уикипедия на български организираме за втори път фотоконкурса „Уики обича Земята“. Състезанието е за снимки на природното наследство на България – национални паркове, природни резервати, защитени местности. Не поставяме ограничения нито за броя снимки, с които ще участвате в състезанието, нито кога са правени  те. Затова подберете колкото се може повече от най-хубавите си и подходящи за енциклопедията снимки на българската природа и през юни можете да ги качите в Уикипедия, помагайки статиите да станат по-добре илюстрирани и подробни.

Какво е „Уики обича Земята“?

Идеята за този фотоконкурс възниква в Украйна през 2013 г. На следващата година конкурсът става международен, когато към него се присъединяват други 15 страни от четири континента. През 2015 г., инициативата се организира вече в 26 държави, а общият брой на качените в състезанието снимки надминава сто хиляди. От тях над 1600 снимки са допринесени от 119-те участници от България.

Снимка #2 в „Уики обича Земята – България 2015“: Малък воден бик (Ixobrychus minutus) в защитена местност Алдомировско блато, България. | Автор: Бисер Тодоров | Лиценз: CC-BY 3.0

Конкурсът се провежда в два етапа. На първия етап се организират националните състезания, координирани от местните доброволчески уикиобщности. Националните журита определят до десет снимки от държава, които продължават съревнованието си във втория, международен, кръг. Тук не можем да не споменем, че миналата година – още с първото си участие в „Уики обича Земята“ – получихме покана да излъчим български представител в международното жури на конкурса – еколожката Катерина Зарева от Софийския зоопарк (вижте интервюто с нея от октомври м.г.).

Надпреварата за най-красива природна фотография обаче е само външната страна на „Уики обича Земята“. Това, което стои зад нея и което е дори по-важно, е, че с всяка своя снимка, с която допринасяте към Уикипедия, вие реално помагате на енциклопедията  да стане по-изчерпателна, по-четивна и по-полезна за своите потребители.

Знаете ли, например, че със снимките от миналогодишното издание на конкурса са илюстрирани над 200 статии и то не само на български, но и на още 19 езикови версии на Уикипедия, включително албански, арабски, датски, иврит, литовски, украински, чешки, и дори есперанто. И ако това не е достатъчно, 40 статии за природни резервати, защитени местности и защитени зони бяха създадени в българоезичната Уикипедия именно в резултат от появата на снимки, които да ги онагледят. Това прави не само Уикипедия по-качествен източник на информация, но повишава и чувствителността  на обществото към въпроса за опазването на околната среда и природното ни наследство.

Снимка #7 в „Уики обича Земята – България 2015“: Панорамен изглед от връх Вихрен, Национален парк Пирин | Автор: Димитър Пейков | Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Какво е различното тази година?

Тази година започнахме организацията на конкурса по-отрано и с повече хора. Вече имаме първите си медийни партньори в лицето на списание „BBC Знание“ и Български географски портал. Ще си сътрудничим и с приятелите ни от Софийския зоопарк и Сдружението за дива природа „Балкани“. Журито тази година ще се състои не само от доброволци от Уикипедия, но и от специалисти в областта на екологията и биологията.

Още за „Уики обича Земята“ можете да прочетете в майския брой на сп. „BBC Знание“
Още за „Уики обича Земята“ можете да прочетете в майския брой на сп. „BBC Знание“

Освен това тази година се надяваме в конкурса да се включат още повече хора, с още повече снимки, и да останат да допринасят като редактори в енциклопедията, споделяйки не само фотографиите, но и знанията си. В момента усилено работим върху организацията на конкурса и скоро ще разкрием още нови и любопитни подробности.

А дотогава…

Дотогава използвайте дъждовните майски уикенди, за да преглеждате старите си снимки от разходки сред природата, а слънчевите – за нови излети и нови снимки за „Уики обича Земята“. 🙂

Снимка #4 в „Уики обича Земята – България 2015“: Връх Радомир, Природен парк Беласица, България | Автор: Ира Кюрпанова | Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Вижте също


Автор: Вася Атанасова
Редактор: Спасимир Пилев

by Вася Атанасова at May 08, 2016 09:12 AM

May 02, 2016

Уикимедия България

Уикипедия на Луната. Буквално!

Наскоро на Уикимедия беше предложено следното предизвикателство: Да качим част от Уикипедия на Луната. Приехме! Но сега ни трябва вашата помощ, за да изберем заедно какво точно да запишем на керамичната плоча, която ще бъде поставена на Луната.

AS11-44-6548
Изглед към Земята от лунната повърхност. Автор: NASA. Лиценз: PD-USGov-NASA

Не е изненада, че българоезичната Уикипедия съдържа статия за Луната. Има и статия за стъпването на Луната. Намира се дори и статия за конспиративните теории за фалшификациите, свързани със стъпването на Луната. И все пак, не на последно място, имаме си и статия за Златната плоча на Вояджър, с която преди почти четири десетилетия човечеството изпраща съобщение за своето съществуване и култура в космоса.

The_Sounds_of_Earth_Record_Cover_-_GPN-2000-001978
Златната плоча на Вояджър. Източник: NASA. Лиценз: PD-USGov-NASA

Доста по-късно, по-точно преди 15 години, започва създаването на Уикипедия. Някои се съмняваха, че такова шантаво нещо като енциклопедия, която всеки може да редактира, изобщо ще просъществува. Имаше и безкрайни дискусии. Но имаше и хора, които просто започнаха да пишат. Останалото вече е част от най-новата човешка история – Уикипедия е най-обхватният източник на човешко познание, създаван някога, продължава да се развива на доброволчески начала и е свободно достъпна за всеки със и дори без интернет връзка.

Кое е по-трудоемко – списването на енциклопедия или качването на робот на Луната?

Всъщност, и двете могат да се окажат удивително приятни предизвикателства, когато сте обкръжени от ентусиасти и съмишленици.

Миналата година фондация XPRIZE обяви надпревара за любителски отбори, като целта е да бъде изпратен апарат на Луната, който да измине поне 500 метра на нейната повърхност и да изпраща снимки обратно към Земята. Един от последните оставащи отбори в надпреварата са  Part-Time Scientists от Берлин. Всъщност, ентусиастите от германската столица работят по такъв проект от 2007 година, много преди състезанието да бъде обявено. Проектът навлиза във финална фаза и когато екипът се запитва какво освен научни проекти може да качи на Луната, отговорът е светкавичен: Уикипедия!

ToTheMoon_Header_png

Това е горе-долу съдържанието на първия мейл, който получихме в Уикимедия. Първата ни реакция беше: „Яко, Луната!“ последвано от „Абе, това що не е в спам папката?“. Съобщението гласеше, че имат нужда от нашата помощ, за да качат Уикипедия на диск. „Е, щом могат да качат робот на Луната, за какво сме им ние да им записваме диск?“, продължавахме да си разсъждаваме на глас ние.

След няколко разговора, посещение в офиса на Part-Time Scientists и разглеждането на свръхинтересни прототипи, картинката почна да се изяснява. Керамичният диск, за който е направено място на борда, е с размер 20 гигабайта. Размерът на Уикипедия във всичките си езикови версии, с всичките ѝ мултимедийни файлове и редакционната ѝ история e няколко терабайта. Значи трябва да се помисли сериозно върху това какво и колко да бъде включено от общото съдържанието от 40 милиона статии на почти 300 езика. И кой да има право да направи този избор? Това са важни въпроси, когато си говорим за дълготрайно архивиране на документи, и то на Луната.

И наистина, това не са въпроси, за които имате време, ако ви предстои да изпратите самоделен робот на Луната и ежедневно преизчислявате гориво, орбити, товароподемност… Затова и екипът от Берлин се свърза с Уикимедия за помощ.

Предизвикателство за всички нас!

Както и при списването на самата енциклопедия, вярваме, че всички трябва да могат да участват в създаването на процеса и в самия подбор на статиите. Затова Уикимедия кани всички да се включат в дискусията по темата! Имаме време до края на годината да изберем и подготвим съдържанието. От екипа, който се свърза с нас, леко скептично ни попитаха дали наистина вярваме, че хора от всички краища на света, говорещи различни езици и с различни културни гледни точки могат заедно и в най-кратко време да създадат обща капсула на времето, представляваща разнообразна извадка на човешкото познание. Вярваме, че е възможно!  

Вижте също


Автор: Димитър Димитров
Редактори: Вася Атанасова, Спасимир Пилев

by Спасимир Пилев at May 02, 2016 08:06 AM

April 15, 2016

Уикимедия България

Уикипедия партнира на Европеана в състезание за писане на статии за история на изкуството

Какво? Europeana Art history challenge #Europeana280
Кога? 15 април – 30 май 2016
Къде? Уикипедия на 40 европейски езика и сродният проект Уикиданни

Лого на „Европеана 280“. Източник: http://blog.europeana.eu

От средата на април до края на май, в 40 езикови версии на Уикипедия тече състезание по писане на статии, част от паневропейската кампания „Европеана 280“, организирана от дигиталната библиотека, музей и културен архив „Европеана“. Инициативата има за цел да събуди интереса на европейците към споделеното им културно наследство и разнообразните произведения на изкуството, които то включва.

Като първа стъпка от проекта, всичките 28 страни-членки на Европейския съюз са били поканени да номинират по 10 произведения на изкуството на своите страни, които са допринесли за общоевропейските течения в изкуството – от готика към ренесанс, от барок към импресионизъм, и от кубизъм към поп арт. Всъщност общият брой на творбите е дори 300, заради поканената допълнително Норвегия и обособените отделно Англия и Уелс. Като страни, поддържащи инициативата, се включват и Армения, Израел и Украйна. А езиковите версии, на които се провежда състезанието, са 40, защото статии могат да се пишат не само на официалните езици, говорени в ЕС, но и на някои местни езици и диалекти, на които се създават и развиват версии на Уикипедия. Такива са например версиите на Уикипедия на арагонски, астурски, бретонски, каталонски, галисийски, северносаамски.

Проектът цели развиването не само на съдържанието на Уикипедия на различните езици, но и подобряването на обектите в сродния проект Уикиданни. Има значение и дали дадена статия се създава изобщо за първи път на някой език, или е превод или разширение на вече съществуваща някъде другаде. Новите статии за творби от  „Европеана 280“, за които не е писано на никой език досега, носят 10 точки в състезанието. Пет точки се дават за статии, които са съществували в някоя от езиковите версии, но са създадени на нов език. Също пет точки носи и чувствителното разширяване на статия-мъниче за някое от произведенията на изкуството. Точки – макар и само две – носи създаването на ново мъниче. По една точка се присъжда и за всеки новодобавен атрибут към обект в Уикиданни или добавена нова препратка към езикова версия.

Уикипедианците, които искат да участват в състезанието, са поканени да се впишат в координационната страница на проекта и там да регистрират точките си. В края на състезанието Европеана ще раздаде и награди – ваучери от Amazon.com или друг алтернативен онлайн магазин. Две международни награди за 100 евро ще се разделят между най-добре представилите се измежду всички уикипедианци, и по две награди по 20 евро – за всяка държава-участничка.

Колаж от избрани от България творби в инициативата „Европеана 280“. Лиценз: Обществено достояние. Източник: http://www.europeana.eu/
Колаж от избрани от България творби в инициативата „Европеана 280“. Лиценз: Обществено достояние. Източник: http://www.europeana.eu/

Като българска уикиобщност, разбира се, първата ни цел е да създадем на български език липсващите статии за десетте произведения на изкуството, излъчени от България. А те са:

На същата страница автоматично се обновява информацията и за българските статии за всички останали 290 творби от Европа.

Трябва да отбележим само една малка, но важна подробност и тя е свързана с авторските права, на които ние в Уикимедия гледаме много сериозно.

Дори и да има статии за всички тези произведения, не всички статии могат да бъдат илюстрирани. Някои от картините, като например „Портрет на Елиезер Алшех“ и „Пейзаж от Цариград“, са на художници, чието творчество все още не е достъпно в сферата на общественото достояние, тъй като са починали преди по-малко от 70 години – Кирил Цонев почива през 1961 година, а Майстора – една година по-рано. По същата причина няма да намери място в Уикипедия и репродукцията на „Пейзажът“ на Златю Бояджиев, починал през 1976 година. Свободното мултимедийно хранилище на Уикипедия – Общомедия, не може да съдържа файлове, които по някакъв начин представляват нарушение на авторските права.

Дългогодишната традиция е уикимедианската общност да оценява внимателно авторскоправния статут на оригиналните творби и на тази база да решава дали да бъдат качвани техните дигитални репродукции. Това е в съзвучие и с принципите на Хартата за общественото достояние на Европеана.


Автор: Вася Атанасова
Редактор: Спасимир Пилев

by Вася Атанасова at April 15, 2016 05:39 PM

April 06, 2016

Уикимедия България

Голямо състезание за редактиране на статии в Централна и Източна Европа (ЦИE)

Портрет на Антс Лайкмаа
Антс Лайкмаа донася импресионизма в Естония.

От 21 март, на 28 езикови версии,  стартира може би най-големият конкурс за писане на статии в Уикипедия, ЦИE Пролет . Досега са създадени или значително подобрени повече от 2200 статии. Около 200 участници от всички страни, от Полша до Казахстан и от Естония до Гърция, пишат за културата, природата, обществото, политиката, историята, науката на страните от региона на Централна и Източна Европа. Участници от страни като Полша, България, Гърция и Албания вече заличиха разликата в съдържанието за различните полове в своите Уикипедии, като пишат повече статии за жени, отколкото за мъже. Приблизително 8% от редакторите са нови в Уикипедия.

Всяка седмица три субекта (поради сложността на историята и политиката на Централна и Източна Европа някои субекти не са или са признати частично за държави) биват предлагани за редактиране във всички Уикипедии, така че всеки от тях да получи приблизително равен брой статии, написани за тях на други езици. Това обаче не може да удържи редакторите от писането на статии например за Естония – точно както през миналата година за отделна държава изглежда имаше написани най-много статии точно за Естония, може би и заради текущата тогава шега „Ако не знаете за какво да пишете, пишете за естонци“.

Споделянето на нови статии в социалните медии води до теми, които се покриват на много езици едновременно, тъй като участниците от различни страни се вдъхновяват при споменаване в страницата на ЦИЕ Пролет във Facebook. Статии като тази за словашкия геолог Дмитрий Андрусов, който е роден в Тарту, учи в Прага и работи в Братислава, са създавани почти едновременно на няколко езика.

Все още можете да се включите в състезанието и да пишете за този доста интересен регион, който е дал на света учени като Мария Кюри, групи като „Омега“, нобелови лауреати като Александър Солженицин, общи за няколко страни обичаи като носенето на мартеница и оперни звезди като Соломия Крушелницка. По-голямата част от наградите за отделните конкурси са обемисти книги с твърди корици, които могат да бъдат използвани за цитиране на източници за следващите Ви статии в Уикипедия.

Автор: Никола Калчев
Превод: Асен Стефанов

by Лорд Бъмбъри at April 06, 2016 10:15 PM

April 04, 2016

Уикимедия България

Опознайте Полша с помощта на Уикипедия!

През месец април в Уикипедия на български започва нов проект. Той е организиран от Полския институт в София и целта му е обогатяването на информацията за полската история, култура и известни личности, както и за Полша като цяло. Това е и първата по рода си инициатива на институция от подобен ранг в партньорство с Уикипедия на български.

Проектът стартира с подготвен от страна на Полския институт списък от статии за създаване и подобряване. В него личат имената на видни полски държавници и исторически личности, дейци на културата и значими събития от историята на Полша. Текстовете ще бъдат авторски, подкрепени с източници в съответствие с най-добрите практики на Уикипедия и отдадени под свободния лиценз „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, под който Уикипедия обичайно се публикува и ползва. Специална координационна страница в Уикипедия ще отбелязва прогреса по проекта, който ще продължи през цялата 2016-та година.

Началото на този проект съвпада по време и със старта на мегасъстезанието „Централно- и Източноевропейска Пролет 2016“, в което уикипедианци от над 20 общности на Централна и Източна Европа създават статии за останалите страни в региона в своите версии на Уикипедия. Това помага на редакторите да научат повече за своите най-близки и съседски държави, но ползата разбира се е най-вече за читателите, които получават възможност значително да обогатят своите познания и култура в същата област. Още при първото издание на състезанието през 2015 година именно Полша се радваше на най-силен интерес от страна на българските уикипедианци: от общо 226 написани статии в българоезичната версия на Уикипедия за 27 страни в региона, най-голям брой – тридесет и седем – бяха статиите, свързани точно с тази страна.

Вече можете да се запознаете с първите статии, реализирани по проекта: новосъздадените статии „Витолд Вашчиковски“ и „Полският март 1968“ и редактираните „Покръстване на Полша“, „Ян III Собиески“ и „Кшищоф Кешльовски“. А предстоят и още много и чудесни статии в рамките на това сътрудничество! 🙂

Полската версия на Уикипедия е една от най-големите езикови версии на Свободната енциклопедия. По данни към 1 април 2016 г., с над 1 161 000 статии тя се нарежда на 11-то място, в сравнение с българоезичната версия, която със своите над 214 хиляди статии заема 36-та позиция от общо 290 езикови версии.

Вижте също:

by Вася Атанасова at April 04, 2016 01:02 PM

March 21, 2016

Уикимедия България

Стартира международното състезание „ЦИЕ Пролет 2016“

Тази година астрономическата пролет започна на 20 март в 06:30 часа. А в 00:00 часа на 21 март започна… уикипедианската пролет. 🙂 Уикипедианци от Централна и Източна Европа се обединяват, за да обогатят съдържанието на Уикипедия, свързано с региона. От днес до 31 май се провежда второто издание на състезанието „Централно- и Източноевропейска пролет“ (ЦИЕ пролет), което е едно от най-големите състезания по писане на статии в 15-годишната история на Уикипедия. Стотици редактори-доброволци от 22 регионални езикови версии на Свободната енциклопедия ще създават и подобряват статиите, посветени на култура, история, география, спорт и политика за своите съседи.

Целта на състезанието обаче не е само да събере максимално много и качествено свободно познание за Централна и Източна Европа в Уикипедия. Целта е и да бъде насърчено взаимното опознаване и разбиране между отделните общности в региона.  А това е важна задача, тъй като в Уикипедия – при все, че е най-големият съвкупен източник на знание в Интернет – тази информация продължава да липсва в детайли.

„В много от езиковите версии на Уикипедия в региона, има повече информация за големите страни, отколкото за нашата част от света. В Уикипедия на български, например, има 92 статии за беларуски градове и 216 – за градове в Англия, която има половината територия от Беларус. Същото важи и за политиката, историята, изкуството, културата и т.н.“, казва Никола Калчев, който през 2016 г. стана международният организатор на ЦИЕ Пролет. И действително, тази тенденция съществува в българоезичната енциклопедия, но и в много от езиковите версии на Уикипедия.

Знамената на проектите, участващи в Уикимедия ЦИЕ Пролет 2016. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Общомедия

Състезанието „ЦИЕ Пролет“ е и начин уикипедианците в региона да установят контакти или да задълбочат вече съществуващите партньорства помежду си – една традиция, която през последните пет години се утвърждава основно чрез регионални конференции и социалните мрежи, а вече и чрез състезателното писане на статии едни за други.

„Споделяме обща история, култура и ценности, така че трябва да си сътрудничим“, казва Никола. „По време на ЦИЕ пролет уикипедианци от различни страни ще пишат на сходни теми и ще се опознаят онлайн. Те споделят труда си в социалните медии, сприятеляват се с уикипедианци от други страни, молят тези приятели за помощ при преводи от езици, които не говорят. Следващият път, когато някой от тях има нужда от източник на другия език, от документ от местния архив или помощ с организирането на друг уикимедиански проект, той вече ще има нов приятел, когото да помоли за помощ.“

Както и в миналата „ЦИЕ Пролет 2015“, особеността на състезанието е, че за участие се признават само приносите по статии за „другите“, тоест българските уикипедианци пишат само за останалите страни-участнички от региона.

Различното този път е, че всяка от страните ще предостави награден фонд от 400 евро под формата на книги в по няколко категории – за България: седем. Някои от тях са категорията за най-добра нова статия, най-много статии, написани за всички страни в региона, най-много приноси по статии, свързани с енциклопедично значими жени от Централна и Източна Европа, както и най-добре представил се нов участник.

С което искаме да подчертаем и още нещо. Състезанието е отворено не само за уикипедианците с вече натрупан опит, но и за всички новодошли доброволци, които се интересуват и знаят повече за Централна и Източна Европа и които нямат нищо против да споделят своите знанията и с другите. 🙂


Повече информация

Facebook: https://www.facebook.com/WCEESpring/


Автор: Вася Атанасова
Редактор: Асен Стефанов

by Вася Атанасова at March 21, 2016 05:12 AM

February 22, 2016

Уикимедия България

Уикипиада 2016:По-достоверно, по-подробно, по-нагледно!

През 2016 година в българоезичната Уикипедия даваме рестарт на една позабравена, но много полезна инициатива, която за първи и последен път беше проведена през 2008 година. Така наречената „Уикипиада“.

Логото на Уикипиадата. Лиценз: CC-BY-SA. Източник: Общомедия

Уикипиадата е олимпиада между доброволците, която протича в няколко дисциплини, целящи подобряване на съществуващото енциклопедично съдържание.  И ако  прочутият олимпийски девиз е „По-бързо, по-високо, по-силно!“, то за девиз на Уикипиадата може да се приемат думите „По-достоверно, по-подробно, по-нагледно!“

В течение на времето освен че се появят нови статии (над 213 хиляди към момента в българската версия!), се натрупват и статиите, които имат нужда от подобряване. Било от правописна редакция или изглаждане на стила, било от добавяне на източници или на илюстрации, или просто от разширяване и актуализиране на текста.  Уикипедия е проект в движение, а не краен продукт и статиите в нея понякога имат нужда от допълнителна инвестиция на време и внимание.

За всеки един специфичен проблем уикипедианците имат шаблон, с който отбелязват статията.  С шаблоните те дават сигнал – от една страна на читателите, че статиите не са съвършени, а от друга – на потенциалните редактори сред тях, че са поканени да помогнат за усъвършенстването им. Всеки редактор, който отстрани сигнализирания проблем, има право да отстрани и шаблона.

Първото издание на Уикипиадата се проведе от 7 до 17 април 2008 година под надслов „Голямото пролетно почистване“. Тази година освен оригиналните три дисциплини  „Поддръжка“, „Микромъничета и мъничета“ и „Намиране на източници“ е включена и дисциплината „Сродни проекти и снимки“. Уикипедия има няколко сродни проекта – Уикицитат, Уикиизточник, Уикиречник, Общомедия и др., които интегрират различни от енциклопедичните ресурси, но отново в подкрепа на мисията на Уикипедия да представя световното познание достъпно и свободно.

И така, отбележете си в календара: втората Уикипиада стартира на 22 февруари и продължава четири седмици – до 21 март. Тя ще се яви своеобразна подготовка за предстоящото мега-състезание „Централно- и Източноевропейска пролет“, в което – както и миналата година – всяка страна в региона ще пише и подобрява статии в местната си езикова версия за останалите страни и култури.

Но за това ще ви разкажем… скоро!

by Вася Атанасова at February 22, 2016 03:15 PM

February 09, 2016

Уикимедия България

Консултация на Фондация Уикимедия за стратегията през 2016 година

Wikimedia Foundation | CC-BY-SA 3.0 | Wikimedia Commons

Дойде време и за новия стратегически план за развитието на Уикипедия и сродните ѝ проекти. В тази връзка Фондация „Уикимедия“ провокира международна дискусия за плана за развитие на Уикипедия. Накратко ще ви представим какъв бе той досега, кой взима решенията, както и как може да участвате в дискусиите, в които да споделите и Вашето мнение.

Фондация Уикимедия е неправителствена благотворителна организация, базирана в САЩ, която поддържа и управлява важни проекти за разпространение на знание каквато е Уикипедия. Подпомагайки в работата им хиляди самоотвержени доброволци, редактори и читатели, Фондацията непрекъснато се стреми да развива своите проекти и да разширява глобалния им обхват, така че в света да съществува и да може да бъде споделяно свободно образователно съдържание на много езици.

През 2015 г. Фондацията проучваше как да приоритизира дейността си, за да осигури възможно най-голяма подкрепа на целите на движението, които бяха заложени, но все още недостигнати в стратегическия план за 2010–2015 г.

Кои бяха важните теми, идентифицирани при консултацията през 2015 г.:

  1. Мобилни устройства и приложения: Свързаните с тази тема коментари разкриха възможност за подобряване на съществуващите мобилни възможности както за редактори, така и за читатели.
  2. Редактиране и сътрудничество: В тази връзка беше идентифицирано желание за опростяване на редактирането, както и идеи за подобряване на сътрудничеството между редакторите, предложения за инструменти за редактиране, и предложения за системи за рейтинг на редакторите.
  3. Обратна връзка от Фондация Уикимедия: Този аспект се фокусира върху връзката между Фондация Уикимедия и доброволческата общност и включва предложения за това, как Фондацията може да промени своите практики и приоритети, за да са в съответствие с общността.
  4. Качество на съдържанието: Коментарите по тази тема подчертаха значението на качеството на съдържанието и неговата надеждност; и др.

Целта на настоящата консултация е да помогне на Фондация „Уикимедия“ да определи посоките, които да поеме в дейността си считано от юли 2016 г. и по които след това да работи в продължение на перидо от 12 до 24 месеца.

Въз основа на визията на „Уикимедия“, стратегическите консултации през 2010 и 2015 г., и изследванията на външните въздействия, бяха очертани три основни приоритетни области за Фондацията: обхват, общности и знание. Служителите на Фондация „Уикимедия“ и няколко малки групи от общността след това също дадоха своя принос за идентифицирането на основните пречки и за идеи, върху които да падне фокусът във всяка област. Те бяха обобщени в стратегически подходи, които да бъдат прегледани от общността.

Сега задачата на Фондацията е да определи – в сътрудничество с уикиобщностите – кои стратегии да получат приоритет в рамките на тези три области, за да служат най-добре на нашата обща визия.

Консултацията включва три страници, всяка от които е посветена на различна тема. На всяка страница е поставен въпросът за това как смятате че Фондация „Уикимедия“ може най-добре да разреши специфично предизвикателство в тази област. По-надолу, се изброяват шест потенциални посоки, по които глобалното уики движение би могло да поеме в съответната област. Като се има предвид ограниченото време и ресурси, не можем да работим по всички; и ще трябва да се направи избор между тях. Фондацията апелира към доброволците да помогнат за приоритизацията на тези подходи, като изберат онези два или три от тях, които те мислят, че са най-важни и върху които да се съсредоточат силите. Всеки е поканен да сподели своя коментар на съответната беседа на всяка от темите. Доброволците също така могат – като алтернатива или в допълнение – да предложат към палитрата подходи и свой собствен нов подход. Цялата събрана информация ще бъде използвана за формиране на крайните приоритети в годишния план на Фондацията. В процеса на определяне на приоритетите „Уикимедия“ ще използва следните критерии: необходими ресурси, способност на Фондацията да оказва влияние, и съвместимост с дейността на Фондацията.

Ключови срокове:

  • 15 февруари: Край на консултацията
  • 26 февруари: Синтезиране на резултатите от консултацията
  • 4 март: Публикуване на първия проект на стратегията за коментар

Автор: Vodnokon4e
Редактор: Spiritia

by Vodnokon4e at February 09, 2016 07:58 AM

February 08, 2016

Уикимедия България

Запознайте се с редакторите в Уикипедия

Помните ли Бредбъри и „451° по Фаренхайт“?

„Ще предадем книгите на децата си, от уста на уста, а след това нашите деца на свой ред ще чакат, за да ги предадат на други хора… Най-важното нещо, което трябваше да си втълпим, бе, че ние не сме важни, че не трябва да бъдем педанти, че не трябва да изпитваме превъзходство над когото и да било друг в света. Ние сме само кориците на книги и нищо повече.“

Запознайте се с някои от редакторите в Уикипедия: географи, историци, физици, преподаватели в БАН и НБУ или… просто хора като теб и мен.

Хора, които спонтанно отговарят на няколко въпроса:
С какво се занимавате?
Защо редактирате Уикипедия?
Няколко думи за 15-те години на Уикипедия?

Wikipedia
Видеото, което студентите в Нов български университет Атанас Атанасов, Захари Сивов, Йоан Димитров и Михаела Гюрова записаха с четирима представители на българската уики общност през януари 2016.

„…прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи…“

Рей Бредбъри, „451° по Фаренхайт“


Автор: Vodnokon4e

by Vodnokon4e at February 08, 2016 09:06 AM

February 05, 2016

Уикимедия България

Уикипедия – само в две калории

Да-а-а, да! Всичко това сме го чували. Колко е „сложно“ да се пише в Уикипедия, как „това не е работа за всеки“, колко много време отнема, ако трябва „да стане хубаво“… Всичко това сме го чували и много добре го знаем.

Но, ако позволите, има начини да допринасяте страхотно към Уикипедия и почти без да си мръднете пръста. Без допълнителен разход – на пари, на време или на усилия. Само в две калории.

Ако тук спрете да четете, значи наистина сте безнадежден случай на мързел, консуматорство и егоизъм и не сте ни интересни. Ако обаче поне мъничко сме ви заинтригували, следващите няколко рецепти как неусетно да допринасяте към Уикипедия са точно за вас. 🙂

 

1. Поправяйте грешките, още докато ги забелязвате

Подготовка: 0 калории; Действие: 0 калории; Общо: 0 калории

Да, Уикипедия се създава от доброволци и резултатът не винаги е професионален. Грешки в Уикипедия има, както и – за щастие – има и хора, които ги поправят. Ако докато четете някоя статия се натъкнете на грешка, и знаете, че грешката е грешка, то, моля, поправете я веднага, преди да я отминете и да забравите. Сбъркана година, неточно формулирана дефиниция, неактуализирани данни. Дори и да е само изпусната запетайка или сгрешен пълен член, всяка поправка е добре дошла. Редактирането става … ами, като щракнете препратката „редактиране“  и дори не изисква регистрация.

Просто си представете, че сте в другата ситуация – да се натъкнете на грешка и да не знаете, че грешката е грешка. Не бихте искали това да ви се случи на вас, нали?

2. В подписа си в електронната поща заявете подкрепа за Уикипедия

Подготовка: 0 калории; Действие: 1 калория; Общо: 1 калория

Много имейл клиенти и уебсайтове за електронна поща поддържат настройката за персонализиране на подписа. Настройката е много удобна, защото веднъж направена, тя важи за всичките имейли, които изпращате, и автоматично добавя накрая зададения от вас текст със съответното му форматиране.  Можете в подписа си да сложите едно изречение в подкрепа на Уикипедия и препратка към страницата за дарения. Нещо такова:

Представете си свят, в който всеки отделен човек на планетата има свободен достъп до сбора на цялото човешко познание.
Помогнете това да се случи!  http://wikimediafoundation.org/wiki/Donate

А за да сте напълно искрени с този си нов подпис, можете и вие да направите дарение на Уикимедия!  🙂

3. Допълвайте Уикицитат направо от книгата, която четете

Подготовка: 0 калории; Действие: 2 калории; Общо: 2 калории

Изхождаме от предположението, че четете книги. И като четете, все ще се случи да откриете по някоя хубава мисъл, по някой паметен цитат. Така става обикновено с книгите…

Какво ще кажете, да си записвате тези мисли и цитати направо в Уикицитат? Можете да ги добавяте към страницата на автора (която като нищо може и да е вече създадена), или към страница за книгата. Ако я няма, лесно ще я създадете, като напишете заглавието ѝ в търсачката, и щракнете на червената препратка, която ще се появи. Така вие лично ще участвате в онлайн подборката на най-доброто от творчеството на авторите, които четете, и ще допълните енциклопедичната представа за тях, която статиите в Уикипедия дават.

4. Снимайте за себе си, снимайте за Уикипедия

Подготовка: 0 калории; Действие: 2 калории; Общо: 2 калории

Така и така ходите насам-натам, по чужбина, по планини, по музеи, така и така се снимате със/пред/до разни културни и природни забележителности, нищо не ви коства отвреме навреме, ей така помежду другото, да правите по някоя снимка и за Уикипедия. Енциклопедичното снимане действително е по-различно от туристическото, но не е и кой знае колко по-сложно. Вземете я снимайте тая катедрала без в кадъра да влиза палец или някой ухилен до ушите член на семейството ви! 🙂

Представете си, че снимките ви са единствените, които могат да илюстрират  статията за съответния обект в енциклопедията – кои ракурси носят най-много и най-детайлна информация? Заснемете ги всичките и после ги качете в мултимедийното хранилище Общомедия под някой от свободните ни лицензи.

5. Поставяйте QR кодове към Уикипедия навсякъде около вас

Подготовка: 2 калории; Действие: 0 калории; Общо: 2 калории

Само ако се огледате малко по-съсредоточено около себе си, ще откриете десетки места, където можете да поставите стикер с QR код към Уикипедия. Защо ли? За да облагородите средата и да дарите знания на хората около вас – познати и непознати.  Ако сте ходили напоследък в Столичния зоопарк, сигурно сте забелязвали информационните табели, които носят кодове към Уикипедия. Помислете за нещо такова.

Можете да сложите стикер върху табелата на вашата улица, особено ако е кръстена на човек или събитие, които не са широко известни. Или да забиете малки табелки в основата на дърветата около най-близката детска площадка – с вида на дървото и QR код към статията за него в Уикипедия. Ако сте учител, можете да обвържете с QR кодове всяко нововъвеждано понятие, събитие или личност от уроците, и да измислите игра, която да провокира любопитството и откривателството у учениците ви.  За подготовка ви трябва само яка идея, линка към генератора на кодове QRpedia, и малко лепяща се хартия и ножичка!

 

Това са само пет идеи как, ако не сте уикипедианци, можете да допринасяте към Уикипедия между другото, на цената на минимално допълнително усилие. По груби изчисления – само в две калории.

А ако ви е харесало и искате да преминете на по-калорична уикидиета, консултирайте се с най-близкия до вас специалист-уикипедианец. 🙂


Автор: Вася Атанасова

by Вася Атанасова at February 05, 2016 10:34 PM

January 24, 2016

Уикимедия България

За свободното познание, мъдростта на тълпите и работата, от която не искаш да се откъснеш, дори да не ти плащат за нея

Той се казва Димитър Димитров, по прякор Дими.

Дими на Уикимания’2014 в Лондон. Автор: Sebastiaan ter Burg. Лиценз: CC-BY 2.0. Източник: Общомедия

Постоянно усмихнат и лъчезарен, Дими те зарежда с енергия от самото начало на разговора. Искрата, която се вижда в очите му докато говори за работата си, е нещо заразително. В днешно време е рядко срещана, което някакси връща надеждата, че все още има хора, които ходят на работа с желание и усмивка – дори в дъждовните и мрачни дни, често срещани в Брюксел.

„Имам удоволствието да участвам на разнородни мероприятия в Брюксел и да се представям като „посланик на свободното знание“. Представлявам Уикимедия пред Европейския съюз и се застъпвам за законодателни промени, които да улеснят споделянето на знание. А Уикимедия е организацията, която стои зад Уикипедия и сродните ѝ проекти на свободното знание.“

Решението на Дими да започне да се занимава активно с доброволческа работа към Уикипедия идва докато следва политология във Виена. След завършването си започва работа за индустриална асоциация в Брюксел. Работата му в този момент се състои в това да отговаря на имейли, да анализира ситуации, да прави кафета – стандартна работа за завършил студент. По същото време вече е запален уикимедианец – член на Уикимедия Австрия и съосновател на Уикимедия Белгия.

Чувства се комфортно да говори за Уикимедия и Уикипедия в първо лице множествено число.  Възприема интернет технологията като шанс за човечеството да демократизира достъпа до информация, а притесненията му са, че повечето дебати са в посока на това как да се спре разпространението ѝ. Но вместо да се депресира, решава в свободното си време – а понякога взима и допълнителни почивни дни – да посещава дебати, консултации и изслушвания на Европейската комисия и Европейския парламент по темата.

„Чувах се да казвам неща от типа на „Аз съм Дими от Уикимедия и не съм съгласен с мнението на Дисни…“ или „Това е все едно да ограничим email услугите, за да спасим работните места в пощата.“ После това прерасна от хоби в постоянна работа.“

Интересът му към тази работа е породен от един отворен проект какъвто е Уикипедия, където всеки може да редактира дори без регистрация, а критичната маса от хора е ключът към успеха. Димитър смята, че единственият начин да се появи нещо смислено, е градивните хора да са повече от „вандалите и троловете“ и да има ефективен подход за справяне с тези, които вредят. Тези две неща са налице в Уикипедия. Този факт го надъхва и зарежда с положителна енергия.

Дими работи за Уикимедия в Брюксел като неин представител пред ЕС. Освен това – вече като доброволец – е в борда на Уикимедия Белгия и българската потребителска група „Български уикимедианци“. Работата му за двата екипа не е лесна за балансиране, защото това са две отделни функции.

„В България за потребителската група и в енциклопедията съм само и единствено доброволец. Списвам от време на време по някоя статия, изслушвам и съветвам други уикимедианци и когато мога се опитвам да помагам с организацията на събития. Това е част от свободното ми време. Хоби.

В Брюксел Уикимедия ми плаща да я представлявам на ниво Европейски съюз. Там си имам конкретни задължения като наблюдение на интернет политиките, изграждане на връзки с хора на ключови позиции, поддържане на връзка с неправителствените организации и бизнеса, писане и прокарване на законодателни промени и съветване и координация на мрежа от стотина доброволци, пръснати из Европа.“

„Hacking Brussels“ – лекция на конференцията на Уикимедия Нидерландия’2013. Автор: Sebastiaan ter Burg. Лиценз: CC-BY 2.0 Източник: Общомедия

Според Дими, Уикипедия е живото доказателство, че има такова нещо като „мъдростта на тълпите“.

Ежедневно показваме как на практика е възможно всеки да допринася към една обща идея и тя да се развива. Без началници, без финансови интереси, без прекалени йерархии.“

А най-интересното в процеса на работата му е предизвикателството този успешен модел от Уикипедия да бъде пренесен към политическото застъпничество.

В политиката достъп до взимащите решения дават парите. Гражданските инициативи никога няма да могат да си позволят да инвестират толкова, колкото индустрията например. Но ако успеем да създадем система, в която е много лесно всеки да се включи и да помогне дори с малко, система, в която използваме нашата международна мрежа, за да споделяме информацията възможно най-бързо, и се научим да се държим дипломатично и прагматично, тогава имаме шанс някой ден да имаме същата политическа тежест. Дори и с минимални средства.“

Като съществено препятствие в процеса на работата си Димитър определя това, че информацията е оскъдна и не всеки има достъп до нея. Всъщност, политическото лобиране се гради точно за този основен принцип.

„Сега си представете какво се случва когато на терена излезе една организация, чиято мисия е всеки човек да има достъп до цялото човешко знание. Примигване и неловки усмивки в залата. Ние обсъждаме нашите стратегии,  аргументи и дори отчети на общодостъпни уикита и пощенски списъци и каним всеки да участва на нашите срещи – дори политическите си противници. Това си има и своите негативи, понякога хората ги е страх да ми споделят пикантна информация, защото знаят, че по подразбиране я споделям нашироко. Но от гледна точка на имиджа печели адмирации и отваря безброй врати. Вярвам, че дългосрочно това е правилният подход и ние не мислим скоро да се откажем. Брюксел е малък град, и колкото и да се криеш, в крайна сметка всички разбират какво си говорил. Докато ние, напротив, можем да кажем, че никога не сме се крили, и можем да цитираме страницата, където сме дискутирали определено нещо.“

Докато сме още на темата за културните различия между Уикимедия и традиционните институции, Дими разказва и две интересни случки, свързани с Европейската космическа агенция и с българската президентска институция.

„По принцип повечето снимки на космоса в Уикипедия са с източник НАСА и причината е, че според авторскоправната уредба на Щатите, всичко платено от федералното правителство е обществено достояние, тоест ние можем да го ползваме наготово. Преди няколко години обаче Европейската космическа агенция се свърза с нас да се оплаче, че ползваме само американски снимки, а не техни. Проблемът с техните снимки беше, че ги публикуват с „всички права запазени“, което е несъвместимо с лиценза на Уикипедия. Но оттогава разговаряме с тях и те освобождават все повече колекции под свободни лицензи, за да можем да ги използваме.

Другият интересен случай беше, че снимката на Президента на Република България беше с много ниско качество. Бяхме взели снимка от пресцентъра на посолството на САЩ и бяхме изрязали посланика. Отне три месеца, но в крайна сметка Президентството се съгласи да публикува целия си сайт под свободен лиценз. Малък, но все пак успех. За статията за Жак Ширак примерно, все още ползваме изрезка от негова снимка с Бил Клинтън.

И двата случая показват как нещо, което на други места е решено генерално, в Европа отнема много усилия и успехите са много ограничени – на ниво институция, област, личност.“

И докато комуникацията с институциите обикновено се осъществява на живо, то комуникацията между хората, ангажирани с Уикипедия, е предимно онлайн. Случва се обаче да има и уикисрещи – социални и работни, като трябва да бъдат разграничавани, защото по своему и двата вида са важни. Социалните срещи обикновено протичат на по бира. Едно от традиционните места за уикисрещите в София е механата „Под липите“. За сравнение, при работните уикисеминари винаги стои въпросът „Какъв конкретен резултат искаме да постигнем след тази среща?“, на който ако не може да бъде отговорено е по-добре срещата да не се състои. Колкото до комуникацията онлайн, има случаи, в които двама души, които не се разбират в онлайн пространството и дори стигат до препирни и караници, когато се видят на живо, стават приятели и не спират да си говорят.

На въпроса дали се разбира с колегите си и важно ли е за него разбирателството за по-качествената му работа, Дими отвръща:

„Уикимедия е чудновато място и за платена, и за доброволческа работа. И в двата случая често се налага буквално да пъдиш хората, за да си починат малко и да не „прегорят“. Ваканциите редовно се взимат насила. Средата просто е много надъхваща, но това е и опасно, защото имаме нужда от тези хора дългосрочно и не бива да се изцеждат за няколко месеца.“

Самият той трудно прави разлика и между колеги и приятели. Става ли дума за качествено свършена работа, казва, че приятелството е почти без значение. Но сигурно това е и най-естественото за човек като него, който толкова обича работата си.

„Понякога е трудно да разгранича кое ми е хоби и кое е служебна работа, което особено за осчетоводяването е кошмар. За да тегля чертата, обикновено си задавам въпроса „Бих ли го правил, ако не ми плащаха за това?“. Проблемът е, че почти винаги отговорът е „Да.“

На плаване в езерото Нойзидлер Зе. Авторска снимка. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия

Интервюто взе: Натали Николова
Редактор: Вася Атанасова

by Вася Атанасова at January 24, 2016 08:08 AM

January 21, 2016

Уикимедия България

Всяка седмица нова игра с читателите на Уикипедия

Толкова много и чудесни неща се случват напоследък из Българоезичната Уикипедия, че понякога не смогваме да ви разкажем за тях на мига… Но специално това може би и сами сте го забелязали от Фейсбук страницата ни и от анонса на сайта: от миналата седмица се провежда седмична игра с читателите. При това – с награда! 🙂

Производна работа на снимка в Общомедия, автор: Илья Хохлов, лиценз: CC-BY-SA 3.0/GFDL 1.2
Производна работа на снимка в Общомедия, автор: Илья Хохлов, лиценз: CC-BY-SA 3.0/GFDL 1.2

Седем дни – седем въпроса с покачваща се степен на сложност – един победител, избран измежду отговорилите вярно на колкото се може повече въпроси. Всяка седмица наградата, която се осигурява от уикимедианската общност, е ваучер за 30 лв. за книжарница или книга до тази стойност, по избор на спечелилия викторината.

А самите въпроси не винаги са такива, че отговорите им да могат да се намерят с тривиално търсене в Гугъл. Искат малко повече познания, съобразяване и интерес към съответната тема. Е, разбира се, и малко повече четене из Уикипедия. 😉 В края на всеки ден правилният отговор на съответния въпрос на деня се появява и – съвсем в духа на енциклопедията – е придружен с източник, който го удостоверява.

Любопитното е, че идеята за играта не е почерпена от друга – по-голяма – версия на Уикипедия, а се ражда в главата на един редактор и администратор на българоезичния вариант на енциклопедиятаПотребител:Vodnokon4e. Тайната му мисъл (е, вече не чак толкова тайна 😉 ) е, че покрай играта ще привлекат част от заинтригуваните читатели и участници в играта да станат и редактори в Уикипедия.

Още през първата седмица, когато темата на играта е „Олимпийски игри“, викторината събира над 400 отговора на поставените седем въпроса. На 20 януари участниците бяха обявени и наградата беше изтеглена измежду четиримата отговорили правилно на максималния брой въпроси – шест. Препъни-камъкът се оказа въпросът „Колко олимпийски игри са отменени заради войни?“, на който правилно са отговорили едва 23 от 143 участници. А верният отговор е: пет олимпиади – три летни (1916, 1940 и 1944 г.) и две зимни (1940 и 1944 г.).

На 20 януари започна и втората викторина – този път на тема „Футбол“. И още не е късно и днес да участвате. Включете се! 🙂


Автор: Вася Атанасова
Редактор: Никола Калчев

by Вася Атанасова at January 21, 2016 07:47 PM

January 18, 2016

Уикимедия България

15 години Уикипедия

Паметникът на Уикипедия в Слубице, Полша, издигнат през 2014 г. Автор: חזרתי. Лиценз: CC-BY-SA 4.0 Източник: Общомедия

Уикипедия
На 15 януари Уикипедия стана на 15 години. От малко над 12 години я има и на български. Началото са дали двама ентусиасти, живеещи в Германия и Франция. Единият от тях до ден днешен допринася за Уикипедия. През годините Уикипедия се превърна в място, за което племенницата ми казва „чичо, значи ти си от хората, които ми пишат рефератите“, а университетските професори лека-полека започват да казват на студентите си да четат поне версиите на енциклопедията на много разпространени езици. Уикипедия на английски има над 5 млн. статии, а на български – над 200 000. На човек от говорещите съответния език се падат по еднакъв брой пишещи на двата езика – малко над 20 на милион. Българската уикиобщност се представя относително добре спрямо региона на Централна и Източна Европа, единствено Естония се откроява със значително по-висок брой активни редактори на човек от населението.

Уикимедия
През годините различни хора пишеха в Уикипедия – някои вече са мъртви, някои станаха по-малко активни, защото ежедневието им ги настигна, други станаха по-активни, някои излязоха от онлайн света и се организираха в потребителска група и работят по проекти в реалния свят, например с Държавна агенция „Архиви“ и нумизматичното дружество „Филипопол“.  Вече по много въпроси има консенсус, редакторите си изработиха общ стил на писане и все по-рядко се случват дискусии по основни въпроси. Все още не успяваме да осигурим качествен контрол на всички редакции, частично сме хаотични, но това си е и чарът на това да си уикипедианец. Организирахме международните състезания „Уики обича Земята“ и „Уики обича паметниците“ за съответно няколко дни и няколко часа. Станахме част от международната уикиобщност; поставихме България на картата на света относно свободното знание – страната ни е една от малкото, в която има университетски проекти, свързани с Уикипедия, а потребителската ни група споделя опита си с други организации под шапката на Фондация Уикимедия; с познанията си по правене на хубави неща в последния момент помогнахме за организацията на конференция на страните от Централна и Източна Европа през 2015 година.

Уикипедианците
Уикипедианците са странни птици. Инвестират дни и нощи в това да споделят знанията си без да получат нищо повече от морално удовлетворение. Спорят за детайли – думата „легендарен“ позволена ли е в енциклопедичен текст или не (не е), турското робство робство ли е всъщност (не е), Елена от „Дневниците на вампира“ канадка от български произход ли е или е българка, творяща в Канада (дискусията продължава). Търсят източници докато не се уверят във верността на твърденията си (например, че Айнщайн никога не е казвал, че се прекланя пред Петър Дънов). Уикипедианците спират да спорят едва когато бъдат убедени с добри аргументи. Те знаят странни факти, за тях най-ценният подарък е книга, немалко от тях предпочитат да отидат в библиотека вместо в кръчма,  а добре прекарано време е времето прекарано в разговори със сходни хора. Уикипедианците имат ценности и принципи. Различни ценности и принципи, но точно тази смесица прави Уикипедия всеобхватен и неутрален източник на информация.

Бъдещето
В Уикипедия и сродните ѝ проекти на български има още изключитено много за добавяне. Би било прекрасно да има сътрудничества на българските уикимедианци с Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, музеи и картинни галерии (все повече галерии в световен мащаб позволяват картините в тях да бъдат снимани с високо качество и поставени под свободен лиценз в Общомедия). Би било хубаво информацията в Уикипедия да бъде проверявана по-добре отколкото сега. Със сигурност Уикиданни ще станат интегрална част от уикисвета, може би ще се появят наченки на семантично търсене. Във всички случаи ще бъде интересно.

– Лорд Бъмбъри

by Лорд Бъмбъри at January 18, 2016 09:00 PM

15 години Уикипедия… 15 удивителни неща

Превод от „15 Years“, Meta Wikimedia

15 януари е известен сред уикипедианците като Ден на Уикипедия. По случай навършването на тази годишнина, събрахме за вас 15 любопитни факта от енциклопедията.

Преди 2001 г., една енциклопедия можеше да струва стотици долари, живота на стотици дървета, безкраен разход на мастило, и – да си кажем истината в очите – беше наистина много трудно да се разнася насам-натам.

Днес ние можем да достигнем до милиони статии, снимки, иRory_wordmark.svgлюстрации, източници и дефиниции от всяка точка на света, от която имаме достъп до интернет. Доброволците, които създадоха това невероятно дело в продължение на 15 години и продължават да го създават, не искат нищо в замяна. Те просто искат да споделят цялото познание с всеки човек. Благодарение на това, много от нас имат тази възможност точно сега в ръцете си.

Милиони хора са събирали цялото това знание, работейки заедно от целия свят. Програмистът Уорд Кънингам проектира уикито, първата платформа, която позволява на много хора да работят върху един документ по едно и също време. Той го нарича уики, хавайска дума, която означава бързо. (Има дори и уики-уики транспорт в Хонолулу.)

Вие познавате енциклопедията. Но знаете ли също така, че има свободен Уикиречник, безплатни Уикикниги, интересни Уикицитати, инструменти за обучение, Уикипътешественик и много други

Зад кулисите на всичко това, голяма част от работата се извършва от ботове, така че това не се налага да се прави от доброволците.

1. 17 март 2006 г.: В университетската библиотека в Гьотинген, Германия, е открита първата изложба на Уикипедия.

2. През 2007 г. Уикипедия става един от 10-те топ интернет уебсайта в света и единственият с идеална цел, който е близо до върха.

761px-Pinkelephant
Ядосан уикипедианец (в кръга на шегата, тъй като уикипедианците са известни с доброто си чувство за хумор и рядко се ядосват)

3. Хората, които работят по създаването на Уикипедия, се наричат уикипедианци. Изграждането на най-голямата информационна база от данни в света от хора от всички краища, може да бъде и доста предизвикателно.

Уикипедианците пишат правила, насоки и есета, за да помагат на другите да разберат какво е да си уикипедианец. „Без ядосани мастодонти“ е есе на английски, което подсказва, че не трябва да редактирате, когато сте уморени, гладни или… пияни.

Two_Gambel's_Quail_(Callipepla_gambelii)_-_Paradise_Valley,_Arizona,_ca_2004
Първата фотография в Общомедия

4. Първата направена снимка в света, вече в Общомедия, е напълно неразбираема. От своя страна, първата снимка, която е качена в Общомедия, е на двойка пъдпъдъци. Говорейки за птици и снимки, нека да погледнем и какво е гълъбовата фотография: „Пощенски гълъб се снабдява с алуминиев нагръдник, към който може да бъде прикрепена лека миниатюрна камера, правеща снимки на определени интервали.“ (Има и пощенска марка за писмата на пощенските гълъби, която е възхитителна.)

5. Една от първите статии, написани в Уикипедия, е за обикновения пудел. Тя просто е казвала: „Куче, с което се сравняват всички останали.“ Сега страницата на английската Уикипедия за пудел например има повече от пет хиляди думи и включва такива, които хората са измислили, за да дадат имена на пудели, кръстосани с други породи кучета: лабрадудел, пучон, кокапу, спудел, малтипу, златен пудел, шнудел, пекапу, кавапу и бърнидудел. Забавно, нали? Ако искате да измислите нова дума, просто кръстосайте пудел с нещо и вижте какво ще се получи.

6. Уикипедия помогна да запазим интернет отворен и свободен. През 2012 г., общностите на Уикипедия временно затъмняват уебсайта, за да протестират срещу проектозакона SOPA. (Яко. Нека пак да опитат.)

7. Учени успяват да прогнозират разпространението на болест по данни от Уикипедия: „Изследователи от Националната лаборатория в Лос Аламос са успели да направят изключително точни прогнози за разпространението на тропическа треска в Бразилия и грип в САЩ, Япония, Полша и Тайланд чрез изследване на тригодишните стойности от данни в Уикипедия.“

15-years-free-knowledge8. На един нормален човек ще отнеме повече от 21 години, за да прочете цялата Уикипедия (при условие, че не спира за почивка и сън, а тя спре да се допълва). За някои по-малко наистина: Хауърд Берг (най-бързо четящият човек на света)  ще успее вероятно за 90 дни.

9. Втората най-редактирана статия в Уикипедия за всички времена е за кеча. Любопитно, но факт!

10. Айнщайн е бил спиран толкова често на обществени места, че е отвръщал: „Извинете, съжалявам! Винаги ме бъркат с професор Айнщайн!

11. Препратка към статия за британския военен офицер сър Ейдриън Картън дьо Виар е ретуитната повече от 3 500 пъти:

Генерал-лейтенант сър Ейдриън Пол Картън дьо Виар (5 май 1880 – 5 юни 1963) е британски армейски офицер, носитер на кръста „Виктория“, най-високото военно отличие, присъждано за храброст „пред лицето на врага“ в страните от Британската общност. Служи в Бурската война, Първата и Втората световна война; раняван е в лицето, главата, стомаха, глезена, крака, бедрото и ухото; оцелява в две самолетни катастрофи; прокопава тунел за бягството си от лагер за военнопленници; и отхапва собствените си пръсти, когато лекар отказва да ги ампутира.“

12. Услугата QRpedia позволява на хората, които посещават места като музеи, исторически градове, сгради или зоологически градини да достъпят статиите в Уикипедия на предпочитания от тях език на мобилния си телефон, само чрез сканиране на една графична икона.

13. „Voice Intro Project“ приканва хора, за които има биографични статии в Уикипедия, да направят кратък запис на гласа си, така че да знаем как звучат и как произнасят името си. Те могат да направят това на всеки език, който чувстват, че говорят добре.

14. Уикипедия има собствен паметник и…

15. Уикипедия си има… астероид.

Желаем Ви още много приятни мигове с българската Уикипедия  :-)

by Vodnokon4e at January 18, 2016 05:43 AM

January 15, 2016

Уикимедия България

Уикипедия празнува 15 години свободно знание

Уикипедианци от цял свят честват 15-тия рожден ден на Уикипедия на шест континента.

15-years-free-knowledge

Днес отбелязваме 15-тия рожден ден на Уикипедия, световната свободна енциклопедия, която всеки може да редактира. Тази седмица редактори и читатели по цял свят честват свободното знание и искрата на радостта, която то запали през последните 15 години.

Уикипедия стартира на 15 януари 2001 г. с амбициозната визия: свят, в който всеки отделен човек има достъп до сбора на цялото човешко познание. За времето си идеята, че хора от цял свят ще си сътрудничат, за да създават съвместно – и безвъзмездно! – енциклопедия, изглеждаше невероятна. На 6 декември 2003 г. беше създадена и версия на български език. До сега Уикипедия се разрастна до над 35 млн. статии на стотици езици, ползвани от стотици милиони души от цял свят. Уикипедия все още бива разширявана от доброволци от цял свят: всеки месец 80 000 доброволни редактори допринасят към уебсайта (около 250 от тях на български).

Към днешната дата, 28% от живите хора никога не са познавали свят без Уикипедия. И докато голяма част от интернет се развива в рамките на частната инициатива, Уикипедия служи на всички хора по земята, от всякакви възрасти и от всякакви среди.

15 януари бележи не просто рождението на Уикипедия, но и началото на едно движение. Уикипедия е много повече от уебсайт. Уикипедия и сродните ѝ уикимедиански проекти представляват глобален, постоянно разрастващ се ресурс и общност на свободното познание. Ето само някои примери:

  • Уикипедия стартира през януари 2001 г. на английски език, но скоро се разширява на други езици. Още през първата година броят на езиковите версии нараства до 18 и днес е достигнал почти 300.
  • Доброволци постоянно редактират и подобряват Уикипедия. Всеки час биват извършвани около 15 000 редакции в Уикипедия (45 на български). Всеки ден биват създавани 7000 нови статии (44 на български)
  • През 2007 година Уикипедия влезе в челната десятка на най-популярните уебсайтове в света, и е единственият некомерсиален сайт сред водещите по популярност.
  • Освен Уикипедия, Уикимедия има още 11 проекта за свободно знание, включващи Общомедия, Уикиречник и Уикицитат.
  • Уики обича паметниците, глобално фото-състезание, се провежда от 2010 г. насам. През 2011 г. то е обявено за най-голямото фото-състезание в света. Сходни проекти като Уики обича ЗемятаЕвропейско състезание за научна фотография са глобални фотографски състезания, фокусирани върху други теми.
  • Доброволци от цял свят са създадали стотици партньорства с галерии, библиотеки и музеи, за да направят по-широк достъпа до институционалните им колекции. Най-успешното досега такова партньорство в България е с Държавна агенция „Архиви“, благодарение на което близо 6000 архивни снимки са цифровизирани и дарени чрез Общомедия.

„Уикипедия ни предизвиква да преосмислим как знанието може да бъде събирано и споделяно,“ казва основателят на Уикипедия Джими Уейлс. „Знанието вече не се спуска отгоре, а свободно се споделя от всеки човек онлайн. Към момента на създаването си Уикипедия изглеждаше като немислима идея – онлайн енциклопедия, която всеки може да редактира. Тя обаче надмина всички очаквания през последните 15 години благодарение на стотиците хиляди доброволци по цял свят, които я направиха възможна.“

Днес празнуваме не само рождения ден на Уикипедия, но и всички проекти, партньорства, събития и радостта, които тя е дала през последните 15 години, а още много ще дойдат. Уики общността в цял свят организира партита, конференции и други събития за събиране на членове на общността на едно място за празнуване на 15-тия рожден ден на Уикипедия. Българските уикипедианци ще се срещнат в софийския ресторант „Под липите“, място на техни относително редовни неформални срещи.

Ако искате да участвате, проверете страницата ни „Уикипедия 15“, където биват координирани събитията. Можете да използвате социалните мрежи, за да ни кажете какво означава Уикипедия за Вас като тагвате @Bulgarian Wikipedia и използвате хаштага #wikipedia15

За Уикипедия: Уикипедия е най-голямата сбирка от съвместно създадено свободно знание в човешката история. Тя е съвместно дело и бива създавана и редактирана от милиони хора в цял свят от създаването си през 2001 г.: всеки може да я редактира във всеки момент. Уикипедия съществува на стотици езици и съдържа над 35 милиона статии. Всеки месец нейни статии биват прочитани над 15 милиарда пъти. Съдържанието на Уикипедия е създавано и редактирано от общност от около 80 000 доброволни редактори всеки месец.

За контакти: Никола Калчев

by Лорд Бъмбъри at January 15, 2016 09:05 AM

January 14, 2016

Уикимедия България

30 милиона свободни файла в Общомедия

Мултимедийното хранилище на Уикипедия и сродните ѝ проекти – Общомедия, закръгли 30 милиона файла вчера, 13 януари 2016 г. Създадена през м.  септември 2004 г., Общомедия е една от най-големите банки за графично и мултимедийно съдържание, публикувано под свободен лиценз и така достъпно в цял свят, за всички потребители и завинаги.

Досега в този блог сме споменавали Общомедия многократно във връзка с фотографските конкурси „Уики обича Земята“ и „Уики обича паметниците“ и сътрудничествата ни с Държавна агенция „Архиви“ и пловдивското нумизматично дружество „Филипопол“.

В предстояща поредица от публикации ще ви разкажем повече за Общомедия и нейната общност, за енциклопедичната фотография, с която и вие можете да допринасяте, за използването на изображения, за съображенията при избор на свободен лиценз при качване на файл там.

А сега най-добрият начин да отбележим тази новина е… с файл, разбира се. :)

Текст на инфографиката

Общомедия
https://commons.wikimedia.org
30 милиона свободни файла
От 07 септември 2004 до 13 януари 2016 : 4164 дни, средно по 7236 файла на ден
Хората зад Общомедия
Редакции/месец: Редактори
1 редакция: 32462; 3 редакции: 12509; 5 редакции: 8591; 10 редакции: 5437; 25 редакции: 3239; 100 редакции: 1485; 250 редакции: 858; 1000 редакции: 306; 2500 редакции: 125; 10000 редакции: 34; 25000 редакции: 8; 100000 редакции: 2
Файлове по тип
Bitmap: 93.7%; Vector: 3.2%; Audio: 2%; Office: 0.9%; Video: 0.2%

 

Източници на данните: Commons:Milestones, Commons:StatisticsCommons:MIME type statistics, stats.wikimedia.org

Автор: Вася Атанасова
Лиценз: Криейтив Комънс Признание 3.0
Източник: Общомедия

by Вася Атанасова at January 14, 2016 09:53 AM

June 26, 2015

Потребител:Vodnokon4e

Свободата на панорамата и много от снимките на европейски сгради - под заплаха от лиценз

Във вторник 16 юни комисията по правни въпроси гласува доклада си относно преразглеждането на правилата на ЕС за дигиталното авторско право. Докато Юлия Реда успя да постигне компромиси с всички политически групи относно по-голямата част от предложенията си, областта, в която не бе постигнат компромис е правото на публикуване на снимки на обществени сгради и произведения на изкуството (като скулптури),  постоянно изложени на обществени места. В някои страни тези публикации изискват разрешение от архитекта или носителя на правото на публичното произведение, докато мнозинството от страните членки на ЕС се радва на така наречената Свобода на панорамата, която позволява на всеки да публикува снимки, документални филми и други произведения, изобразяващи обществени места, без ограничение. Проектодокладът на Юлия Реда посочва, че необходимостта от получаване на лиценз за такива ежедневни дейности като споделяне на нечии снимки в социални медии е анахронизъм и че Свободата на панорамата трябва да стане правило в целия Европейски съюз. За съжаление, на 16 юни членовете на Комисията по правни въпроси преобърнаха това предложение наопаки, приемайки най-рестриктивното изменение по въпроса за Свободата на панорамата, внесено от члена на групата на либералите Жан-Мари Кавада

Първоначалното предложение от проектодоклада на Реда:
[Европейският парламент],
16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места

Приетото предложение #421 на Кавада:
[Европейският парламент],
16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Състояние на свободата на панорамата в страните от Европа.
Текущият текст на доклада ще оцвети картата в червено или жълто за всички страни от ЕС.
   да, включително за произведения на изкуството
   да, само за сгради
   да, само за некомерсиални цели
   не
   Неизвестно

 Ако това изменение стане закон, какво би означавало това на практика?

Първоначалното предложение на Реда е да се въведе Свобода на панорамата в целия ЕС, което ще оцвети всички страни от ЕС на картата в зелено. Предложение на Жан-Мари Кавада, което бе прието в комисията ще стори обратното - всички зелени страни ще бъдат оцветени в жълто или червено. Според неговото предложение, всички закони за Свобода на панорамата, които не са ограничени до некомерсиална употреба, трябва да бъдат премахнати.

Какво ме засяга?

Може би си мислите, че ограничението на Свободата на панорама за търговска употреба, би било проблем само на компаниите, които желаят да правят пари чрез продажба на фотографии. Но на практика, разграничението между търговска и нетърговска употреба е много по-сложно. 

Ако качите снимка от почивката си на Facebook например, вие не реализирате печалба от това. Вие, обаче, вече сте се съгласили с условията за ползване на платформата, в които се посочва, че ​​давате разрешение на Facebook да използва вашата снимка за търговски цели (Раздел 9.1 от Общите условия на Facebook), както и че публикувате съдържание, което не нарушава правата на някой друг или не нарушава по друг начин закона (5.1 от Общите условия). Това означава, че ако търговската употреба на фотографии, изобразяващи обществена сграда изисква лиценз от архитекта например, Ваша отговорност е да разберете дали сградата все още е със защитени авторски права (например дали архитектът е починал преди повече от 70 години, което води до отпадане на правата) и кой всъщност притежава правата днес. След това можете да сключите лицензионен договор с носителя на правото или сполазумение за отговорно колективно управление на правото, които изрично да позволяват търговската употреба на снимката във Facebook, преди да можете законно да качите вашите снимки там. Същото се отнася и за други социални мрежи или хостинг сайтове с употреба на снимки, които обикновено изготвят своите условия по начин, който ги предпазва от отговорност. Ограничение на Свободата на панорама до некомерсиална употреба ще въведе милиони европейци в конфликт с авторското право върху тяхното напълно безвредно и ежедневно онлайн ползване. И, моля, имайте предвид, че нарушаването на авторските права е не само въпрос на гражданско право, но и на прилагане на наказателно право (което ще бъде наложено в различна степен). 

Като цяло, далеч по-лесно е да се престъпят нетърговските ограничения, отколкото обикновено се подразбира. Например, ние виждаме противоречиви тълкувания от различни съдилища за това дали една обществен оператор, декларирал се като свободен от реклами, може да използва произведения с ограничения за некомерсиална употреба. Ако има консенсус по този въпрос, той е, че в сферата на търговската практика се навлиза далеч преди човек да започне да прави печалба. Можете например да очаквате вашия личен сайт да бъде счетен за търговски, дори само поради това, че имате добавени реклами или бутон Flattr и други бутони за микроплатежни услуги в употреба, дори и да правите много по-малко пари, отколкото сте платили за хостинг на вашия сайт или въобще да не правите. Във време, в което се изпробват нови начини за споделяне на съдържание в интернет и връзките между потребители и автори на творби започват да се размиват, да сведете вашите потребителски права към закона за авторското право в зависимост на статут на некомерсиална употреба, в действителност ще обезкуражи разработването и приемането на нови механизми за споделяне като например микроплащанията.

Ограничаването на Свободата на панорамата също така значително би усложнило бизнеса на журналисти, професионални фотографи или документални филмови творци, чиито дейности са ясно търговски, но които в продължение на десетилетия са имали възможност да разчитат на публичното пространство като ресурс, който може да се използва свободно от всеки, без преди това да се налага да се преговаря за лиценз. Ако една от целите на закона за авторското право е да се стимулира създаването на нови изкуство и информация, подобна промяна очевидно би било контрапродуктивна. За разлика от някои хора на изкуството, които разчитат на публичното пространство за да създават свои произведения, основният източник на доходи за архитектите със сигурност не е продажбата на илюстрации на готовата сграда. Лесно е да се види, че общият ефект от ограничаването на Свободата на панорамата за творците също ще бъде отрицателен.

Некомерсиална употреба и свободната култура

Накрая, нетърговското ограничение би било проблематично за използването в проекти, които разчитат на свободно лицензирани произведения. Уикипедия например не приема никакви снимки с ограничения, които противоречат на определението за свободно познание и това включва нетърговски клаузи - още повече, че Фондация Уикимедия, която управлява Уикипедия, няма за цел реализирането на печалба. Ако предложението на Европейския парламент бъде прието в законодателството, всички снимки на обществени сгради и творби, които са авторски произведения,  и чиито автор не е починал преди 70 години, ще трябва да бъде изтрити от Уикипедия.

Изтриване на снимки от Уикипедия ще е трагично за публичния достъп до свободно знание и култура. А какво да кажем за всички физически публикации, които са били направени в съответствие с правото на Свобода на панорамата, която е била крайъгълен камък на много европейски системи за авторското право в продължение на десетилетия? Обикновено новите закони, които разширяват обхвата на Закона за авторското право се прилагат със задна дата. 
  
 Например, ако срокът на закрила на обектите на авторското право е удължен от 50 на 70 години след смъртта на автора в много европейски страни, това не се прилага само за произведения, създадени след смяната на авторското право, но и за всички произведения, създадени в миналото, чиито авторски права срок все още не е изтекъл. Това повдига въпроса дали ограничението на Свободата на панорамата също ще се прилага със задна дата и ще направи незаконни всички произведения, които са създадени по силата на тази свобода. Ще трябва да приемем това, освен ако изрично не е посочено друго. Това би означавало, че много книги, пощенски картички или календари на публичното изкуство, които са напълно законни днес ще трябва да бъде изтеглени от пазара и вече няма да са в разположение на обществеността, или поне докато не се получи лиценз от архитекта на включената в тях сграда. Очевидно е, че това би довело до създаване на бюрократични кошмари за издателите и културните институции, а вредата от такава промяна значително ще надхвърли всякакви съмнителни ползи.


Какво може да се направи?

На 9 юли, на пленарно заседание, Европейския парламент ще гласува по доклада на Юлия Реда. Това е последният шанс на евродепутатите да обсъдят и да променят неговия текст по темата за Свободата на панорамата.

Обадете се на вашите представители, изпратите им пощенска картичка, свържете се с тях в социалните медии и им обяснете защо е важно за вас, публичното пространство да остане свободно за всички и защо то не трябва да бъде обременено от лицензионни споразумения. 

 Ако живеете в страна, която вече има Свобода на панорамата (всяка от страните, маркирани в зелено на картата по-горе или поне частично - тези в жълто), сведете до знанието на евродепутатите от вашата страна, че са на път да гласуват за предложение, което би ограничило права, на които разчитат техните избиратели. Обяснете им, че искате да следвате закона за авторското право, но промяна като тази, предложена за Свободата на панорамата, прави невъзможно знанието на правата за обикновените хора, които използват интернет. Призовете ги да опростят авторското право и да го направят годно за дигиталната ера, а не да измислят все нови и нови ограничения. Законът за авторското право трябва да се намери баланс между всички части на обществото. Нека вашите депутати знаят, че Свободата на панорамата е важна част от този баланс.

Можете да видите и предната публикация за историята на процеса, линкове и подробности. 

This text is under the application of additional terms of CC-0 license - No Rights Reserved

by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 26, 2015 01:37 AM

June 25, 2015

Потребител:Vodnokon4e

За свободата на панорамата и авторското право на снимките на обществени места


На 16 юни, Комисията по правни въпроси на Европейския парламент прие с голямо мнозинство изменена версия на проектодоклада на Юлия Реда за оценка на авторското право

Какво всъщност означава това за обикновения средностатистически
жител на ЕС и как би се отразило това на една снимка във Фейсбук например или видео в Youtube?  Какво всъщност е свобода на панорамата?


Сградата на Европеския парламент - без
свобода на панорамата

Предистория и предпоставки:


Каква е настоящата ситуация за авторското право в Европа и България?


Разпоредбите на Директивата за авторското право от 2001 г. вече не са в състояние да са в крак с увеличаването на трансграничния културен обмен, улеснен от Интернет. Текущият режим на авторските права пречи на
трансграничната обмяна на знания и култура. За да отговори на настоящите предизвикателства, законодателството трябва да се актуализира с текущите практики и хармонизира допълнително.
За тази цел Европейският парламент възлага на Комисията по правни въпроси разработването на проектодоклад с предложения за изменения на някои аспекти на авторското право.

Приемането на графика за проектодоклада става на 8 декември 2014 г., а на 15 януари 2015 г. е представянето му в начален вариант от основният докладчик Юлия Реда. Пълното му име е


ПРОЕКТОДОКЛАД относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Свобода на панорамата в Европа

Накратко:  Първоначалният проектодоклад на Реда излиза с над 24 препоръки към Европейския парламент за подобряване на възможностите за единно европейско авторско право.

На 16-то място сред тях е:
[Европейският парламент],
16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места;






Мотивите за тази препоръка са:

Показателен пример за необходимостта от адаптиране е въпросът за това как или дали да бъдат защитени произведения на архитектурата на обществени места. В миналото законодателството е имало за цел опазване от неподходящо използване на архитектурата за търговски цели чрез масово произвежданите пощенски картички, като то не е било насочено към средностатистическия турист, който прави снимки, най-вероятно споделяни само в частна среда, след като бъдат разпечатани. Днес обаче всеки турист може да създаде цифрово изображение, да го качи в социалните медии и може би несъзнателно да го прави достъпно за цялата световна онлайн общност. Като се имат предвид милионите европейци, които вече участват в подобни дейности, става ясно, че авторското право може да бъде приложимо и справедливо само ако изобразяването на обществени сгради и скулптури бъде освободено от закрилата на авторското право, така че да не налага прекомерна тежест върху ежедневните онлайн дейности. Изключително разнообразното прилагане на изключението на „свободата на панорама“, посочени в Директивата относно информационното общество (Директива 2001/29/ЕО, член 5, параграф 3, буква з) в различните държави членки показва, че е необходимо да се създаде общоевропейско, широко определено право на ползвателите да представят произведения, които са разположени постоянно на обществени места.
Разграничението между търговските и нетърговските цели създава нови проблеми в онлайн средата, тъй като нарастващ брой ползватели действат същевременно и като производители на произведения. Условието изключенията да се ползват при използване с нетърговска цел не насърчава възприемането на новаторски схеми за възнаграждение, като например микроплащания, които може да се окажат от основно значение за развитието на нови бизнес модели в услуга на творците.

И избягването на парадокси от рода на това, че имаш право да снимаш Айфеловата кула през деня, но не и светлинното шоу от кулата вечерта. 
 

Свобода на панорамата в света
Следват месеци на разглеждане, обмяна на мнения, дебати, предложения за изменения, коментари, докато накрая на 16 юни се стига до гласуването в Комисията на окончателния вариант, който ще бъде предложен за гласуване в Европарламента.  
Атомиум - без свобода на панорамата

За параграф 16 и свободата на панорамата са предложени седемнадесет варианта за изменение (вж.  #413-430)

Приет е варианта за изменение #421 на Жан-Мари Кавада, който гласи:
 [Европейският парламент],
16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Каква е ситуацията в България:

Между другото, там докладчик в сянка е Ангел Джамбазки от ВМРО, който сигурно въобще си няма представа за какво става въпрос, съдейки по единственото му предложение за свободата на панорамата, направено заедно със Саяд Карим - #418: Предлага на Комисията да представи доклад относно прилагането на директивата по отношение на напредъка на повишаване на осведомеността на потребителите....

... и по това с какво се занимава в Туитър.

Предложеният от Джамбазки доклад е направен още преди година и всъщност Юлия Реда е тази, която се опитва да извоюва нашата свобода на панорама, а не изпратения като депутат от България Джамбазки.

В момента в България „свободата на панорамата“ (макар и не под това название) е описана в чл. 24, ал. 1 на Закона за авторското право и сродните му права:


Чл. 24 (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: […] 7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
Измененият доклад е подкрепен на 16 юни от представители от всички политически групи в Комисията - единствените два гласа против са подадени от членове на крайнодесния Национален фронт (Франция).
В този проектодоклад се признава, че спешно е необходима реформа на авторското право не само за подобряване на единния цифров пазар, но също така и за улесняване на достъпа до знание и култура на всички хора в Европа.  
Парламентът призовава Комисията да разгледа възможността за широк набор от мерки, които да изменят закона за авторското право в крак с бързопроменящите се реалности и да подобрят трансграничния достъп до общоевропейското културно многообразие, като се надхвърлят плановете, обявени преди това от комисарите.
Докладът маркира повратна точка: След десетилетия, през които акцентът бе поставян върху въвеждането на нови ограничения за защита на материалните интереси на носителите на авторски права, това е най-силната заявка за преразглеждане правата на гражданите - на потребителите, институции за културно наследство и учени, и на автори, чиито производни творби се основават на оригинали. Той е и призив за намаляване на правната несигурност, пред която са изправени европейците в своето ежедневно онлайн взаимодействие с произведенията с авторско право - и в същото време защитава творците от експлоатация. Предложенията в него, ако бъдат приложени, няма да имат отрицателен ефект върху средставата на творците, но значително ще увеличават способността на всеки човек да участва в културните и образователни процеси. 
За първи път Европейският парламент призовава за определяне на минимални стандарти на правата на гражданите, намиращи се в списъка с изключения от авторското право и досега са били прилагани напълно по избор за отделните държави-членки. В доклада се подчертава, че използването на тези изключения не може да бъде възпрепятствано от ограничителни договори и че техническите средства за защита на авторското право не могат да ограничават правото ви да направите лично копие на законно придобито съдържание. Разискво се въвеждането и на изцяло нови изключения, а именно
   
  • да се позволи на библиотеките и архивите ефикасно да дигитализират колекциите си,
  •  да се даде възможност за наем на електронни книги в Интернет и
  • да се даде възможност за автоматичен анализ на големи масиви текст и данни (текст и извличане на данни).  
 Няма парламентарно мнозинство за общественото мнозинство

В същото време, постигането на съгласие по доклада дойде на съответната цена. Оказа се невъзможно да се изгради парламентарно мнозинство около
здравия разум на няколкото идеи за реформи, желани от по-голямата част от анкетираните в общественото обсъждане, проведеното в ЕС миналата година и подкрепяни от научни изследвания и експертни оценки.
Докладът вече не призовава за приемането на всички изключения за задължителни за целия ЕС, и това би попречило на правото на европейците да си взаимодействат с произведения с авторско право, с достигането до националните им граници.

Няма мнозинство за гъвкава отворена норма, която би позволила на законодателството да покрива бъдещи случаи, непредвидени в днешно време.

Вместо значително намаляване на условията на авторските права, които биха премахнали икономически неизгодния ефект на "черната дупка на 20-ти век", през която голяма част от новата културна история остава недостъпна за европейците, те все още са защитени. Комисията успя само да постигне отхвърляне на всички последващи удължавания във времето на авторското право, както и да премахне националните допълнения към срока на авторските права, като например 30-те допълнителни години, които Франция слага за творчеството на героите си от войните.
 
Произведения, създадени и възлагани от правителства ще продължат да бъдат обект на авторско право - предполагаемо за да ги предпази от суверена, който финансира създаването им. Вместо това, Комисията бе помолена само да направи по-прости правилата за производната им употреба.
Големите политически групи не само обърнаха гръб на тези идеи, които се ползват с огромна обществена подкрепа според допитването - те изрично настояха споменаването на безпрецедентния брой отговори от страна на крайните потребители да бъде изтрито от доклада. Това беше най-успешното усилие за политическо участие по въпросите на авторското право отвсякога - и ние трябва постоянно да напомняме на политиците за резултатите. Недопустимо е толкова много гласове да се игнорират.
Необходимостта от компромис също доведе до значително отслабване на тона в доклада. На местата в които проектния доклад на Юлия Реда издига силни искания, окончателната версия сега просто призовава Комисията да направи преоценка на някои идеи. За съжаление, това не представя Парламента като силен участник в предстоящия дебат по законодателните предложения.

 Докладът пое два основни удара:
В няколко точки постигането на компромис се оказа невъзможно и всичко се сведе до гласуване, което бе с отрицателен резултат за:
1. Свободата на панорама, където смущаващо изменение бе прието с подкрепата на EPP и S&D - удостоверяващо, че търговското използване на репродукции на произведения на обществени места трябва да изисква изричното разрешение на притежателите на правата.  
Това би ограничило съществуващите права в много държави-членки на ЕС, би въвело нова правна несигурност за много творци и дори би поставило под въпрос законността на много снимки, споделяни в платформи за търговско споделяне на снимки, като Instagram и Flickr. Режисьорите на документални филми например, ще трябва да проучват наличието на авторско право на всяка обществена сграда, статуя или дори графити на обществена стена, изобразени във филма им  - и да търсят разрешение от всеки носител на правото. Това е абсурдно.

 2. Комитетът също така отхвърли изменение, което призовава за  позволяването на аудио-визуалното цитиране във всяка страна-членка, разширявайки това право от текстовото цитиране и към другите форми на културно изразяване. В резултат на това, YouTube и подкастъри които използват такъв начин на цитиране, могат да останат извън закона и общи практики в интернет днес като пресъздаването на GIF файлове (например за илюстриране на заявления или емоции с анимирани изображения) ще е незаконно в много страни! Ако евродепутатите от GUE / NGL  не се бяха въздържали при това гласуване, изменението щеше да мине.
Това е само една част от пътуването:  
На 9 юли в пленарната зала всичките 751 членове на парламента ще гласуват по доклада. А няколко месеца по-късно, Парламентът ще започне обсъждането на законодателното предложение, което ще дойде от Комисията.
Какво може да се направи: 
Ето някои събрани предложения: Свобода на панорамата 2015


This text is under the application of additional terms of CC-0 license - No Rights Reserved

by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 25, 2015 03:01 PM

June 12, 2015

Потребител:Vodnokon4e

3. Българска история (хумористичен прочит) - част III. Разширение при Крум и първия български краставичкометач



     След първите публикации за основаването на Българската държава и развитието на държавата при наследниците на Аспарух, днес ще разгледаме по хумористичен начин развитието на България при хан Крум. Ще разберем как България добива слава на футболните терени на Европа.

След успехите на малки вратички на Телериг и Кардам, следващият център-нападател на националния отбор, Крум, най-сетне получава възможност да разгърне таланта на българите в атака. Преди това обаче, за да си запази задния вход, той тръгва нагоре и малко по диагонал по картата. Там централният вкарвач попилява аварите и нокаутира добрата ламя Спаска с едно-единствено дясно кроше. Ламята е разфасована на килограм между България и франките (татковците на днешните французи, майките са неизвестни) и българите се връщат от похода подпийнали и с пълни фризери. 

После Крум попилява и най-големия съперник в групата - отбора на Византия. Ако вечното дерби започва при Аспарух, то за Крум може да се каже, че поставя началото на една серия от доста успешни мачове срещу съперника.

  Първо той финтира, че ще тръгне по дясното крило, а атакува по въздушно-капков път. Превзема столицата София (която въобще си няма представа за това), и оттогава Славия и Левски започват да спорят кой е най-стария клуб в България. И въобще Крум прави куп зулуми зад границата. Плячкосва толкова много, че българите тоя път се връщат пияни кат' мотики и с изтърбушени фризери. За назидание, жените им ги набиват пред децата. Пет пъти.

   Две години по-късно и император Никифор I решава да направи едно гости по терените на страната ни. Когато стига до Плиска, византийския отбор се отдава на  кражби кат' изтървани цигани - оттогава в България има липса на тоалетни чинии и хигиенни навици и са загубени завинаги дупките на гевреците и резервното чене на Лили Иванова. За ченето обаче не се знае дали не го е глътнала сама.  

След като си помисля, че това е краят на тия гадни копилита, императорът решава да напусне триумфално терена.  По време на хъркането на византийския отбор на стадион Върбишки проход, българите подкупват страничните съдии и изненадващо им правят изкутвена засада от най-малко 3 метра зад линията на Стара планина.

Според хрониката на историка Теофан Изкуфялник:  
„...Когато Никифор разбра, че път назад няма, извика: „Дори да имахме самолет, пак нямаше да избегнем смъртта!”, след което се напишка и ритна камбаната. А Крум му отговори: "Кат' не щеш скара-бира - на ти секира! Пълен мишок! Ние пък имаме ракети земя-въздух".“ Победата остава в историята като Голямото нощно трепане на хъркащи патки.

   При поливането на разгромния резултат в съблекалнята след мача, Крум е сниман с чашка-стограмка, направена от главата на Никифор. На главата с тиксо е залепен автентичия сопол на императора, излязъл като балонче при последния му дъх. Това е свързано с религията на прабългарите, които вярват, че по този начин се поема от божествената сила на всеки владетел, съсредоточена в лявата дупка на носа му.

  Две години по-късно, ханът (вече получил сред запалянковците в Европа прякора Крум Страшни) подготвя невиждано дотогава футболно щоу за терена в Константинопол. С помощта на пленени ромски инжинерчета и наемането на джуджета от Средната земя, българите построяват обсадни машини, които мятат развалени яйца и краставици.

Уникален български краставичкометач

Самия Крум успява да забие своето копие в портата на града, както и да метне тъща си през стените (също ритуали на древните българи). За още по-голям късмет, забива и два шамара на министъра на културата, Азис. 

Това обаче се оказва фатално - Азис е маскирана дърта циганка и урочасва хана преди мача. Настъпва смъртта на Крум. Не е известна точната причина, че най-вероятно сее подул от ядене на яйца, докато лично е инспектирал обсадните машини. Друга теория твърди, че е препил с ракиени ментета на тържествата по случай мятането на тъщата.

  През своето управление Крум полага големи усилия за укрепването на държавата, за отглеждането на обсадни корнишони и на щастливо снасящи кокошки. Законите му са строги и не правят разлика между българи, славяни и горепосочените кокошки, така че няма много-много изпълнения на селски бекове.

Любопитна подробност: Освен с победите си с разгромни резултати над империята (от 5 на квадрат до 146 на -1), хан Крум остава в историята и с опита си за създаването на Първи каспичански овчи противотанков изтребителен полк с вграден GPS и лаптоп под мишница (виж снимката за подробности). Опитът се оказва неуспешен - носенето на лаптоп под мишница се оказва доста трудно за усвояване от новобранците, които са пренасочени към производството на миризливи бомби с топлинно насочване.  

Редник Беее - ееееев
от изтребителния полк
                               
Толкова за прословутия български централен нападател хан Крум, а ние ще продължим с друг важен етап от историята на страната - Покръстването на България при Борис I (или Мисията със сапуна)



by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 12, 2015 12:26 AM

June 08, 2015

Потребител:Vodnokon4e

Последната III-та част на най-смешните бисери и редакции в Уикипедия през годините

  
Днес завършваме сбирката с бисери и забавни редакции в Уикипедия през годините. В днешната публикация са най-различни попълнения, предадени в оригинал и почти без коментари. :-)

 
    Понякога свободното и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-).

От статията за Борис Елцин:

„Елцин бил похитен от Граната...“



От статията Хомосексуалност:

„Клетъчна група... която е два пъти по-голяма при ориентираните към женски овни...“

От Пушене:

„Пушачи са всички онези хора, животни, птици, насекоми които са принудени по различни причини да дишат замърсената с пушек атмосфера...“


От Търкел:

„Търкел:

Вид спорт, играещ се с Търкел. В един Таралясник има от 1 до 2ма Тарльовци. Измислен през 2006 г от семейство скучаещи българи в Канада.

Правила: - Изисква се терен с препятствия през които да може да се мине. -Дължина на тресето: 10м. За олимпиядата ще е повече в зависимост от дисциплината. -На края на тресето трябва да има процеп от 21,3см. -Терена може да е със всякакви препятствия (пералня, хладилник...) но трябва да има права линия от старта до финала, защото търкела не може да завива (може да има и малък завой). -Изисква се Търкел с кръгла форма който да е 38,5смс дебелина 4,5см. Кръгла форма. Материя: гума и плат. -Всеки има по 10 опита. Ако след 10 опита и на двата играча никой не е успял да вкара, те започват да се редуват докато някой не вкара. Когато някой вкара той прави Търпойнт. -Когато някой събере 3 Търпойнта, той получава Терсене. -Играят най-много 3 Терсенета. Когато някой спечели 2 от тях, тогава той печели Търкелмача. -Екипите са или 1 човек или 2ма. Всеки участник се нарича Тарльо. Екипа носи името Таралясник.“


От Батишница:

„...в селото се намира месността табите кадето има и и на6одки и следи от презумужали руски 4асти. са6тестжужа и легенда за подкупването на турския глажно командващ с тиква пална сас злато и тои предава орайието си исе предава“


От Тралене:

„... извърщвано с цел събиране на вид използвано в кухнята ракообразно, наречено рапан.“


От Доменико Скарлати:

„По време на престоя си в Мадрид Скарлатини композирал около 500 сонати за клавиатура. “

Май клавирни сонати, а? — Но може би щом е Скарлатини..., той може и за компютърни клавиатури.


От Краве масло:

„Най-разпространената форма на маслото се прави от краве мляко, но маслото може също така да бъде направено от млякото на други бозайници като например овце, кози, бикове и волове.“

А как ли се казва млякото от бик?  :-)


От Аян Хирси Али:

„нейните лични възгледи са инспирирани от конвертирането ѝ от мюсюлманка към атеистка“, след което спиритът й се интерполирал агностически.“

Още веднъж и по-бавно, моля.


От Борис Елцин:

„Елцин бил похитен от Граната...“

Е, пак като не го е изнасилила... :-)


От Кхмерска империя:


„...те почитали индийските богове и йм правели пиштни церемоний.“

И боговете пропиштели от правописий.


От Томас Йънг:

„Като малък Йънг започнал да чете само на две години, до като навършил четиринадесет вече знаел гръдски, латински, френски...“


Признавам го тоя - гръдския е мноооооого труден език, щото е за гърдите.


От Тимоти Гартън Аш:

„Пише исторически книги по актуални теми...“

И е роден през 1985, но има 157 години трудов стаж, нали? 


От Плюф:

„Плюф, това е това, което казват бебетата като ги натъпчеш, и не могат да приемат повече.“


От Хъх:

„Хъх е специфичен за хотелиерството термин, използван предимно от портиери и пиколи. Чрез него се означава действие целящо изнудване на клиента за бакшиш.“

От Арсен Венгер:

„Арсен Венгер: Наричан е "Професорът" , също така "Кралят на зделките"-във футбола.“


Не разбрах: На зелките или на дрелките?


Беседа относно триене на статията Стрелочник:

„Това ме побърква!!!!!! Имам сериозен спор с един човек дали тази дума съществува и се оказа че я има и аз искам да докажа, че я няма.... абе просто я махнете!!!!!!!! поне за седмица!“


отговор от друг редактор: „Има дума "стрелочник", ако това те вълнува.“


отново разтревожения: „знам че има, просто споря с един човек и искам да му докажа че няма, защото никога не губя!!!!“


От Николо Макиавели:

„Макиавели умира на 21 юни 1527 г. във Флоренция. (Изцинира убийството си)“


От изтрита статия:

"...АД, най-голямата частна компания в газовия сектор на България, е акционерно дружество, основано през 1992 година преди Христа."


Знаех си, че не може толкова бързо да е станала най-голямата.


Добавено в статията Старгейт SG-1:

„Студентите от Финансов Контрол, УНСС, които могат да изпият целия алкохол на вселената и по този начин да лишат човечеството от високоградусните напитки. Те притежават уникалната технология за създаване на вечния елексир, по-известен с наименованието "домашна ракия", също както и "шлякавица", "пърцуца" и пр. Обитават многонаселената планета "Студентски град" и излизат само през тъмните часове на деня.“


В статия за астролог:

„Предсказал е смърта си като за по сигорно е спрял да яде“


Текст към снимка от статия за неизвестен играч на билярд: 

„Рони О'Съливан може да си смучи щеката само.“



От статията Колики, раздел „Ефект върху семейството“:


„Настъпва период на безсънни нощи – любим за бащите! ( „Махни ми това „пищяло от главата”). Ситуацията в не малко от случаите се утежнява и от появилото се чувство на безпомощност. Искаш да помогнеш на пищящото, малко човече с зачервено лице, но не можеш. В един момент ида въпроса : „Ние родители ли сме или какво... ?” Семейството е разделено: „ Ти спиш с него, аз сам в другата стая!”

Е това състояние има и своята положителна роля, семейството се сплотява за да се справи с проблема. Започват и у таткото да се проявяват „майчински чувства” и т.н. А най- приятно става, когато се намери решение на проблема, или просто след 4-я месец коликите изчезнат. Тогава наистина си казвате : „ Е, ние успяхме!”

Сега чакаме появата на първите зъбки.“


Поправки в статията Облак:

1. Милярди е поправено на милиярди.

2. ...държрат като хора.. е поправено на държът.

Чисто математически, авторът след няколко хиляди опита трябва да успее да ги напише правилно.



Из краткия живот на статията Джонин:

„Джонинат е трето ниво нинджа.Нат него е само хокаге.Джонинат убочава генините.“
и 
„За да стане чунин неиджата трябва да е станала генин.След това,ако джонина в чйто отбор е распределен го препоръча за испита за чунин и генина го вземе то той става чунин-второ ниво нинджачунина е кумандир той вече може да ръководи мисии.“

С една дума - Наруто. 
:-)


От статията Скорпиони:

„Щом един новороден скорпион стане на 3 месеца, той сменя кожата си.Това става 5-6 пъти в живота му.“

Горкият, колко пъти му се налага да се ражда и да става на 3 месеца.


В биографична статия:

„oсвн това е обявен за най-синият човек на земята за 1900 г.“

Добре де, това е от бързането. Но е смяшно. :-)



Определение за камина:

„Камина е част от архитектурния дизайн и представлява печка с кумин...“


От изтритата Беседа:Антонио Бандерас:

„днес гледах първороден грях харесва ми как се целуваш искам да ме вземеш за втората серия.“

Отчаян зов на фенка.


От статията Хамстери, описвайки половата система на хамстерите:

„Женските имат две долепени една за друга дупки“



В статията Клизма на първия ред за съдържанието на статията е написано:

„Тази статия съдържа излишни суперлативи."


От Денят на детето:

„В Денят на Детето детето ви има най-много права.За децата от 4 до 12 годишна е задължително тогава да получават подаръци.“


От Яйцераждане:

„Разможаване на влечуги, при които се извършва яйцеживораждащо оплождане.“

Съвсем ми се объркаха представите.


От Тор (биология):

„За да може производителите на заешка тор да имат наистина качествен продукт те трябва да дават на зайците да ядат акитата си.Когато зайците ядат акитата си те си набавят минерали неоходими за разтенията и за самите тях.“


От Гъбчесто тяло:

„Върху тялот има малки израстаци който приличали на гъби.Затова се нарича гъбчесто тяло.“


От Премедикация:

„Болка,причинена от чатене по скайп.Тази болка може да бъде премахната само от лекари,които са завършили със 6.00!!!“


От Световния ден за хрупане на солети:

„Световния ден за хрупане на солети се чества от близо 800 години на 24 август, обикновено в късния следобед или привечер. Древните обичаи повеляват солетите да са Златна Д..........., червени със зле илюстрирана панда на опаковката.“


От Див чесън:

„...Има мирис на див чесън откъдето идва и наименованието на това растение....“


От Парола: Риба меч‎:

„...Риба меч има има уста като на меч затова я наричат риба меч...“


От Мексико:

„...в мексико външната политика западнала и много хораумирали от липса на храна....“


От Мухи цеце:

„...Сънната болест спира всички клетки в тялото на човек за животните обаче тя носи смърт!!....“


От Слюнка:

„Слюнката e урино-убиец. Когато човек пие морска вода, слюнката обезврежда пикнята в нея.“


От Кучеподобни:

„Те се отличават от другите хищници по различни вътрешни и външни особености.“


От Хейли Джеймс Скот:

„Тя ражда малко момченце...“

Ами колко голямо да го роди?
:-)



От Великолепна фрегата:

„...за разплод колониите отиват на дървета в Флорида, на Карибите и островите Кабо Верде. Великолепната фрегата мълчи по време на полет, но прави различни звуци в гнездото си. Тези птици никога не кацат по вода, и винаги си вземат храна за полета.“


От Ебола:

„...тъй като тези кандидати могат да предпазват нечовешки примати от от заболяване индуцирано от ебола вирус.“


От Икер Касиляс:

„... В своята 82 мача за Испания, той е запазил 42 чисти чаршафа.....“

А калъфките?


От Южен кит:

„... Южните китове плуват бавно, ... но за сметка на това са много акробатични и често се пльоскат във водата с гръб.....“


От Безкрил корморан:

„... Той има дълъг клюн и око.....“
„... Плува по морска вода.....“


От Боа удошвач:

„...Боата удошвач е голяма неутровна змия от вид бои.Тази боа е силна и удушва плячката си като питона.....“


От статията за Рихтер:

 „Вдъхновен от хартията за плитки и дълбоки земетресения...“



От заглавната страница на Уикипедия на киргизки:

1. "Wikipedya - демек, Ачык энциклопедия".

2. "Уикипедияга, кош келиңиздер!"....



 От статията Андон:

„От гръдски означава "единствен"

Както казахме, това е много труден език. :-)



От Кърлеж:

„Истинският паразит е женският кърлеж.“



От Химиотерапия:

„Пациентите най-често се оплакват от следните странични ефекти, придружаващи терапията:
косопад
гадене и повръщане...
смърт“

На кого ли се оплакват след последното?



От Лох Нес:

„Лох Нес се намира на остров Великобритания в местноста Шотландия.“


От Нововавилонско царство:

„Населението на египет са били африканци с примеси от семиди.“

А какво ли е семиди? Сигурно семки за миди.
:-)


Ами това беше за редакциите в Уикипедия. Засега :-).
За другите ежедневни забавни коментари и хумористични статии може да следите в блога и в неговия архив.

Например публикациите в

 хумористичния Прочит на българската история (или откриването на земята като твърдо тяло).  :-)





by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 08, 2015 07:30 PM

Българска история (хумористичен прочит) - част I. Основаване на българската държава.

От днес, паралелно с някои други по-сериозни публикации ще разгледаме по хумористичен начин :-) историята, географията, културата, спорта и други, по-неизвестни факти за България и не само за нея. Ще се опитаме да покажем това по безпристрастен и нов начин, хвърляйки светлина върху някои по-ключови събития и нетолковасилнасветлина върху други. Най-вече за България, 'щото те другите са копирали почти 'сичко от нас - даже и имената (Иван например са го маскирали като Ян, Джон, Йоан, Жан, Валжан, Патладжан  и т.н.!) А ние сме копирали от македонците естествено. 

Но нека да започнем от самото начало: 

      Началото на прабългарското племе преди заселването на територията на днешна България е обвито в легенди, мъгла, алкохолни изпарения и жълта преса.

     Според най-широко разпространената сред антрополозите теория, прабългарите са произлезли от човекоподобните маймуни като всички останали и са дошли от изток, но според друга, почти толкова застъпена, просто сме паднали от Луната.

    Има и една малка клика, групирана около известния Йоло Денев, която мисли, че сме се изсухлили от джоба на някой си на име Тангра, докато е сътворявал света. Тe дори привеждат като доказателство изцапан работен гащеризон на дупки. Което все пак е по-добре от ония племена, дето си мислят, че са се излюпили от яйца на костенурки. Доста по-добре е и от македонците, които си мислят, че са произлязли директно от първата амеба, но затова ще се спрем в статията История на Македония.

    От историята по това време има твърде малко известни със сигурност факти. Останали са имена като Кубрат, Баян, Алцек, кака Сийка (оттам и съвременната дума кайсийка), брат'чеда Лари, както и полулегендарни истории за семейни спорове, чупене на стрели и за Лили Иванова. И така до похода на Аспарух, когато нещата малко по-малко се проясняват. 
 
За произхода на името българи днес има 4 основни теории:
1. Думата българ идва от неправилното гръцко произношение вулгар (vulgar). Първоначалните асоциации, че това идва от вулгарен са отхвърлени от съвременната историография. Силна подкрепа за тази теза оказва документ от 672 година, т.н. Вулгарис Шамарис, в който точно се посочва как тази дума се упоменава за първи път от уплашени гръцки войници по северните граници на империята:

    „...и по заник слънце ромеите видяха облаците прах от конницата българска, които закриха небосвода... Освен пет поредни нощни напикавания, това причини сред тях странно говорно смущение, което им пречеше да казват правилно б, а вместо тази буква единственото нещо, което можеха да кажат бе в...   Така копиеносецът
Геврекос Франзелос рече на брат си: Въъъ, вратлеее, вългарите идат.. Вягай, да вягаме...  и вратята веж да ги няма.

 2. Друга теория твърди, че българ идва от булгур - варивото, с което са били закалявани задниците на малките прабългарски посерковци още от най-ранна детска възраст. С течение на времето тази дума малко се е поизменила,  малките ставали големи посерковци на кон, но манджата дълго време оставала съшата.

3. Трети твърдят, че името идва от обсадата на ромейски град, когато неизвестното дотогава за гърците племе пристига на пъргавите си кончета под стените, опустошавайки всичко по пътя си, включително и мастиката на дядо Зафулакис. Тогава гръцки стрелец си бил записал в дневника: Тия подскачат насам-натам като бълхи... Не мо'еш ги уцелиш даже с картечница.... Тази теория обаче не е подкрепена с източници и няма много поддръжници. 

4. Четвъртата теория е най-комплексна и посочва хипотетичния общ произход и сходствата на протобългарите, протобактериите, протобахурите и споменатия вече булгур. Тя обаче е опровергана от тезите на големите авторитети в историографията като македонеца Гоце Фръцковски, който категорично доказа, че по времето на протобактериите са съществували само античните македонци. Това всъщност е толкова сигурно, колкото че прапрапра-дядо ти е дядо на дядо ти, но Гоце излиза с аргумента, че може и да е на баба ти). Теорията е опровергана и от личните спомени на Лили Иванова. 

     Българите пристигат и заселват трайно в България през 681 г. Това обаче не е еднократно събитие, а исторически процес продължил няколко години. При това следва да отбележим няколко неща: 

Първо - причините за епичния поход на многобройното племе са напъните на още по-многобройното хазартно племе, както и типично българския семеен скандал сред синовете на Кубрат със силна музика, бой и разделяне на имуществото. Накрая братята с насинени фарове седнали и изиграли партия покер по хазарски. На Аспарух се паднали 10 000 човека и еднопосочен билет за Югоизточна Европа, докато например на Батката Баян се паднало да остане да учи картите. 



Прабългарин приготвя
коня си преди похода



Второ:  Прабългарите пристигат на коне (порода - издължена дългошиеста, виж снимката за подробности). Което въобще не е учудващо, при условие, че са правели всичко на коне. Памперсът не е обусловен от съвременни прищевки, а е бил задължителна част от бойното снаряжение на прабългарския конник. Грижата за коня е била едно от най-важните неща за тях - има документирани случаи на продадена тъща за кон; кон за кокошка; прабългарин, ридаещ над кон с думите Трай, коньо за зелена трева и др.  Известен факт е, че прабългарите се хранели, пиели и спяли, правели утринна гимнастика, йога и джогинг, както и доста други работи - всичките на гърба на коня.

Трето: По този начин по време на самия поход са измислени сухите и полусухите колбаси или т.н луканка (парче месо, случайно забравено за два месеца под седлото), Поморийска отлежала (забравени за неопределен период под седлото плодове), както и израза Я сега да видим кон боб яде ли? Оказало, се че яде, 'щото оттогава Дунав е със съмнителен цвят, а нивата на сероводород в Черно море са убийствени.  

Четвърто: Походът и прекосяването на река Дунав не са били просто еднократен излет, както го представят някои днешни туристически агенции в брошурите си, а организирано компактно придвижване на тъмна материя от точка А до точка Б.

Пето: няма.

Да продължим събититята с откъс от хрониката Вулгарис Трандафорис (в превод на името: За преминаването на Дунава от вългарите, за хан Аспарух, за коня му, за боба, за северните сияния и за трите празни бутилки от ракия)  на Теофан Изповедалник:

   „... И се показа хана с цялата си мощ на брега на реката Истрос, барабар с брат'чеда Лари, трите си кифли (б. прев. наложници), парче бахур в джоба и музика на Сашка Васева на max. Тези брадясали, миризливи и кръвожадни конници вдъхнаха ужас сред ромеите и на самия император Константин V, който се изтърва без да иска и оттогава си заслужи прякора -  Лайняния (историческа справка за правдивостта на името)...“

     Аспарух напада византийската армия, която чака командира си да си измие краката по на юг, в Девня (предлог за императора да избяга от битката). В битката при Он-гъл (да не се бърка с Ам-гъл), византийците са толкова объркани, че сами си прерязват гърлата, а императорът признава България като държава, разглобява оръжията си за масово поразяване и си оскубва косата. По-късно той опитва 7 кампании за унищожаването на новата държава, но бърка посоките и не успява да я нацели.  

    На новозавоюваните територии прабългарите намират големи количествени струпвания на славяни, номерират ги от 1 до 7 и лека-полека са претопени (отчасти това се дължи на факта, че не могат да смятат, но ной-вече на това, че не се разделят от коня си дори когато си лягат).  След тяхното претопяване, страната изведнъж се оказва населена със славяни, които се опитват да се убедят, че са българи (и които, разбира се, не могат да кажат и дума на прабългарски и затова просто махат пра-).
  
    Така българите трайно се установяват в днешна североизточна България и започват да се запознават със слизането от коня. Лили Иванова провежда няколко концерта на сцената в столицата Плиска. Македонците дискретно започват да скърцат със зъби, тъй като надясно и нагоре от тях се появява нова държава.

Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.co
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com

  В следващата статия ще се спрем на  териториалното разширение на България да Борис I - предпоставки и хронология.

:-)
Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял

Още на: http://textove.com/silviya-katsarova-topal-dazhd-tekst
Благодариние на textove.com

by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 08, 2015 07:24 PM

2. Българска история (хумористичен прочит) - част II. Развитие на държавата след Аспарух и откриването на земята като твърдо тяло.



     След първата публикация за основаването на Българската държава с много музика, смешни страшки и концерт на живо на Лили Иванова в тогавашната столица Плиска, днес ще разгледаме по хумористичен начин развитието на България от Аспарух до Крум - хронология. Ще се опитаме да осветлим дадени ключови събития по нов начин, хвърляйки тъмнина върху някои от тях и още по-голяма тъмнина върху други. Като в парламента.

И така: 

    Според подписания договор от 681 г., Византия се задължава да плаща ежегоден данък на българската държава от три понички и половина на година - едната със шоколад, а другите с 'квото има. Плюс DVD с последните хитове на Василис Карас - на две години.

    Непосредствено след тази война България обхваща земите от Стара планина на север, от точка X надясно и от Черно море навътре. Това обаче се оказва малко за българските ханове, които искат да ходят на курорт и да купонясват на три морета.  
   
  Тервел, който е след Аспарух, първи решава да докопа квот' може. За целта той прилага доста циганска тактика, като отначало уж помага на император Юстиниан II Носоотрязания (ама че прякори имат тия), а после му открадва Загора (която тогава се е наричала Млада), една чисто нова топка Адидас и кутията за сандвичи от раницата.

   Най-големият успех на хан Тервел обаче е, когато печели купата на Гърция в мач с арабите в Константинопол. Южняците подло вкарват 50 000 играча на камили, но българите геройски удържат и печелят с дузпи. В зверския двубой Тервел успешно запазва Византия като спаринг-партньор за българите и основен пазар за износ на сливовица и мармалад от сини сливи. 

Епичният мач в Константинопол, 717 г.


Кормисош търси семки
След Тервел българския престол заемат Кормесий и Севар от семейство Дуло. После идва Кормисош от семейство Катерички. България изпада в политическа и икономическа криза, тъй като свършват жълъдите за прасетата и семките за люпене за футболни мачове. Заплатата на хановете пада и е толкова малка, че никой не иска да работи за без пари. Пример за това е Умор, който след един месец работа си бие камшика, вика „Абе аз що не ви ...“ и напуска без предизвестие. За 15 години на ханския треньорски пост се сменят седем прецакани, единият от които се казва Телец, 'щото бил почти толкова умен. Желаещи постоянно няма, хвърля се чоп, а българският отбор не участва в международни мачове. 

При управлението на хановете Телериг и Кардам българите отново започват да замислят двубои с международно участие. Треньорският щаб на Телериг предварително успява да подкупи няколко съдии и делегати на ФИФА и УЕФА, с което постила чергата за бъдещите успехи на отбора на хан Крум, на които ще се спрем в следващата публикация. При Телериг и най-вече при Кардам, българите, за първи път от дълго време насам, провеждат няколко леки приятелски мачлета с византийците. На тях обаче им омръзва да ги бият като прани гащи и пак се съгласяват да плащат данък. Този път данъкът е увеличен на 4 понички, едната от които може и да е малко нахапана или настъпана. Инфлация, няма как.

Открития и интересни факти за периода от Аспарух до Крум:
- По време на кризата за семки след Кормисош, българите откриват псуването на съдията и целенето му с предмети като заместител.
- В средата на 8 век Лили Иванова разбира, че македонците са по-древни от нея, което предизвиква творческа криза. Излизат нови звезди като Сливия Каруцарова и Фтичка Чокондурова.
- Прабългарите и славяните правят много цигански сватби и окончателно се омесват.
-  Българите слизат от коня, откривайки, че земята е нещо твърдо. Това става малко случайно, когато 3-годишното каубойче Пешо си пада на главата и на земята й излиза цицинка.
- Вследствие на слизането от коня откриваме неподвижната тоалетна.

Толкова за този малко известен период от българската история. :-)


Следващ прочит: Териториално разширение при хан Крум и кой е най-стария футболен клуб - „Славия“ или Левски“?


by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 08, 2015 12:25 AM

June 07, 2015

Потребител:Vodnokon4e

Някои от снимките от първите 5 дни от конкурса Уики обича Земята - България 2015 г.

По-долу са някои от първите от първите снимки от фотоконкурса Уики обича Земята 2015, който се провежда за първи път в България.

За първите 5 дни пристигнаха над 200 снимки на природни обекти и забележителности от нашата страна, което е просто... страхотно. :-))
Още повече, че са от красиви по-красиви.

Мальовишки дял на Рила. Автор: Любомир Розенщайн Източник: Уикипедия

Райското пръскало, Автор: Спасимир, Източник:Общомедия

Чипровска планина, Автор: Spiritia

Доспат, Автор: Izvora, Източник: Общомедия

Цветове от Витоша, Автор: Tanasy Източник: Общомедия

Местността Стойките, Автор:Izvora Източник: Общомедия

Мальовишки дял на Рила, Автор: Любомир Розенщайн Източник: Общомедия
     
Местността Ритлите, Автор:Toli Nikolaev Източник: Общомедия

Национален парк Централен Балкан, Автор: Спасимир Източник: Уикипедия

Дори маже да не съм избрал и най-добрите от новопристигналите -
просто са толкова много, различни и хубави, че не ми остана време днес за оформянето в блога. Но ще продължим да ги публикуваме и през следващите дни, така че ще имаме предостатъчно време. Надявам се - от вас зависи  :-)  Напомням, че няма ограничение на броя на снимките и те ще бъдат използвани за илюстративен материал за статии в Уикипедия (освен, че ще участват в конкурса). Започна и паралелното разширяване на статиите за природните забележителности на България. За първите  5 дни са написани и разширени около 20 статии
 - още едно приятно занимание, в което може са включите с познанията си.  :-)

 До утре :) 


by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 07, 2015 12:51 AM

June 06, 2015

Потребител:Vodnokon4e

Забавни и смешни бисери и редакции в Уикипедия през годините - II част


Някои от по-смешните бисери и редакции в Уикипедия през годините - II част 

      Вчера започнахме тази интересна и дълго събирана поредица. Днес повечето са събрани очерци и дребни бисери за села и паланки и въобще редакции, свързани с България.
    Понякога свободното и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-). Връщането им е най-лесната част. Но понякога има доста добри попадения, които си заслужава да се....хм, запазят да поколенията? :-)

Опитвал съм се да запазя и оригиналния правопис, доколкото е възможно, а под тях често има мои коментари:



                                От Миладиновци (Област Ямбол)

До селото има голямо ловно стопанство, характерно с най-голям брой диви свине на единица площ. Срещат се елени, сърни и всички видове вреден дивеч. Всеки ловец, посетил ловното стопанство не е останал разочарован, с изключение на местните ловци, за които е забранено. Иначе дивечът си е направо напаст!

брой диви свине на квадратен метър - ами как няма да е напаст, а?



                                   От Розово (Област Стара Загора)
 
на първи май заповядайте на палатка в гората в село Розово.Това е един прекрасен празник на който ако намерите някой трезвен сте збъркали селото.
 
Там сме! Ама на всеки първи май ли? Да не збъркаме, ей? :-)

ДЕВИЗ НА СЕЛОТО
С пияни хора комитет не става !!!
Колко истина в две думи.


tova selo moje da go nqma na kartata ama go ima na globysa.

Извод: Глобусите са по-надеждни от картите. Щом Пишурката е там.

              От Фърговци:  (едно по-дълго авторско съчинение)

В момента на Фърговци живеят постоянно неколцина пенсионери. Всички до един гонят или са надхвърлили 80 лазарника, но въпреки достолепната възраст са удивително жизнени. Типичен пример е бивш полковник от службите за сигурност. Според собствените му думи тогава страдал от седем болести. Сега, петнайсетина години по-късно обикаля насам-натам с бастунчето, пасе 5-6 кози и си обработва градинката. Твърди, че не е стъпвал на лекар от миналия век, защото всичките болести изчезнали. Само една нова го споходила - липсата на пари за пиене. Въпреки това намира начин да подкара ракийката още по пладне, а през уикенда, когато идват виладжиите редовно спохожда някого и се почерпва за чужда сметка още от сутринта.

Едно станало напоследък традиционно събитие е честването на Еньовден. Всяка година, в края на месец юни на Фърговци пристигат няколко автомобила, от които бодро се изсипват дузина заралии. Освен себе си, те разтоварват големи количества напитки и храни и се настаняват се в някоя от вилите. От мощна стереоуредба са понасят ту ръченици, ту Том Джонс, ту Химна на България, ту Абба. От петък до събота посред нощ веселбата не спира, а само се засилва, разнообразявана от гърмежи, фоерверки и песни в съпровод на китари.

На самият Еньовден, в неделя призори всички се отправят боси и по шорти през баирите. Когато слънцето заприжуря, те вече са разтоварили торбите и са окичили фасадата на къщата с ароматни треви. С бодри ракиени наздравици започва голямото чакане на голямото събитие. Отчето (в компанията има поп) отправя молитва към господа и подкана по телефона, звучаща горе-долу така "Аре ве, калпазанино, прегладняхме!" и скоро след това габровският агент пристига по криволичещия път с малкото си джипче, от което бандата с викове и изстрели във въздуха възторжено измъква грамадна тава с цяло печено агне и кофа дробинета с ориз и спанак.

Местните дядовци имат допър повод през тези три дни да се отбият на гости при веселите заралии за по ракия-пет, а в това време бабичките им плевят картофите и пустосват. Странно, но седмица след събитието лаят на местните кучета все още наподобява вокалните изпълнения на Том Джонс. 

Без коментар :-)


„Икономиката му е на много ниско ниво , отглеждат се прасета,овце , крави , жени и кучета.“

Е, това си е обидно. Напомням, че подобни редакции се трият веднага след като се забележат. 

От статията Долно Черковище:
"КМЕТ" закволи им е те и без него си живеят добре...

Ами тъй де..


     От Полето:
Село Полето се намира в планински район.
 
Откъдето произлиза и името вероятно  :-)


„Историята на района е много оскъдна, за6тото изпратените археолози в района не остискаха на алкохола и яденето с които ги посрешнаха местните. Повече несе и върнаха.“

„Дори и да умирате от глад, неси взимаите закуски от Ц..., освен ако неви се яде суров лебец с олио.“

Това място изглежда като Дивия запад. :-)

Всяка година на 14 Януари в 6 часа сутринта от селото тръгват кукери. Те обикалят селото от къща на къща за да гонят злите духове. Стопаните на къщата дават на кукерите ракия, пари и др. След първите няколко къщи 99% от кукерите са пияни.

Завалиите...

От Чепинци (Област Смолян):
Жителите на с. Чепинци изповядват християнството като основна религия и исляма като второстепенна религия.
 
Така де - мястото на душата в рая трябва е подсигурено отвсякъде. :-)

От Къпиново (Област Велико Търново):
В близост е Къпиновският манастир и небезизвестната Механа, стопанисвана на времето добрия кръчмар Ботьо, веселата му жена Леля Радка, синът им Тишо, конят Путьо и кучето Хонда.
Конят е най-важен.


 Редакция в статията Пролом:

кмет = Станке, кандидатирай са, ма!

Уикипедия като инструмент за агитация онлайн.:-)


Градът е известен и с това, че бившата му кметицата гледаше говеда и овце и веднъж седмично отсъстваше от работното си място, за да може да изведе картела. Тогава китните поляни в околностите на града се превръщаха в нейна приемна.
 
А записването, записването как става? Че искам и аз моя картел да изведа. :-)


Важна редакция, уточнение за посетителите на кръчми в село Борово (Област Благоевград):

Редовни събития = сбивания по кръчмите
Амииии, има редовни културни събития (вероятно с масово-възпитателна цел), какво повече може да иска човек? :-)

От Чешнегирово:
„В землището на селото е бил открит и изцяло повреден римски крайпътен надпис,вероятно съставен на старогръцки език.“
Хитро - превели го и изцяло го повредили за още по-добра маскировка. Ами ние българите, сме ги разгадали.
:-)


 Личности:
Петър ... , писател
Тeодор ... , сервитьор

Че тях кой не ги знае?


Графата „обществени институции“ в неназовано село в шоплука е изчерпана с изречението:

Селски съвет - Бойка и Лила

 Едната работи председател от понеделник до неделя, а другата - през останалото време

     Раздел Редовни събития за село Извор (Софийска област):
        
 ...ставане---пиене-пиене-пиене-легане...

Забелязва се някаква пуфтуряемост, хлъц...:-)



За заниманията в неназовано село:

все пак обаче забавленията са 2 пъти в годината, а през другите какво правят и малкото деца в селото? отговор: момчетата ходят на стадиона да ритат или си бъркат в носа, а момичетата просто нищо..

В същата статия се говори и за кулперацията. Вероятно се има предвид cool-перацията.


От Лудна:

Реката е дълга 3-4 километра и поради това не се влива никъде.

Ама съвсем никъде? :-)  И къде отива?




Съдържанието на изтритата статия Тозар:

„Някойградовец.  Всеки някойградовец по рождение е тозар - абсолютна личност.“
 
Щом казваш.

В статията Анссамбъл хасково:
Думата ансамбъл е написана по три различни начина: Анссамбъл, Ансъмбал и Анасамбъл.
Сигурен съм, че при добро желание може и още.

Редакция от 20 септември 2010 г.:
„Борис наречен още Бобчо, принадлежи към семейство X и е разпространен на Балканите, но се среща и в Европа. Обитава предимно разхвърлени стаи и мръсни ателиета, по-рядко подредени и чисти места, където няма естествени прикрития. Този хищних, това рошаво и космато животно, има късо, здраво тяло с дюстабанови, здрави крачета. На дължина тялото му достига 173 см, косата му до 60 см, а теглото 65 кг. Космената му покривка е гъста и рошава, стърчаща на всички страни. Тя го прави почти невидим сред боклуците в стаите. Борис е единак, крие се ловко сред апартаментите, където на сигурно място спи и яде. (не е опасен за околните)“
Това е някакъв неизвестен нов вид.


        От изтритата статия Готин мъж:
Всички готини са женени!
Друго си е един мъж да мине през школовката на една жена! Да го пипне както трябва, да го поомеси, да го попречупи, да го направи по свой образ и подобие, да му придаде малко вид. След като премахнаха казармата пак на нашите ръце я оставиха трудна тази работа - облагородяването на мъжете.
Без коментар :-)

Съдържанието на изтритата статия Намъквация:
Намъквацията предствлява процес , в който дадена неособенно организирана група от хора осъщетвява присъствие на алкохолно - музикална забва от битов характер ,в която домакина / домакинята предвидливо и също така напразно се е опитал да уведоми твърде тесен кръг от хора. От това следва , че дадената алкохлно - музикална забава надвишава планирания първоначално капацитет , което води до качествени изменения в нейното протичане ( някои автори характеризират явлението с термина " Вилнение" ) . Намъквацията е спонатнен процес и може да бъде осъществен по два начина :

посредством елемент на " присламчване " - едно или няколко лица имат известен контакт с домакина на събититето. Те споделят имформацията отнсно локацията на алкохолно - музикалната забава с широк кръг от хора , разполагащи често с ограничен бюджет и висока мотивация , която довежда до реалния завършек на процеса. Тук обаче много важна роля играе първоизточника на инмформация , защото той ще поеме моралната ( рядко материалната ) отговорност за щетите причинени от уведомените от него " намъкватели ";

директна намъквация - тя е изисква повече време , тъй като лицата известни като намъкватели имат единствено визуална представа за организатора на събитието . Това ги кара да използват тактика позната сред тях като " чай са напият малко всички и ний шъ съ намъкним " .Това води до извода , че 'намъквацията" е практически необратим процес поради масовия характер на мероприятието.
  Хахаха, доста свежо!



Част от съдържанието на изтритата Андреа (пояснение):
Андреа обича всякъква музика, но най-вече класическа и поп-фолк. Любимата и класика е "Четирите годишни времена" - това по линия на майката. По линия на бащата е любимата и вила в гр. Сапарева баня, където релаксира и среща своите най-искрени фенове.

:-)
От статията за Иваняне:
 
От стари хора живущи и редовни гласоподаватели става ясно, че в дълбока древност, когато София е била язовир, вълничките на язовира са се плискали на брега (където сега е селото).
 
 Не знаех, че някога столицата ни е била язовир на Иваняне  :-)


 
 „ГОН (Голямо Октомврийско Напиване)е специално традиционно напиване, което се извършва през октомври в София. Задължително е присъствието на поне трима души от Новогръцка Филология на Софийския Университет. Алкохолът, който се консумира на напиването може да е всякакъв, като единственото ограничение е, че трябва да е поне над ХХ градуса.“

А ако са двама? Тогава сигурно е МОН - малкото октомврийско напиване.. :-)


    „Важно място в бита на местното население заема сливовата ракия, която естествено е "хенд-мейд".“


    А ако не е хенд-мейд - връщайте я. :-) 

     
      От статията Кондьо:
      „Кондьо е един от най-влиятелните философи и откриватели от времето на ранното българско фолк просвещение. Името му идва от неговото изобретение "Кон дьо Тен" - еквивалент на "Фон дьо Тен", което се използва успешно сред малцинствата за постигане на ромска украска, с която мъжките привличат вниманието на женската и е важна част от любовната игра на роми и още по-роми. Още на 3 - годишна възраст успявя да напуши Кърт Кобейн. След поредната тежка и псиохотропна вечер в Сиатъл, Кондьо споделя своите схващания и идеи за света с Кобейн, който не издържа на просветлението на Кондьо и се самоубива. На 5 - годишна възраст Кондьо предава СПИН на Фреди Меркюри.

      Жени се за Крисътл Стийл, която още след първата брачна нощ с Кондьо решава, че ще стане порно звезда, повлияна от неповторимата любовна техника на философа. Преломен момент в живота на Кондьо е срещата му с книга. 

      Изумен от качествата на странния предмет, той решава да посвети живота си на науката. Започва да твори, като творчеството му е силно повлияно от Ницше, Платон, Аристотел и др. антични гръцки философи. Трудовете му - "Леле како", "Аман, аман" и "Твоето деколте" а.к.а. "Твойту дикулте" оказват силно влияние върху пост - социалистичексия период в България, като са "верую" на хиляди вярващи българи. Работата на Кондьо се следи от политици - практици и теоретици, в това число и от Хенри Кисинджър, който описва феномена "Кондьо" в своя труд "Дипломацията". Докато пише трудовете си, Кондьо работи като велосипед в спортен магазин в родния си град Сливи - ен.

      Днес Кондьо е тачен от редица интелектуалци от Факултелто, Захарна фабрика, Сухата река, Столипиново и още редица огнища на философски размисли. Учението му се преподава в Сливенски университет по венерическа авангардна скулптура, като вдъхновява умовете на милиони.“


      Хахахаха, уникално просто. Затова си заслужава.  :-)

         
        Из вандализъм в статията Сергей Игнатов:
          „Под натиска на съпругата си, става застъпник на идеята за асексуално размножаване при хората.“

          От статията Ботев (Брестак):

            „Ботев Брестак е футболен отбор от село Брестак, Добричко, България. Химна на този отбор е на оркестър Варненци и се нарича Брестак Кючек. Футболисти засега са Кмета (капитан), Даскала, Попа, Кръчмаря, Пощаджията, Бръснаря, Чобанина, Касапина, Рибаря, Мангала, а вратар е немия турчин. Медицинско лице и масажист е кака Пена, доячката.“
              Че те готови за Шампионската лига :-)


              От статията Орешник:
                „...Най-близката ЖП гара се намира в гр. Елхово, а най-близката ЖП гара е в гр.Ямбол...“ 
                „...Куполът на параклиса имал камбана, сградата била с красиви огради, докато дядото съществувал...“
                 „...През лятото селото се запълва най-много...“
                „...Много често се виждат чужденци, които се разхождат из тесните улички и се радват на всяко едно нещо...“


                Та коя е най-близката гара?



                От статията Дебелец:  

                В дебелското землище е имало живот още по време на римското владичество.

                А преди това!?!?


                "...... '57"ЕООД - статия за мандра, която беше изтрита:

                 „Днес към предприятието има изградена ферма, за да е сигурно, че непреработеното мляко е от щастливи крави.“
                  Ама сигурно ли е вече?


                  „Всъщност, става дума за два сходни, но все пак от корен различни езици. Има някои твърдения, че българският език е причинен от македонския, но те ​​са непотвърдени.“

                  Е как да не са, нали македонският е най-стария език на Земята? Даже още преди нея. :-)


                                                   От статията Глухите камъни:
                    „Всечената в скълътъ стълба...“ 

                      Както говорим, така и пишем, да съ .... у глъвътъ....


                    От статията Батянка:
                        „Батянка - Обръщения между две бургаски Батки (личица или манияци)“

                        Хаха, личица..:-)


                        От изтритата категория Списък на певици и певци:


                        "2 ма певци добавени" - Братя Аргирови и Борис Годжунов


                        Аз не мога да броя. А братята колко са?


                                                 От Златните хитове на Малина (албум):

                        „...бестов албум.“ 

                        Остатък от азбестов може би!??
                        :-)


                                                               
                                        От статията Раждавица, раздел „Културни и природни забележителности“:


                        „В покрайнините на селото има камък, обрисуван от Владимир Димитров-Майстора.“

                        Да, в профил и анфас. С думи.


                                                  От Константин-Кирил Философ:


                        „Братята са гражданин на Византийската империя...“


                        А паспорт показаха ли? За един брат или за двама?


                                              От Беседа:Симеон Сакскобургготски:

                        „Помни ми дюната... Аз не съм просто един запалянко които седи пред компютъра. Това лято имах среща с Божидар Димитров в Националния Исторически Мусеи а вестник 24 часа писа статия за мен.“

                        Разпален редактор, който иска да му се помни дюната. В Мусея.


                                                                 От Беглеж:

                        „Няма събитие в което Беглеж да няма своя дан.“

                        Еми няма. Дори и в падането на Рим. И точка. :-)


                                                                          От Умай:

                        „Всъщност известно е вече, че прабългарските колобри са отдавали почит и на богинята-майка Умай, съпруга на Тангра. И именно там е открита и релефа на богинята Жънай, която когато ражда своя син - става Умай.“

                        Жънай, Умай... аз се обърках май. Шотландец, ирландец - все тая



                        Утре ще продължим с Разни: кратки, объркани или сочни обяснения на най-различни природни феномени, събития и въобще за Вселената и всичко останало 

                        Пример:

                                                            От Чинчили:

                        „...Чинчилите много обичат да се самоубиват, но иначе са грижовни и мили животинки....“


                         




                        До утре








                          by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 06, 2015 08:08 AM

                          June 05, 2015

                          Потребител:Vodnokon4e

                          Кои са първите три снимки от 2014 година? И каква всъщност бе наградата за извънземния пейзаж?



                              След като ви показахме в няколко публикации най-добрите снимки от конкурса „Уики обича Земята“ за 2014 г. дойде време и за трите, които спечелиха големите награди.

                              Те са от Естония, Бразилия и Украйна - три различни части на света от участвалите 15 държави. През тази година броят на участниците се удвои, като България участва за първи път. Надяваме се тази година снимка от нашата страна да спечели някое от първите места. За целта тя трябва да е качена в Общомедия до 30 юни - така е по правилата на конкурса, но без значение кога е снимана. Участвайте смело и безотговорно - броят на снимките няма значение. :-)

                          Нека да видим и победителите - аз няма да досаждам с много коментари :-). Те са по ред: 2-ро, 3-то и 1-во място:

                            2-ро място:

                          Скални формации и връх Божия пръст в далечината, в  национален парк Сера дос Оргаос, щата Рио де Жанейро, Бразилия.
                          Източник:Общомедия

                          Страхотна снимка на природен феномен. Човек може само да гледа, без да му омръзне. Бих искал да го видя и на живо.




                            3-то място:
                          Блатото Мукри в октомврийска утринна мъгла. Рапла, Естония
                          Автор:Amadvr
                          Източник:Общомедия

                          Силно. На най-вече на голям екран, където се вижда всичко.



                          Да ви напомня, че сред няколко дни ще разгледаме и снимките от България, а между тях - и победителите от конкурса „Снимка на годината“ (която е на свободна тема, докато „Уики обича Земята“ е само за природни обекти)

                            Оставям ви да се насладите на победителя - свалете си я като тапет на десктопа. Наградата за победителя е пътуване до Мексико - честито на Balkhovitin!

                          Отдолу съм написал причините защо тази снимка НЕ трябва да e №1 :-)

                                1-во място:
                                Един извънземен изглед към Карпатския национален парк от планината Ховерла, Ивано-Франковска област, Украйна.
                          Автор:Balkhovitin 
                          Източник:Общомедия




                          Причини, поради които тази снимка не трябва да е №1:















                          ...няма.




                           До следващата публикация, т.е. до утре









                          by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 05, 2015 12:10 AM

                          June 04, 2015

                          Потребител:Vodnokon4e

                          Някои от по-смешните бисери и редакции в Уикипедия през годините - I част

                              Помните ли едно време студентските бисери? 

                          И всъщност кой все още си мисли, че форматирането в Уикипедия е трудно!? Или че Уикипедия е само едно досадно фактологично четиво!?

                              Участието и анонимното редактиране там е достъпно за всеки, дори и за 10-годишни деца, които пишат за любимия си сериал (каквито случаи и има).
                              Понякога обаче това свободно и лесно редактиране води до... хм, да кажем вмъкване на неуместно подбрани изречения при копи/ пейст, досадни грешки от бързане и лош превод или просто до целенасочени опити за хумор :-). Естествено такива редакции се отстраняват когато се забележат, но понякога това не става веднага. Всъщност редакциите могат да се проверят чрез параметъра oldid в URL адреса и номера на съответната редакция в статията, но повече няма да задълбаваме в технически подробности. А връщането им е най-лесната част.

                             По-долу съм събрал някои от най-забавните и смешни редакции и бисери през годините в българоезичната Уикипедия - от различни статии и с помощта на някои от колегите-редактори, най-вече Izvora (отдолу някои са с мои коментари, когато ме е напушвало на смях). Опитвал съм се да запазя и оригиналния правопис, доколкото е възможно:


                          От статията Тигрова акула:

                          Когато тигровата акула напада, се отличава с особен апетит. Известно е също, че честичко напада лодки, хапейки и обръщайки ги. 

                          Горките лодки. Представям си какъв ужас изпитват. :-)


                          От статията Никола турналиев (с малки съкращения):
                          Никола Костив Турналиев е един от личните телоохранители на френския император Наполеон Бонапарт. Известен е като единствения войник от френската армия, който не посмял да побегне при битката при Ватерло (1815 г.)! Самия Наполеон казва за него "Надявам се синът ми да е като него"! През 1843, той е осъден на смърт чрез разстрелване, обвинен е от руския цар Александър I за убийството на руски, пруски, британски и австрийски капитани!

                          С една дума, абсолютен килър - изтрепал е половин Европа. И прочие.
                          • Продължение: Но един ден един велик човек който остава тайна в историята под името Тако,открива частите на дрисльото Никола и ги заравя в река Черно море.А членът му е бил изяден от хищни риби.
                           Факт!!! Черно море е река, а Никола е дрисльо. Когато фактите говорят, и боговете мълчат!
                          • Последните думи на Турналиев гласят "Аз съм фъстък и фъстък ще си остана"!" при което британските войници го разстрелват, но след цели 3 заповеди "огън"!
                                               Мдааа, трудно се цели фъстък...:-)


                          От статията Палестина - принос под формата на въпрос:

                          Според Корана Господ е възложил на пророка Иса да обитава Палестина. Възможно ли е такава държава да не съществува защото с неговата самоличност нещо не е на ред?

                          Абе що не питаш направо дали пророка не е бил сбъркан. 


                          От нова статия - 08.11.1974:

                          08.11.1974 е роден инж.Николай Георгиев Николов. Направил революционни оъкрития.

                          Няма значение оъкрития, укрития, или открития - важното е, че са революционни нещо-си.


                                     От статията Водопад:


                          Водопадите същност са големи реки, които са разположени под наклон при някоя дребна планина.

                          Същност от колко градуса е наклона?


                          От статията Ледникова епоха: 

                           „Ледниковата епоха е един студен период. 

                          Кратко и ясно. Повече обяснения едва ли са били нужни.


                          От статията Даниел Димитров:

                          Роден е още като бебе.

                           Учудващо...аз си мислех, че е роден като голям. Колко ли такива има?


                          От статията за Гергана:

                           „Какъв тип мъже харесва Гергана: чаровни, трудностъпни“

                          А какво е трудностъпни мъже? (сигурно мъже, които стъпват трудно или имат тромава походка). Е, всеки с предпочитанията си.

                          От статията Лък:
                          „Масово се използва и сред африканците, дет немат пари за професионален лък, най често ги използват за дивеч, стрелят от слоне крави и други млеко и немлекопитаещи животни.  Лъкът е силно разпространен през средновековието, но изгубва своето значение на оръжие за масово поразяване през Първата световна война когато е изместено от химическото оръжие, атомните бомби и студената война. Отнася се към хладните оръжия, тъй като африканците са много студени хора, за да направят перфектното убийство, те използват така наречените хладни оръжия, те слагат лъка в племенния фризер и го изстудяват докат замразне, после трепат нареде.Лъкът през 21век представлява най-модерното снаражение на геройската БГ армия и също така заема важна част в делника на БГ ловците на пингвини дракони и Йети. Без лъкът нашият живот би бил несигурен.“

                          Без коментар, заслужи си от мен порцията смях. Добро въображение! 



                          „...дядо ни е наи-известния в цялото село имаме даскало и фурна които са брицани от нас. до там има барче в което продажат една баба и една добра леличка - дартата е ужасна!!! но продават мноо вкусен сладолед от 0,50лв.
                          тези работи кжит сме ги писали са ВЕРНИ вервайте ни !!! и тва ее :)“

                          Верваме ви, верваме! 
                          И за сладоледа, и за дартата верваме! И тва ее



                          Основна атракция са селските гробища.
                           
                           Черен хумор par excellence!
                           

                          От Мадан

                          Miro 4ernia, izvesten s prikora si MANGI s krashnta snaga, Juli mastika i spi v mazetata i krade burkani s kompoti.

                          Може би трябва да го включим в раздел Известни личности с кръшни снаги или Известни личности, жулещи мастика.


                          Танковите войски са съставени от танкове.
                          Звучи логично, като се замисли човек. И дотук.
                          От Балто:

                          ...предотвърти...
                            Изобретателна правописна грешка. Кой е корена - Върти (като например предотвърти да му отвъртят два шамара), твърди или просто има нещо общо с пред вратата?


                              "Бългърски елен"  
                          Ааааа, не е същото, многу ва мола!
                            

                          „Например в Япония ежегодно много млади момичета се опитват да продадат своето бельо на компании, които след това ги препродават на цена, по-висока от пазарната на един чисто нов продукт!“ 

                          А какъв е бил добавения продукт, че се е вдигнала цената? :-) Не го вярвам това!

                          От Айдемир:

                          Разположено е в долината на реката в Айдемирската низина на височина 16 км.
                          Връх Еверест ряпа да яде. От Айдемир по-високо нема. И това 16 км е само измереното в низината, горе на високото да видите.... 

                          Снимка поставена в статията Нудизъм показва безлюден плаж, по който се разхожда куче.

                          Коментар на автора на снимката: (...) Няма как да представим нудистки плаж иначе (...).

                           Що, че аз мога да си го представя по-иначе, ама куче ли трябваше да снимаш!!
                               От Атлантида
                          Понеже Донели твърди, че лемингите от Норвегия са плавали до Атлантида, проф. Галанопулос заема позицията, че няма начин лемингите, които са всъщност дребни гризачи (!!! а си мислих до последно, че са някакви яки викинги, но не били викинги, а ГРИЗАЧИ; направо се побърках, като разбрах какво са лемингите), да са плавали до Атлантида.
                          От какво могат да се побъркат хората.


                          ...изаква се висше образование...
                          Мдаа, доста усилия са нужни за висше наистина. :-)

                                   продукций - един продукций, два продукция и т.н. 

                                Продукций - ама на баба ти фърцилия. 

                          От Паша дере: 
                          Точно на тази снимка морто застива. Сега там има един разбит кораб и залива е защитен от всяка една страна. Когато съм там се чувстсвам като риба която трябва да изхвърли хайвера си. Това лято съм там на палатки. не идвайте :)))
                          Няма. И благодаря за предупреждението.  :-)


                          Това е първата част, но има още доста много. И тъй като Уикипедия е отворен проект в движение и се прави от хора - ще има и още много. А колко ли сме пропуснали през годините - един Господ знае.

                          Скоро ще постна и втората част, в която има някои авторски очерци за села и паланки. :-)

                          by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 04, 2015 11:52 PM

                          Планини във въздуха и овце, позиращи за снимка - 6-то, 5-то и 4-то място през 2014 г.


                              Представяме ви трите снимки, които се наредиха на 6-то, 5-то и 4-то място за миналата година в конкурса „Уики обича Земята 2014. Те са от Нидерландия, Македония и Украйна. Ако някой се запита зашо има толкова много финалисти от Украйна - ами логично е, тъй като конкурсът започна през 2013 г. по инициатива на Уикипедия-Украйна и на следващата година украинците вече имаха ясната идея и организация. Това е второто им участие и най-голям брой снимки бе получен именно от тази дължава.

                              За наша радост, през 2015 г. България също успя да се включи сред челните държави в инициативата (участват общо около 26 страни). От 1 юни започна качването в Общомедия и на снимки от природни обекти от България, най-добрите от които ще участват в международната надпревара. Кампанията е до 30 юни и може да се следи и на страницата във Фейсбук.

                            Нека да погледнем снимките, на които не достигна малко да се наредят сред големите награди:

                          6-то място:
                          Снимка на овце в природен парк Дренц-Фрийзе в Нидерландия
                          Автор: Uberprutser
                          Източник: Общомедия


                           Това изображение бе оценено като едно от най-качествените в техническо отношение. Макар и малка по размер, тя си има всичко: обект, дълбочина, фокус, чистота, обем. А и обектите са позирали точно като за снимка  - все едно, че си на представяне на пролетно-есенната колекция на някоя модна къща и манекенките позират на пътеката пред фотографите :-))))                 

                            
                           5-то място:
                          Връх в пранината Кърчин, част от национален парк „Маврово“, Македония
                          Автор: MartinDimitrievski
                          Източник: Общомедия
                          Братята македонци се представиха с една добра снимка от парка Маврово. Добра дълбочина с отделяне на фона (дори на три - близък, среден и далечен), като близкия обект е разположен норочно в дясната третина, а по-далечния - към лявата. Единственото тук са двете незабележими петна най-вляво, които биха се видели с невъоръжено око при увеличение на снимката.   

                          4-то място:
                          Шаан Кая в облаците. Ялтински природен резерват, Крим
                          Автор: Александр Черных
                          Източник: Общомедия

                               Прилича на фантастичните планини от филма "Аватар", нали?  Не зная на каква височина се е качил фотографа, за да снима, но определено си е заслужавало. Тя е избрана за снимка на месец септември в няколко Уикипедии. Впечатлението е по-силно при пълното разгръщане на кадъра.    


                          Утре най-накрая (сигурно някои се питат зашо не ги сложа на един път всички - ами просто не е интересно :-)))) ще видим и снимките, които спечелиха големите награди през миналата година и ще ви кажа каква бе една от тях. :-))    Сега е подходяш момент за вашата снимка, която през юли може да спечели подобна награда. Няма значение кога е направена снимката, условието е да е качена в Обшомедия до 30 юни 2015 гДо утре :-))

                          by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 04, 2015 11:11 AM

                          June 03, 2015

                          Потребител:Vodnokon4e

                          Днес - нереални пейзажи, морски панорами като стенен тапет и първите снимки от конкурса в България

                          Продължаваме със следващите няколко снимки от финалистите във фотоконкурса „Уики обича Земята“ 2014. Днешните фотоси са на различни теми и впечатляват по един или друг начин. Определено е трудно да се избере от всички коя е най-добрата - представям си какво е било на журито от миналата година :-))

                          Започнаха да пристигат и първите снимки от България от тазгодишния конкурс, който се провежда до 30 юни в страната. Ще разгледаме и две от тях - нека да видим дали нашите природни красоти падат по-долу от най-добрите международни снимки. Аз си мисля, че е обратното :-)) Ако и вие си мислите така - фотоапарата в ръка, раницата на гръб, приятелите в джоба и ето ви една добра алтернатива за уикенда за излет:-) Снимките може да качвате ето тук (всъщност дори и да е снимана преди това, условието е да е качена до 30 юни и да е на природен обект в България)

                          Да продължим обаче с финалистите от миналата година. 

                          9-то място:
                          Езерото Хазер край Буира. Алжир
                          Автор: Chettouh Nabil
                          Източник: Общомедия
                           Една много успокояваща снимка на езеро в Алжир. 
                          Добра дълбочина и перспектива и умерени цветове без крещяща яркост. Подходяща за слушане с 5-10 минути класическа музика за релакс :-)). За съжаление, чисто технически откъм чистота, снимката леко отстъпва - има няколко почти незабележими черти в горната си част и малко прашно петно вдясно. Предполагам затова и не се е изкачила на по-високо място, но и останалите просто са жестоки, така че й е било доста трудно. 

                          8-то място:
                          Регионален ландшафтен парк Зуевски“, Донецка област, Украйна.
                          Автор: Башкатов Віталій
                          Източник: Общомедия
                               За мен - произведение на изкуството. Съмнявам се че и с най-добрата програма тази снимка може да се подобри. И въобще дали има нужда нещо да се подобрява.
                          Неслучайно тази снимка си има и име като картина - „Палитра“. Пейзажът е все едно излязъл под четката на Джоузеф Търнър от периода на най-добрите му години.

                             Снимката е снимана рано сутрин за подчертаване на цветовете на облаците при подходяща светлина. Ефектно, просто много ефектно. Липсата на обект/ обекти всъщност тук е съвсем целенасочена - всяко форма във фокус би намалила общия ефект и баланс в снимката.


                            7-мо място: 
                          Полуостров в ботаническия резерват „Нов свят“, близо до Судак, Крим.
                          Автор:
                          Башкатов Віталій
                          Източник:Общомедия

                            И ако вчера си говорихме за 10 MB красота в една снимка, какво ще кажете за тази панорама от четири пъти по толкова?!
                             Дори и една стена няма да стигне за пълното възприемане на кадъра и мястото. Направо ми идва да хвана самолета и да отида да го видя на живо :-))

                              Това е втората снимка на Виталий Башкатов - това момче има страхотно чувство за композиция, обем и дълбочина. Eми, какво повече да ви кажа - така от хоби и забавление, нищо чудно Виталий да получи предложение от National Geographic-Украйна примерно и хобито да му стане професия, кой знае какви са наградите -:)) Аз знам само една от тях, но ще я кажа другия път :-))

                                Моят избор за днес е снимката на 8-мо място - въпрос на лично отношение все пак, може би прекалено дълго съм живял край морето и морските фотоси не ме впечатляват толкова много.
                               Нека сега да видим и първите снимки от България (и дали отстъпват въобще на финалистите от миналата година), които ще бъдат оценявани от 30 юни до 15 юли. Напомням, че най-добрите 10 ще участват в международното състезание, а имате време да добавите своите снимки до 30 юни.

                          Пейзаж от Пирин
                          Автор: Kriso O'Conner
                          Източник: Общомедия

                                Хубава снимка от Пирин с добра чистота на образа и цветове. Направо да ти се прииска да се опънеш 12 часа по пътеките без спиране и без дъх :-))
                                За тази снимка имаме нужда от малко помощ - не е посочен точно обекта (къде и какво е снимано), така че ако някой знае кой е този връх - да пише.

                           Езерото Безбог, Национален парк Пирин
                          Автор: Kriso O'Conner
                          Източник: Общомедия

                                E, някой може ли да каже че падаме по-долу? :-))) И това e една от снимките от първите 2 дни в България, да не говорим, че в международния конкурс досега има над 71 000 снимки. Не виждам тази да отстъпва на повечето от тях, даже напротив.

                               Само една отметка - ако решите да качите подобни ваши снимки, първо се уверете че са над 2 MB - за съжаление някои от новопристигналите, колкото и добри да са, са под изисквания минимум и няма как да продължат през пресявките.

                          Утре ще разгледаме 6-то, 5-то и 4-то място от последната година (които стават все по-добри и добри) и ще поговорим за някои от фотографските критерии за хубава снимка.

                              Чао засега и още веднъж - приятно участие на желаещите и наслука с фотоапарата! :-)   





                          by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 03, 2015 05:01 AM

                          June 02, 2015

                          Потребител:Vodnokon4e

                          10 MB красота в един кадър (или 3 нови снимки от финалистите за 2014 г. - Австрия, Алжир и Украйна)


                             Здравейте отново! :-) Днес ще продължим с някои други от 15-те най-красиви снимки от фотоконкурса за природни обекти „Уики обича Земята“ от 2014 г. Днешните снимки са коренно противоположни една на друга и са от различни части на света. Тъй като състезанието се провежда едва от 2 години, все още няма изпратена снимка от България, която се включва в състезанието за пръв път тази година. От 1 до 30 юни тече националният етап на състезанието и винаги може да се включите с авторска снимка, без значение кога е снимана. Надявам се да е сред финалистите за тази година :-)) Между другото, започнаха да пристигат и първите снимки от България, които ще разгледаме след известно време и оценим кои да продължат за международното състезание.
                              
                               Само едно пояснение, тъй като имаше запитвания за темата: Снимката трябва да бъде на природен обект от България - национален парк, резерват, защитена местност и т.н, да бъде авторско дело и да е под свободен лиценз (повече разяснения може да прочетете тук, а може и да попитате в коментари по-долу). По принцип в Уикипедия има и друг конкурс, който е за снимка на годината и е без ограничение на тематиката, но снимки от него ще разгледаме по-нататък. 

                              Нека сега да продължим с финалистите от „Уики обича Земята“ 2014:

                          12-то място:

                          Обикновен бук (Fagus sylvatica) в австрийския национален парк
                          Варовикови Алпи,
                          приблизително на 920 m надморска височина.
                          По време на снимката през 2014 г. дървото вече е силно атакувано от гъби.
                          Автор: Isiwal
                          Източник: Общомедия
                          Една малко тъжна снимка на умиращо дърво от Австрийските Алпи. Усещането като че ли е изострено от умелия избор на светлината и ъгъла на снимане и сивия фон. Много добър кадър със силно психологическо въздействие.




                          11-то място:
                          Планината Кукул през зимата. Карпатски национален природен парк,
                          Украйна
                          Автор: Хіраш Володимир
                          Източник: Общомедия




                          Планинска панорама от Украйна. Чудесен избор на дълбочина, използвана да се подчертае пространството в далечина. Снимка с изключителна чистота на образа - при 10 MB красота на цял екран с добра резолюция имаш чувството че можеш да видиш отделните снежинки по покривите. Просто е страхотна в това отношение - препоръчвам ви да опитате.



                          10-то място:
                          Водопадът край Айн Льограж край Бордж Бу Ареридж, Алжир.
                          Автор: Chettouh Nabil
                          Източник: Общомедия


                              Втора снимка на съшия автор досега сред първите 15 - зобележително постижение :-)) Добра композиция на снимката без пренасищане с цветове. Качествена снимка и подчертана експозиция с детайлни сенки по краищата на изображението - когато се загледаш по-дълго време в светлата лента на водопада, имаш усещането че зеленината и скалите продължават извън снимката и са около теб.   


                             Лично моят избор от трите за днес е водопада - първо вижте снимката в общ план и после опитайте да увеличите на zoom листата или капките на падащите пръски и ще разберете защо :-)


                          Утре ще разгледаме още няколко от миналогодишните финалисти, а после и крайните победители. Тази година започна с още по-масово участие и дано още при първата си заявка снимка от българска природна забележителност да успее да спечели някоя от първите награди - едва ли българската природа страда от липса на красиви места  :-))). Засега първите снимки от България са доста добри.  
                           До утре!!

                          by Asen Stefanov (noreply@blogger.com) at June 02, 2015 12:41 PM